Р Е Ш Е Н И Е
27.11.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
17.11. 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 495 2020
дело № по описа за година.
К.С.Б., непълнолетен, действащ чрез воя баща и законен представител С.И.Б., е предявил срещу В.С.Ф., непълнолетен, действащ чрез своите родители и законни представители Р.И.П.-Ф. и С.В.Ф., както и срещу Р.И.П.-Ф. и С.В.Ф., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 48 и чл. 53 от ЗЗД.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца солидарно сума в размер на 3033.15 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди-разходи за лечение, направени в периода от 30.05.2018г. до 13.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, които имуществени вреди ищецът е претърпял в резултат на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК-средна телесна повреда, изразяваща се в пълно избиване и загуба на първи горен ляв /21-ви/ зъб, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, за което ответникът В.С.Ф. е признат за виновен с определение от 03.05.2018 год., постановено по НОХД 578/2018 год. по описа на РС-Дупница. Претендира и присъждане на разноски.
Ищецът поддържа, че с определение от 03.05.2018 год., постановено по НОХД 578/2018 год. По описа на РС-Дупница е одобрено споразумение с което В.С.Ф. се е признал за виновен в това, че на 01.11.2017 год. около 19.00 часа в центъра на гр. Дупница, в района на заведението „Пица на парче“, чрез нанасяне на юмручен удар в областта на устата е причинил средна телесна повреда на К.С.Б. ***, изразяваща се в пълно избиване и загуба на първи горен ляв /21-ви/ зъб, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. За това престъпление на В.Ф. му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се прочете от Директора на училището в което учи СОУ „Св. Паисий Хилендарски" гр. Дупница. В резултат на това престъпление на ищеца са нанесени следните увреждания на здравето: избиване на първи горен ляв зъб, разклащане и дислокация на втори горен ляв зъб, оток, кръвонасядане и охлузване по лигавицата на долната устна. На 02.11.2017 год. му е направено шиниране на горната челюст за заздравяване на втория горен ляв зъб и 5 месеца бил с шини. Чак на втория месец след отстраняване на шината, на мястото на избитият зъб било поставено апаратче - местопазител, което да запази мястото на липсващия зъб и същото трябвало да се сменя на всеки шест месеца, тъй като с израстването на детето се променя и челюстта и поставеният местопазител става малък. Чак след навършване на 18 год. възраст на ищеца ще може да бъде поставен имплант на мястото на липсващия зъб, но преди това трябва да бъде направена операция на горната челюст за имплантиране на допълнителна кост, на която ще бъде поставен имплантът.
Вследствие на получените увреждания К.С.Б. е претърпял и ще продължи да търпи имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лечението му. Претърпените имуществени вреди от 30.05.2018г. до 13.01.2020г. са в общ размер на 3033.15 лв., по фактури, както следва:
1. Отпечатък с алгинат - една челюст по фактура № **********/04.04.2019г. на „МЦ Пулс" ЕООД, на стойност 40.00 лв.
2. Ro графия на предни зъби и физиотерапия в размер на 62.00 лв. - на 22.07.2019г.-касов бон от „Дентален център д-р Станков“ ООД.
3. Компютърна томография СВСТ по фактура от 03.09.2019 г. на „МДЛ-ЗВ- Рентген“ ЕООД в размер на 120.00 лева.
4. Медицински преглед и тестове по фактура № **********/18.09.2019г. на „ИПСМП по алергология д-р Тихомир Мустаков“ ЕООД в размер на 20.00 лева.
5. Дентални услуги по оперативно поставяне на кост на горна челюст по фактура № **********/13.01.2020г. на „МЦ Пулс“ ЕООД на стойност 2737.00 лв.
6. Предписано лечение след оперативна интервенция по фактура № **********/13.01.2020 г. на „Ямен 2009" ЕООД на стойност 24.15 лв.
7. Репаратура на подвижен ортодонтски апарат по фактура № **********/13.01.2020 г. на „МЦ Пулс“ ЕООД на стойност 30.00 лв.
Ищецът сочи, че с решение по гр.д.№ 1210/2018г. по описа на РС-Дупница му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и имуществените вреди, претърпени до 30.05.2018г. Сочи, също така, че родителите, които упражняват родителските права на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Отговорността по чл. 48 ЗЗД е за неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето, в резултат на което се е стигнало до противоправното деяние и вредата, с което обосновава отговорността на ответниците Р.И.П.-Ф. и С.В.Ф.-родители и законни представители на непълнолетния ответник В.С.Ф..
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер. Излагат съображения, че претендираните имуществени вреди не са претърпени от ищеца вследствие причинената му телесна повреда, а от физиологични особености на самия ищец, като неправилно развитие на костната структура на черепа, неправилно подреждане на зъбите в зъбната редица, вестибуларно разположени зъби, ротирани зъби и т.н. Оспорват представените с исковата молба фактури, като считат, че заплатените по тях суми са за материали и услуги, които не са пряко свързани с избития зъб на ищеца. Евентуално твърдят, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради проявено от него агресивно и предизвикателно отношение спрямо ответника В.Ф., с което го е провокирал. Претендират разноски.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа
страна:
На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът е обявил безспорно между страните, а се установява и от приложеното към настоящо дело наказателно дело, че с определение от 03.05.2018 год., постановено по НОХД 578/2018 год. по описа на РС-Дупница е одобрено споразумение, с което В.С.Ф. се е признал за виновен в това, че на 01.11.2017 год. около 19.00 часа, в центъра на гр. Дупница, в района на заведението „Пица на парче“, чрез нанасяне на юмручен удар в областта на устата, е причинил средна телесна повреда на К.С.Б. ***, изразяваща се в пълно избиване и загуба на първи горен ляв /21-ви/ зъб, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. За това престъпление на В.Ф. му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се прочете от Директора на училището в което учи СОУ „Св. Паисий Хилендарски" гр. Дупница. Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответниците Р.И.П.-Ф. и С.В.Ф. са родители и законни представители на непълнолетния ответник В.С.Ф..
На основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, с доклада по делото, съдът е обявил на страните, че му е служебно известно постановеното по гр. д. № 1210/2018г. на ДРС решение от 10.12.2018г. (влязло в сила на 16.07.2019г.), с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинената му от ответника В.С.Ф. телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.11.2017г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 1054.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди-направени разходи за лечение в периода от увреждането до 30.05.2018г., в резултат на същото деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба-11.06.2018г., до окончателното плащане.
Видно от приетите като доказателства фактури, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е направил разходи за лечение в периода от месец март 2019г. до 13.01.2020г., в общ размер на 3033.15 лв., по фактури, както следва: 1. отпечатък с алгинат - една челюст по фактура № **********/04.04.2019г. на „МЦ Пулс" ЕООД, на стойност 40.00 лв.; 2. Ro графия на предни зъби и физиотерапия в размер на 62.00 лв. - на 22.07.2019г.-касов бон от „Дентален център д-р Станков“ ООД; 3. компютърна томография СВСТ по фактура от 03.09.2019 г. на „МДЛ-ЗВ- Рентген“ ЕООД, в размер на 120.00 лева; 4. медицински преглед и тестове по фактура № **********/18.09.2019г. на „ИПСМП по алергология д-р Тихомир Мустаков“ ЕООД, в размер на 20.00 лева; 5. дентални услуги по оперативно поставяне на кост на горна челюст по фактура № **********/13.01.2020г. на „МЦ Пулс“ ЕООД, на стойност 2737.00 лв.; 6. предписано лечение след оперативна интервенция по фактура № **********/13.01.2020 г. на „Ямен 2009" ЕООД, на стойност 24.15 лв.; 7. репаратура на подвижен ортодонтски апарат по фактура № **********/13.01.2020 г. на „МЦ Пулс“ ЕООД, на стойност 30.00 лв.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че описаните фактури са заплатени в брой на посочените медицински дружества, заприходени са надлежно в счетоводствата им и осчетоводяването им е извършено като приход по месечния отчет на касовия апарат за месеците април, юли и септември на 2019г. и м. януари 2020г. със съответните счетоводни операции.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че от извършеното на 03.11.2020г. рентгеново изследване се установява възстановено ниво на челюстната кост в областта на липсващия първи горен зъб в ляво със завоалиран рисунък на челюстната кост. Видно от секторна зъбна снимка на К.Б. от 01.11.2017г. и ортопантомография от същата дата, са налице рентгенови данни за липса на първи горен зъб в ляво /зъб 21/ с празно костно гнездо /алвеола/, което говори за травматично избиване на зъба. Втори горен зъб в ляво /зъб 22/ е налице с разширение на пародонталното пространство около зъбния корен, което говори за травматично изместване /луксация/ на зъба. Не са налице рентгенови данни за „деформация на зъбната редица“ преди травматичното избиване на първи горен зъб в ляво и травматичното изместване /луксация/ на втори горен зъб в ляво. Налични са всички зъби на горна и долна челюст от първи до седми зъби, с изключение на първи горен зъб в ляво и травматична луксация на втори горен зъб в ляво и непробили осми зъби /мъдреци/ на горна и долна челюст в дясно и ляво. Рентгеновото изображение на костната структура на горна и долна челюст е нормално. От извършеното на 16.09.2020г. компютърно изследване на К.Б. са налице данни за нормално позиционирани зъби в дъгата на алвеоларния израстък на горната челюст. Няма данни за ектопично разположени зъби във фронталната област на горната челюст. С оглед луксацията на втори горен зъб в ляво е извършено шиниране на 01.11.2017г. в МБАЛ „Св. Анна“ със стандартна назъбна метална шина с лигатури на съседните налични зъби на горната челюст. Изработена и поставена подвижна /снемаема/ пластмасова протеза тип „ортодотски апарат“ с изкуствено възстановен на протезата първи горен зъб в ляво. Извършена аугментация /поставяне на изкуствена кост/ на мястото на травматично избития първи горен зъб в ляво /зъб 21/. От извършеното компютърно изследване от 16.09.2020г. на К.Б. са налице данни за нормално позиционирани зъби в дъгата на алвеоларния израстък на горната челюст. Липса на горен зъб в ляво. Няма данни за ектопично разположени зъби във фронталната област на горната челюст.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Н. Пламенова Борисова, Станка Диего Балтова-първа братовчедка на ищеца, Маргарита И. Александрова-сестра на ответницата Р.Ф. и Радослав С.С..
Ангажираните от ищеца свидетели Н. Борисова и Станка Балтова дават показания относно извършените му медицински манипулации във връзка с избития зъб. Разказват, че поради липсата на зъба се наложило да се прави операция с поставяне на костно вещество, за да може в последствие да се постави имплант. Тази манипулация налагала редица изследвания и консултации със специалисти. След това бил поставен нов местопазител на мястото на избития зъб. Непосредствено след инцидента се наложило шиниране на зъбите на ищеца, понеже втория зъб, разположен непосредствено до избития, бил твърде нестабилен и се клател.
Ангажирания от ответниците свидетел Радослав С. дава показания, че ответникът В.Ф. бил провокиран от ищеца да го удари, тъй като преди това го нарекъл „Кривак“, понеже ответникът имал проблеми с кръста. Твърди също така, че ищецът посегнал да удари ответника, при което последният, при самозащита, го ударил в областта на устата.
Свидетелката Маргарита Александрова дава показания за неотносими към предмета на делото обстоятелства, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 48 и чл. 53 от ЗЗД. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от
наказателния съд споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в
сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С определение от
03.05.2018 год., постановено по НОХД 578/2018 год. по описа на РС-Дупница е
одобрено споразумение, с което ответникът В.С.Ф. се е признал за виновен в
това, че на 01.11.2017 год. около 19.00 часа, в центъра на гр. Дупница, в
района на заведението „Пица на парче“, чрез нанасяне на юмручен удар в областта
на устата, е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в пълно
избиване и загуба на първи горен ляв /21-ви/ зъб, което е довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето и макар и непълнолетен, е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си -
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК.
Силата на пресъдено нещо във връзка с гражданския процес се
изразява в установителното действие на влезлите в сила присъди (респективно
решения, постановени по чл.78а НК и одобрени от съда споразумения по глава ХХІХ
от НПК) и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация
на деянието – в случая причиняване на средна телесна повреда. Поради това съдът
приема за доказано, че поведението на ответника В.Ф. се характеризира с
посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно,
поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между
виновното поведение на ответника В. Фалини причинения вредоносен резултат,
който е елемент от състава на престъплението, за което е осъден. По отношение
на тези елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД настоящият състав на съда
не може да установи нещо различно от възприетото по НОХД 578/2018 год. по описа
на РС-Дупница.
В тази връзка, несъстоятелни са възраженията на ответника,
че бил провокиран или нападнат от ищеца и всъщност му нанесъл удар при самозащита.
Тези обстоятелства са били предмет на изясняване от наказателния съд при
разглеждане на въпросите относно вината, противоправността и наказателната отговорност на ответника и не
могат да бъдат отново обсъждани в настоящия процес.
Дори ответникът да е бил „провокиран“ от ищеца чрез
отправяне на обиди по негов адрес, не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и не може да обуслови намаляване на
претендираното обезщетение. Приложението на посочената разпоредба е обусловено
от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Ето защо,
приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните
постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна
практика. В случая не се установява такова конкретно поведение на ищеца, което
да е в пряка причинна връзка с претърпените вреди. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Радослав
С. за отправени от ищеца обиди или нанесени удари на ответника, тъй като
същите, освен, че са противоречиви, не се подкрепят от другите събрани по
делото доказателства. Свидетелят, от една страна разказва, че ищецът и момчето,
с което са били заедно, се подигравали на ответника, а от друга страна казва,
че пръв посегнал ищеца, което противоречи на житейската логика: би следвало
този, който се е почувствал обиден от отправените към него реплики, да посегне
пръв.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства и заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно-медицинска и
съдебно-счетоводна експертизи, че от причиненото увреждане ищецът е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в сторени от семейството му разходи във връзка с
лечението, от избиването на преден горен ляв зъб. В тази връзка, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че лечението /шинирането/ на
съседния на избития втори горен зъб в ляво /зъб 22/ на ищеца няма връзка с
нанесената му от ответника телесна повреда, тъй като от заключението на вещото
лице-стоматолог и показанията на свидетелите се изяснява, че луксацията
/клатенето/ на този зъб е травматична и е в пряка причинна връзка с нанесения
от ответника юмручен удар и избиването на първи горен зъб в ляво /зъб 21/.
Именно причинената от удара травматична луксация на втори горен зъб в ляво /зъб
22/ на ищеца е довела до необходимост от неговото шиниране и лечение.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че предявения
срещу ответника В.Ф. иск по чл.45 ЗЗД е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителските
права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили
пълнолетие и живеят при тях. Основателността на иска предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки: да са налице вреди, причинени на пострадалия
/ищеца/; вредите да са причинени от рождено или осиновено дете на ответниците,
което не е навършило пълнолетие и живее при родителите /осиновителите/; да е
налице причинна връзка между деянието и вредите. Отговорността по чл. 48, ал. 1
от ЗЗД не е отговорност за действията на детето, а е
отговорност на родителите /осиновителите/ за това, че не са изпълнили
задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху
поведението му /в този смисъл и Решение № 2019/1995 г. на ВС, IV ГО и Решение №
129/25.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2439/2003 г., IV ГО./. Тази тяхна
отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за
занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото
пълнолетие дете. С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите /осиновителите/ се стимулират към изпълнение на
задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако тези задължения не са
изпълнени добре, те ще отговарят за обезщетяване на щетите, причинени от
техните деца. Родителите /осиновителите/ отговарят не само за това, че не са
упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е
извършено непозволено увреждане, но и за това, че в един по – ранен период не
са изпълнили своя дълг по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на
задълженията по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало
извършването на непозволеното увреждане /в този смисъл и решение №
556/17.02.1960 г. на ВС по гр. д. № 10052/1959 г., I г. о. и решение №
2524/13.07.1959 г. на ВС по гр. д. 4388/1959 г., I г. о./. Обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Гражданската
отговорност на родителите по чл. 48, ал.1
от ЗЗД е отделна и независима от отговорността на дееца
по чл. 45 от ЗЗД,
ако той е непълнолетен.
В настоящия случай, по безспорен начин се установи, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответниците Р.И.П.-Ф. и С.В.Ф.. Безспорно се установи извършването на противоправното деяние от непълнолетния им син В.С.Ф.. Като непълнолетно, но признато от съда за наказателно отговорно лице, той отговаря и за вредите, причинени на пострадалия от извършеното от него престъпление, съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Родителите му отговарят солидарно с него за обезщетяване на пострадалия на лично основание, лична вина, изразяваща се в неупражнен достатъчно ефикасен контрол върху поведението на непълнолетния си син - чл. 48 и 53 ЗЗД. Тази отговорност е отделна и независима от отговорността на непълнолетния причинител на увреждането по чл.45 от ЗЗД.
На основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, с доклада по
делото, съдът е обявил на страните, че му е служебно известно постановеното по
гр. д. № 1210/2018г. на ДРС решение от 10.12.2018г. (влязло в сила на 16.07.2019г.),
с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 5 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки
и страдания в резултат на причинената му от ответника В.С.Ф. телесна повреда,
ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.11.2017г. до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 1054.00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди-направени разходи за лечение в периода от
увреждането до 30.05.2018г., в резултат на същото деяние, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба-11.06.2018г., до
окончателното плащане.
С настоящия иск щецът претендира обезщетяване на
имуществени вреди от същия деликт, в размер на 3033.15 лв., изразяващи се в разходи
за лечение, направени в периода от 30.05.2018г. до 13.01.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, които вреди не се обхващат от силата на пресъдено нещо
на решение от 10.12.2018г., постановено по гр. д. № 1210/2018г. на ДРС, тоест
касае се за нови вреди и предявеният иск е допустим.
Както беше обсъдено по-горе, по делото е безспорно
установено, че в резултат на увреждането на ищеца е причинено избиване на
първи горен ляв зъб и разклащане (луксация) на втори горен ляв зъб, за което му
е проведено специфично дентално лечение. Извършването на разходите за това
лечение е доказано по делото с представените медицински документи, в които са
описани извършените манипулации и тяхната стойност, ведно с приложените фактури.
Общият размер на така направените разходи възлиза на сумата от 3033.15 лв., за
които се установява от събраните доказателства и заключенията на вещите лица,
че са заплатени от семейството на ищеца за лечение на травмите от причиненото
му от ответника увреждане. В този смисъл, съдът приема, че търсените
имуществени вреди са в причинна връзка с противоправното и виновно поведение на
деликвента В.Ф., тъй като ако не беше понесъл увреждането, ищецът не би
претърпял имуществени загуби в размер на посочените по-горе разходи. Ето защо,
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказана и по
размер.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски в размер на общо
696.00 лв., от които: за адвокатско възнаграждение на упълномощения
адвокат-440.00 лв. и за внесен депозит по назначените експертизи-256.00 лв.
Ответниците следва да бъдат осъдени, също така, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплатят по сметка на РС-Дупница държавна такса в
размер на 121.33 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.Ф.,
ЕГН: **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своите родители и
законни представители Р.И.П.-Ф. и С.В.Ф., Р.И.П.-Ф.,
ЕГН: ********** и С.В.Ф., ЕГН: **********,
тримата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА К.С.Б., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ
със съгласието на своя баща и законен представител С.И.Б., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, сума в размер на 3033.15 лв.
(три хиляди тридесет и три лева и
петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди-разходи за лечение, направени в периода от 31.05.2018г. до
13.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба-11.03.2020г. до окончателното плащане, които имуществени вреди
ищецът е претърпял в резултат на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр.
с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК-средна телесна повреда,
изразяваща се в пълно избиване и загуба на първи горен ляв /21-ви/ зъб, довело
до затрудняване на дъвченето и говоренето, за което ответникът В.С.Ф. е признат за виновен с определение от 03.05.2018 год., постановено по НОХД
578/2018 год. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА В.С.Ф., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своите родители и законни представители Р.И.П.-Ф. и С.В.Ф., Р.И.П.-Ф., ЕГН: ********** и С.В.Ф., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.С.Б., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител С.И.Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на общо 696.00 (шестстотин деветдесет и шест) лева, от които: за адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат-440.00 лв. и за внесен депозит по назначените експертизи-256.00 лв.
ОСЪЖДА В.С.Ф., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своите
родители и законни представители Р.И.П.-Ф. и С.В.Ф., Р.И.П.-Ф., ЕГН: ********** и
С.В.Ф., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, да заплатят по сметка на РС-Дупница държавна
такса в размер на 121.33 лв. (сто двадесет и един лева и тридесет и три стотинки).
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: