Решение по дело №134/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 23
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Пенка Петкова Петрова
Дело: 20191400900134
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 23

гр.Враца, 14.02.2020 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 14.01.2020г.  в състав:

           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Лилия Горчева

като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело 134 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Д.И.А., ЕГН ********** ***, в качеството й на съдружник в Офис България ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Враца, чрез адв. Н.И. от САК, е предявила против Офис България ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***, представлявано от Управителя И.В.Д., иск с правно основание чл. 74, ал.1, ТЗ да бъде отменено взетото от общото събрание на 22.08.2019г решение за продажбата на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с индентификатор 12259.1017.116.2.1 с адрес на имота гр. Враца, ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с индентификатор 12259.1017.116 с предназначение на самостоятелният обект - ОФИС съставен от кабинет и приемна, коридор и санитарен възел, с брой нива на обекта едно, с площ по документ 74.14 кв. м., в едно с прилежащи части - мазе, преустроено в допълнително към обекта помещение с предназначение за архив, с площ от 14.95 кв.м., както и съответните идеални части от общите части и от правото на строеж, поради противоречие на същото на разпоредбата чл. 139, ал. 1 от ТЗ..

От ответното дружество оспорват иска и излагат становище за неоснователност на претенцията.

Предявеният иск е с правно основание чл. 74 ал.1 ТЗ

По делото са събрани писмени доказателства.

В депозираната искова молба се твърди, че ищцата Д.И.А. в качеството си на съдружник в търговско дружество Офис България ООД, притежаващ 39 дяла с номинална стойност от по 50.00 лева всеки, на обща стойност 1950.00 лв., представляващи 39% от капитала на дружеството, на 15.08.2019г. е получила покана за провеждане на общо събрание насрочено за 22.08.2019г.от 10.00 ч. в кантората на нотариус С.Б. с район на действие PC Враца и per № 482 на НК, с дневен ред посочен в поканата: „Вземане на решение по чл. 137, ал. 1, т.7 от ТЗ за отчуждаване на недвижим имот собственост на Офис България ООД“. Тъй като поканата е връчена 6 дни преди датата на събранието ищцата счела, че в случая е налице нередовно връчване на поканата, тъй като при връчването й не е спазен 7 дневния срок преди събранието, и на следващо място в поканата не е конкретизиран дневния ред на събранието, а само е визирана продажба на недвижим имот без същия да е индивидуализиран, както и да е посочена продажна цена, и не се е явила на така насроченото общо събрание на дружеството.

Ищцата направила проверка дали общото събрание на съдружниците е проведено и поради това на 23.08.2019г. упълномощен от нея представител е посетил кантората на нотариус Б. и е установил, че събранието е проведено, съставен е протокол за взетите решения и същият е нотариално заверен. След като на 30.08.2019г.получила протокола от 22.08.2019г е установила, че в него е посочено, че същото е редовно и че поканите до съдружниците са връчени съобразно изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ. На събранието е взето решение да се продаде следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с индентификатор 12259.1017.116.2.1 с адрес на имота гр Враца, ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с индентификатор 12259.1017.116 с предназначение на самостоятелният обект - ОФИС съставен от кабинет и приемна, коридор и санитарен възел, с брой нива на обекта едно с площ по документ 74.14 кв. м., в едно с прилежащи части - мазе, преустроуено в допълнително към обекта помещение с предназначение за архив, с площ от 14.95 кв.м. , както и съответните идеални части от общите части и от правато на строеж. От протокола на събранието видно, че не е е обсъждана цена за продажба на същия.

Непосредствено след гласуването на това решение на общото събрание, на същата дата 22.08.2019г. при същия нотариус е изповядана сделка продажба на въпросният имот на цена от 55 000 лв. на Крис Транспорт ЕООД, която цена се явява значително по-ниска от пазарната такава. От горното ищцата прави извода, че към момента на изпращане на поканата до нея, дружеството в лицето на неговият управител и съдружник с 41% от капитала И.В.Д. е било абсолютно наясно кой имот ще бъде продаден, на каква цена и на кого, които подробности обаче умишлено са спестени във връчената й покана.

Гореописаният имот е закупен от ответното дружество през 2005 година с НА № 84, т. X, per 10635 нд № 1218/'2005г. на нотариус В.В. с per на НК № 338, като предназначението на имота тогава е било жилище/апартамент. Същият е законно преустроен в офис, за да бъде използван от дружеството за извършване на основната му дейност - застрахователен брокер.

В исковата молба се твърди, че извършената продажба на гореописаният имот на 22.08.2019г на цена от 55 000 лева е абсолютно неизгодна т.к. е почти два пъти по-ниска от пазарната и в разрез с интересите на дружеството и съдружниците. Според ищцата видно от справка в Комисията по финансов надзор имотът продължава да се ползва от ответното дружество за офис, което предполага, че същото плаща наем на купувача - търговец по занятие, което отново е в разрез с интересите на дружеството и тези на неговите съдружници.

В молбата се посочва, че срещу дружеството е образувано гр.д.№ 742/2019 на PC Враца с искане за признаване за незаконно уволнението на Д.И.А. и заплащане на дължимо трудово възнаграждение и обезщетения по КТ на същата, като искът е обезпечен с наложена възбрана на недвижимия имот, предмет на сделката за продажба на основание взето решение на ОС на дружеството от 22.08.2019г., вписана в Служба по вписванията с двойно вх.№ 793/28.02.2019г. По делото е постановено решение, с което осъдителните исковете на ищцата са частично уважени за сумата от 19966.57 лв. Тъй като решението подлежи на предварително изпълнение е образувано и изпълнително производство, което представляващият ответното дружество управител и съдружник И.Д. визира в протокола с взетото решение на общото събрание. С процесния имот е извършена сделка на разпореждане-продажба на 3-то лице при наличие на действаща възбрана върху имота в полза на кредитора - ищец по делото като същевременно съдебното производство не е приключило, като по този начин се накърняват интересите не само на дружеството и на съдружниците, но и общественият интерес в лицето на неговите кредитори, т.к. при така създадената ситуация при евентуална последваща публична продан на имота трудно би се реализирала продажба на имот със собственик по документ 3-то лице, а не дружеството длъжник.

Според изложеното в исковата молба  съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ общо събрание на дружеството се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най- малко 7 дни преди датата на заседанието, ако в дружественият договор не е предвидено друго, какъвто друг срок в случая не е предвиден. В поканата така също трябва е изчерпателно посочен дневният ред на общото събрание, за да може съдружникът да се запознае с въпросите, които ще се разискват и съответно да се подготви за участие в обсъждането им. В случаят при така посоченото в поканата продажба на недвижим имот без индивидуализация на същият и посочена продажна цена съдружникът не би могъл да се подготви за събранието.

В настоящия случай е нарушена императивната норма на чл. 139, ал. 1, а именно поканата да е получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, както и да съдържа дневен ред с конкретни въпроси, които ще се гласуват на събранието, а не общи и неясни такива, с оглед на което ищцата счита, че е налице ненадлежно връчване на поканата, което е довело до нарушаване на правата й на съдружник, предвидени в разпоредбата на чл. 123 предложение 1 от ТЗ, а именно да участва пряко в управлението на дружеството чрез участие в общо събрание и гласуване на решение по чл. 137, ал.1 т.7 ТЗ, което е от значение не само за членствените права на съдружника, но и от имуществените му такива, както от значение за самото дружество и обществения интерес.

Правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ принадлежи на всеки съдружник, а правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника.

Така също правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за всички видове искове. Чрез правото на отмяна всеки съдружник може да защити своите права, ако те по някакъв начин са засегнати или съществува опасност да бъдат засегнати от незаконосъобразно или противоустановно решение на Общото събрание. С горното обосновава правния интерес от предявяване на иска.

 

В депозирания от ответника отговор се твърди, че ищцата в нарушение на правилата на чл. 3 от ГПК упражнява процесуалните си права в нарушение на принципите на добросъвестност и правилата на добрите нрави. Твърдяното основно нарушение е неспазване на предвидения седем дневен срок за уведомяване, като дори от изложените в самата искова молба твърдения за дата на получаване на поканата за Общо събрание, с елементарно броене се установява че поканата е получена 7 дни преди заседанието. Следващото твърдяно нарушение е свързано със съдържанието на поканата, като се претендира, че то не е достатъчно конкретно за да може да се подготви съдружника за общото събрание, но това очевидно е невярно и манипулативно твърдение, по две причини - на първо място чл. 139 ал. 1 ТЗ не предвижда съдържание на поканата, освен да съдържа дневния ред (какъвто в настоящия случай има), а на следващо място е абсурдно твърдението, че ищцата не знаела с кой имот конкретно ще се разпорежда дружеството, при положение, че от самата искова молба и доказателствата към нея е очевидно, че „ОФИС - БЪЛГАРИЯ“ ООД има само един недвижим имот, върху който ищцата вписала обезпечение за свои претендирани вземания. Останалите твърдения в исковата молба касаят не законосъобразността на провеждане на Общото събрание и взетите решения, а целесъобразността на решенията и конкретните параметри на сделката. Тези елементи не подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 74 ТЗ и са неотносими към делото. Съгласно чл. 74 ТЗ на отмяна подлежат само решения които противоречат на повелителните разпоредби на закона или учредителния договор/устава на дружеството. В цялата искова молба се твърди единствено нарушаване на чл. 139 ТЗ (във вр. е чл. 123 предл. 1 и чл. 137 ал. 1 т. 7 от ТЗ). Всичко останало е неотносимо към иск по чл. 74 ТЗ пълнеж.

Относно твърдението, че поканата за ОС е получена 6 дни преди самото събрание в нарушение на чл. 139 ал. 1 ТЗ  ответникът твърди, че срока е спазен, като в отговора са изложени подробни съображения за това как следва да се  изчислява срока.

Според ответника не е нарушен и чл. 139 ал. 1 ТЗ във връзка със съдържанието на поканата. Единственото изискване на чл. 139 ал. 1 от ТЗ във връзка със съдържанието на поканата е тя да посочва дневния ред. Посочва се, че в получената от ищцата покана такъв е посочен. Съдържанието на поканата отговоря на изискванията на ТЗ, като в самата покана са посочени дата и час и място на провеждане на събранието. Твърди, че за ООД е необходимо само да се посочи дневния ред  и не е необходимо да бъде посочено предложение за решение с конкретни параметри. Счита, че няма изискване поканата да посочва купувач или договорена цена. Не е необходимо и посочване на конкретен имот, след като от посочения дневен ред е видно за всички заинтересовани, че ще се взима решение за отчуждаване на имот. Според ответника абсурдни са оплаквания в исковата молба, че липсата на конкретика в поканата довела до невъзможност ищцата да упражни членствените си права. На първо място тя не е направила никакъв опит за уточняване на някакви параметри на евентуална сделка преди ОС, нито е искала информация за каквото и да е от дружеството. На следващо място ищцата не е проявила елементарна заинтересованост като се яви на насроченото събрание, независимо дали си е мислила, че е нередовно свикано. Тя е можела да изложи съображенията си и на самото събрание. Не на последно място счита, че самата ищца много добре е знаела за кой конкретно имот ще се взема решение, доколкото дружеството е притежавало само един.

Самото решение взето на 22.08.2019 г. е законосъобразно, като взето при спазвани изисквания за кворум и мнозинство и е в предписаната от закона форма, а имено нотариална заверка на подписите и съдържанието.

Останалите аргументи в исковата молба по никакъв начин не касаят законосъобразността на решението, а само неговата целесъобразност и не са предмет на проверка от съда при иск по чл. 74 ТЗ. На първо място ищцата възразява по повод факта, че още преди провеждането на самото събрание са проведени преговори е купувач и сделката е финализирана по-късно в деня на събранието. Това е напълно нормално при положение, че именно действията на ищцата срещу дружеството са станали причина за наличие на значителни и изискуеми чрез ЧСИ задължения, с кратки срокове на доброволно изпълнение. След получаване на ПДИ е нормално да се търсят средства за изпълнение, а банковите кредити (които са предложени като алтернатива) са свързани с проучвания от страна на банките, предостаявне на обезпечения и други трудности, препятстващи получаване на свободни суми в срок. Същевременно е наложен запор на сметката на дружеството и възбрана на недвижимия му имот, които биха имали разубеждаващ ефект върху потенциални кредитори, да не говорим за затрудненията които създават за осъществяване на дейността на „ОФИС - БЪЛГАРИЯ“ ООД. След провеждане на ОС на което е взето решение за продажба на конкретния имот и на база гласуваните му правомощия Управителят е финализирал предварително водени преговори, като всички негови действия са в рамките на закона.

Възраженията на ищцата относно цената на която е реализирана продажбата също са неотносими към предмета на делото, като същевременно са и неоснователни. Пазарната цена на недвижимия имот определено е доста под посочената от ищцата, като същевременно възможностите за реализация на имота при продажба са силно затруднени от действията на самата Д.А.. Вписаните две възбрани, както и спешната нужда от продажба значително намаляват цената, която потенциалните купувачи са готови да заплатят незабавно след сделката. Посочената като сравнение оферта в интернет не дава реална представа за пазарната цена на конкретния имот в конкретния момент.

В депозираната допълнителна искова молба на първо място  се посочва, че напълно неадекватно е твърдението на ответника, че ищцата в нарушение на павилата на чл. 3 ГПК упражнява процесуалните си права в несъответствие с принципите на добросъвестност и правилата на добрите нрави. Ищцата е упражнила правото си на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, което принадлежи на всеки съдружник, а правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор, конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени и имуществени права на съдружника. Целената правна последица от успешното му провеждане е защитата на членствените и имуществените права на съдружника и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел.

В случаят, искът е предявен от лице, което има доказано качество на съдружник в дружеството ответник, и което счита, че ответникът с неспазването на закона е нарушил неговите членствени и имуществени права, като отново се излагат твърдения за нарушения от страна на ответника на императивната норма на чл. 139, ал. 1, ТЗ, а именно да се проведе общо събрание на дружество най-рано след изтичането на 7 дни от датата на връчването на поканите до всеки съдружник.

Поддържа твърдението си, че не е спазен срока за връчване на поканата, тъй като не може да се приеме, че срокът предвиден в чл. 139 ал. 1 ТЗ е приложим по начина, по който е приложим срока предвиден в ГПК за връчване на съобщения и призовки на страните, визиран от ответника, и че започва да тече от деня следващ връчването и изтича на седмият ден. Срокът по чл. 139, ал. 1 ТЗ в действителност започва да тече от деня следващ връчването, но се счита за изтекъл след изтичането на седмият ден, т.к срокът е предвиден в полза на съдружника, а не на дружеството или неговият управител.

В допълнителната искова молба ищцата поддържа твърдението си, че в дневният ред на поканата за провеждане на общо събрание трябва да бъде най-малкото конкретизиран имота предмет на разпореждане. Неконкретизирането на имота, цената и купувача според ищцата е било единствено и само с цел да бъде държана в пълно неведение за предварително насрочената да се извърши в деня на процесното общо събрание, сделка за продажба на недвижим имот собственост на дружеството подробно описан в исковата ни молба на конкретна цена и конкретен продавач.

Счита за нелогично твърдението на ответника, че ищцата не била направила никакъв опит за уточняване на параметри на сделката и не била проявила елементарна заинтересованост от делата на дружеството, и че е била длъжна да знае точно към датата на поканата какви точно недвижими активи притежава дружеството при положение, че ищцата в последната близо година преди провеждане на процесното общо събрание умишлено е държана изцяло настрани от делата на дружеството, започвайки с отправеното и предизвестие за изключването й от дружеството с буквално изсмукани от пръстите на Управителя/съдружник Д. основания, последвано от отнемането й на достъп до офисите на дружеството, и след това извършеното й незаконно уволнение, консистентния мълчалив отказ от страна на дружеството за предоставяне на информация относно делата на същото. Според ищцата нелогично звучи и доводът на ответника относно това, че не са разпологали с достатъчно време да търсят възможност за изтеглянето на оборотен банков кредит за сумата от 20000 лв, но от друга страна пък изглежда са имали достатъчно време и възможности да водят преговори с купувач и да се снабдят с всички необходими документи за да се разпоредят с недвижим имот собственост на дружеството на цена в пъти по ниска от продажната такава, като по този начанин накърнят интереса, както на съдружника ищец, така и на самото дружество.

Ответникът с така проведеното незаконосъобразно общо събрание за продажба на недвижим имот собственост на дружеството, може би наистина е целял да предпази изнасянето на имота на публична продан, но определено не поради твърдяното от него, че същият ще бъде продаден на много по-ниска цена, т.к. напротив при изнасянето на имота на публична продан същият е щяло да бъде обявен за продажба на минимум 80% от пазарната му цена, като за този имот е можело да се наддава от потенциални купувачи, какъвто в случая би могъл да бъде дори и самият ищец, като по този начин би бил защитен имущественият интерес, както на всички съдружници, така и на самото дружество като цяло, но ответника с провеждането на незаконосъобразното общо събрание определено е „предотвратил“ подобни действия с единствена цел да осъществи бързо и безпроблемно предварително договорена продажба на цена близо два пъти по-ниска от продажната, като умишлено е държал ищеца в неведение за действията си свързани с предварително договаряне на цена и купувач.

С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът  поддържа отговора на исковата молба и направените в него оспорвания и възражения. Не споделя схващането на ищцовата страна, че не следва седемте дни предвидени в чл. 139 ТЗ да включват нито деня на получаване на поканата, нито деня на събранието. Излагат се съображения за начина на броене на сроковете.

Не споделя и  твърдението на ищцата изложено в ДИМ, че е нарушен чл. 139 ал. 1 ТЗ във връзка със съдържанието на поканата, като макар да не е задължително да има проект за решение трябвало да се посочи кой имот и за каква цена ще се продава за да може съдружникът да се подготви. Единственото изискване на чл. 139 ал. 1 от ТЗ във връзка със съдържанието на поканата е тя да посочва дневния ред. В получената от ищцата покана такъв е посочен а именно: т. 1. Вземане на решение по чл. 37 ал. 1 т. 7 от ТЗ за отчуждаване на недвижим имот, собственост на "ОФИС - БЪЛГАРИЯ" ООД“. Поддържа останлите си аргументи от отговора на исковата молба за липса на необходимост на посочване на конкретен имот и цена в поканата за общото събрание.

Самото решение взето на 22.08.2019 г. е законосъобразно, взето е при спазвани изисквания за кворум и мнозинство и е в предписаната от закона форма, а имено нотариална заверка на подписите и съдържанието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената справка за Актуално състояние на Офис България ООД и Дружествен договор на Офис България ООД , се установява, че ищцата е един от тримата съдружници в ответното дружество, като притежава 39 дяла с номинална стойност от по 50.00 лева всеки, на обща стойност 1950.00 лв., представляващи 39% от капитала на дружеството.

От представена покана за общо събрание/стр.17/ е видно, че управителят на ответното дружество е поканил ищцата за участие в свиканото общо събрание на съдружниците насрочено за 22.08.2019г. Тази покана е изпратена на 14.08.2019г и е получена от ищцата на 15.08.2019г, видно от служебния бон и електронно изявление, издадени от Еконт експрес /съотв. Стр.18 и 19/.

От представения протокол от общо събрание  на Офис България ООД  е видно, че ищцата не е взела участие в проведеното на 22.08.2019г събрание на съдружниците. От протокола се установява, че на събранието са присъствали другите двама съдружници, притежаващи общо 61% от дяловете, които са взели решение да бъде продаден  недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с индентификатор 12259.1017.116.2.1 с адрес на имота гр. Враца, ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с индентификатор 12259.1017.116 с предназначение на самостоятелният обект - ОФИС съставен от кабинет и приемна, коридор и санитарен възел, с брой нива на обекта едно, с площ по документ 74.14 кв. м., в едно с прилежащи части - мазе, преустроено в допълнително към обекта помещение с предназначение за архив, с площ от 14.95 кв.м., както и съответните идеални части от общите части и от правото на строеж. Протоколът е с нотариална заверка на подписите и съдържанието.

Представен е Нотариален акт от 22.08.2019 г., с който Офис България ООД, представлявано от управителя И.Д. е продал на купувача „КРИС ТРАНСПОРТ” ЕООД горепосочения недвижим имот. Това обстоятелство се установява и от представената справка по лице от имотен регистър по партидата на Офис България ООД. Този имот е придобит от  ответника с Нотариален акт от 09.12.2005 г., намиращ се на стр.24 и 25 от делото.

Видно от представеното Решение по г.д № 742/2019 на PC Враца, уволнението на ищцата , извършено със заповед №5/01.02.2019г на управителя на Офис България ООД е отменено и ответникът е осъден да заплати на ищцата неизплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение по чл. 225 ал.2 КТ. Тъй като решението подлежи на предварително изпълнение, ищцата е депозирала молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Ц.Д.. По делото е представена и въззивна жалба до ОС Враца срещу Решение по гд № 742/2019 на PC Враца.

С допълнителната искова молба са представени доказателства относно  прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество, а именно Предизвестие; Писменни обяснения и Заповед за уволнение. В подкрепа на твърдението, че ищцата не се деинтересирала от дейността на дружеството въпреки уволнението й са представени  5бр. И-мейли от ищеца до ответника относно дейността на дружеството; Писмо относно финансите на дружеството; Обратна разписка и Писмо относно достъп.

При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Ответникът поддържа становище, че за ищцата липсва правен интерес от настоящия иск, доколкото за нея няма да настъпи никакъв положителен ефект от едно отменително решение.

Искът по чл. 74 от Търговския закон е конститутивен и представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на Общото събрание. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ТЗ всеки съдружник може да предяви срещу дружеството иск за отмяна на решението на Общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор. Качеството съдружник е условие за наличие на надлежна процесуална легитимация и обуславя допустимостта на иска. Активно легитимиран да води иска за отмяна на решение на Общото събрание е само съдружникът, чиито членствени права са засегнати от това решение. В случая е безспорно, че ищцата е съдружник в ответното дружество "Офис България" ООД, гр. Враца, поради което в това свое качество тя има законоустановената активна легитимация за предявяването на иска за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на дружеството, проведено на 22.08.2019 г.

Искът по чл. 74 от Търговския закон, като предявен от легитимирано лице в преклузивния срок, визиран в чл. 74, ал. 2 от Търговския закон е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска правните изводи са следните:

Исковата молба съдържа оплакване за вземане на решение от общото събрание на съдружниците на "ОФИС - БЪЛГАРИЯ" ООД, провело се на 22.08.2019 г. в нарушение на императивната норма на чл. 139 ал.1 ТЗ досежно срока на връчване на поканата и съдържанието на поканата за събранието.

Всичките тези твърдени от ищцата нарушения са относими към законосъобразността на взетото решения на ОС, като същите представляват самостоятелни основания по конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ и следва да бъдат разгледани.

Съгласно чл. 139, ал. 1 изр. 1 от ТЗ Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в случая видно от представения дружествен договор в същия няма предвиден друг срок. По делото е прието за безспорно, че ищцата е получила на 15.08.2019г изпратената й писмена покана за насроченото на 22.08.2019г общо събрание на съдружниците на "ОФИС - БЪЛГАРИЯ" ООД. В случая съдът намира, че изчисляване на срока е приложима нормата на Чл. 60, ал.5 ГПК , която предвижда: Срокът, който се брои по дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.” Срокът по чл. 139, ал. 1 ТЗ в действителност започва да тече от деня следващ връчването на поканата и се счита за изтекъл след изтичането на седмия ден. В случая поканата е връчена на 15.08.2019г, поради което срокът е започвал да се брои от 16.08.2019г и е изтекъл на 22.08.2019г. Провеждането на събранието на  22.08.2019г е в разрез с предвидения в чл. 139, ал. 1 изр. 1 от ТЗ срок, който  все още не е бил изтекъл. Тезата на ответника за спазване на срока, тъй като събранието е проведено на седмия ден е несъстоятелна, тъй като разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е изцяло диспозитивна и съдържа императивни изисквания относно свикването на събранието с писмена покана и получаването на същата от всеки съдружник в минималния срок от 7 –дни, в който това трябва да стане.

Съгласно чл. 139, ал. 1 изр. 2 от ТЗ в поканата се посочва и дневният ред. Съгласно Решение № 25 от 11.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 727/2001 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК "Смисълът на изискването на закона в поканата за свикване на общо събрание да се посочва дневният ред е да се уведомят съдружниците своевременно за конкретните въпроси, по които общото събрание ще гласува решения, за да имат възможност да се подготвят за събранието. Абстрактните формулировки в поканата, които не дават възможност да се разбере какво точно ще се решава на събранието, не представляват изпълнение на задължението за съобщаване на дневния ред, защото не осигуряват пълна, точна и своевременна информация за предстоящата работа на общото събрание и по този начин лишават съдружниците от възможност да участват пълноценно в общото събрание, включително и да подготвят своята ефективна защита." В тази връзка, точка в дневния ред  „Вземане на решение по чл. 137, ал. 1, т.7 от ТЗ за отчуждаване на недвижим имот собственост на Офис България ООД“, без да се конкретизира имота, не носи изискваната от закона пълна информация и поради това, съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбата на  чл. 139, ал. 1, изр. 2 от ТЗ.

От страна на ответника се прави възражение, че няма изискване поканата да посочва на конкретен имот, след като от посочения дневен ред е видно за всички заинтересовани, че ще се взима решение за отчуждаване на имот. Счита, че самата ищца много добре е знаела за кой конкретно имот ще се взема решение, доколкото дружеството е притежавало само един. Според ответника ищцата не е направила никакъв опит за уточняване на някакви параметри на евентуална сделка преди ОС, нито е искала информация за каквото и да е от дружеството. Съдът намира, че твърдението за незаинтересованост на ищцата от дейността на дружеството се опровергава от представените от ищцата доказателства 5бр. И-мейли; Писмо относно финансите на дружеството и Писмо относно достъп, които не са оспорени от ответника. Гореизброените доказателства свидетелстват, че ищцата е имала желание и интерес да бъде осведомена за състоянието на дружеството. Ответникът не твърди, че по горните запитвания е предоставил на ищцата исканата информация, поради което съдът приема, че ищцата повече от половин година преди връчването на поканата за общо събрание не е разполагала с каквито и да било данни за имущественото състояние на дружеството. Ето защо поканата за ОС в случая не отговаря на изискванията, установени в императивната разпоредба на  чл. 139, ал. 1, изр. второ от ТЗ, според която в поканата се посочва дневния ред, като се има предвид именно неговата конкретизация.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че при свикването на Общото събрание на съдружниците в "ОФИС - БЪЛГАРИЯ" ООД, гр. Враца са нарушени изискванията на чл. 139, ал. 1 изр.1 и изр.2 от Търговския закон. Неспазването на процедурата по свикване на общото събрание опорочава взетите решения. Което на свой ред означава, че всяко едно от решенията, приети на това общо събрание подлежи на отмяна, на основанието по чл. 74, ал. 1 във вр. с чл. 139, ал. 1 ТЗ.

В исковата молба се твърди още, че извършената продажба на гореописаният имот на 22.08.2019г на цена от 55 000 лева е абсолютно неизгодна т.к. е почти два пъти по-ниска от пазарната и в разрез с интересите на дружеството и съдружниците. Доколкото това твърдение не визира нарушение на императивни норми на закона или устава на дружеството, съдът приеме, че оспорването в тази част не касае законосъобразността на решението, а само неговата целесъобразност, която обаче  не е предмет на проверка от съда при иск по чл. 74 ТЗ.

При този изход на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950лева, както и 30,00лева - платена държавна такса.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 74 ал.1 ТЗ във вр. с чл. 139, ал. 1 ТЗ решението, взето от общото събрание на "ОФИС - БЪЛГАРИЯ" ООД, проведено на 22.08.2019г, за продажбата на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с индентификатор 12259.1017.116.2.1 с адрес на имота гр. Враца, ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с индентификатор 12259.1017.116 с предназначение на самостоятелният обект - ОФИС съставен от кабинет и приемна, коридор и санитарен възел, с брой нива на обекта едно, с площ по документ 74.14 кв. м., в едно с прилежащи части - мазе, преустроено в допълнително към обекта помещение с предназначение за архив, с площ от 14.95 кв.м., както и съответните идеални части от общите части и от правото на строеж

ОСЪЖДА „Офис България” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***, представлявано от Управителя И.В.Д., да заплати на Д.И.А., ЕГН ********** *** сумата от 980,00лева, представляваща деловодни разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: