Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 862 / 11.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 321
по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят Р.М.М. с ЕГН ********** ***
е оспорил акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ДГ87709-1/29.09.2020г.
на гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-38130/2/12.01.2021г.
на директора на същата дирекция.
Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, тъй като тя не е собственик и не
притежава нито гараж, нито земя в Община Бургас и не е притежавала. Твърди, че
декларацията, на която се позовава административния орган не е подавана и
подписвана от нея, нито от родителите й, като нейни законни представители. Иска
отмяната на АУЗД.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
адвокат М.Г. поддържа жалбата. Пледира за отмяна на административния акт.
Претендира разноски, за които представя списък. Депозира писмени бележки.
Ответникът – директор на дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, чрез юрисконсулт
М., оспорва жалбата. Представя административната преписка. Пледира за
отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ФАКТИТЕ:
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 30352/24.02.2000 г. (л.45-56), в която от
външна страна се сочи, че е подадена от Р.М.М. е декларирано право на
собственост придобито по дарение, на недвижим имот - гараж с адрес гр. Бургас,
ул. „Левски“ № 37 с площ от 8 кв.м, построен 1999г. върху държавен или общински
парцел. В декларацията е посочено, че няма документ за собственост и е
декларирана като ползвател на имота Р.Н.М..
В
обжалвания АУЗД органът се е позовал на друга декларация – вх. №
2053/05.02.1998г., която не е запазена (л.72) и чиито електронно копие въведено
в съответните ел.масиви на общината е представено в хода на съдебното
производство на л.73 и сл.
На
29.09.2020г. на основание чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден процесния АУЗД № ДГ87709-1/29.09.2020г.
(л.20), с който орган по приходите – гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при Община
Бургас е установил задължения на жалбоподателката М. за земя и сграда (гараж с
площ 8 кв.м), както следва:
-
за 2015г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 23,74 лв., от
които главница 15,67 лв. и лихва 8,07 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) в
общ размер на 16,37 лв., от които 10,80 лв. главница и лихва 5,57 лв.
-
за 2016г. за ДНИ в общ размер на 26,64 лв., от които главница 18,84 лв. и лихва
7,80 лв. и за ТБО в общ размер на 15,23 лв., от които 10,77 лв. главница и лихва
4,46 лв.
-
за 2017г. за ДНИ в общ размер на 24,66
лв., от които главница 18,78 лв. и лихва 5,88 лв. и за ТБО в общ размер на 14,09
лв., от които 10,73 лв. главница и лихва 3,36 лв.
-
за 2018г. за ДНИ в общ размер на 22,67 лв., от които главница 18,72 лв. и лихва
3,95 лв. и за ТБО в общ размер на 12,96 лв., от които 10,70 лв. главница и
лихва 2,26 лв.
-
за 2019г. за ДНИ в общ размер на 20,71 лв., от които главница 18,66 лв. и лихва
2,05 лв. и за ТБО в общ размер на 11,83 лв., от които 10,66 лв. главница и
лихва 1,17 лв.
Актът
е обжалван по административен ред (л.32) с аргумент, че М. не е собственик и не
притежава нито гараж, нито земя на територията на Бургаската община. С жалбата
е оспорила декларираните в данъчна декларация с вх. № 30352/24.02.2000г.
обстоятелства, както и всички положени в нея подписи за „декларатор“. Твърди,
че декларацията не е подавана и подписвана от нея, нито от родителите й, които
са нейни законни представители, тъй като към датата на декларацията същата е
била непълнолетна. С жалбата е направено особено искане за закриване на
партидата, която е открита на нейно име. Към жалбата са приложени нотариален
акт № 168 от 13.09.1996г., с който Р.Н.М. (баба) и М.П.М.(баща) са дарили на Р.М.М.,
чрез законния й представител Е.Д.М. (майка) апартамент „Б“ – едностаен, находящ
се на втори етаж, среден, в жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на
строеж върху дворно място в парцел ХІІ-190 в кв.152, бивш кв.179 по плана на
гр.Бургас, със застроена площ на апартамента 80 кв.м, състоящ се от спалня,
хол, трапезария, черна кухня, клозет-баня, ведно с избено помещение № 5, заедно
с 11,64 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при условие първата дарителка Р.Н.М.
да запази правото си на ползване върху жилището, така като го е ползвала до
сега, докато е жива, както и при условие даряваната от Р.Н.М. идеална част от
апартамента да не бъде предмет на разпореждане (вкл. и ипотекиране) или отдаване
под наем докато е жива (л.34 – 36); справка от имотния регистър при Агенция по
вписванията за периода 01.01.1997г. – 20.11.2020г. по партидата на Р.М.М., от
която е видно, че през 2004г. същата е продала дарения й имот на К.Ж.М.(л.37) и
удостоверение за раждане на Р.М.М. (л.38).
На
14.12.2020г. служители на Община Бургас са извършили проверка на обект, находящ
се в гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 37 за която е съставен констативен протокол
№ 024659 от същата дата (л.29). При проверката е установено, че на ул.“Васил
Левски“ № 37 има една бетонна постройка с указателна табела – гараж – не
спирай. Посочено е, че на гърба на този гараж има разположени още осем гаража
на бетонна основа, които гледат към ул.“Св.Патриарх Евтимий“ № 77.
Във
връзка с подадената от Р.М.М. жалба против АУЗД № ДГ87709-1/29.09.2020г., на
16.12.2020г. е изготвено искане до Р.К.М., с адрес в гр.Бургас, ул.“Васил
Левски“ № 37, ет.2, ап.5 за представяне на документи и писмени обяснения
относно това дали ползва гараж от тези находящи се в ПИ с идентификатор
07079.615.220, с административен адрес на имота: гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №
37 (л.30). Искането е изпратено до Р.М.по пощата с обратна разписка, но същото
се е върнало с отбелязване „непотърсено“ (л.31).
С
решение № 94-01-38130/2/12.01.2021г.
(л.26 – 28) на директора на Дирекция „МПДТР” към Община Бургас оспорения АУЗД е
потвърден.
Според
мотивите му задълженията са определени въз основа на данните от декларация с
вх. № 30352/24.02.2000г. Посочено е, че за данъчните цели е достатъчно
съответното лице да твърди, че е собственик или вещно правен ползвател на имота
и да декларира този факт пред компетентните власти, като за недобросъвестно
упражняване на задължението по чл.14 от ЗМДТ е предвидено да се носи не само
административна, но и наказателна отговорност. Сочи се, че служителите приемащи
декларациите не могат да извършват преценка на верността на декларираното право
на собственост, а само и единствено могат да проверят правилното попълване на
образеца на декларацията с оглед на вписаните обстоятелства и коректността на
идентификацията на лицето. По отношение начисленият ДНИ и ТБО за земя се цитира
разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗМДТ, съгласно която собственикът на сградата,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за
този имот или съответната част от него.
Към
жалбата сезирала настоящото производство са приложени още нотариален акт № 94
от 1966г. (л.7) за собствеността на апартамента, нотариален акт № 93 от
06.07.2004г. (л.10), с който жалбоподателката е отчуждила апартамента и справка
по кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор 07079.615.220 (л.12).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Оспореният
акт е издаден от главен експерт в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, съобразно
правомощията предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на Община
Бургас (л.59).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Спорът
по делото се свежда до това дали жалбоподателят Р.М.М. е субект на
задълженията, определени с процесния АУЗД. Последната твърди, че никога не е
притежавала гараж и земя, за които с оспорения административен акт са й
определени задължения за периода 2015г.-2019г., включително за ДНИ и ТБО.
Твърди, че на същото място през 1996г. е придобила единствено апартамент
(нотариален акт от 13.09.1996г. – л.8), който е продала на 06.07.2004г. –
нотариален акт от същата дата на л.10.
Административният
орган твърди, че определените задължения произтичат от подадена декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх. №2053/05.02.1998г. и декларация, подадена на същото
основание, с вх. № 30352/24.02.2000г., в която е деклариран гаражът.
Задълженията за данък и такса по отношение на земя, посочена в процесния АУЗД,
е обяснена с приложението на чл.11, ал.2 от ЗМДТ, според който собственикът на
сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен
и за този имот или съответната част от него. В решението на решаващия орган е
посочено, че административният орган не разполага със законова възможност да
преценява кой е собственик на даден имот и определя задълженията само въз
основа на подадената декларация.
От
събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че жалбоподателката
е била собственик за периода 13.09.1996г.-06.07.2004г. единствено на апартамент
с площ 80 кв.м в сграда, находяща се в гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ №37, ет.2,
ап.среден, ведно с прилежащо избено помещение и 11,64% ид.части от общите части
на сградата, както и толкова процента от правото на строеж, В документите,
удостоверяващи надлежно тази собственост, няма описан гараж. По делото не е
спорно, че както декларацията, подадена през 1998г., така и декларацията,
подадена през 2000г., са подадени от Р.Н.М., с ЕГН **********, която според удостовереното
в нотариален акт №168/13.09.1996г. е баба на жалбоподателката.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗМДТ данъчните декларации по този закон се подават от данъчно
задължените лице или от техните законни представители по образец, одобрен от
министъра на финансите. В настоящия случай е несъмнено, че както към 1998г.,
така и към 2000г. жалбоподателката с ЕГН ********** е била непълнолетна. Тя е
могла да извършва валидни правни действия само със съгласието на поне един от
родителите си – чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството. Очевидно двете
декларации, въз основа на които органът твърди, че формира извода за
собствеността на гаража, не са подадени нито от жалбоподателката, със
съгласието на неин родител, нито от някой от родителите, които според чл.3,
ал.2 от Закона за лицата и семейството имат качеството на нейни законни
представители докато навърши пълнолетие. Само този факт е достатъчен, за да се
направи извод, че административният орган е бил лишен от основание да определя
процесните задължения, тъй като обстоятелствата, въз основа на които формира
извода за възложено спрямо жалбоподателката законово задължение да плати ДНИ и
ТБО произтичат от декларация, която не е подадена от нея, нито от неин законен
представител, както изисква чл.3, ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.11, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти. Според чл.64, ал.1 от същия закон таксата по чл.62 се
заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината.
Цитираните
норми еднозначно налагат извода, че задължение за заплащане на ДНИ е ТБО имат
собствениците на тези имоти. В конкретния случай отсъстват каквито и да е
доказателства жалбоподателката някога да е притежавала гаража, описан в
процесното АУЗД. Отделно от това от представения по делото нотариален акт №
93/06.07.2004г. (л.10) се установява, че тя е продала притежавания от нея
апартамент, който е придобила чрез дарение от баба си Р.М.и баща си М.М., т.е.
към 2015г.-2019г., за който период се отнасят задълженията, жалбоподателката не
е притежавала в района, където е гаража никаква собственост.
Аргументите,
изложени от органа в решението от 12.01.2021г., че самият законодателен подход
за определяне на данъчното задължение за данък върху недвижимите имоти и такса
за битовите отпадъци е, че за данъчни цели е достатъчно съответното лице в
декларация да твърди, че е собственик или ползвател на имота, са неоснователни.
В обсъждания случай жалбоподателката никога не е подавала декларация за гараж нито
от свое име, нито от името на своите законни представители.
По
изложените съображения обжалваният акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради противоречия
с материалния закон.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателката.
Такива са претендирани още с жалбата и са направени в размер на 310 лв., от
които 10 лв. платен държавна такса (л.66) и 300 лв. платено възнаграждение за
един адвокат (л.77).
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.160, ал.1 и ал.3 ДОПК, Административен съд –
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 от ДОПК № ДГ87709-1/29.09.2020г. на гл.експерт в Дирекция
„МПДТР“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-38130/2/12.01.2021г. на
директора на същата дирекция.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Р.М.М.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 310 (триста и
десет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: