Р Е Ш Е Н И Е
№ 260082
гр.Варна, 11.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВ
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№104/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Н.П.П. чрез процесуалния й
представител адв. Д.М. против решение
№1092/02.10.2019г., постановено по гр.д.№2399/ 18г. по описа на ВОС,
гр.о./изменено в частта за разноските с влязло в сила определение
№427/03.02.2020г., постановено по гр.д.№2399/18г. по описа на ВОС, гр.о./, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от Н.П.П. срещу С.Д.Ш. иск с пр.осн. чл.55,
ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата сумата от 25 000 евро, представляваща заплатена без
основание цена, дължима за паркомясто, съобразно сключен между страните
нищожен, поради невъзможен предмет, предварителен договор за покупко-продажба
от 12.04.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.09. 2018г. до окончателното заплащане на задължението, като неоснователен, както и Н.П.П. е осъдена да заплати на С.Д.Ш. сумата от
1 800лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.
3
от ГПК.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като
се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемият С.Д.Ш. в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител
адв. В. В. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в
обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към
нея от 12.11.2018г. ищцата Н.П.П. излага, че 12.04.2012г. между нея и ответника
С.Д.Ш. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата който същият се задължил да й продаде: 1/ апартамент №1, находящ се във
вилна сграда, изградена в УПИ XXVII-1302, кв.36 по плана на гр.Варна, с адм.адрес
м.“Евксиноград“, ул.“8-ма“№100; 2/ паркомясто в същата сграда, срещу общата
цена от 125 000 евро, като не бил уговорен конкретен срок за сключване на
окончателен договор.
С договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№122/22.05.2012г., ответни -кът й продал горепосочения апартамент №1,
съставляващ по КККР самостоятелен обект с идентификатор 10135.2564.1455.2.3,
срещу продажната цена, посочена в н.а., която ищцата изплатила напълно.
Със същия договор не й било продадено
паркомястото поради проблеми с документацията, свързана с него.Горното наложило
страните да подпишат на 16.07.2012г. анекс към предварителния договор от
12.04.2012г., с който анекс ищцата се задължила да заплати продажна цена за
паркомястото в размер на 25 000 евро, като плащането е следвало да бъде
извършено на пет равни годишни вноски с падеж на първата вноска една година
след представяне на удостоверение за въвеждане на сградата в
експлоатация.Независимо от така уговорения срок, изплатила предсрочно
продажната цена, а именно 5 000 евро на 27.09.2013г. и 25 000 евро на
01.10.2013г., за което ответникът й издал разписки, във втората от които
посочил, че от датата 01.10.2013г. ищцата може да ползва обещаното й паркомясто
в закрития паркинг.Въпреки многократните напомняния от нейна страна, ответникът
не изпълнил задължението да прехвърли собствеността върху паркомястото, като
заявявал, че същото не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради
което не може да бъде прехвърлено.Ползването продължило необезпокоявано до
20.04.2015г., когато ответникът й връчил съобщение, че прекратява
предоставеното ползване на паркомястото и иска връщане на дистанци -онното и
ключа за гаражните врати на паркинга.
Твърди, че
предварителният договор за покупко-продажба на паркомястото е нищожен на осн.
чл.26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет, т.к. към момента на сключването
му вещта, предмет на поетото задължение за прехвърляне на собственост, не
съществува фактически и не отговаря на изискванията за самостоятелен обект
съобразно действащия устройствен закон.Горното обстоятелство не е било известно
на ищцата към момента на сключване на предварителния договор.Поради нищожността
на сключения предварителен договор следва да се приеме, не е необходимо
неговото разваляне, като и, че ответникът е получил без основание заплатената
по този договор от ищцата продажна цена за паркомясто в размер на 25 000
евро.
Предвид изложеното
претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 25 000 евро,
като получена без основание, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът С.Д.Ш. в
депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва
предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Не оспорва
обстоятелството, че между страните са възникнали и са се развили облигационни
правоотношения по повод апартамент №1, съставляващ по КККР самостоятелен обект
с идентификатор 10135.2564. 1455.2.3, съгласно н.а.№122/12г., продаден със
степен на завършеност „груб строеж“ при условията на отложено плащане.Оспорва
твърдението на страната за сключен на 12.04.2012г. между страните предварителен
договор/счита, че се касае за разписка за получени суми, за да се подготви
сключването на договор за продажба/, но, ако се установи сключването на
предварителен договор, то твърди, че негов предмет е единствено апартамент
№1.Не оспорва твърденията на ищцата, че паркомястото не съставлява
самостоятелен обект на правото на собственост, но твърди, че не се е задължавал
да й продава паркомясто, нито е получавал продажна цена за същото.Твърди, че
подписаният на 16.07.2012г. анекс касае единствено уреждане на отношенията
между страните по повод отложеното плащане на продажната цена за апартамент №1,
като не оспорва, че ищцата е изплатила изцяло договорената продажна цена за
апартамента, вкл. и съгласно подписаните от него разписки през 2013г.С
изявлението си във втората от тях, че ищцата получава безвъзмездно право на
ползване за паркомясто, е дал възмож -ност на ищцата да ползва безплатно
паркомясто и така тя го е ползвала две години, но после отношенията им крайно
са се влошили, поради което и той с покана е поискал тя да преустанови
ползването му.Евентуално възразява за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с
пр.осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.
На 12.04.2012г. между
страните е подписан/съгласно СПЕ от 23.08.2019г. подписът е изпълнен от С.Ш./
документ, наименуван договор за покупко -продажба на апартамент №1, находящ се
във вилна сграда в УПИ XXVII-2564, 1455=1302,
кв.36, гр.Варна, м.“Евксиноград“, ул.“8-ма“№100, съгласно който на посочената
дата страните С.Ш. като продавач и Н.П. като купувач са се споразумели за
следното: 1/ купувачът се задължава да заплати на продавача сумата от
125 000 евро за придобиването на горепосочения имот-апартамент №1, находящ
се във вилна сграда в УПИ XXVII-1302, кв.36,
гр.Варна, м.“Евксиноград“, ул.“8-ма“№100, и също така паркомясто; 2/ купувачът
внася капаро на стойност 5 000 лв. като при отказ продавачът не дължи
посочената сума; 3/ продавачът се задължава да подготви всички необходими
документи за изповядване на сделката, предмет на този договор, пред нотариус.
Тълкувайки отделните
уговорки по цитирания договор във връзка една с друга и всяка в смисъла, който
произтича от целия договор с оглед целта му, съдът приема, по съществото си
сключеният между страните договор е предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ апартамент №1, находящ се във вилна сграда в
УПИ XXVII-1302, кв.36, гр.Варна, м.“Евксиноград“, ул.“8-ма“№100,
като поетото задължение от страните по него е да сключат оконча- телен договор
за покупко-продажба на този имот срещу посочена цена.Няма определен ден за
изпълнение, т.е. би била приложима нормата на чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че при
сключване на договора е считала, че негов втори предмет, т.е. освен първият,
който е апартамент №1, е и паркомясто, като цената от 125 000 евро е обща
за двата обекта.От използвания в договора израз „и също така паркомясто“ не
може да се установи пряко за какъв предмет на договора в тази му част страните
са постигнали съгласие, т.е. за прехвърляне право на собственост върху какъв
конкретен обект паркомясто /липсва каквато и да е била индивидуализация/ поемат
задължение да сключат окончателен договор.
Видно от представения
инвестиционен проект от 2010г., част архитектурна /одобрен от Община Варна също
2010г./, за Вилна сграда в УПИ XXVII-1302, кв.36,
в.з.“Траката“, гр.Варна, е, че по проект сградата, в която се намира апартамент
№1, представлява вилна сграда, свързано застрояване в два имота, на три етажа.
Състои се от приземен/партерен/ етаж, предвиден за 2 бр. ателиета, два етажа
/втори и трети/ за вилно обитаване и тавански етаж с тавански складови помещения.Предвидени
са общо 3 бр. апартамента в сградата, от които 2 бр. на втория етаж и 1 бр. на
третия етаж.На партерния етаж /с кота 0, 00/ е предвидено да се разположат
двете ателиета.По проект паркирането е осигурено в рамките на имота - общо 6
бр. места за паркиране.Видно от обяснителната записка към проекта и ситуацията
към проекта е, че 6-те бр. места за паркиране са предвидени в самото дворно
място.По проект не е предвидено изграждането на подземен или надземен паркинг в
самата жилищна сграда или на самостоятелен функционално обособен гараж/с
оградни стени и покрив/ в дворното място.Местата за паркиране са предвидени в
дворното място, непосредствено до уличната регулация.Страните не са твърдели,
съответно по делото не е установявано, строежът на сградата да е осъществен в
отклонение от така одобрените проекти.Според издаденото от гл.архитект на
община Варна удостоверение №140/22.11.2012г. за въвеждане в експлоатация на
строеж вилна сграда в УПИ XXVII-2564, 1455=1302,
кв.36 по плана на „Вилна зона“, ул.“8-ма“№100 строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти.Към момента на издаване на удостоверението
като собственици на отделни обекти са се легитимирали 4 лица с н.а., издавани в
периода 2011г.-2012г.Видно от представените по делото схеми по КККР за всеки
от обекти в сградата с идентификатор
10135.2564.1455.2/вилна сграда, многофамилна/, издадени 2019г., е, че обектите
съответстват изцяло на предвидените по горецити- рания инвестиционен проект.С
оглед гореустановеното и съдът приема, че парки -рането за жилищната сграда е
осигурено чрез 6 бр. места за паркиране/парко -места/ в дворното място, без да
има самостоятелни гаражи в или извън сградата и без да има паркинг вътре в
сградата.
Според трайно
формираната съдебна практика /напр. решение №171/08.08. 2014г. по
гр.д.№4175/13г., ВКС, IV гр.о., решение №189/06.01.2015г. по гр.д.№ 2640/14г., ВКС,
I гр.о., решение №199/10.08.2015г. по гр.д.№5955/14г.,
ВКС, IV гр.о., решение №181/23.11.2016г. по гр.д.№338/16г., ВКС, III гр.о.,
решение №46/ 07.03.2018г. по гр.д.№2489/17г., ВКС, IV гр.о., решение №47/26.03.2021г.
по гр.д. №2442/20г., ВКС, I гр.о. и др./, паркомястото не е самостоятелен обект на
правото на собственост или ограничено вещно право /респ. - и обект по смисъла
на §5, т.39 от ДР на ЗУТ/, а представлява необособена и несамостоятелна реална
част от друг обект - поземлен имот, сграда или отделен обект в нея, и поради
това не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
С приетите промени в
чл.37 от ЗУТ с ДВ, бр.101/15г. се въведоха изрични правила за осигуряване на
места за паркиране в сгради в режим на етажна собственост.Съгласно тези правила
местата за паркиране се осигуряват с инвести -ционния проект в: паркинг - гараж
със статут на самостоятелен обект в сградата или в паркинг - гараж със статут
на обща част в сграда, или чрез отделни места за паркиране със статут на
принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.В случаите, в
които инвестиционният проект предвижда паркоместата да бъдат разположени в
паркинг-гараж със статут на самостоятелен обект, целият паркинг или ид.ч. от него
могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка.При прехвърлянето на ид.ч. от такъв обект
възниква обикновена съсобственост, която се управлява и ползва съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата
вещ.Вторият режим се отнася до случаите, при които инвестиционният проект
предвижда паркоместата да бъдат разположени в паркинг - гараж със статут на
обща част в сграда, в който случай паркингът или ид.ч. от него не могат да
бъдат обект на разпореждане, като решението относно управлението и начина на
ползване на паркинга - обща част, е компетентно да взима общото събрание на
етажните съсобственици.Освен тези хипотези инвестиционният проект може да
предвижда и паркоместата в сградата да са със статут на принадлежност към съответните
самостоятелни обекти в нея.В този случай паркоместата ще имат статут, подобен
на този на мазетата и таваните, и сделки на разпореждане с тях ще бъдат
недействителни, като в качеството си на принад -лежност същите ще могат да се
прехвърлят само заедно със самостоятелните обекти, към които принадлежат.С
нормата на чл.43 от ЗУТ за случаите, когато паркоместата са осигурени не вътре
в сградата, а в дворното място, в което същата е построена /т.нар. „външни
паркоместа“/ е предвидено, че, когато УПИ е обща част към сграда - етажна
собственост /а то е такова при пълно съвпадение между етажните
собственици(собствениците на самостоятелните обекти в сгра -дата) и
собствениците на дворното място/, необходимите места за паркиране могат да
бъдат осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването й от
общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за
минималната задължително озеленена дворна площ, а когато земята, върху която е
изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част /т.е. тогава, когато
дворното място не отговаря на посочените изисквания за обща част, а е
притежавано в обикновена съсобственост/, паркирането се осигурява чрез
разпределяне между съсобствениците на ползването върху тази част от свободната
дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение.
Разрешенията, дадени
с измененията на ЗУТ от 2015г., съответстват на вече приетото от преди това в
съдебната практика, а именно, че откритият паркинг/т.е. такъв без оградни стени
и покрив, съответно и неотговарящ на изискванията за самостоятелен обект на
правото на собственост/, разположен в дворното място, съответно реални части от
него/паркоместа/ не могат да бъде предмет на прехвърлителна сделка /както и на
предварителен договор/, като самостоятелен предмет, вън от обекта, от които са
част.Когато съществените по смисъла на чл. 19, ал.2 от ЗЗД условия, на които
следва да отговаря окончателният договор така, както са изложени в
предварителния договор, сочат на една въобще непозволена от закона причина, щом
като уговореният правен резултат и по-късно не ще бъде позволен, то
недействителността на предварителния договор се преценява към момента на
сключването му.В случая при предмет паркомясто като реална част от даден обект
невъзможността на предмета е от правно естество - за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, т.е предметът е
невъзможен.В настоящия случай от една страна не се установява страните по
предварителния договор от 12.04.2012г. да са постигнали съгласие за предмет
конкретно паркомясто и цена за същото, но от друга дори и да бяха, то договорът
в тази му част би бил нищожен поради невъзможен предмет.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№122/22.05.2012г., С. Ш. е продал на Н.П.,
самостоятелен обект в сграда, изградена на етап „груб строеж“, представляващ
апартамент №1, с адм.адрес гр.Варна, ул.“8-ма“№ 100, ет.2, с площ от 88, 95
кв.м., състоящ се от коридор, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални, баня-тоалет,
килер и две тераси, ведно с 16, 428% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сграда, който
апартамент съставлява по КККР обект с идентификатор 10135.2564.1455.2.3, за
сумата от 80 492, 30лв.Посочената в н.а. данъчна оценка на продавания
обект е 80 492, 30лв.Според акта цената от 80 492, 30лв., равняваща
се на 41 155, 06 евро, е платима както следва: 1/ 38 598, 60 евро ще
бъде изплатена по банков път на продавача със средства от банков кредит,
предоставен на купувача от „МКБ Юнионбанк“АД съгласно договор за банков кредит
№338-73/ 21.05.2012г. след представяне на настоящия н.а. и вписване на ипотека
при следните условия: а/ сумата от 12 618, 60 евро след представяне на
настоящия н.а. и вписване на ипотека в полза на кредитора „МКБ Юнионбанк“АД; б/
остатъкът от 25 980 евро след представяне на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата, в която е продаваният апартамент; 2/ останалата част
от продажната цена в размер на 5 000лв., продавачът е заявил, че е получил
изцяло от купувача по банков път преди подписване на н.а.
Договореното капаро
от 5000лв. по предварителния договор от 12.04.2012г. е заплатено по банков път
на 12.04.2012г., видно от представеното преводно нареждане от същата дата.
С
н.а.№123/22.05.2012г. Н.П. е учредила договорна ипотека в полза на „МКБ
Юнионбанк“АД върху горепосочения обект с идентификатор 10135.2564. 1455.2.3 за
обезпечение вземането на банката по договор за банков кредит №338-73/
21.05.2012г. за сумата от 86 600 евро, от които 38 598, 60 евро за
закупуването на недвижимия имот и 48 001, 40 евро за ремонт и
реконструкция на същия имот.
След учредяване на
ипотеката, съответно усвояване на банковия кредит, в съответствие с
договореното в н.а., с нареждане от 29.05.2012г. от банковата сметка на Н.П. е
преведена по банковата сметка на С.Ш. сумата от 12 618, 60 евро за
покупката на апартамент №1.Тъй като към този момент не е изпълнено условието за
издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация/издадено
впоследствие на 22.11.2012г./, сумата от 25 980 евро не е била нареждана
непосредствено след усвояване на банковия кредит.
На 16.07.2012г. между
страните е подписан документ, наименуван анекс към предварителен договор за
покупко-продажба от 12.04.2012г.Според същия С. Ш. като продавач и Н.П. като
купувач сключват анекс към предва -рителен договор за покупко-продажба от
12.04.2012г. на самостоятелен обект с предназначение - жилище-апартамент №1 с
идентификатор 10135.2564.1455.2.3 с адм.адрес съгласно КК гр.Варна, вилна зона
Варна, ул.“8-ма“№100, на втори етаж, със застроена площ от 88, 95 кв.м., като
се споразумяват, че купувачът се задължава да заплати на продавача остатъка от
продажната цена в размер на 25 000 евро, както следва: на пет равни
годишни вноски от по 5 000 евро всяка от тях при падеж на първата вноска
една година след представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация на
сградата, в която се намира продаваният апартамент, като датата на всеки следващ
падеж ще бъде съответното число и месец през всяка от следващите календарни
години.Уведомяването на купувача за въвеждане в експлоатация на сградата, в
която се намира продаваният апартамент, следва да се извърши от продавача чрез
връчване на писмено съобщение. Посочено е, че анексът влиза в сила при
настъпване на следните кумулативни условия: въвеждане на сградата в
експлоатация и възстановяване на купувача от страна на продавача на сумата от
6 000 евро, която ще бъде преведена по сметка на продавача от „МКБ
Юнионбанк“АД в резултат от усвояването на банков кредит от същата банка
Видно от
горецитираното съдържание на подписаното между страните споразумение от
16.07.2012г., е че по никакъв начин то не може да бъде отнесено към твърдяната
от ищцата, че е постигната договореност за заплащане на продажна цена за
паркомясто, намиращо се в дворното място.Изцяло поетите задължения от страните
касаят заплащането на остатък в размер от 25 000 евро от продажна цена за
апартамент №1, дължими след въвеждане на сградата, в която се намира, в
експлоатация.Видно е и, че тези договорености са различни, но наред с вече
постигнатите по н.а.№122/22.05.2012г., като са обвързани с получаване на
сумата, която банката ще нареди по сметка на С.Ш./25 980 евро по н.а./ след представяне
на удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация, от които Ш.Ш. ще
следва да върне на Н.П. 6 000 евро.
С нареждане от
27.11.2012г./след издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в
експлоатация на 22.11.2012г./ е преведена от „МКБ Юнионбанк“АД от банковата
сметка на Н.П. по банковата сметка на С.Ш. сумата от 25 980 евро за покупката
на апартамент №1, т.е. остатъкът по н.а.
На 27.09.2013г./т.е.
приблизително една година след въвеждане на сградата в експлоатация на
22.11.2012г./ С.Ш. е подписал разписка, с която е удостоверил, че е получил
сумата от 5 000 евро-първа вноска по анекса към договора с Н.П..
На 01.10.2013г. С.Ш. е подписал разписка, с
която е удостоверил, че е получил сумата по анекса от договора за
покупко-продажба с Н.П., с което финансовите им отношения са прекратени.В
разписката не е посочено каква сума е изплатена на тази дата, но ответникът е
твърдял в производството, че към тази дата му е било изплатено окончателно всичко,
договорено по анекса /платено му по негови твърдения на две вноски на
посочените в разписките дати/.В същата разписка е посочено, че от тази дата Н.П.
получава безвъзмездно право на ползване на паркомясто №1 в закрития
паркинг.Безспорно не се касае за учредяване ограничено вещно право на ползване
по чл.56 от ЗС.Посоченото, че има право да ползва от 01.10.2013г. безвъзмездно
паркомясто №1 след като страните окончателното са уредили финансовите си
отношения по повод споразумението им от 16.07.2012г. не води до извод, че
плащанията по двете разписки са извършени именно във връзка с обещано
прехвърляне на паркомясто.Най-малкото не би бил използван изразът
„безвъзмездно“ след като по твърдения на ищцата тя е заплатила на тази дата
цялата продажна цена на паркомястото.Ако съсобствениците на дворното
място/между които ищцата не е и съответно то не е обща част във възникналата
етажна собственост/ са разпределили ползването му, вкл. и на външния
паркинг/без значение дали е покрит, след като няма оградни стени и не е
самостоятелен обект/ няма пречка чрез неформален договор за заем за послуж
-ване по чл.243 от ЗЗД съсобственикът да предостави безвъзмездно ползването му
на трето за собствеността лице.С нотариална покана от 23.04.2015г. С.Ш. е
поканил Н.П. с оглед връченото й на 20.04.2015г. пред свидетели по време на
проведено общо събрание на собствениците на вилната сграда с адм.адрес
гр.Варна, ул.“8-ма“№100 уведомление във връзка с прекратеното от негова страна
дадено писмено съгласие за ползване на паркомясто в затворения частен паркинг,
да се яви в кантората на нотариус Ж.К. на 12.05.2015г. и да предаде
дистанционното управление и ключа от гаражните врати или заемодателят по реда
на чл.249, ал.2 от ЗЗД е поискал връщане на вещта.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ППВС №1/28.05.1979г., първият фактически
състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго - напр., когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите
на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяване на
унищожаемостта.Възможно е също предаването да е станало и без наличието на
някакво правоотношение.В тежест на ищеца е да докаже даване на определена
престация, а в тежест на ответника да докаже основанието да я получи и/или да я
задържи.В настоящото производство даването на сумата от 25 000 евро от
ищцата на ответника не се оспорва.Установи се обаче, че даването на тази сума
не е по силата на сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на паркомясто, а на основание писмено споразумение от 16.07.
2012г., сключено между страните по повод уреждане облигационните им отношения
по повод договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с предназначение - жилище-апартамент №1 с идентификатор
10135.2564.1455.2.3 с адм.адрес: гр.Варна, Вилна зона, ул.“8-ма“№100, ет.2.
Предвид установяване на основанието за получаване на процесната сума/което е и
осъществено, и не е отпаднало/, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.Предвид неоснователността на претенцията, съдът не
се произнася по направеното в условие на евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност, но за пълнота следва да се посочи, че то би било
неоснователно, т.к. исковата молба е подадена по пощата на 27.09.2018г.
Предвид достигане до
идентични крайни правни изводи с тези на първоинстан- ционния съд, решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените пред настояща инстанция
разноски в размер на 2 030лв., представляващи адв. възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 01.06.2020г., заплатено в брой.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1092/02.10.2019г.,
постановено по гр.д.№2399/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н.П.П. срещу С.Д.Ш. иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от
25 000 евро, твърдяна, че представляваща заплатена без основание цена,
дължима за паркомясто, съобразно сключен между страните нищожен, поради
невъзможен предмет, предварителен договор за покупко-продажба от 12.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.09.2018г. до окончателното заплащане на задължението, както и Н.П.П. е осъдена да заплати на С.Д.Ш. сумата от
1 800лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.
3
от ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********, да заплати на С.Д.Ш., ЕГН **********, сумата
от 2 030лв., представляваща съдеб -но-деловодни разноски, направени пред
въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: