Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260082 12.03.2021 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД………втори граждански състав,
на 12 март………………………....................…………2021…..година,
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА Секретар
……………………………………………………
Прокурор…………………………………………………………..като разгледа
докладваното от…………съдията МИШОВА…..
в.гр.д. № 1098…..по описа за 2021……...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на Н.Г.Н. – частен
правоприемник на взискателя по изп.дело № 20208710400008 по описа на ЧСИ Я.Г..
Жалбоподателят обжалва отказа на ЧСИ да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело. В жалбата се сочи, че жалбоподателят е частен
правоприемник, което качество придобил по силата на договор за цесия от
06.02.2020 г., сключен с взискателя по изп. дело П.Д.П.. Твърди, че взискателят
по изп.д. № 20158560403284 по описа на ЧСИ Б.Б., с район на действие СГС, се е
снабдил неправомерно с изпълнителен лист срещу цедента П., тъй като за това
вземане се водело разследване, което не е приключило. Също така сочи, че
вземането на П. е привилeгировано по
чл.136, ал.1, т.5 ЗЗД. Счита, че след
като е налице правоприемство, възникнало в хода на изпълнителното производство,
съдебният изпълнител е длъжен да конституира новия взискател. ЧСИ не изпълнил и
задължението си да му преведе постъпилите по сметката му суми, с което нарушил
всички текстове на ГПК и направил всичко възможно те , в нарушение на чл.136 и
чл.137 ЗЗД, да постъпят по сметката на ЧСИ Б.. Моли, съдът да отмени отказа на
ЧСИ да бъде конституиран като частен правоприемник, както и отказа да извърши
принудително изпълнение върху постъпилите суми и да ги преведе по неговата
сметка.
Длъжникът
„В.“ ЕООД счита, че жалбата следва да се отхвърли.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна, като съображения за това са следните:
Изпълнително дело № 20208710400008 по
описа на ЧСИ Я.Г.
е образувано на 16.01.2020 г. по молба на
взискателя П.Д.П. чрез пълномощника му адв. Н.Г.Н. въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.дело с № 847/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора
срещу „В." ЕООД, видно от който дружеството е осъдено да заплати на
взискателя суми за трудово възнаграждение и разноски. Наложени са запори на
вземанията на длъжника. На 31.01.2020 г. върху вземанията на взискателя обаче
са наложен запори от ЧСИ Я.Г. за
обезпечение на вземания на друг взискател по изп.д. № 20208710400015 и от ЧСИ Б.Б.
за обезпечение на вземанията на взискателите по изп.д. № 2015856040328. Взискателят П. чрез своя пълномощник - адв. Н.Н., е
подал молба на 04.02.2020 г., с която е
поискал прекратяване на производството по изпълнителното дело. Във връзка с
тази молба е уведомен, че при искане за
прекратяване на изпълнителното производство по инициатива на взискателя, същият
дължи авансовите такси в размер на 163.44 лв. с ДДС. По делото няма данни
таксите да са платени. Междувременно, на 06.01.2020 г. задължението по
изпълнителното дело е било погасено изцяло в резултат на постъпили от банковите
сметки на длъжника суми. Взискателят е уведомен със съобщение от 06.02.2020 г.,
че по изпълнителното дело е постъпила сума, която погася изцяло дължимото
задължение по същото, поради което съдебният изпълнител отказва да прекрати
производството по изпълнителното дело по неговото искане. Посочено е, че делото ще бъде приключено поради пълното
погасяване на задължението. С постановление от 13.08.2020 г. производството по
изпълнителното дело е приключено. С решение № 260002 от 05.01.2021 г.,
постановено по в.гр.д. № 3273/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд,
частната жалба на взискателя против постановлението за приключване на изп.д. е
оставена без уважение.
По
делото е установено, че жалбоподателят е частен правоприемник на взискателя по
приключилото изпълнително дело по силата на договор за цесия от 06.02.2020 г.
Датата на договора обаче е недостоверна. За първи път взискателят уведомява ЧСИ за извършената
цесия с молба от 03.08.2020 г., а длъжникът е узнал за нея на 15.03.2020 г.
Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Следователно към 06.02.2020 г., когато е извършено плащане
на взискателя, той е бил титуляр на вземането както за длъжника, така и за
изпълнителя. Друг е въпросът, че на 31.01.2020 г са наложени два запора върху
вземанията на П., поради което извършената цесия е непротивопоставима на
взискателите по изпълнителните дела, по които е
са извършени запорите.
Вярно
е, че ако в хода на производството настъпи правоприемство, то (производството)
продължава с участието на правоприемника, който следва да бъде конституиран. В
случая обаче, към 03.08.2020 г., когато взискателят чрез процесуалния си
представител с молба от същата дата е уведомил ЧСИ за извършената цесия,
задължението е било погасено, а изпълнителното производство – приключило. Поради това извършването на всякакви действия
е недопустимо. Конституирането на страни може да бъде извършено валидно само
при наличието на висящо производство.
С оглед на тези съображения съдът приема, че жалбата на Н.Г.Н. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.Г.Н. – частен правоприемник
на взискателя по изп.дело № 20208710400008 по описа на ЧСИ Я.Г. срещу отказа на
ЧСИ да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело и да бъде
извършено принудително изпълнение на постъпили суми от длъжника, като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: