№ 629
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д. Административно
наказателно дело № 20231110211669 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.***, против електронен фиш, Серия К, №6140226, издаден от
СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш като неправилно и
незаконосъобразно издаден, в нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон. Навежда следните аргументи в тази
насока: в ел.фиш не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и
пред кой съд, в нарушение на чл.57, т.10 от ЗАНН; отбелязания толеранс от
3% е неразличим при установените стойности на скоростта; в него липсва и
издател, на коя дата е издаден и кой служител го е издал, в нарушение на
чл.47 от ЗАНН; липсата на посочена дата е пречка за изчисляване на
давностните и преклузивните срокове, а липсата на посочен издател е пречка
за проверка на компетентността на служителя, издал ел.фиш; оспорва
възможността при установено нарушение в присъствието на контролен орган
и използване на мобилно АТСС, да се издаде ел.фиш, предвид противоречия
1
между разпоредбите на Наредба №8121з-532 за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата и тези
на ЗДвП, с оглед на което следва да се приложи по-високия по степен
нормативен акт /ЗДвП/, на основание чл.15, ал.3 от ЗНА; визира нарушение на
чл.8 от същата Наредба и липсата на представени доказателства,
удостоверяващи техническата изрядност на използваното АТСС; отчита
липсата на актуална дата на връчване на ел.фиш като порочна практика,
целяща пропускане на срока за обжалване.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.Н.Г. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесния ел.фиш на посочените в жалбата основания.
Допълнително навежда доводи за допуснато нарушение липсата на изпратена
покана до лицето с препоръчано писмо с обратна разписка, като му се даде
възможност да декларира дали то е управлявало ППС.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство, за което представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР, не се представлява в съдебно заседание. В допълнително постъпили
писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрк.Д.И., навежда доводи, че процесният ел.фиш е издаден, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон, поради което моли съда да го
потвърди, като правилен и законосъобразен. Развива в тази насока подробни
съображения.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
2
правен интерес да обжалва ел.фиш. По делото няма данни за датата на
връчване на процесния ел.фиш на жалбоподателя, поради което следва да се
приеме, че депозираната на 12.07.2023 г. жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6140226, за това, че на 06.07.2022 г., в 20:28 часа, в гр.София, бул.“История
Славянобългарска“ до №8, с посока от ул.“Каменоделска“ към бул.“Рожен“,
при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, е извършено
нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Фолксваген Битъл“, с рег.
№***, установено и заснето с АТСС – CORDON М2, №MD1196, след
приспаднат толеранс от 3%, извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш, Серия К, №5469679, като
разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената стойност на
скоростта е 69 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 19 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя В. Д. Г., в качеството на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в двоен размер на 100 лева, за извършено при условията на
„повторност“ нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №6140226; ел.фиш, Серия К, №5469679; клип със снимков
материал на заснетото нарушение и един брой снимков материал на
позиционираното АТСС на процесния пътен участък; Решение за одобрение
на типа на уреда за измерване на ДИМ на Република Хърватска; разпечатка от
сайта на БИМ за вписано тип средство за измерване; Протокол от проверка
№08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ; Протокол за използване на АТСС;
ежедневна форма на отчет; Сертификат за успешно завършен курс за
обучение от длъжностно лице от СДВР; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; два
3
броя справки АИС-АНД; справка АИС „Промяна на регистрация на МПС и
собственици“; справка картон на водача.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Обжалваният ел.фиш е издаден от компетентен
орган - съответната структура на МВР - /СДВР-МВР/, съобразно мястото на
установяване на нарушението, и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от
ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на ел.фиш на формално основание.
Административното наказване чрез издаване на ел.фиш съдържа
особени правила, които са специални по отношение на общите такива,
регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6, т.63 от ДР на ЗДвП, ел.фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Според даденото тълкуване в Тълкувателно решение от 26.02.2014
г. по т.д. №1/2013 г., ОСК на ВАС, ел.фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му
действие, изрично уредено в ЗДвП, ел.фиш притежава специфики, характерни
както за АУАН, така и за НП, но изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. В тази връзка следва да се
отбележи, че жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизити като например: дата на издаване на същия, заемана длъжност от
издателя, подлежи ли на обжалване и пред кой съд и др., каквито реквизити
не са предвидени като задължителни за ел.фиш в разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП, поради което и министъра на вътрешните работи не е бил длъжен да
ги съобрази и не ги е включил в утвърдения образец на ел.фиш, съответно
приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН, компетентност на
структурата, издала ел.фиш и др., поради което релевираните в жалбата
възражения относно процесуалната изрядност на административно-
4
наказателното производства, не се споделят от съда.
С разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за
съставяне на АУАН и издаване на НП, като процедурата по издаване на
ел.фиш е различна от установената в ЗАНН. Началото на производството е
поставено със заснемане на извършеното нарушение в присъствие или
отсъствие на контролен орган, посредством техническо средство, което от
своя страна може да бъде стационарно или мобилно. Специалният начин за
установяване на административно нарушение е в съответствие с разпоредбата
на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат
право за установяване на нарушенията да използват технически средства или
системи, заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и
регистрационния номер на автомобила, а съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в
административнонаказателното производство годни веществени
доказателства са снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи от посочения вид, в случая от стационарно
позиционираната мобилна система за видеоконтрол. С оглед правния анализ
на посочените по-горе разпоредби, релевираното от жалбоподателя
възражение, че е следвало да се развие производство по ЗАНН, се явява
неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на
ВКС и ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане
се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган, като разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. В случая това са разпоредбите на чл.81, ал.3, във вр. с
чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Доколкото по своите последици електронните фишове
се приравняват на наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от
ЗДвП/, като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране
именно на административно нарушение, то приложими са общите правила
относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните
постановления. В настоящия случай не е изтекла тригодишната погасителна
давност за наказателно преследване. Административнонаказателното
производство е започнало с установяване на административното нарушение,
извършено на 06.07.2022 г., за което е издаден електронен фиш на 13.07.2022
5
г., съгласно данните от справката АИС-КАТ, за който жалбоподателят научил
от деловодната система на СДВР-МВР преди датата на подаване на жалбата –
12.07.2023 г., т.е. от датата на извършване на нарушението до датата на
узнаване за издадения ел.фиш е изминал период около една година, а не три
години. Според чл.80, ал.1, т.5 от НК деяния, за които се предвижда
наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна
давност от три години. С връчването на електронния фиш, преди да изтече
относителната тригодишна давност за наказателно преследване, са били
извършени действия, които прекъсват изтичането на давността и същата е
загубила правното си значение, защото от този момент започва да тече нова
давност. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната погасителна
давност, която е четири години и шест месеца, независимо от прекъсването на
относителната давност с връчване на електронния фиш. Както бе посочено
по-горе, визираните давностни срокове в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН
касаят съставянето на АУАН, но доколкото с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП,
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН не са предмет на обсъждане в
настоящото производство.
Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила,
при издаване на процесния ел.фиш, включително и поради липса на актуална
дата на връчване, доколкото срок за връчване на ел.фиш не е предвиден в
закона, а с подаване на жалбата, приета за допустима, с оглед спазване на
срока за обжалване, жалбоподателят е осъществил в пълен обем правото си на
защита.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип
CORDON, за която от приложените по делото разпечатка от сайта на БИМ за
вписан тип средство за измерване и протокол за последваща проверка на
БИМ, се установява, че използваното на 11.11.2022 г. АТСС е вписано и
удостоверено като одобрен тип на 06.07.2018 г., със срок на валидност до
13.06.2027 г., както и успешно преминало последваща метрологична проверка
на 15.03.2022 г., при която е установено съответствие с вписания одобрен тип
и същото е годно за експлоатация до 15.03.2023 г., включително и към датата
6
на установяване на нарушението. В процесния електронен фиш, използваното
АТСС е правилно индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло
съответства на описаното в представените удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 06.07.2022 г., часа – 20:28 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“История Славянобългарска“ до №8, заснетото
превозно средство - лек автомобил с ясно различим регистрационен номер -
рег.№***, измерената скорост на движение – 72 км/ч /на приближаващо се
МПС/, ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 50
км/ч, географските координати на пътния участък, номер на снимка, типа на
използваното АТСС – CORDON М2 и серийния му номер MD 1196.
Приложен е снимков материал на поставеното АТСС, встрани върху пътното
платно на процесния пътен участък.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 06.07.2022 г. е използвано техническо средство тип CORDON М2, №MD
1196, разположено върху пътното платно и настроено, съгласно изискванията
за обслужване от производителя и нормативните предписания, от
компетентно длъжностно лице при СДВР, част от състава на наряда на тази
дата, успешно завършило курс на обучение за работа с технически средства
за стационарен и мобилен контрол на скоростния режим, с посочен срок на
годност за експлоатация – до 15.03.2023 г., в интервал от време от 19:30 часа
до 21:30 часа, броя на установените с него нарушения, номера на първото и
последното статично изображение, при стационарен режим на измерване и с
място на контрол – гр.София, бул.“История Славянобългарска“ до №8, с
посока на движение на контролираните МПС – от ул.“Каменоделска“ към
бул.“Рожен“, с посока на заснемане – приближаващи се МПС. Съгласно
отразеното в протокола, в процесния пътен участък ограничението на
скоростта е 50 км/ч в населено място, което не обозначено с поставен пътен
знак В-26.
Горните данни от така представените доказателства не внасят никакво
съмнение, че на посочените дата, час и място, е използвано именно описаното
в процесния ел.фиш АТСС – видеорадарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
7
регистрационните номера и комуникации тип CORDON М2, №MD 1196,
както и че именно с него е заснето вмененото на жалбоподателя нарушение.
Въпрос на елементарни математически изчисления е определянето на точните
цифрови стойности на засечената скорост с АТСС и установените стойности
на скоростта, след приспадане на толеранс от 3% в полза на водача, които в
случая са вярно отразени в ел.фиш.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка от СДВР-МВР безспорно се
установява, че към датата на нарушението – 06.07.2022 г., собственик на
заснетия лек автомобил е физическо лице – В. Д. Г.. Последната не е посочила
лице, на което да е предоставила собственото си МПС на отразените дата, час
и място, в писмена декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което
ел.фиш е издаден именно против жалбоподателя. Следователно и от гледна
точка на субекта на нарушението, ел.фиш е правилно и законносъобразно
издаден на физическото лице, което в качеството си на регистриран
собственик на МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата.
Жалбоподателят не се е възползвал от предвидената възможност в
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в законоустановения 14-дневен срок,
считано от узнаване за издадения ел.фиш, така както се е възползвал от
правото си да го обжалва в този срок. Направеното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя, че е следвало да бъде нарочно
поканен да попълни декларация, в която да посочи дали той е управлявал, с
писмо с обратна с обратна разписка, не почива на актуалната законодателна
уредба понастоящем.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на физическото лице, собственик на процесното МПС,
превишило нормативно установената стойност на скоростта до 50 км/ч в
населено място.
В настоящия случай, в ел.фиш е прието, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на
8
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Според разпоредбата на §.6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите на чл.174, ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок от влизане в сила на
НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е наложено като нов
водач. Следователно, следва да бъде доказано, че коментираното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в законна сила на наказателно
постановление или ел.фиш, по аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, с който на
лицето е била наложена глоба за същото нарушение. Съгласно приложена
разписка и справка от АИС-АНД, ел.фиш, Серия К, №5469679, е връчен
06.02.2022 г. и влязъл в законна сила на 21.02.2022 г. Видно от справката
картон на водач В. Д. Г., че с приложения ел.фиш, Серия К, №5469679,
издаден от СДВР-МВР, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за
същото нарушение като това, предмет на настоящия правен спор, а именно: за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е отбелязано, че същият е влязъл в
сила. С оглед датата на влизането му в сила – на 21.02.2022 г., нарушението на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, предмет на обжалвания ел.фиш, извършено на 06.07.2022
г. от жалбоподателя, несъмнено е извършено в едногодишен срок от влизане
в сила на ел.фиш, Серия К, №5469679, т.е. налице е квалифициращия признак
„повторност“ по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП. В случая е наложен
двойният размер на предвидената глоба в санкционната разпоредба на чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч, съобразно
установената стойност на превишението в настоящия случай от 19 км/ч. С
оглед на това обстоятелство, по отношение на жалбоподателя е наложена
глоба в двоен размер от 100 лева, на основание санкционната разпоредба на
чл.182, ал.4 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, с оглед на което
съдът констатира, че материалният закон е правилно приложен, при вземане
предвид правилната санкционна разпоредба, с оглед наличието на
квалифициращия признак „повторност“. Безспорно, жалбоподателят е бил
запознат с фактите, въз основа на които е вменена вината му, като му е
предоставена възможност да се защитава по тях. Предвид гореизложеното, и с
оглед безспорното установяване на деянието, дееца и неговата вина, съдът
9
намира, че обжалваният ел.фиш е правилен и законосъобразен, поради което
следва да бъде потвърден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, основателна
се явява претенцията на ответната страна по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с
чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР-МВР
разноски в размер на 50 лева за предоставена правна помощ в хода на
производството, осъществена чрез изготвяне на писмена защита от надлежно
упълномощен процесуален представител, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.4 от
ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №6140226, издаден от СДВР-МВР,
с който на В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.***, на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, В. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.***, да заплати на СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към Министерство на
вътрешните работи, сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща
направени разноски за предоставената правна помощ от юрисконсулт в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10