№ 80
гр. Дряново, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20244220100107 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 221, ал. 1 от
КТ, както и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Е. И. Ш. основава исковата си претенция на обстоятелството, че
работил в ответното дружество на длъжност “***”. Посочва, че на 02.01.2024г. бил
освободен от работа. Посочва, че във връзка с работата си не бил получил заплатата си
за м. април и май 2022г. и за м. април, юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември 2023г. След прекратяване на трудовото правоотношение му се
дължало обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ за уволнението по чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ в размер на една брутна заплата. Както и обезщетение за неизползван
отпуска 6 дни за 2023г. на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Дължала му се и законната
(мораторна) лихва върху тези суми.
Твърди, че му се дължат следните суми за работна заплата на основание чл. 128,
т. 2 от КТ чисти (без удръжки) за м. април 2022г. – 560,86 лв., м. май 2022г. – 560,86 лв.
, м. април 2023г. – 619,79 лева, за м. юни 2023г. – 619,79 лева, за м. юли 2023г. – 619,79
лева, за м. август 2023г. – 619,79 лева, за м. септември 2023г. – 619,79 лв., за м.
октомври 2023г. – 619,79 лв., за м. ноември 2023г. – 623,42 лв. и за м. декември 2023г.
– 837,84 лв. или общо 6921,51 лв. за работни заплати.
Законова лихва върху сумата за заплата за м. април 2022г. за периода от
01.06.2022г. до 19.03.2024г. 120,12 лв., за заплата за м. май 2022г. за периода от
01.07.2022г. до 19.03.2024г. 114,45 лв., за заплата за м. април 2023г. за периода от
1
01.06.2023г. до 19.03.2024г. 66,22 лв., за заплата за м. юни 2023г. за периода от
01.08.2023г. до 19.03.2024г. 53,32 лв., за заплата за м. юли 2023г. за периода от
01.09.2023г. до 19.03.2024г. 46,32 лв., за заплата за м. август 2023г. за периода от
01.10.2023г. до 19.03.2024г. 39,54 лв., за заплата за м. септември 2023г. за периода от
01.11.2023г. до 19.03.2024г. 32,54 лв., за заплата за м. октомври 2023г. за периода от
01.12.2023г. до 19.03.2024г. 25,76 лв., за заплата за м. ноември 2023г. за периода от
01.01.2024г. до 19.03.2024г. 18,63 лв. и за заплата за м. декември 2023г. за периода от
02.01.2024г. до 19.03.2024г. 25,03 лв. или общо 542,92 лв. за законова лихва върху
задължението за работни заплати.
Заявява, че му се дължи обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ в размер
на 1 брутна заплата или 1079,71 лв. Както и мораторна лихва въру тази сума за
периода от 02.01.2024г. до 19.3.2024г. 32,26 лв. Посочва, че му се дължи и обезщетение
за 6 дни неизползван годишен отпуск за 2023г. на основание чл. 224, ал. 1, от КТ или
279,24 лв. Както и мораторна лихва върху това задължение за периода от 02.01.2024г.
до 19.03.2024г. в размер на 8,34 лв.
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати сумата 6921,51 лв. за
работни заплати, законова лихва върху задължението за работна заплата в размер на
542,93 лв., обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1079,71 лв., законова лихва
върху задължението за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТв размер на 32,26 лв. ,
обезщетение за 6 дни неизползван отпуск за 2023г. в размер на 279,34 лв. и законова
лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 8,34 лв., ведно със
законната лихва върху сумата за работна заплата и обезщетение, считано от датата на
подаване на исковата молба. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 на ВАС.
Ответникът *** в дадения от съда срок не е депозирал отговор. Същите, редовно
призовани, не се явяват и не вземат становище по делото.
В съдебно заседание на 26.06.2024г. процесуалният представител на ищеца адв.
Р. И. от *** направи искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови
неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Предявените искове са процесуално допустими. Ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и редовно призован, не се явява в първото заседание
по делото. Не е направено искане производството да се разгледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност със съобщение, връчено на
18.04.2024г. на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на
исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно
2
основателни, тъй като са подкрепени с писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не
се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр.
с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 354,55 лева за
предявените искове, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
В проведеното на 26.06.2024 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 09.01.2024 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в т. 1 е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд
е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната,
осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда
на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички
3
съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.
о., е прието, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочено е, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА
правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски
съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични
случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на
правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение
на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е
даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир
при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на адвокат И. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца,
като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер под
минималния по Наредбата. При определянето му съдът взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора и
проведеното едно открито съдебно заседание. Поради което за искове на основание чл.
128, т. 2 от КТ за сумата 6921,51 лв., чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата 1079,71 лв., чл. 224,
ал. 1 от КТ за сумата 279,24 лв. и по чл. 86, ал. 1 КТ за сумата 583,53 лв. съдът
определя адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца,
като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА под минималния по
Наредбата, а именно в размер от 300 лв., 100 лв., 50 лв. и 50 лв. за всеки от исковете.
Поради което на адв. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ
размер на 500 лв.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Ш., ЕГН
4
**********, *** СУМАТА 6 921,51 лв. (шест хиляди деветстотин двадесет и един лв.
и петдесет и една ст.) – главница за неизплатени работни заплати за м. април и м. май
2022г., както и за м. април, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м.
ноември и м. декември 2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска (19.03.2024г.) до окончателното изплащане, СУМАТА 542,93 лв.
(петстотин четиридесет и два лв. и деветдесет и три ст.) – законна лихва върху
главницата за периода от 01.06.2022г. до 19.03.2024г., СУМАТА 1 079,71 лв. (хиляда
седемдесет и девет лв. и седемдесет и една ст.) – главница за неизплатено обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска (19.03.2024г.) до окончателното изплащане, СУМАТА 32,26 лв.
(тридесет и два лв. и двадесет и шест ст.) – законова (мораторна) лихва върху
главницата за периода 02.01.2024г. до 19.03.2024г., СУМАТА 279,24 лв. (двеста
седемдесет и девет лв. и двадесет и четири ст.) – главница за неизплатено обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска (19.03.2024г.) до окончателното изплащане и СУМАТА 8,34 лв.
(осем лв. и тридесет и четири ст.) – законова (мораторна) лихва върху главницата за
периода от 02.01.2024г. до 19.03.2024г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от ***, ЕГН
**********, с адрес на кантора г*** СУМАТА 500 (петстотин) лв. – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца Е. И. Ш., като
материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Дряново
СУМАТА 354,55 лв. (триста петдесет и четири лв. и петдесет и пет ст.) – държавна
такса за разглеждане на предявените искове, както и СУМАТА 5 (пет) лв. – държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване. Препис да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5
6