Решение по дело №626/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 129
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20213001000626
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева

Георги Йовчев
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000626 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени от СТ. Й. АРМ., чрез адв. Д.,
и от ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, чрез адв. М. Г., срещу решение №
134/25.05.2021г., постановено по т.д. № 1160/2020 год. по описа на ОС –
Варна, с което съдът е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на СТ. Й. АРМ.
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
негативни психични преживявания и емоционален стрес, в резултат на
настъпило ПТП на 22.10.2018 г., причинено от С Р К, при управление на МПС
– л.а. Опел Вектра с рег.№ А 9424 КА, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, като e отхвърлил иска за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв.
до пълния му размер от 65 000 лв. и на законна лихва за периода от 22.10.2018
г. до 09.01.2019 г. вкл. като неоснователен.
Въззивникът СТ. Й. АРМ., чрез адв. Д., обжалва решението в частта, с
която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до пълния му размер от 65
000 лв. и на законна лихва за периода от 22.10.2018г. до 09.01.2019 г. вкл.
като неоснователен. Намира обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част,
1
като уважи исковата претенция до пълния ѝ предявен размер от 65 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените по
делото съдебно-деловодни разноски и за двете инстанции.
Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, чрез адв. М. Г., обжалва
решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в полза на СТ. Й.
АРМ. за разликата над 25 000 лв. до присъдените 50 000 лв., ведно с лихвите
и разноските върху разликата. Счита решението за неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 52 и чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно завишено. За неправилно намира отхвърлянето на възражението
за съпричиняване. Обжалва решението и в частта за присъдената лихва,
считайки същата за недължима с подробно изложени съображения за това
преди датата 10.03.2019г., когато изтича 3-месечният срок по чл. 497, ал. 1, т.
2 КЗ. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и адвокатски
хонорар за двете съдебни инстанции.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Пред въззивната инстанция страните не оспорват следните
предпоставки за възникване отговорността на застрахователя – наличието на
деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя. Процесното ПТП е причинено виновно от
Синан Ридванов Касимов, който като водач на л.а.“Опел Вектра“ нарушил
правилата за движение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДП , чл.21, ал.1 от ЗДП и чл. 31,
ал.7, т.1 от ППЗДП, с което по непредпазливост причинил на СТ. Й. АРМ.
средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма с
контузия на мозъка и кръвоизлив на меките обвивки, придружени с изпадане
в безсъзнателно състояние, което е обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Авторството, противоправността и вината на
деликвента са установени с решение № 701 от 20.05.20 г., по НАХД №
1023/2020г. на ВРС, в сила от 18.09.20 г.
По твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат:
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
2
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
С отговора на исковата молба застрахователят е обосновал
възражението си за съпричиняване с няколко твърдения, от които в
предявената въззивна жалба се поддържа единствено възражението за
непоставен предпазен колан. В сочените предметни предели следва да се
произнесе и въззивният съд с оглед правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно заключението на назначената от въззивния съд комплексна
КСАМЕ /Определение № 460/18.11.2021 год./ пострадалият С.А. е бил без
поставен предпазен колан. Вследствие на удара отпред вляво, автомобилът
„Тойота Рав 4“ се е завъртял рязко на 330 градуса по посока на часовниковата
стрелка. При това рязко завъртане, главата на водача, вследствие на
инерционните сили, е изостанала от въртеливото движение на автомобила.
Ударът в главата е настъпил от детайл на МПС, разположен вляво.
Експертите са категорични, че описаният механизъм на травмите не може да
бъде предотвратен от поставен предпазен колан, тъй като коланите
ограничават движението на тялото напред и не ограничават значимо
движението на тялото настрани, вкл. движението на главата.
С оглед на изложеното, съдът приема възражението за съпричиняване за
неоснователно.
По размера на дължимото обезщетение:
Ищецът е бил на 19 год. към дататата на инцидента, студент. След ПТП
А. изпаднал в пълно безсъзнателно състояние и бил хоспитализиран в
неврохирургия на МБАЛ „Св.Анна“, където бил лекуван до 25.10.2018 год.
Установени били механични увреждания: интрацеребрален хематом,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, дифузна аксонална травма,
дясностранен мастоидит. Създадената временна опасност за живота като
резултат от закрита ЧМТ била преодоляна благодарение на адекватното
лечение и младата възраст на пострадалия.
От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства,
кредитирани с приложение на чл. 172 ГПК се установява, че ищецът изкарал
труден болничен престой – бил нервен, раздразнителен, буйствал, не говорел.
Последвалото домашно лечение било преимуществено свързано с лежане,
избягване на резки движения, избягване на екранни повърхности, пазене на
главата с дунапренена шапка. Пред първия месец ищецът не говорел, а
приблизително три - четири месеца бил постоянно зависим от грижите на
родителите и сестра си. И понастоящем ищецът е под постоянното
наблюдение на лекари.
Травмата променила коренно живота му. Ищецът спрял спортните си
3
занимания по кикбокс, не искал да шофира, изпитвал страх и като пешеходец.
Трудно наваксал пропуснатите учебни занятия, тъй като пропуснал първия
семестър. СПЕ определя оплакванията на ищеца като разстройство в
адаптацията след прекаран тежък стрес, вкл. и постконтузионни
неврологични симптоми. СПЕ отчита, че понастоящем ищецът страда от
постконтузионен синдром, включващ сутрешно главоболие с преходен
световъртеж.
И според заключението на СМЕ, ищецът понастоящем се оплаква от
сутрешно главоболие и световъртеж, които са обусловени от травмата.
Според заключението на СМЕ, назначена от първоинстанционния съд,
налице е усложнение на оздравителния процес – т.н. травмена церебрастения,
която може да трае и цял живот.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Съдът приема, че справедлив размер на обезщетението е сумата от
50 000 лева, за определянето на която отчита вида констатирана травма,
периода на интензивни ограничения в рамките на общ възстановителен
период от 4 месеца, с необходимост от чужда помощ при обслужване.
Определеното обезщетение отчита още негативните психологични и
емоционални изживявания на ищеца и съпътстващите проблеми в учебния му
процес, преустановяване на спортни занимания и др. Соченият размер отчита
още настоящите и бъдещи неблагоприятни явления, свързани с
констатираната церебрастения, разглеждана като усложнение на
4
оздравителния процес.
Така определеното обезщетение отговаря и на икономическа обстановка
в страната към датата на деликта, ориентир за която са както официално
оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр.,
така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди при застраховка "Гражданска отговорност" /макар
последните да се явяват само помощен критерий/.
Съдът не кредитира доводите на ищеца – въззивник, че определеното
обезщетение следва да бъде увеличено. Ищецът е преодолял физическата
травма, води пълноценен живот, а остатъчната симптоматика не обуславя
завишаване на коментирания размер. По делото не е установена причинно-
следствената връзка между ПТП и проблемите с мускулите и гръбнака.
При тези обстоятелства предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ
следва да бъде уважен в размер на 50 000 лева, респ. първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Относно периода на претендираната законна лихва:
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на уведомяването, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. С оглед на
изложеното, изводът на първостепенни съд, че законна лихва се дължи от
датата на уведомяването – 10.01.2019 год., независимо от непосочването на
банкова сметка, е правилен и законосъобразен, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ
вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. В този смисъл и Решение № 128
от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК.
За пълнота, следва да бъде посочено, че в чл. 494, т. 10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ,
т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разноски:
Ищецът е осъществил защита във въззивното производство както по
5
собствената си въззивна жалба, така и по жалбата на насрещната страна. С
оглед констатациите на въззивния съд, че решението следва да бъде
потвърдено както в осъдителната част за разликата от 25 000 лева до 50 000
лева, така и в отхвърлителната част от 50 000 лева до 65 000 лева, на страната
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на материалния интерес по
приетата за неоснователна жалба на насрещна страна, които изчислени по
представения списък по чл. 80 ГПК възлизат на 750 лева. Договореният и
заплатен хонорар от 1200 лева не надвишава минималния размер, предвиден
в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год.
Ответникът – застраховател има право само на разноски, договорени
във връзка с защитата по въззивната жалба на С.А. в размер на 1200 лева
съобразно договор за правна защита и съдействие № 1177/13.12.2021 год. При
обжалваем интерес от 15 000 лева /разликата от присъдените 50 000 лева до
претендираните 65 000 лева/ договореният хонорар е ориентирания към
минимума на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 Наредба №
1/2004 год., ведно с дължимо ДДС.Не са налице предпоставките за
приложение на чл. 78, ал.5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/25.05.2021г., постановено по т.д. №
1160/2020 год. по описа на ОС – Варна
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ на СТ. Й. АРМ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.М.Луиза
№26, ет.2 сумата от 750 лева – разноски, сторени във въззивното
производство, на основание чл. 78 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Й. АРМ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.М.Луиза
№26, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер
№87 сумата от 1200 лева, сторени във въззивното производство, на
основание чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7