РЕШЕНИЕ
№ 1412
гр. Пловдив, 24.07.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и сeдми юни, две хиляди двадесет и
третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Славена
Костова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 1291 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател К.И.М. с ЕГН ********** *** обжалва чрез пълномощника си адв.П. Решение № 654 от 18.04.2023 г., постановено по
АНД № 6514/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 7 н.с. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-006941 от 03.10.2022
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 50 лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на
решението на РС Пловдив, като се излагат съображения за постановяването му при
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че пред
районния съд не са се събрали достатъчно данни, че жалбоподателят бил без
обезопасителен колан и че понеже било общоизвестно, че часа на проверката бил в
тъмната част на денонощието, неясен оставал начинът, по който актосъставителят
е видял липсата на поставен обезопасителен колан от водача – жалбоподател и
административното обвинение, като основано на предположения, оставало
фактически необосновано. В съдебно заседание жалбоподателят не се е явил и не е
изпратил представител, като в писмена молба от пълномощника му се поддържат
съображенията по касационната жалба. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът по
касационната жалба Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив не е депозирал
отговор по жалбата и не изпраща представител в заседанието.
Прокурорът от ОП – Пловдив Костова прави
искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена на базата на анализ на доказателствата, които е събрал,
описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема
изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря. Въз основа
на установените факти съдът, постановил обжалваното решение, е достигнал до
извода, че правилно е била реализирана отговорността на жалбоподателя по
отношение на извършеното от него нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Първоинстанционният
съд, противно на твърденията на касационния жалбоподател, е събрал необходимата
и достатъчна доказателствена маса, а не данни, както сочи жалбоподателят, за
направата на изводите за доказаност на административното нарушение. В тази
насока има изложени в обжалваното съдебно решение конкретни мотиви относно това
в коя именно част и по какви съображения показанията на свидетел Ш. се кредитират и в коя тяхна част не се
кредитират от съда, като преценката на районния съд в тази връзка, основана на
съпоставка на свидетелските показания на посочения свидетел с останалите
доказателства, както и данните за заинтересованост на свидетеля, се явява
изцяло правилна. В тази връзка и настоящият съдебен състав намира за нужно да
акцентира върху обстоятелството, заявено от посочения свидетел при разпита му,
за това, че жалбоподателят М., всеки път, когато се качи в автомобила си,
поставял предпазен колан, което не може да бъде възприето като съответно на
останалия доказателствен материал, доколкото от справката за нарушител –водач е
видно, че както преди процесната проверка, така и след датата на същата, спрямо
жалбоподателя са били съставяни актове за установяване на административно
нарушение и фишове именно за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП / непоставяне
на обезопасителен колан при движение/, като поне едно от наказателните
постановления за такова нарушение е влязло в законна сила.
Неоснователно е
твърдението за недоказаност на нарушението, доколкото презумптивната
доказателствена сила на АУАН не е опровергана в хода на съдебното производство
пред първоинстанционния съд, а напротив, макар и без посочена конкретика по
случая, разпитаният като свидетел актосъставител е потвърдил констатациите по
АУАН, а районният съд е дал законосъобразна оценка на неговите показания.
Що се касае до твърдението на жалбоподателя,
че не ставало ясно как съставителят на акта е възприел, че жалбоподателят е без
поставен обезопасителен колан при движение, предвид това, че проверката била
извършена в тъмната част на денонощието, следва да се отчете обстоятелството,
че тази проверка е била извършена на бул. „Христо Ботев“ в гр. Пловдив. Ноторно
известно е, че въпросният булевард е осветен през нощта, както и че именно в
началото на месец август 2022 г. /нарушението е от 31.08.2022 г./ Община
Пловдив е отчела изпълнението на проект за рехабилитация и модернизация на
уличното осветление в Район Централен и район Южен в гр.Пловдив, който е
обхващал и въпросния булевард. При това положение и предвид съобщеното и от
свидетеля Ш. , че полицейският автомобил, в който се е намирал
актосъставителят, е подминал автомобила на жалбоподателя, не са налице
основания за съмнение относно възможността за възприемане на релевантните за
административнонаказателното обвинение обстоятелства. Очевидно е в тази връзка,
че именно възприемането на жалбоподателя е станало основание за спирането му за
проверка. Ето защо и наведените в касационната жалба основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение не се установяват.
При извършената и служебна проверка от
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, също не се установяват основания за отмяна
на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
Предвид посоченото и ще следва
касационната жалба да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила,
като не се присъждат разноски на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 654 от 18.04.2023 г., постановено по АНД № 6514/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 7 н.с
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: