№ 19
гр. Пазарджик, 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245200500791 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят „П.К.Б.“ ЕООД, редовно призован, законен
представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител-
юриск.Г. С.К., редовно упълномощена да го представлява.
Ответницата С. Я. Х., редовно призована, не се явява. Не се явява и
процесуалния й представител адв.С. М., редовно упълномощен.
Съдът докладва постъпила молба от „П.К.Б.“ ЕООД, чрез процесуалния
му представител- юриск.С.К., в която се моли от последната, делото да се
гледа в нейно отсъствие, поради обективна невъзможност да присъства в деня
на насрочената дата и да се осъществи процесуално представителство. Моли
се да бъде даден ход на делото, като се дава съгласие за това. Излага се
становище по същество на спора. Моли се да бъде уважена въззивната жалба
и направените в нея искания.
Съдът докладва постъпило становище от адв.М., в качеството му на
пълномощник на С. Х. в което е заявено, че поради невъзможност се яви на
делото в насроченото открито съдебно заседание се прави искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие и да се даде ход на делото. Заявено е, че няма да сочат
доказателствени искания. Изложено е становище по същество на спора, като е
взето отношение по въззивната жалба, така и по въззивната частна жалба.
1
Моли се за присъждане на разноски. Към молбата е приложен списък на
разноски.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №229/24.06.2024г., постановено по гр.д.№60/2024г. по описа на
РС- В. са отхвърлени предявените от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, против С.
Я. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Б.“ №3, иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, за признаване за установено, че
същата дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в общ размер на
2525,29лв., от които: главница- 1583,27лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението- 30.10.2023г.; договорно възнаграждение-
529,92лв. дължимо за периода от 26.03.2020г. до 02.10.2020г.- дата на
предсрочната изискуемост; законна лихва в размер на 412,10лв. дължима от
02.10.2020г.- дата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023г., за които суми
има издадена Заповед №550/13.11.2023г., поправена с Разпореждане
№773/09.04.2024г. по ч.гр.д.№1051/2023г. по описа на РС- В..
Отхвърлен е иска на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.„Б.“ №49, бл.53 Е, вх.В, да бъде осъдена С. Я.
Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Б.“ №3, да заплати сумата
от 1736,01лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и дължимата за него законна лихва за периода от
02.10.2020г. до 30.10.2023г. в размер на 338,55лв., ведно със законната лихва.
Осъден е „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на адв.С. Й. М.,
личен №**********, със служебен адрес: гр.В., бул.„Х.А.“ №21, бл.Б, ет.1,
ап.10, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗА, сумата от
800лв., представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производство.
2
Против това решение, с което са отхвърлени предявените искове е
постъпила въззивна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД, чрез юриск.Г. С.К..
Впоследствие в жалбата се визира, че се счита, че обжалваното решение е
неправилно в частта, с която Договор за потребителски кредит №********** е
обявен за нищожен и са отхвърлени претенциите на дружеството, относно
главница /след прихващане на суми/ в размер на 754,52лв.; непогасено
падежирало договорно възнаграждение- 529,92лв., дължимо за периода от
26.03.2020г. до 02.10.2020г.- дата на предсрочна изискуемост, на основание
ДПК №********** и законна лихва в размер на 412,10лв., дължима от
02.10.2020г.- дата на предсрочната изискуемост до 31.10.2023г.
Посочено е по отношение на отхвърлените суми, че се счита, че
първоинстанционния съд в края на решението си- стр.8 е допуснал грешка в
сметките по отношение на главницата. В тази насока се твърди, че ако се
възприеме приетото от съда, че всичко е платено по договора- 2676,80лв.
следва да се отнесе по главницата 2000лв. и по лихвите за просрочие за
периода от 26.05.2019г. до 02.10.2020г. в размер на 235,58лв. и лихва за забава
за периода 02.20.2020г.- 22.12.2021г.- 538,98лв., доколкото задължението за
лихва противоречи на закона, поради което същото се дължи, то няма как
главното задължение да е погасено изцяло.
Приема се, че при този подход на съда, би следвало остатъчната
главница да е в размер на 97,76лв.
Изразено е становище, че не се обжалва решението в частта, с която са
отхвърлени претенциите за 1736,01лв.- сума, представляваща възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги и дължимата за него законна лихва
за периода от 02.10.2020г. до 30.10.2023г. в размер на 338,55лв.
Твърди се за неправилно заключението на съда, че договора за
потребителски кредит е нищожен/недействителен, поради липса на
индивидуално договорени клаузи.
Визира се, че още преди сключването на процесният договор, още при
кандидатстването си за кредит, на ответника, съгласно чл.5, ал.2 от ЗПК е
предоставена преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр /СЕФ/ и допълнителна преддоговорна информация.
Кредитополучателят е попълнил и искане за отпускане на потребителски
кредит, съдържащо заявените от него параметри. Т.е. още преди встъпване в
3
договорни отношения с ищеца, на ответника е предоставена цялата
необходима за него информация, съдържаща всички параметри на продуктите,
който дружеството предлага на своите потребители.
Твърди се, че параметрите на предложението, посочени в стандартния
европейски формуляр са изготвени въз основа на конкретно искане на
ответника. Ответницата е получила, попълнила и подписала общо 3
документа преди подписването на самия договор за кредит. Общите условия
на дружеството, които съдържат отново информация досежно предлаганите от
него продукти, също се намират на видно място във всеки офис на
компанията. Тоест същата е получила цялата й необходима информация и се е
възползвала от възможностите, които дружеството предлага. Подписала е и
Анекс №1 на 07.02.2019г., което безспорно свидетелства за индивидуално
договорени клаузи.
Сочи се, че неоснователни са твърденията на ответника, че Общите
условия към договора за кредит не са уговорени индивидуално. В договорът
за потребителски кредит отделно е посочен и общият размер на сумата, която
следва да бъде платена от кредитополучателя по договора, в т.ч. с включеното
възнаграждение за допълнителни услуги. Няма причина при това да се
приеме, че в случай би могло да липсва индивидуално договаряне относно
размера на всички клаузи и разходи, които ответницата ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение.
Твърди се, че законодателят изрично е посочил, че преценяването на
неравноправната клауза в договор не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена замяна,
поради което параметрите на кредита, както и параметрите на допълнителните
услуги не биха могли да се подлагат на преценка за неравноправност, съгласно
правилото на чл.145, ал.2 от ЗЗП.
Счита се, че в процесния договор ясно е посочена методиката на
формирания годишен процент на разходите. Подробно изискване има
единствено при наличието на референтен лихвен процент- арг. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че
годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
4
определена с постановление на Министерски съвет на РБ. В случая страните
са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент. В
договорът, ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на
дължимите се суми от длъжника.
В допълнение се сочи, че няма изискване в закона за договора за
потребителски кредит да е посочено, как се формира годишният лихвен
процент, а по отношение на годишния процент разходи, общите условия към
процесния договор препращат към Приложение №1 на ЗПК- чл.5.2. от
Общите условия. Видно е, че процесният договор отговаря на изискванията на
чл.11, ал.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10 и следващите от ЗПК. В Договорът е посочен,
съгласно изискванията на закона, годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора.
Счита се за неправилно заключението на съда, че е налице разминаване
на посочения ГПР и действителния такъв /във връзка с констатацията на съда,
че ако сумата на допълнителни услуги бъде включена в общите разходи по
кредита, би бил равен на 145,11%. В тази насока се визира, че общите
разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР,
включват разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато
получаването на такива допълнителни услуги е задължително условия за
сключването на договора за кредит по аргумент от §1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПК. Допълнителните услуги, описани в исковата молба са
предвидени като възможност и не са задължително условие за отпускане на
потребителски кредит, поради което не следва да попадат в обхвата на
понятието за общи разходи по кредита, съобразно легалната дефиниция по §1,
т.1 от ДР на ЗПК. Предвид на това се счита, че разходите на потребителя за
въпросните допълнителни условия не представляват част от общите разходи
по кредита по смисъла на легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗПК,
съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Тоест
дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит,
респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР, а това, че не
са отразени в ГПР не съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не
обуславя нищожност на договора за кредит.
5
Визира се, че обстоятелството, дали предвидените в договора
допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към
действителността на тази клауза, а не договора за кредит като цяло, което е
предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Същата е в смисъл,
че вземанията, които следва да се включат в ГПР, но не са включени и с тях
ГПР е над 50% са недействителни.
Сочи се, че неоснователни са изводите на първоинстанционния съд, че
уговореното възнаграждение по предоставени допълнителни услуги е
следвало да бъде включено в размера на ГПР, като невключването му
представлява нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и води до
заблуждение на потребителя за действителния размер на ГПР.
Счита се, че следва да се направи преценка, дали неправилното
посочване на годишния лихвен процент на разходите в договор за кредит,
сключен между търговец и потребител- кредитополучател, следва да се
приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за
кредит и да се приложи последните предвидени за непосочване на годишен
процент на разходите в договора за потребителски кредит.
Приема се, че възнаграждението за посочените в договора допълнителни
услуги, не е част от годишния процент на разходите в разглеждания спор и в
настоящия договор за кредит няма неточно посочване на годишния процент
на разходите. Неправилното посочване на ГПР, дори такова и да е налице, а не
е в конкретния случай, не може да се приравни на липса на ГПР, което до
доведе до най- тежката последица, а именно нищожност на целия договор за
кредит.
Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, дори и да се
приеме за вярно, че размерът на ГПР е по- висок от законово допустимия по
чл.19, ал.4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които
се надвишава размерът, посочен в ал.4 на същия член, но не и
недействителност на целия договор за кредит в съответствие със
законодателната воля. Освен това, дори и да се приеме, че уговорката за
предоставяне на допълнителен пакет услуги е нищожна не може да се приеме,
че поради това кредитното правоотношение се явява недействително, на
основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съответно и чл.23 от ЗПК.
Счита се, че договорът се явява действителен, като е породил своите
6
последици за страните. Съгласно чл.26 от ЗЗД, нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни норми на закона или когато може да се предположи, че сделката
е била сключена и без недействителни части.
По отношение размера на претендираните суми, предвид на
прогласената недължимост на същите с исковата молба 1736,01лв.- сума
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
дължимата за него законна лихва за периода от 01.10.2020г. до 30.10.2023г. в
размер на 338,55лв., което се сочи във въззивната жалба не се обжалва се
приема, че следва да бъдат изплатени неизплатените главница и договорно
възнаграждение в размер на 412,10лв.
Визира се, че с оглед дължимостта на договорната лихва, сумата платена
по нея в размер на 656,76лв. не следва да се прихваща с дължимата сума от
главницата, затова от първоначално претендираната главница- 1583,75лв.
следва да се приспадне само платеното по закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 798,75лв. и платените 30лв. по такси по Тарифа, т.е. да се
прихване сума в общ размер на 828,75лв.
Счита се, че следва да се присъди сумата от 754,52лв. по главнично
задължение; договорно възнаграждение в размер на 529,92лв., дължимо за
периода от 26.03.2020г. до 02.10.2020г. и законна лихва в размер на 412,10лв.,
дължима от 02.10.2020г.- дата на предсрочната изискуемост от 31.10.2023г.
С оглед изложеното се приема, като се вземе предвид наличието на
действително договорно отношение между страните и действителността на
клаузата, уговаряща договорното възнаграждение, следва на ищецът да бъдат
присъдени дължимите задължения, освен за главница и за договорно
възнаграждение и законна лихва. Предвид, че договорът е сключен валидно,
както валидно е сключена и клаузата за възнаградителна лихва, длъжникът
дължи заплащане, освен на предоставения кредит и на уговорената в договора
възнаградителна лихва и на дължимите лихви за забава.
Искането е да се отмени, като неправилно обжалваното решение, с което
се отхвърля исковата претенция на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника по
Договор за потребителски кредит №**********- С. Я. Х. и Договор за
потребителски кредит №********** се обявява за недействителен. Вместо
това се моли да се постанови ново решение, с което да се установи
7
съществуването в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника С. Я. Х. за
главница /след прихващане на суми/ в размер на 754,52лв.; за договорно
възнаграждение- 529,92лв., дължимо за периода от 26.03.2020г. до
02.10.2020г.- дата на предсрочната изискуемост и законна лихва в размер на
412,10лв., дължима от 02.10.2020г.- дата на предсрочната изискуемост до
31.10.20203г. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Моли се дължимата се сума да бъде преведена на „П.К.Б.“ ЕООД на
посочена във въззивната жалба банкова сметка.
Моли се да се присъдят направените съдебни и деловодни разноски по
делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв.,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с Наредбата за плащането на
правната помощ.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемата, в случай, че същото надвишава минимално установения размер,
съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- С. Я. Х., чрез процесуалния й представител адв.М. от АК-
Пазарджик. В него се моли, да се отхвърли въззивната жалба, като
неоснователна и се потвърди обжалваното решение на РС- В.. В тази насока
се твърди, че районния съд е изложил подробни доводи, с които се
солидаризира напълно и няма да се преповтарят. Приема се, че противно на
изложеното във въззивната жалба, то и математическите изчисления са
правилни и точни, като представените с жалбата са интерпретирани.
Алтернативно, ако се счете жалбата за основателна, то се моли новият
съдебен акт да бъде съобразен с посочените размери във въззивната жалба-
главница- 754,22лв.; договорно възнаграждение- 529,92лв. и законна лихва-
412,10лв., като за отхвърлената горница над тези суми, първоначално
претендирани с исковата молба, първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
По тези съображения се моли, да се отхвърли подадената жалба, като
неоснователна.
8
Моли се за присъждане на сторените разноски във въззивното
производство.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
С Определение №651/07.08.2024г., постановено по гр.д.№60/2024г. по
описа на РС- В. е оставена без уважение молба с вх.№4792 от 02.07.2024г. от
„П.К.Б.“ ЕООД, с която се иска да се измени Решение №229/24.06.2024г. по
гр.д.№60/2024г. по описа на РС- В., в частта за разноските.
Против това определение е постъпила частна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД,
чрез пълномощника си- юриск.Г. С.К..
Твърди се в същата, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. В тази насока се визира, че неправилни са изводите на
първоинстанционния съд, че размерът на разноските не е прекомерен,
доколкото същите били определени в съответствие с материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото, които биха могли да обосноват
разноски в такъв размер.
Сочи се, че присъдения размер е необосновано висок и прекомерен.
Счита се, че следва и може да бъде определено адвокатско
възнаграждение под минимума по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Относно присъдените разноски в заповедното производство се приема,
че присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по това
производство е неоснователно и ощетяващо ищцовата страна.
Визира се, че в производството по чл.410 от ГПК и чл.417 от ГПК не се
дължат отделно разноски за подаденото възражение по чл.414 от ГПК.
На база изложеното в жалбата се счита, че присъдения размер на
съдебните разноски в полза на ответника за първата инстанция за първата
инстанция и заповедното производство за прекомерно голям, тъй като не
съответства нито на фактическата и правна сложност на делото, нито на обема
на извършените процесуални действия по делото, нито има повече от два
иска, които да оправдаят разноски в подобен размер.
Искането е да се уважи подадената частна жалба, като се редуцира
размера на разноските възложени в тежест на ищеца за адвокатско
9
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, като се намалят
същите до минималния размер, определен за един иск или се присъдят такива
под определения минимален размер, съгласно Наредбата.
Моли се да се приеме, че в полза на длъжника, на неговия процесуален
представител в производството по чл.410 ГПК разноски не се дължат,
алтернативно да се определят същите в минимален размер от 50лв.
В срокът по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- С. Я. Х., чрез пълномощника й адв.С. М..
Твърди се в същия, че постановеното и обжалвано определение е
недопустимо и същото следва да бъде служебно обезсилено от въззивният
съд. В случая се приема, че това е така, тъй като същото е постановено по
предявена молба по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на
първоинстанционното решение, която по своята същност е недопустима. За да
бъде допустима една молба за изменение на решението в частта за разноските,
то следва страната да е направила възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение до приключване на съдебното дирене в
производството, каквото искане не е направено своевременно по делото
отстрана на въззивника. Оттук следва и логическата връзка и извод за
недопустимост на обжалваното определение.
Алтернативно се застъпва становище, че ако бъде отхвърлен доводът за
недопустимост, то разгледана по същество, въззивната частна жалба се явява
неоснователна. В този аспект се излагат подробни съображения.
Искането е да се отхвърли депозираната въззивна частна жалба, като
неоснователна и се потвърди обжалваното определение.
Моли се за присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът, счете делото за разяснено, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
10
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 15.02.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11