Решение по дело №3564/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 425
Дата: 6 март 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20187050703564
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№……………………        2019г.        гр.Варна

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХІІI-ти състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета  година в състав:                             

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

                                                 

при секретаря Светла Великова  

като разгледа докладваното от съдия Н.Дичева адм.дело № 3564/2018г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Миринекс 99“ ЕООД, ЕИК ****гр.Русе ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ №25, представлявано от М.Н. против Заповед за налагане на ПАМ № 291-ФК/11.12.2018г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ  на НАП, с която, на основание чл.186 от ЗДДС, във вр. с чл. 188 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект", стопанисван от жалбоподателя и представляващ търговски обект-рибен магазин, находящ се в гр. Русе, ул.“Рига“ №30, стопанисван от „Миринекс 99“ЕООД за срок от  7/седем/ дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Заявява, че  административният орган не се е справил с доказателствената тежест и съответно не установява основанията за налагането на принудителната мярка. Твърди, че с налагането на ПАМ не се постига целта на закона.

Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед.

Ответната страна оспорва жалбата чрез писмено становище.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което директното оспорване пред съда е ДОПУСТИМО.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          На 05.12.2018г. в 12:25ч. е извършена проверка на обект - магазин за търговия на дребно с риба и рибни продукти по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. Русе, ул. „Рига“ № 30, стопанисван от дружеството „МИРИНЕКС 99“ ЕООД с ЕИК****, при която е констатирано, че като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ със стационарен обект - рибен магазин, не е издало фискална касова бележка, отговаряща на изискванията на наредбата от наличния в обекта работещ ЕКФП модел „TBS-КЕ“ рeг. № в НАП 2453, с ИН на ФУ ЕС033720 и ИН на ФП 46074526 за извършена контролна покупка от орган по приходите на 05.12.2018 г. в 12.25 ч. на 1 бр. пресен шаран на стойност 11,07лв., заплатена в брой, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

Като доказателство за резултатите от проверката, на основание чл. 110, ал.4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, е съставен  Протокол за извършена проверка cep. АА № 0305788/05.12.2018г.

От констатацията отразена протокола органите по приходи приемат, че „Миринекс 99“ ЕООД, ЕИК ****гр.Русе не е спазил реда и начина за: издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Наложена е ПАМ - запечатване на търговски обект – рибен магазин, находящ се в гр.Русе, ул.“Рига“ №30, и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 186, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Мярката е наложена във връзка с констатирано нарушение на чл. 25, ал.1  във връзка с чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.3 от същия закон.

В заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви относно продължителността на срока на мярката, с оглед спазване на данъчната дисциплина , както и за защитаване на обществения интерес чрез предотвратяване на извършване на нови нарушения и др.

В хода на административното производство са събрани и опис на касовата наличност, дневен финансов отчет. Видно от съдържанието на протокола за извършена проверка № 0305788/05.12.2018г., проверяваното лице не е направило възражение относно съдържанието.

По валидността на акта:

При извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен акт, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС, установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от ЗАНН, актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Видно от Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г.  на изпълнителния директор на НАП, т.1  -  началниците на „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП , са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.

По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й с целта на закона:

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл.7 от Наредбата, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Видно от съдържанието на Заповедта , същата е издадена във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите, а именно, за нарушение на чл.25,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ бр.106/27.12.2006г./, във връзка с чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 3, изр. 1 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. За този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането неотчетена продажба на вещ с ниска стойност, следва да се отчете характера на извършваната търговска дейност, а именно продажба на плодове и зеленчуци, които не са продукти с висока стойност. Фактическият състав на нарушение се установява от събраните с административната преписка документи и данните от протокола за извършена проверка №0305788/105.12.2018г. Установено е, че е извършена покупка на 1бр. пресен шаран на стойност 11,07лв., заплатена в брой.

Налице е съответствие между съдържанието на протокола за извършена проверка и  АУАН № F 461493/17.12.2018г. относно констатираната разлика в наличностите на пари в брой и данните от касовия апарат. Протоколът за извършена проверка е официален документ, който има материална доказателствена сила, като съдържанието му не е било оспорено в съдебното производство. Законодателят не е обвързал налагането на ПАМ със съставянето на АУАН или съответно с издаване на наказателно постановление. Това са самостоятелни и независими производства, при които един и същи фактически състав ангажира различни правни процедури. Едната по издаване на индивидуален административен акт, а другата за реализиране на административно-наказателна отговорност. Фактът на извършеното нарушение се констатира самостоятелно във всяко производство , т.е. достатъчно за законосъобразността и обосноваността на ПАМ е установяването на нарушението, което в случая се доказва с официален документ- протокол за извършена проверка, който не е оспорен от жалбоподателя.

В протокола за извършена проверка №0305788/05.12.2018г. е записано, че проверката е започнала на 05.12.2018г. в 11,45ч.  и е завършена в 13,00часа, а контролната покупка е в 12,25ч., т.е. по време на проверката.

След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл. 185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление и дали издаденото такова ще влезе в сила). Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.

Настоящата инстанция приема, че при издаване на оспорената заповед са спазени всички изисквания за форма на индивидуалния административния акт и оспорената заповед съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 59, ал.2 АПК. Мотивите,  са достатъчно изчерпателни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона - да не се допускат от страна на жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина.

Жалбоподателят не е изложил възражения, не е приложил убедителни доказателства, които да опровергаят наложената ПАМ. При необходимост от дубликат/копие на касов бон за минал период се прави разпечатка на КЛЕН за касовия апарат, в който е монтиран КЛЕН-а. Приложеният КЛЕН,  копия на касови бележки /л.10 от преписката/, не удостоверява издаването на касов бон на стойност 11, 07лв., поради което нарушението се явява доказано.

Видно от протокола за извършената проверка се установява, че дневния оборот, съгласно дневен отчет е в размер на 314,78лв., а фактическата наличност е 976,20лв., т.е. налице е разлика от +661,42лв. При установено несъответствие между разчетена касова наличност от фискалното устройство - дневен оборот и фактическата касова наличност на парични средства и разпечатка на КЛЕН-а, се установява нарушението на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай е упражнена в рамките на закона. При издаване на оспорената заповед са спазени всички изисквания за форма на индивидуалния административния акт и оспорената заповед съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 59, ал.2 АПК. Мотивите,  са достатъчно изчерпателни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона - да не се допускат от страна на жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина.

С оглед на изложеното съдът прецени, че наложената ПАМ е издадена в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон и целта на закона и не е налице основание за нейната отмяна по см. на чл.146  от АПК. Поради това жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита пред настоящата инстанция в размер на 100 лева, на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Варненският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Миринекс 99“ ЕООД, ЕИК ****гр.Русе ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ №25, представлявано от М.Н. против Заповед за налагане на ПАМ № 291-ФК/11.12.2018г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ  на НАП.

ОСЪЖДА „Миринекс 99“ ЕООД, ЕИК ****гр.Русе ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ №25, представлявано от М.Н. да заплати на ЦУ  на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

                                               Административен съдия: