Присъда по дело №680/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	19
Дата:	14 декември 2021 г.
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200680
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	1 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Свиленград, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело частен характер № 20215620200680 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ОЛЕСЯ ЮРЬЕВНА П., родена на ********
година в град Екатиринбург, Руска федерация, рускиня, руска гражданка със
статут на постоянно пребиваване в Република България, живуща в град
*****************, със средно специално образование, разведена, ЕГН
***********и ЛНЧ **********, неосъждана, ЗА ВИНОВНА в това, че на
01.08.2021 година в град *********************, причинила на Ж. К. В. с
ЕГН ********** от град Свиленград, област Хасково, лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето –
кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница - престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК и чл.
305, ал. 5 от НПК, вр.чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА”
в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) –
1

държавна такса, в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, като я
ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение, касаещо лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство
на здравето - кръвонасядане на дясната подбедрица.
На основание чл. 45, вр.чл. 52 от ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимия ОЛ.
ЮРЬ. П., родена на ************* година в град Екатиринбург, Руска
федерация, рускиня, руска гражданка със статут на постоянно пребиваване в
Република България, живуща в град ****************************, със
средно специално образование, разведена, ЕГН ********** и ЛНЧ
**********, неосъждана, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. К. В. с ЕГН ********** от
град **********************, област Хасково, сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.08.2021 година до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за сумата над
300 лв. до 2 000 лв. като недоказан по размер.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия О. Ю. П.
с ЕГН *************и с ЛНЧ ********** от град *******************, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд
– Свиленград, сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща дължима
държавна такса в производство по НЧХД № 680/2021 година по описа на
Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия ОЛ.
ЮРЬ. П. с ЕГН ********** и с ЛНЧ ********** от град
*******************, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. К. В. с ЕГН ********** от град
************************, сумата от 330 лв. (триста и тридесет лева),
представляваща част от направените по делото разноски, като отхвърля
искането за сумата над 330 лв. до 1 012 лв. като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия ОЛ. ЮРЬ. П. с
ЕГН ********** и с ЛНЧ ********** от град **************************,
за присъждане на разноски по делото.
Присъдата подлежи на Жалба в 15 - дневен срок, считано от днес
пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 19 от 14.12.2021 година
по НЧХД № 680/2021 година на Районен съд – Свиленград

С Разпореждане № 600 от 02.09.2021 година, Съдия при Районен съд -
Свиленград предава на Съд по обвинение от частен характер подсъдимия ОЛ.
ЮРЬ. П., родена на 09.09.1989 година в град Екатиринбург, Руска федерация,
рускиня, руска гражданка със статут на постоянно пребиваване в Република
България, живуща в град ************, със средно специално образование,
разведена, ЕГН ********** и ЛНЧ **********, неосъждана, за това, че на
01.08.2021 година в град ************, причинила на Ж. К. В. с ЕГН
********** от град Свиленград, област Хасково, лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето –
кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница и кръвонасядане
на дясната подбедрица - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което НК
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или наказание
„Пробация”, или наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв.
С Определение на Съдия–докладчика, постановено в открито съдебно
заседние на 27.09.2021 година, на основание чл. 84 и сл. от НПК е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от Ж. К. В. с ЕГН ********** от град
************, срещу ОЛ. ЮРЬ. П. за сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на деянието.
В съдебно заседание, редовно призована, респ.уведомена, частният
тъжител и граждански ищец Ж. К. В., се явява. За нея се явява и процесуален
представител (повереник) – адвокат М.А., която поддържа Тъжбата против
ОЛ. ЮРЬ. П., счита че престъплението е безспорно доказано и пледира Съда
да признае подсъдимия П. за виновна, както и да уважи предявения
граждански иск в пълния му размер и да бъдат присъдени направените
разноски по делото.
В съдебно заседание редовно призована, респ. уведомена, подсъдимият
ОЛ. ЮРЬ. П. се явява. Процесуалният й представител (упълномощеният
адвокат Д.Н.) пледира за оправдаване на подсъдимия П. поради недоказаност
на обвинението като преимуществено се коментира процедурата по предаване
на децата на майката ОЛ. П. и неспазването й. Пледира да бъде отхвърлен
предявения граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание пред настоящия състав на Съда ОЛ. ЮРЬ. П.
отказва да говори на български език или мълчи.
1

Тъжбата като допустима, тъй като е предявена в срока по чл. 81, ал. 3 от
НПК.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
ОЛ. ЮРЬ. П. е родена на 09.09.1989 година в град Екатиринбург, Руска
федерация, с ЕГН *************** и с ЛНЧ **********. От руски произход.
Руска гражданка е със статут на постоянно пребиваване в Република
България. Живее в град *****************, област Хасково, а постоянният й
адрес по Разрешително за пребиваване е в град ************. Със средно
специално образование е. Разведена е. Има две ненавършили пълнолетие деца
– Т. и Л.. Не е осъждана, видно от актуалната Справка за съдимост с рег.№
28137/13.09.2021 година на Централно бюро за съдимост при
Министерството на правосъдието. Считано от 23.09.2021 година работи по
трудово правоотношение като касиер в супермаркет.
Видно от Характеристичната справка, изготвена от Инспектор Г.К –
служител в РУ - Свиленград, става ясно, че ОЛ. ЮРЬ. П. няма кримина и
съдебна регистрирации, не се издирва от органите на реда и срещу нея има
издадени Заповеди за незабавна защита спрямо бившия й съпруг – свидетеля
К. В. и двете й деца.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна бе допусната и
изслушана Съдебномедицинска експертиза, като от представеното
Заключение става ясно, че след запознаване с материалите и с медицинската
документация, касаеща процесните наранявания, приложени в кориците на
делото, вещото лице е стигнало до извода, че Ж. К. В. е получила
кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница и кръвонасядане
на дясната подбедрица, описаните увреждания са причинени от твърди тъпи
предмети и могат да се получат при ухапване от човек по отношение на
кръвонасядането на лявата мишница и от удар с ръка по отношение на
кръвонасяданто на дясната подбедрица, причинено страдание без
разстройство на здравето, срокът за възстановяване е до 15 дни. В съдебно
заседание вещото лице Хр. Д. Ел. поддържа Заключението си като допълва,
че кръвонасядането на лявата предмишница е причинено от захапка на
възрастен човек, тъй като диаметърът на процесната захапка е 6 см, а средната
захапка на на възрастен човек е между 3.5 – 4 см диаметър. Заключението е
прието без възражения от страните.
Подсъдимият ОЛ. ЮРЬ. П. и свидетелят К.Т.В. са бивши съпрузи, чийто
граждански брак е прекратен с Решение № 260020 от 12.02.2021 година по
гр.д.№ 445/2020 година на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на
30.03.2021 година. Родителските права по отношение на родените от брака на
посочените лица деца са предоставени на бащата, а за майката е определен
режим на лични отношения.
Частният тъжител и граждански ищец Ж. К. В. е майка на свидетелите
2

К. и П.Т.В.
Отношенията между подсъдимия ОЛ. ЮРЬ. П. от една страна и бившия
й съпруг и семейството му от друга страна, са изключително обтегнати.
На 01.08.2021 година (неделя) сутринта, около 09.00 – 09.15 часа, в град
Свиленград, област Хасково, в дома на свидетеля К. В., находящ се на улица
*******************, пристига свидетеля Люб. Сл. В. – Помощник на
Частния съдебен изпълнител Самуил Пеев за да осъществи предаването на
децата Т. и Л. от бащата - свидетеля К.Т.В., на майката – подсъдимия ОЛ.
ЮРЬ. П.. На место присъстват и други лица, между които полицейския
служител – свидетеля С.Г. С. (на базата на Писмо за съдействие № 874),
свидетеля П. Т.ов В. и частния тъжител и граждански ищец Ж. К. В..
Децата не желаят да отидат с майката и започват да бягат из детската
стая, да се хващат за баба си – Ж.В.. Майката успява да вземе по-малкото
дете Л. и да го изведе навън, след което се връща за по-голямото дете Т., но
то се хваща за баба си Ж. и не иска да я пусне. В желанието си да вземе
детето ОЛ. П. бута Ж.В. на леглото, заедно с детето Т.. Ж. се изправя заедно с
детето, но тъй като то се е вкопчило здраво за нея и майката не може да го
вземе, захапва баба му Ж.В. по предмишницата на лявата ръка. Ж. изпищава,
а майката междувременно успява да вземе детето Т. и да го изведе от къщата.
Според свидетелите С.Г. С., К.Т.В. и П. Т.ов В. на посочените дата,
място и час ОЛ. П. ухапва Ж.В..
Според свидетеля Ир. Г. К. на посочените по-горе дата, място и час ОЛ.
П. не е ухапала Ж.В., респ. на са били налични следи от ухапване по ръката на
последната.
Свидетелят Люб. Сл. В. не е видял ОЛ. П. да ухапва Ж.В., но в
последствие е видял ръката на последната и тя му е заявила, че е била ухапана
от П..
Съдът кредитира показанията и дава вяра на свидетелите С.Г. С., К.Т.В.
и П. Т.ов В., макар формално за част от същите да е налице хипотетична
заинтересованост от крайния изход на делото, доколкото свидетелите К. и
П.Т.В са деца на частния тъжител Ж. К. В., поради което и двамата имат
интерес с показанията си да благоприятстват процесуалното положение на Ж.
К. В.. Анализът на съдържанието на техните показания, обаче сочи на едно
добросъвестно пресъздаване на фактите, които са възприели. Преди всичко
следва да се посочи, че тези показания не намират опровержение в събраната
доказателствена съвкупност, на която Съдът дава вяра. Същите се явяват
изключително подробни, последователни, логични, еднопосочни, вътрешно
безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други. Ето защо Съдът оцени
тези свидетели като достоверен и надежден източник на информация, т.е.
като убедителни. При това положение няма основание да се откаже
кредитиране на показанията на ангажираните от частния тъжител и
граждански ищец В. свидетели, макар същите да са й синове като разбира се
взе предвид тяхната заинтересованост. Като се прецени и обсъди всичко
3

гореизложено, настоящата инстанция намира, че са събрани достатъчно
доказателства за нанесена телесна повреда на частния тъжител Ж.В. на
инкриминираните по Тъжбата време и място, при който й е било причинено и
едно от инкриминираните увреждания, а именно: това на лявата
предмишница. Съдът кредитира и показанията на свидетеля – полицейски
служител, тъй като той не е заинтересован от изхода на делото и това, което
възпроизведе пред настоящия Съдебен състав му е станало известно във
връзка със службата му и то не е в противоречие с показанията на т.нар. първа
група от свидетели, чиито показания Съдът кредитира. Съдът кредитира
показанията на свидетеля – полицейски служител С.Г. С., предвид тяхната
безпротиворечивост и систематика, така и поради цялостната им корелация с
писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна
конкретика за фактите, както и са формирани от непосредствени възприятия
на полицейския служител от случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и
достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се
опровергават в съотнасяне с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите. От друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетеля – полицейски служител
не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на
депозираните показания. Не се установява посочения свидетел – полицейски
служител да има личностно отношение към частния тъжител или към
подсъдимия, което да го провокира да пресъздаде превратно или
недостоверно обстоятелствата от случилите се събития, които възпроизвежда
в показанията си. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочения свидетел – полицейски служител, считайки ги
обективни и достоверни.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля Л.В., тъй като при
разговор с В. тя му съобщава, че е била ухапана от П.. Този изнесен от страна
на В. факт, не е в противоречие с другите събрани по делото доказателства,
които Съдът кредитира. Фактът, че В. заяви, че не е видял П. да ухапва В. не
променя изводите на Съда, тъй като свидетелят е бил съсредоточен в
работата, за коята е на мястото на деянието, а именно: предаването на децата
от бащата на майката съобразно режимът на свиждане, определен от Съда.
Отделно от това следва да се посочи, че свидетелят В. не заяви, че П. не е
ухапала В., заяви, че не е видял, т.е. това са две коренно различни твърдения.
С оглед цялостния доказателствен материал по делото Съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля К., разпитана по искане на подсъдимия П.,
изключая частта, касаеща датата, часа и мястото на деянието. Последните
Съдът намира за необективни, респ. противоречащи на другите събрани по
делото доказателства, поради което няма да ги кредитира. Изложеното води
до извод за заинтересованост от изхода на настоящото дело, респ. че
показанията на свидетеля И.К. са дадени с една единствена цел – да се
избегне понасянето на наказателна отговорност от страна на подсъдимия П.,
4

т.е показанията на този свидетел не следва да се кредитират. К. е в близки
отношения с подсъдимия П. и се опитва да подкрепи версията й в хода на
процеса, като показанията й са насочени именно към постигането на тази цел,
а не към разкриване на обективната истина по делото. Ето защо при
формиране на фактическата обстановка по делото Съдът не взе предвид тези
показания, изключая частта, касаеща датата, часа и мястото на деянието. В
посочената част показанията се кредитират, тъй като кореспондират на
другите събрани по делото доказателства, на които Съдът дава вяра.
Всичко гореизложено дава основание на Съда да възприеме като истина
поддържаната от частния тъжител и граждански ищец позиция, доколкото
същата не намери сериозно опровержение в доказателствата по делото.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в кориците на делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса (с изключение на Докладната записка, приложена към Тъжбата,
чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото
доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на подсъдимия П. не бе
проведено успешно). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти. Представеното Съдебномедицинско
удостоверение е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от
Допълнителната разпоредба на НК и удостоверява определени обстоятелства,
констатирани от оторизирано медицинско лице в кръга на службата му при
извършен личен преглед на частния тъжител. Данните, отразени в този
документ установяват механизма на причиняване на увреждането и самото
увреждане. Съдебният лекар (д-р Х.Е.), е установил, че полученото
увреждане – кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница,
отговаря да е получено по начина, описван от частния тъжител, а именно от
ухапване от човек.
Съдът, кредитира и назначената в хода на съдебното
производство експертиза, тъй като е изготвена от вещото лице след
извършване на преглед на документите, приложени в кориците на делото.
Експертизата е изготвена от експерт – специалист в областа на съдебната
медицина, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица
съгласно Закона за съдебната власт за 2021 година, поради което няма
основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на
специалист, а и такива не бяха наведени от страните. С тези съображения,
Съдът приема експертизата за извършена от компетентно вещо лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, изготвена е
добросъвестно и съобразно поставените задачи, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност.
Заключението на вещото лице Съдът намира за обосновано и правилно и
5

ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи.
Възприетата по–горе фактическа обстановка, описана от свидетелите В.и и С.
и частично от свидетеля Л.В., е в синхрон със заключението на вещото лице,
което бе прието без възражение от страните.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият ОЛ. ЮРЬ. П. е
осъществила състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
Най-напред за прицизност на настоящото изложение следва да се
посочи значението на понятията „подбедрица” и „предмишница”.
Подбедрицата представляват две дълги тръбести кости малък и голям пищял,
които принадлежат към зевгоподиума на тазовия крайник; а предмишницата е
частта от ръката, разположена между лакътя и китката.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 301 от НПК, Съдът намира, че в
хода на производството не бяха събрани доказателства, че ОЛ. ЮРЬ. П. е
причинила на Ж. К. В. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
страдание без разстройство на здравето, а именно: кръвонасядане на дясната
подбедрица. По наказателни дела от частен характер в тежест на частния
тъжител е да докаже обвинението, повдигнато в Тъжбата. В конкретния
случай - това, повдигнато в Тъжбата на Ж. К. В. по отношение на
кръвонасядане на дясната й подбедрица остана неподкрепено от
доказателствения материал. Не се събраха доказателства, които категорично,
по безсъмнен начин да сочат, че подсъдимият П. е нанесла лека телесна
повреда на Вълчева, изразяваща се в кръвонасядане на дясната подбедрица.
При така установената фактическа обстановка и при така събраните
доказателства Съдът намира, че обвинителната теза в тази част, изложена в
Тъжбата и поддържана в процеса е разколебана и обвинението не е доказано
по несъмнен начин по отношение твърдяната лека телесна повреда -
кръвонасядане на дясната подбедрица, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2
от НПК. Ето защо като взе в предвид правилото на чл. 303, ал. 1 от НПК, че
Присъдата не може да почива на предположения и изискването по ал. 2 на
същия текст за несъмнена доказаност на обвинението, Съдът счита, че е
налице една от хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че подсъдимият ОЛ.
ЮРЬ. П. не е извършила деянието - предмет на обвинението, повдигнато с
Тъжбата, поради което на основание чл. 304 от НПК я признава за невинна,
като я оправдава по така повдигнатото първоначално обвинение, касаещо
кръвонасядане на дясната подбедрица.
От обектива страна - на 01.08.2021 година в град ************, ОЛ.
ЮРЬ. П. е причинила на Ж. К. В., лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание без разстройство на здравето – кръвонасядане с
форма на пръстен по лявата предмишница.
Уточнени са видът и характерът на телесната повреда, причинена на
Ж.В., която е лека такива по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като се
доказа, че причиненото кръвонасядане с форма на пръстен по лявата
6

предмишница на Ж.В. е довело до причиняване на страдание без разстройство
на здравето, в каквато насока е и константната съдебна практика относно този
вид телесна повреда. В тази насока е и заключението на вещото лице, което
както вече бе посочено Съдът кредитира, както и другите доказателства по
делото.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия ОЛ. ЮРЬ.
П. при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК.
Действала е в състояние на вменяемост; разбирала е свойството и значението
на извършеното и е могла да ръководи постъпките си; съзнавала е
общественоопасния характер на извършеното от нея деяние, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване. Била е наясно, осъзнавала е, че захапвайки пострадалия Ж.В. с
оглед на силата и твърдостта на челюстта на устата ще причини сериозна
телесна повреда на пострадалия и е целяла именно това. В този ред на мисли
следва да се отбележи, че Съдът няма да коментира обстойно изложеното от
адвокат Н. в пледоарията му пред настоящия състав, касаещо неспазена
процедура по предаването на децата и в тази връзка неправомерни деяствия
от страна на В., тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за настоящия
правен спор; но все пак за пълнота на настоящото изложение Съдът дължи да
отбележи, че не се констатираха неспазване на посочената процедура и
неправомерни действия от страна на В..
Субектът на престъплението има качеството на наказателноотговорно
лице - пълнолетен и вменяем. Авторът на деянието е установен по безспорен
начин в производството, както и изпълнителното деяние по време, начин,
мястото и механизъм на извършване.
Причините за извършване на престъплението се коренят в ниското
правосъзнание на подсъдимия, незачитането на законите в Република
България и установените правов и обществен ред, пренебрежителното
отношение към телесната неприкосновеност на личността и слабите морални
задръжки.
Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни
елементи от състава на посоченото престъпление, както и причинна връзка
между изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици,
поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.
По вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия ОЛ.
ЮРЬ. П., Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност
и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 130, ал.
2 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до 6
месеца или наказание „Пробация”, или наказание „Глоба” от 100 лв. до 300
7

лв. (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).
По делото няма законна пречка при реализирането на отговорността на
подсъдимия за извършеното деяние да се приложи чл. 78а от НК, тъй като са
налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на
посочената разпоредба за освобождаване на подсъдимия ОЛ. ЮРЬ. П. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
за извършеното от ОЛ. П. умишлено деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, както вече бе посочено, се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до 6 месеца или наказание „Пробация”, или
наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв.; подсъдимият ОЛ. П. не е осъждана за
престъпление от общ характер; не е осъждана за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние; тя не е била освобождавана от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този момент според
правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията
от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото
приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинени на
трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от
НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки ОЛ. ЮРЬ. П. следва да
бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК, за което да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - Глоба.
При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази с т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума
на ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато Съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на ОЛ. П., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства липсата на наложени административни наказания, младата й
възраст, сравнително добрите й характеристични данни, изключително
влошените и обтегнати отношение с бившия й съпруг и семейството му и
краткият срок за възстановяване на нанесеното на частния тъжител
увреждане. Фактът, че подсъдимият ОЛ. ЮРЬ. П. не е осъждана е основание
за прилагане на чл. 78а от НК. По тази причина няма как да бъде взето
предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че е неосъждана.
По делото не се констатираха отегчаващи вината обстоятелства.
8

Обществената опасност на деянието и на дееца не са завишени с оглед
изложеното по-горе.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България, регулиращо
обществени отношения, свързани с човешкото здраве и телесна
неприкосновеност, чието накърняване води до поставяне в опасност или
реално увреждане на живота и здравето на личността.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – има месечни доходи поне
в размер на минималната работна заплата, тъй като работи по трудово
правоотношение и дължи издръжка на ненавършили пълнолетие деца. При
определяне на размера на наказанието се съобрази и цялостното поведение на
подсъдимия П. от началото да конфрикта до прекратяването му. Тези
действия илюстрират ниско ниво на задръжки, отказ от съобразяване на
собственото поведение с очакванията на обществото, а и с правните норми.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия ОЛ. ЮРЬ. П. за
виновеа, освободи я от наказателна отговорност и й наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК в минималния размер, а именно:
„Глоба” в размер на 1 000 лв. В този смисъл, Глобата в наложения размер
според Съда се явява справедливо наказание по отношение на подсъдимия
ОЛ. ЮРЬ. П., съответно на тежестта на извършеното от нея.
Така индивидуализираното наказание Глоба, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия ОЛ. ЮРЬ. П. като
предизвика положителни промени в съзнанието и я мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието
би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с
него подсъдимия П. бъде предупредена, че подобно поведение не може да
бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще й даде
възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да
се повиши чувството й за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не
допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия П.,
Съдът намира за една адекватна на извършеното от нея престъпление санкция
и необходимо за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Подсъдимият следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на
9

служебно издаване на Изпълнителен лист.
Относно гражданския иск:
С оглед осъдителната Присъда спрямо подсъдимия, се явява доказан по
основание предявеният от Ж. К. В. граждански иск на основание чл. 45, ал. 1
от ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба
вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи гражданският иск по чл. 45 от ЗЗД следва от страна на
гражданския ищец да се докажат елементите от фактическия състав на
деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на
това поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на
подсъдимия е да я опровергае.
При така посочените елементи от фактическия състав на деликта,
настоящият Съдебен състав намира за доказано осъществяването на всеки
един от тях за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия ОЛ.
П. по реда на чл. 45 от ЗЗД. В настоящия случай има осъдителна Присъда
срещу подсъдимия, поради което следва да се приеме за доказано
извършването на деянието от този подсъдим, както за доказани следва да се
приемат неговата противоправност и вината на извършителя.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и
причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира за
доказани по делото. Безспорно по делото се установи, че след захапването на
01.08.2021 година, гражданският ищец Ж.В. е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, стрес, неудобство и морални страдания. Това
се установи от свидетелските показания и от писмените доказателства
(медицинска документация). Всичко това няма как да не доведе до
дискомфорт в ежедневието й, изпитване на морални страдания от случващото
се с нея, психически шок и физически болки. Всичко това е повлияло на
личното й достойнство и самочувствие. Така описаните последици от
захапването Съдът намира за претърпени от страна на гражданския ищец В.
неимуществени вреди – болки, страдания и неудобство, подробно описани
по-горе. Така причинените на гражданския ищец В. неимуществени вреди са
резултат от престъпното деяние, съставляващо непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД и престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, т.е. налице е
причинна връзка между вредите и деянието, доколкото същите са настъпили
вследствие на захапването.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва
да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от Съда и по
10

справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4 от 1964 година на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от
Съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесна повреда, каквато е налице в разглеждания по настоящото дело
случай, са характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които
то е извършено и последиците от това увреждане. В случая, с оглед характера
и тежестта на увреждането на гражданския ищец В. (лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница,
което е причинило страдание без разстройство на здравето),
продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания (към
датата на първото по делото съдебно заседание – 27.09.2021 година все още
има следи от захапката) и обстоятелствата, при които е станало (захапване),
настоящият състав на Районен съд – Свиленград счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди
възлиза на 300 лв.
Искът по чл. 45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 2 000
лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се
доказаха претърпени вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична
стойност.
Подсъдимият П. следва да заплати на гражданския ищец В. сумата в
размер на 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последната
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането – 01.08.2021 година до окончателното му изплащане, предвид
искането в тази насока и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня
на деликта.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са направени действително разноски от
страна на частния тъжител и граждански ищец в общ размер на 1 012 лв. – 12
лв. за държавна такса, възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв. и
видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие,
договореното възнаграждение между частния тъжител и адвокат А. е в размер
на 700 лв., като действително е платена цялата договорена сума. С оглед
изхода на спора, обстоятелството, че размерът на гражданския иск не бе
уважен изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият ОЛ. ЮРЬ. П. следва да бъде осъдена да заплати на частния
тъжител и граждански ищец Ж.В. част от направените от последната
разноски.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Подсъдимият ОЛ. ЮРЬ. П. следва да бъде осъдена да заплати и
следващата се по закон държавна такса върху присъденото обезщетение в
размер на 50 лв. съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
11

събират от съдилищата по ГПК.
Независимо, че Съдът на няколко пъти се произнесе защо намира, че не
следва да се извършва превод на документите по делото и да се назначава
преводач на подсъдимия П., намира за необходимо още един път да изложи
обостовката си в тази насока:
Видно от приложените в кориците на делото документи от граждански
дела, заведени пред Районен съд – Свиленград, по които страна е ОЛ. П.
(независимо дали е ищец или ответник) е видно, че същата не е ползвала
преводач и никога не е правила изявление, дори няма и намек, че не владее
български език. Документите по делата са депозирани пред Съда в писмен
вид на български език и са подписани от П. без помощта на преводач,
включително е налично Пълномощно, подписано от П. на български език,
непридружено с превод на руски език. Отделно от това в съдебните заседания
по гражданскити дела ОЛ. ЮРЬ. П. е участвала лично, включително е давала
обяснения, вземала е становища и то отново без преводач и отново не е
заявила, че има нужда от такъв, което е видно от отразеното в тези
Протоколи, които по съществото си представляват официални документи
относно посоченото в тях. От представения в съдебно съдебно заседание
Договор за покупко-продажба на МПС става ясно, че Нотариусът е установил,
че същата разбира говоримо български език, включително специфичните
правни термини, които изобилстват в посочения документ. От разпита на
свидетеля Василев стана ясно, че подсъдимият П. говори български език,
макар и „развалено” (, което е напълно нормално и в реда на нещата, тъй като
е от руски произход, т.е. не е робеда в България) и че всички документи по
изпълнително дело, образувано при Частен съдебен изпълнител Самуил Пеев
от ОЛ. ЮРЬ. П., са на български език. На следващо място свидетеля В. заяви,
че се е срещнал с П. по повод Фактурата по изпълнителното действие, но не
спомена за нуждата от преводач. Отделно от това следва да се отбележи, че
всички съдебни книжа по настоящото дело, които естествено са на български
език, са получени от П. без възражение в смисъл, че не разбира съдържанието
им поради невладеене на български език. От Докладната записка, приложена
към делото и чийто материали са приети като доказателства също става ясно,
че при извършената полицейска проверка не се наложило да бъде назначаван
преводач – П. не е съдействала на полицейските органи не защото не е
разбирала езика, а защото е отказала, което навежда на мисълта, че тя много
добре е запозната с правата, които има съгласно българското законодателство.
И на последно място Съдът държи да отбележи, че въпреки, че в последното
по делото съдебно заседание, на което присъства П. мълчеше или отказваше
да говори на български език, когато Съдът й указва да застане до адвоката си,
тъй като същата беше на средната банка в съдебната зала, ОЛ. ЮРЬ. П.
веднага се премести от дясната страна на защитника си - адвокат Н., без да
показа каквито и да било признаци, че не разбира какво й указа устно Съдът
на български език. Ето защо, Съдът остави без уважение исканията на адвокат
Н. в посочената насока и убеди Съда, че П. владее писмено и говоримо
12

български език до степен, че да разбира какво се случва по настоящото дело.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

13