№ 1661
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100508711 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20094706/14.04.2021г. по гр.д. № 65193 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 162-ри състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че ИВ. Й. В., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **** заплащане сумата от 208,85лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.10.2020г., до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в
апартамент № 54 гр. София, ж.к. **** за периода от 01.09.2017г. до
30.04.2019г.; сумата от 32,86лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.10.2020г., до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 54 гр. София,
ж.к. **** за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г ., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 52348/2020г.
на Софийски районен съд, като ИВ. Й. В., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от 203,17лв. по исково
дело и 55,41лв. по заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени иска
за горницата над 208,85лв. до предявения размер от 249,51лв. и за периода от
май 2017г. до август 2017г., както и исковете за забава до 16.10.2020г. на
плащането на главниците както следва: 37,92лв. лихва за забава на плащането
на главницата за топлинна енергия и за 6,88лв. лихва за забава на главница за
1
дялово разпределение, като Т.С.“ЕАД е осъдена да заплати на адв. Кирилова
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение от 78,36лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25079618/10.05.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете ИВ. Й.
В., ЕГН ********** в частта, в която иск е уважен. Изложил е съображения,
че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било
установено по делото да е в облигационни правоотношения с ищеца за
доставка на топлинна енергия в имота. Притежавал вещното право на
ползване и собствеността върху имота, но 3-то лице било падало молба-
декларация за откриване на партида за имота и така въззивникът не носел
отговорност за плащане на процесните суми. Отделно задълженията били
погасени по давност, неправилно районният съд присъдил суми по фактура от
юли 2018г., която включвала задължения и преди 01.09.2017г. Не следвало да
се установява дължимост на законна лихва от подаване на заявлението,
защото исковото производство по чл. 415 от ГПК било специално, предмет на
същото не било дължимостта на тази лихва. Не дължал цена на дялово
разпределение на енергията, не било установено основанието и размера на
този иск. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в предоставения срок за
отговор не е изразил становище, с допълнителна молба от 15.06.2020г. е
оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Т.С.”ЕООД
, ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22025522/29.12.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу ИВ. Й. В., ЕГН
**********, с която е поискало от съда да признае за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че ИВ. Й. В., ЕГН ********** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане сумата от 249,51лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 27.10.2020г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 54
гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г .; сумата от
32,86лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.10.2020г., до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 54 гр. София,
ж.к. **** за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г ., лихви за забава на
плащането на главниците до 16.06.2020г. в размер съответно от 37,92лв. и от
6,88лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 52348/2020г. на Софийски районен съд, като му се
2
присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на
топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния
период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на
плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът ИВ. Й. В., ЕГН ********** е оспорил исковете по основание,
като е посочил, че не оспорва размер на претенциите за топлинна енергия и за
забава. Не бил носител на вещно право на ползване и на право на собственост
върху имота Не бил поръчал услугата и не дължал плащането й, Закона за
защита на потребителя бил специален и дерогирал приложението на Закона за
енергетиката. Дяловото разпределение се водело от Т.С.“ЕООД и ищецът
нямал право на възнаграждение за същото Не бил доказан и размер на това
задължение за дялово разпределение. Не бил изпаднал в забава на плащането
на главниците. Посочил е, че задълженията били погасени по давност.
Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД , ЕИК ****
не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 52348/28.10.2020г. по описа на
СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
23061322/27.10.2020г. е издадена заповед, с която е разпоредено ИВ. Й. В.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** сумата от 249,51лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.10.2020г., до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в
апартамент № 54 гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; сумата от 32,86лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.10.2020г., до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 54 гр. София,
ж.к. **** за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г ., лихви за забава на
плащането на главниците до 16.06.2020г. в размер съответно от 37,92лв. и от
6,88лв., съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е
уведомен на 20.11.2020г., на 24.11.2020г. длъжникът е подал възражение
срещу задълженията по заповедта, сочейки че не е в облигационни
отношения със заявителя, а и задълженията са погасени по давност, на
30.11.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
29.12.2020г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
06/17.02.2015г., писмо от СО от 10.02.2012г., съгласно които по договор за
замяна със Сметкла Крумова и Мариан Крумов ответникът ИВ. Й. В. е
придобил в апартамент № 54 гр. София, ж.к. ****, като ж.к. Надежда 5 е
идентична с ж.к. Връбница -1.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 12.07.2002г, договор от
18.09.2002г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. **** е
3
избрало и възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на
енергията за срок от 5 години, като съгласно чл. 2.5. от договора действието
се продължава за една година ако нито една от страните 1 месец преди края
на срока не подаде писмено предизвестие за обратното.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г.
Приета е справка на топлофикация, съгласно която за дялово
разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 1,91лв.
до 2,04лв.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които 121,99лв. е
стойност на реално доставена енергия в имота за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г., за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. стойност на реално
потребена в имота енергия е 121,68лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за
дяловото й разпределение на топлинна енергия, за което е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и ИВ. Й. В., ЕГН
********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** сумата от 249,51лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 27.10.2020г., до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в
апартамент № 54 гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; сумата от 32,86лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.10.2020г., до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 54 гр. София,
ж.к. **** за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г ., лихви за забава на
плащането на главниците до 16.06.2020г. в размер съответно от 37,92лв. и от
6,88лв., съдебни разноски от 75лв., възражение срещу заповедта е депозирано
в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил
4
установителните искове
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
5
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото и че през процесния период
ответникът е бил потребител на топлинна енергия в апартамент № 54 гр.
София, ж.к. ****. Приетият нотариален акт за замяна от 17.02.2015г.
установява, че И.В. е придобил собствеността върху имота, не се установява
вещното право на ползване да е принадлежало през процесния период на 3-то
лице, нито 3-то лице да е било подало искане до ищеца за откриване на
партида за имота на негово име и така да е освободил собственика от
отговорност пред ищеца за заплащане на потребените в имота енергия и
услуги по разпределението й. Твърденията на въззивника за последното
обстоятелство не са установени по делото, а в доказателствена тежест на
ответника по исковете е било да го направи.
По делото не се спори за количеството потребена топлинна енергия в
имота, ответникът изрично е посочил, че признава че стойността на
доставената в имота енергия е на стойност посочена от ищеца. При така
установеното съдът пирема, че за процесиня период в имота е доставена
топблинна енрегия в размер на общо 249,51лв. Правилно районният съд е
приел, че част от тези задължения са погасени по давност – възникналите до
август 2017г. включително. Този извод на районния съд е съобразен с 3-
годишната погасителна давност на задълженията, с дата на подаване на
заявлението и с размер на суми за двата отчетни периода. Действително, в
обобщената фактура по изравнителната сметка за първия отчетен период са
включени суми за период преди 01.09.2017г., но размер на сума по фактурата
е 121,99лв. Това обстоятелство е съобразено от районния съд и така при
съобразяване на срока на погасителната давност правилно районният съд
приел, че иск за сума по тази фактура следва да се уважи само частично – до
размер , който съответства на период от 01.09.2017г. до 30.04.2018г. При така
възприето съдът приема, че оплакванията на въззивника за неправилно
6
приложен институт на погасителна давност са неоснователни и решението на
СРС в частта за иска за главница за топлинна енергия следва да се потвърди.
По иска за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от
2002г. сочи цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди
измененията на горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им
противоречи, то в тази част същият ще следва да се приеме, че е изгубил
значение. При така възприето и като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
одобрени с Решение на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено,
че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото разпределение
и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че
ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
Правилно е прието от районният съд че размер на възнаграждението за
процесния период е 32,86лв. Начислените от ищеца суми начислена за
отчетен период е в диапазон от 1,91лв. до 2,04лв. месечно. Тази сума при
съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението
съдът приема че съответства на извършена работа.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не следвало да се признава
за установеност дължимост на законна лихва от подаване на заявлението.
Предмет на делото са вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение, със заповедта е присъдена такава лихва и правилно районният
съд е постановил решение, с което е признал дължимост на същата.
При така възприето съдът приема че решението на СРС в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника, на въззиваемия не следва да се присъждат
7
разноски, защото доказателства, че е направил такива по делото не са
ангажирани. Подадената един ден преди публичното съдебно заседание
молба от въззиваемия е бланкетна и не обосновава извод, му се дължат
разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице – помагач не се следват разноски съобразно разпоредбата
на чл. 78, а.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20094706/14.04.2021г. по гр.д. № 65193
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 162-ри състав в обжалвана
част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК ****.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8