Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр.Горна Оряховица, 13.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски
районен съд, втори състав в публично заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора . . . . . ,
като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№1513/2019г. по описа
на Горнооряховския районен съд,
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.55
ал.1 от ЗЗД, чл.92 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Уно Ойл”ООД с ЕИК:*****(чрез адв.К. П.М. от ВТАК) твърди в исковата молба, че
между „Уно Ойл”ООД(възложител) и „Дани-Ем”ООД(изпълнител) бил сключен Договор
за изработка от 11.11.2014г. Възложителят възложил на изпълнителя, който приел
да изработи 1бр. сушилен комплекс по негов проект и с материали на възложителя(в
цитирания договор били описани основните параметри на сушилния комплекс).
Съгласно чл.3 от договора „Уно Ойл”ООД(възложител) следвало да заплати на
„Дани-Ем”ООД(изпълнител) авансово сумата от 16800.00лв. без ДДС, представляваща 70% от цената на
сушилния комплекс, която е 24000.00лв. На 13.11.2014г. „Уно Ойл”ООД заплатило
на „Дани-Ем”ООД(чрез превод по банков
път с преводно нареждане) сумата от 20160.00лв., представляваща авансовата
вноска(16800.00лв. и ДДС в размер на 3360.00лв.). На 11.11.2014г.
„Дани-Ем”ООД(изпълнител) е издало т.н. „проформа фактура№15” като част от
преводното нареждане(не представлява данъчен документ и не подлежи на
осчетоводяване - оферта под формата на фактура, която няма юридическа
стойност). Фактурата-проформа се изпращала от продавача на купувача или от
изпълнителя на възложителя при плащане, което е било предварително договорено с
единствена цел да се уведомял възложителят, че следва да извърши авансово
плащане за изработка на сушилен комплекс Z1000, за да започнело изпълнението на
договора. Преводното нареждане от 13.11.2014г.
за извършено плащане било с основание „аванс за изработка на сушилен
комплекс Z 1000 проформа фактура
Ответникът
„Дани-Ем”ООД с ЕИК:*****(чрез адв.Л.Т. ***) оспорва предявените искове.
Съществувала неяснота по отношение на описаните в исковата молба факти и
обстоятелства във връзка с неизпълнение
на задължението на „Дани-Ем”ООД
да изработи за заявителя „Уно Ойл”ООД сушилния комплекс по параметрите
описани в чл.2 раздел Първи на договора.
Безспорно в случая било представеното преводно нареждане(чрез
„УниКредитБулБанк“АД) от 13.11.2014г. за сумата 20160.00лв., в което
било посочено основанието за превода: „аванс за изработка на сушилен комплекс
Z1000 проформа ф-ра 15“. Приложена е и фактура№**********/15.11.2014г.(с
получател „Уно Ойл”ООД и доставчик „Дани-Ем”ООД) на стойност 20160.00лв. с ДДС, където е вписано
основанието-наименованието на услугата – „авансово плащане на сушилен
комплекс“. По делото е приложен и
договор за изработка от 11.11.2014г., като в т.I чл.1 от Общи условия по
договора е посочен и предмет на договора:“възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изработи/извърши един брой сушилен комплекс, който комплекс следвало
да се изработи по проект на изпълнителя и с материали на възложителя. В
чл.2 били посочени основни параметри на
сушилния комплекс. Страните били уговорили цена на сушилния комплекс(чл.25 от
договора) – 24000.00лв. без ДДС при авансово плащане(70% от цената) -
16800.00лв. без ДДС, а също и неустойка при забава на изпълнителя при
изработката и предаването на вещта – 0.5% на ден върху стойността на
непредадената вещ, но не повече от 5%, както и обезщетение за всички разходи,
направени от възложителя във връзка със забавянето. Посочени са и конкретни
права и задължения на страните. Претендира направените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:
Между „Уно
Ойл”ООД(възложител) и „Дани-Ем”ООД(изпълнител) бил сключен Договор за изработка
от 11.11.2014г., като възложителят възложил изпълнителя, който приел да
изработи 1бр. сушилен комплекс по негов проект и с материали на възложителя,
като в цитирания договор били описани основните параметри на сушилния комплекс.
Съгласно чл.3 от договора „Уно Ойл”ООД(възложител) следвало да заплати на
„Дани-Ем”ООД(изпълнител) авансово сумата от 16800.00лв. без ДДС, представляваща 70% от цената на
сушилния комплекс, която е 24000.00лв. Съгласно чл.5 от договора изпълнителят
се задължил да изработи сушилен комплекс, подробно описан в чл.1 и чл.2 от
договора до четири месеца от подписването.
Не се спори, че сушилен комплекс не бил изработен. Съгласно чл.28 от
договора, при забава от изпълнителя при изработване и предаване на вещта, той
дължи на възложителя неустойка в размер на 0.5% на ден върху стойността на
непредадената вещ, но не повече от 5%, както и обезщетение във връзка с всички
разходи, направени от възложителя във връзка със забавянето.
На
13.11.2014г. „Уно Ойл”ООД заплатило на
„Дани-Ем”ООД(чрез превод по банков път с преводно нареждане) сумата от
20160.00лв., представляваща авансовата вноска(16800.00лв. и ДДС в размер на
3360.00лв.). Преводното нареждане за извършено плащане било с основание „аванс
за изработка на сушилен комплекс Z 1000 проформа фактура
„Дани-Ем”ООД е издало приложената фактура№*********/15.11.2014г., като в
същата бил посочен предмет на фактурата и стойността за която се
издава(„авансово плащане-сушилен комплекс” и стойност с ДДС 20160.00лв.).
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, на базата на предоставените от
счетоводството на „Дани Ем“ООД, справка декларация по ЗДДС и дневник на
продажбите за м.ноември.2014г., се установило, че фактура №*********/15.11.2014г.
за сумата 16800.00лв. без ДДС е отразена коректно както в дневника на
продажбите за данъчен период м.ноември.2014г., така и в Справка декларацията за
ДДС за м.ноември.2014г. (декларацията е с подаден с вх.№04001359267/ 15.12.2014г.
в НАП ТД В.Търново), съответно: 411 Вземания от клиенти за получения аванс от
16 800.00лв. без ДДС; 412 Задължения
към клиенти по аванси; 4532 ДДС върху
продажбите - в размер на 3360.00лв.
Вещото лице изчислило размера на
неустойката(при положителен за ищеца изход от спора) за периода:
11.03.2015г.-09.08.2019г. - 1200.00лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице
като обосновано. Същото не е оспорено от страните по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието
на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират
предмета на спора, а именно - правопораждащият факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението. Иначе казано, предметът на делото и обемът на
дължимата защита се определят от страните чрез предявения иск и направените
възражения, реплики, дуплики и т.н. – чл.6 от ГПК.
Общата уредба на института на
неоснователното обогатяване се намира в
чл.55-чл.59 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.55 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил
един свой нравствен дълг. В ППВС№1/28.05.1979г. на ВС на НРБ неизчерпателно са
изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение
третия фактически състав по чл.55 ал.1 от ЗЗД, при който основанието съществува
при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила,
напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение(когато то има ретроактивно действие), при
настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова
условие, и др.При фактическия състав по чл.55 ал.1 пр.III от ЗЗД при отпадане
на основанието - ищецът в конкретния случай следва да въведе като твърдение и
докаже: наличие на валидно правоотношение по договор за изработка, изпълнение
на собственото си задължението по договора, както фактите и обстоятелствата,
обуславящи отпадане на основанието с обратна сила,а ответникът следва да докаже
основания за задържане на полученото.
Въз основа
на сключения договор за изработка 11.11.2014г., за двете страни възникват насрещни
права и задължения(възложителят възложил изпълнителя, който приел
да изработи 1бр. сушилен комплекс по негов проект и с материали на възложителя
при определен срок и начини на заплащане), kaто при тълкуването на договора, съгласно чл.20 от ЗЗД, трябва да се търси
действителната обща воля на страните/. На основните задължения на изпълнителя,
предвидени в чл.258 и чл.261 от ЗЗД - да извърши възложената му работа
точно(съгласно дадената поръчка, качествено, в уговореното количество и в срок/
и да предаде изработеното на възложителя, кореспондират задълженията на
възложителя - да приеме извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение, според чл.264 и чл.266 от ЗЗД.
Отговорът по чл.131 от ГПК съдържа само възражения
„относно твърденията на дружеството-ищец, че от
страна на дружеството-изпълнител по договора е налице неизпълнение на
задължението му да изработи сушилния комплекс по параметрите описани в чл.2 от
договора“, като „било налице е несъответствие както в плащането, така и в
издадената фактура, като никъде не е посочено, че се касае до изпълнение на
задължението на възложителя по представения договор“. По принцип сключването на
търговските сделки(претендираният договор от 11.11.2014г. се причислява към тях, предвид
качеството на страните-търговци и чл.286, чл.287 от ТЗ) се подчинява на общите
правила за сключване на сделките, установени в гражданското право – чл.13,
чл.14 от ЗЗД. Необходимо е предложение(оферта) и приемане на предложението. При
съвпадение на двете насрещни волеизявления се образува съгласието, което е
основният, но не единствен, конститутивен елемент на договора. Съвпадението на
волеизявленията на предложителя и на адресата на предложението съставлява
съгласието, което е основният конститутивен елемент на договора. Съгласието да
се създаде правна връзка между страните предполага наличие на приемане на
предложението за сключване на определен вид договор. Всъщност, страните не
спорят възникналото облигационно правоотношение, което е обективирано в процесния договор,
като не се спори неговата валидност.
Установява се, че на 13.11.2014г. възложителят заплатил
на изпълнителя(чрез превод по банков път
с преводно нареждане) сумата от 20160.00лв., представляваща авансовата
вноска(16800.00лв. и ДДС в размер на 3360.00лв.). Преводното нареждане за
извършено плащане било с основание „аванс за изработка на сушилен комплекс Z
1000 проформа фактура
Не е спорно между страните и се
установява представената фактура
№*********/15.11.2014г., издадена от
изпълнителя „Дани-Ем”ООД, като в същата бил посочен предмет на фактурата
и стойността за която се издава(„авансово плащане-сушилен комплекс” и стойност
с ДДС 20160.00лв.). Процесната фактура била отразена коректно както в
дневника на продажбите за данъчен период м.ноември.2014г., така и в Справка
декларацията за ДДС за м.ноември.2014г.
на дружеството-изпълнител, което се потвърждава и от неоспореното
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно
регламентацията на чл.287 ввр. чл.286 ал.2 от ТЗ, доколкото ответното дружество
е търговец, досежно правоотношението между страните са приложими правилата
относно търговските сделки. Фактурата отразява възникналото между страните
правоотношение и с осчетоводяваното и от ответното дружество, включването и в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит,
представляват недвусмислено признание на задължението по същата. Дори
неподписаната фактура може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и
е ползван данъчен кредит по нея(Решение№45/28.03.2014г. по т.дело№1882/2013г. -
Iт.о. ВКС; Решение№30/08.04.2011г. по т.дело№416/2010г. - Iт.о. ВКС; Решение№71/08.09.2014г. по т.дело№1598/2013г.
- IIт.о. ВКС).
Остава спорно наличието на
неизпълнение по договора като предпоставка за разваляне и съответно за връщане
на дадената авансово сума. Твърди се от ищеца-възложител забава на
ответника-изпълнител, довела до безполезност на договорената доставка,
представляваща предпоставка за разваляне на договора, като изявлението за
разваляне се обективира в исковата молба. Освен липсата на своевременно
оспорване на твърденията за забава, от представените доказателства е видно, че
изпълнителят изобщо не е предложил изпълнение, липсват и доказателства за
започнала дейност по изработка. Когато се касае за безполезност на
изпълнението, на която хипотеза очевидно ищецът се позовава, следва да се
установи, че е настъпила в резултат на виновната забава на длъжника. При тази
предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът-възложител следва
да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението,
настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Твърденията в исковата
молба за безполезност на изпълнението следва да се счетат за доказани, тъй като
е установено, че безполезността е в резултат от виновната забава на
длъжника-изпълнител(съгласно чл.5 от договора, изработката на сушилния комплекс
следвало да се реализира „до четири месеца от подписване на договора“ – до към 11.03.2015г., а
сушилният комплекс не бил изработен нито след четири месеца, нито по-късно).
Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.1
от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. В разглеждания случай, като
покана за изпълнение следва да се приеме предявената по настоящия процес искова
молба, с която се претендира връщане на платеното по неизпълнения договор. В
установената съдебна практика е прието, че исковата молба, с която се
претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно и
предупреждение за изпълнение, дори и волеизявление за разваляне на договора,
даже и да не са изрично формулирани изявления в този
смисъл(Решение№706/30.12.2010г. по гр.дело№1769/2009г. IIIг.о. ВКС). Тъй като
исковата молба довежда до знанието на длъжника изявлението на кредитора за
дължимо незабавно изпълнение, съдържащо се в претенцията за връщане на даденото
по договора като последица от неговото разваляне, следва да се приеме, че
предявеният иск има значението на покана за изпълнение и предупреждение за
разваляне на сделката по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД. От момента на получаване
на препис от исковата молба, ответникът е уведомен за искането на
дружеството-ищец да му бъде върната платената по договора цена, с оглед
неговото неизпълнение, респ. за фактически съдържащото се в това искане
изявление за разваляне на сделката. Очевидно ответното дружество изключително
по своя вина не изпълнява договореното задължение за изработка на сушилен
комплекс, за което след отправената му покана чрез исковата молба, носи
отговорност за неизпълнение. При така установеното неизпълнение от страна на
ответника, за ищеца е възникнало право да развали договора, което право
последното е упражнило надлежно с предявения иск за връщане на платеното по
договора. В конкретния случай, ефектът на поканата да изпълни има връчената искова молба.
Въпреки, че в нея не се съдържа изрично волеизявление за разваляне,
позоваването на факта на неизпълнение и предявяването на иск за връщане на
даденото има характер на такова изявление.
Връщането на авансово платена
сума(на която не съответства насрещна престация) не би могло да бъде осуетено
чрез възражение за неизпълнен договор, каквото формално е сторено с отговора на
исковата молба. В това се състои една от разликите между авансовото плащане и
плащането на задатък/капаро или на отметнината. От текста на издадената от
изпълнителя фактура, въз основа на която е извършено плащането на процесната
сума и преводното нареждане, е видно, че се касае до аванс. Ако договорът
съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума
обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в
случай на неизпълнение, то предадената сума има качеството на
задатък(Решение№71/09.07.2010г. по т.дело№726/2009г. - Iт.о. ВКС). Законът не
забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат придадени и
на авансово платените суми, но в случая липсва основание да се счита, че е
направена уговорка в такъв смисъл. Авансовата сума се приспада от цената по
договора, но при липса на насрещна престация, както е в настоящия случай, и
прекратено договорно правоотношение, подлежат на връщане. Предвид изложеното,
искът за присъждане на процесната сума 20160.00лв.(получено авансово плащане с ДДС: 16800.00лв. - авансово плащане по договор за изработка и
ДДС в размер на 3360.00лв. по Договор за изработка от 11.11.2014г. на сушилен
комплекс), която представлява неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1
пр.III от ЗЗД, като дадена на отпаднало основание по неизпълнен и развален
договор за изработка, е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. В разпоредбата
на чл.92 ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат
изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която
да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди,
без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо
от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е
уговорена. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като
правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от
страните придобива субективното право да иска от другата страна спазване на
определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да
се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му.
Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и че са
били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. Т.е. в един
фиксиран, предварително договорен от страните
срок, ответната страна да не е
осъществила действия iure et factо. Пораждащият задължението за неустойка, конкретен фактически състав, като
доказателствената тежест се възлага за ответната страна, която следва да
установи, че e изработила и предала
сушилния комплекс, подробно описан в чл.1 и чл.2 от договора до четири месеца
от подписването(най-късно към 11.03.2015г.). Безспорен факт е, че сушилният
комплекс не е изработен и съответно предаден
на ищеца-възложител. Така, след изтичане на крайния срок - 11.03.2015г.,
е настъпил правопораждащият факт, като ищцовата страна е придобила субективното право да
претендира уговорената договорна
неустойка. По този начин претенцията на
ищеца се явява основателна. Относно размерът на претендираната неустойка,
съобразена и с претендирания от ищеца период: 11.03.2015г.-09.08.2019г.(датата
на завеждане на исковата молба) съдът, на основание чл.162 от ГПК(според чл.28
от договора, неустойката при забава на изпълнителя при изработката и
предаването на вещта – 0.5% на ден върху стойността на непредадената вещ, но не
повече от 5%), определя в размер на 1200.00лв. Ищецът е предявил претенцията си в
размер на 1008.00лв. и съдът следва да я уважи в този размер, а не в доказания,
тъй като е компетентен да се произнесе само в рамките на това, за което е
сезиран.
При този изход на делото и на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски. В настоящия случай разноските представляват
адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е изплатено на
процесуалния представител на ответника(според договори за правна защита и
съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение
в размер на 1000.00лв. и изплатенo
в брой - т.1 от
Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също така и внесена ДТ по
тарифата за ДТССГПК – 846.72лв. и възнаграждение за вещо лице – 150.00лв., или
общо сумата 1996.72лв.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „ДАНИ-ЕМ”ООД с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр.Г.О., представлявано от Управител Й.Е.М.,
да
заплати на „УНО ОЙЛ”ООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр.Г.Д., представлявано от Управител Г.Н.У.: сумата 20160.00лв.,
представляваща получено авансово плащане с ДДС(16800.00лв. - авансово плащане по договор за изработка и
ДДС в размер на 3360.00лв.) по неизпълнен
и развален Договор за
изработка от 11.11.2014г. на сушилен комплекс; сумата 1008.00лв./хиляда и осем
лева/, представляваща неустойка по чл.5 от Договор за изработка от 11.11.2014г.
на сушилен комплекс за периода: 11.03.2015г.-09.08.2019г.; сумата 1996.72лв./хиляда
деветстотин деветдесет и шест лева/, представляваща направените разноски по
гр.дело№1513/2019г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
Районен
съдия: