Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I въззивен съдебен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар Христина Атанасова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
възз. търг. дело № 934 по описа
за 2019 г. на ОС-Варна,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба с вх. № 31722/03.05.2019 г. депозирана от П.Г.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез особения си представител адв. Й.Ц.,
със съдебен адрес:***, офис 11, срещу решение № 1628/18.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 411 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 10-ти
съдебен състав, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Ситняково“ № 23, следните суми: 300.54 лева – главница по Договор за
потребителски заем № ***г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.Ж., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.08.2017 г. до окончателното погасяване на задължението; 115.46 лева –
договорна лихва за периода от 14.09.2012 г. до 15.02.2013 г. по процесния
договор; 130.28 лева – мораторна лихва за периода от 15.12.2012 г. до
01.08.2017 г., като вземанията по договора са прехвърлени в полза на „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД по силата на договор за цесия от 14.10.2015 г., сключен
между въззиваемия и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за които суми има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 11248/2017 г. по описа на РС-Варна.
Във въззивната жалба въззивникът навежда доводи за това, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради което следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят предявените
искове. Поддържа, че въззиваемият не притежава активна материалноправна легитимация
по заявените претенции, доколкото договорът за цесия, сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и въззиваемия, не е надлежно съобщен на въззивника, което
обуславя извода, че същият не поражда действие по отношение на последния.
Твърди, че уведомлението за цесия не е връчено нито на длъжника, нито на негов
упълномощен представител, а на особен представител, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК. Счита, че представителната власт на особения представител не
обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия
длъжник, поради което не е налице реално уведомяване. Моли обжалваното решение
да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което заявените искови
претенции да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД чрез юрк. К.С.. В отговора си въззиваемата
страна поддържа, че атакуваният съдебен акт е правилен и постановен в
съответствие с материалния и процесуален закон. Въззиваемият твърди, че уведомлението
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е предпоставка за допустимостта или основателността
на иска, а правна гаранция, в случаите в които има изпълнение спрямо предишния
кредитор. Счита, че законът не поставя изискване за начина на уведомяване
досежно извършеното частно правоприемство, като последното не е и елемент от
фактическия състав на договора за цесия. Моли съда да потвърди атакувания съдебен акт като
правилен и законосъобразен, както и да присъди сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призовани, чрез адв.
Й.Ц. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. С молба с вх. №
32634/05.11.2019 г. заявява, че поддържа отговора.
За да се произнесе по
спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 411 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав е образувано по предявени от „Мост
Финанс Мениджмънт” АД, срещу П.Г.Ж., обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с
които се моли да бъде прието за установено със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 300.54 лева – представляваща
изискуема главница по Договор за потребителски заем № CASH-10024206/10.08.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и П.Г.Ж., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 04.08.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението; 115.46 лева – дължима лихва за периода 14.09.2012 г. – 15.02.2013
г., както и сумата от 130.28 лева – обезщетение за забава за периода 15.12.2012
г. – 01.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11248/2017 г. по описа на РС-Варна, като вземанията
по договора са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия от
14.10.2015 г.
В условията на
евентуалност, при отхвърляне на заявените установителни искове, ищецът
предявява кумулативно съединени осъдителни претенции срещу ответника с правно
основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на посочените суми.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.10.2015 г. е сключил
договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който са му прехвърлени вземанията по договор за
потребителски заем № CASH – 11024206/10.08.2012 г., сключен между цедента
и П.Г.Ж.. Посочва, че въз основа на последния договор на ответника е отпуснат
паричен кредит в размер на 400.00 лева. Договорен е лихвен процент в размер на
172.83 %. ГПР е в размер на 360.65 %. Финансирана е и покупка на застраховка
„Сигурност на плащанията“ на стойност 16.00 лева. Задължението е следвало да
бъде погасено за срок от 6 месеца, при равни месечни вноски по 104.00 лева
всяка. По данни на цедента, към датата на сключване на договора за цесия,
общата стойност на плащанията, извършени от кредитополучателя, възлиза на
сумата 208.00 лева. Поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила автоматично на 15.12.2012 г. поради непогасяване на две
последователни месечни вноски. Посочва, че цедентът е изпратил уведомително
писмо до ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за съобщаване на цесията.
Тъй като това писмо не е достигнало до адресата, прилага същото към настоящата
искова молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника П.Г.Ж., чрез назначения особен представител. Твърди, че дружеството
не разполага с активна материалноправна легитимация, тъй като прехвърлянето на
вземанията не ѝ е съобщено, поради което не произвежда действие спрямо
нея. Посочва, че връчването на уведомлението за прехвърлянето на вземанията не
може да се счете за уведомяване на длъжника за извършената промяна на кредитора.
Поради това счита, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени. В
условията на евентуалонст посочва, че предявените искове са неоснователни и
поради погасяването им по давност. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
На
10.08.2012 г. между П.Ж. и “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор
за потребителски заем CASH-10024206, по силата
на който търговското дружество се е задължило да предостави в заем на длъжника
сумата в размер на 400.00 лева за срок от 6 месеца с краен падеж 15.02.2013 г. Уговорената
погасителна вноска е в размер на 104.00 лева всяка. Фиксираният годишен лихвен
процент по заема е 172.83 %, а годишния процент на разходите 360.65%. Общата
дължима сума по заема е 624.00 лева.
Не
е спорно между страните, че длъжникът в изпълнение на поетото задължение да
погаси заетата сума разсрочено, е направил две плащания по 104.00 лева, както
следва – на 18.09.2012 г. и на 26.10.2012 г. Тези суми са послужили за
погасяването на част от лихвата /108.54 лева/ и част от главницата /99.46
лева/, което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по
назначената Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира като
пълно, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
На
14.10.2015 г. между кредитодателя “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. По силата на тази
правна сделка цедентът е прехвърлил вземането си от П.Ж. на цесионера, като
обстоятелството, че процесното вземане е предмет на рамковия договор се
установява посредством представеното Приложение № 1 /л. 17/. – неразделна част
от договора за цесия. Установява се още и потвърждаване на частното
правоприемство от цедента.
На 04.08.2017 г. „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е
подал пред Районен съд - Варна заявление с вх. № 44350 за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.Ж., за
сумите, както следва: 300.54 лева – главница по договор за паричен заем CASH-10024206 от 10.08.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението пред съда – 04.08.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението; 115.46 лева – договорна лихва за периода от 14.09.2012 г. до 15.02.2013
г. и 130.28 лева – мораторна лихва за периода от 15.12.2012 г. до 01.08.2017 г.
Заповедният съд с разпореждане № 36608/08.08.2017
г. е разпоредил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД
срещу длъжника П.Ж. за горепосочените суми,
ведно със сумата от 75.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
На 08.08.2017 г. е издадена процесната
заповед № 6302 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е обусловило
предявяването в законоустановения едномесечен срок – на 09.01.2018 г. – на
установителния иск по чл. 422 от ГПК с вх. № 1564 от кредитора против длъжника.
При
така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта
– в обжалваната му част.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението
е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания, които в по-голямата си част са бланкетни, с
изключение на тези досежно неправилността на изводите на РС-Варна за надлежното
уведомяване на длъжника за извършеното частно правоприемство чрез връчване на
уведомлението за цесия наред с исковата молба и всички приложения към нея на
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
Районен
съд – Варна е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 86 от ЗЗД. За да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен
начин в условията на пълно и главно доказване следните елементи от фактическия
състав: 1.) наличието на облигационна връзка, учредена по силата на договор за
паричен заем; 2.) изпълнението на собствените си задължения по договора –
предоставяне на заетата сума, както и 3.) размера на претендираната главница и
лихви.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в
отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
Между
страните не съществува спор, а и от приобщените по делото писмени доказателства
- Договор за потребителски заем CASH-10024206 от 10.08.2012
г., се установява по несъмнен начин, че между първоначалния кредитор “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.Ж. е учреденото облигационно правоотношение с
предмет заетата сума в размер на 400.00 лева. Съгласно т. 3 от Общите условия
по процесния договор, последният служи като разписка за предаването,
респективно получаването на сумата. Разписката е частен свидетелстващ документ
и като такъв се ползва с формална доказателствена сила, но в конкретния случай,
доколкото материализира неизгоден за издателя му факт – получаването на
процесната сума, същият се ползва и с материална такава.
От
обстоятелствената част на заключението по назначената ССчЕ се установява, че
длъжникът е направил две плащания в общ размер на 208.00 лева. С тази сума е
погасена част от предоставената главница и уговорената лихва.
Процесният
договор е потребителски по своя характер, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК и не попада
в изключенията на чл. 4 от същия, поради което са приложими разпоредбите на
ЗПК, доколкото е сключен при действието
на цитирания нормативен акт – видно от § 9 от Преходните и Заключителни
разпоредби на ЗПК, последният е в сила от 12.05.2010 г., а правната сделка е от
10.08.2012 г.
При анализа на съдържанието на процесния договор, съдът констатира, че
същото не отговаря на императивно предписаните правила, обективирани в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК, за които
въззивният съд следи служебно при проверка правилността на обжалвания съдебен
акт, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване –
арг. от т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Видно от
приобщения към доказателствения материал писмен договор за потребителски кредит
– в оригинал /л. 83/ и Общите условия към него, текстът далеч не отговаря на
законоустановените изисквания, като същият е с шрифт много по-малък от 12, за
чието установяване не са необходими специални знания, а единствено сравнение с
друг документ изписан с шрифт 12.
От
друга страна, договорът и общите условия към него не съдържа данни относно условията за прилагането на лихвения процент по кредита и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
каквито са изискванията в т. 9 на чл. 11 от ЗПК, като в договора е отбелязано
единствено цифрово 172.83% - годишен лихвен процент. Договорът не отговарят по съдържание и на т. 10 от чл. 11, тъй
като не е посочено как е формиран годишния процент на разходите по кредита, а отново е посочено
само цифрово – 360.65%. На следващо място, кредитодателят не е изготвил към договора погасителен план, който да
посочва разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, което е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. В настоящия случай в погасителния
план са посочени единствено размера на вноските, датата, на която следва да
бъде извършено плащането и оставащата главница.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е
недействителен. В случая процесният е такъв, с оглед липсата на съществени реквизити, посочени
по-горе, поради което, на основание
чл. 23
от същия нормативен акт, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че се дължи само
отпусната главница
в размер на 400.00 лева, от която следва да се приспаднат двете вноски по 104.00
лева, платени съответно на 18.09.2012 г. и 26.10.2012 г., т.е. дължимата по
договора сума е 192.00 лева, представляваща
остатък от главницата.
Видно
от рамковия договор за цесия от 14.10.2015 г. и Приложение № 1, неразделна част
от договора за цесия, на основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил своето парично вземане от длъжника на ищеца.
Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането е изпълнено чрез връчване на препис от
исковата молба ведно с уведомлението за цесия на особения
представител по ГПК. Процесуалният представител на длъжника, назначен по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, може да извършва широк кръг от процесуални действия, в
това число и такива, представляващи разпореждане с предмета на делото при
изричното одобрение на съда /да сключи спогодба, да оттегли иска, да се откаже
от него, да признае иска и т. н./. Щом законодателят е предвидил особеният
представител да има възможността да се разпорежда с предмета на делото под надзора
на съда, то по аргумент за по силното основание, същият може надлежно да получи
и материалноправни изявление, адресирани до страната в хода на исков процес с
участието на съда като ръководно-решаващ орган, и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици – в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС.
Целта на уведомяването на длъжника за
цесията е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, а в
конкретния случай липсват твърдения за удовлетворяване на гражданското
притезание от длъжника чрез доброволно изпълнени. Ако бъдат споделени доводите
на адв. Ц. за неприложимост на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД поради връчване на
уведомлението за цесия на особения представител, то това би породило риск от
невъзможността новият кредитор да удовлетвори закупеното си вземане от имуществото
на укриващия се длъжник в нито един следващ момент. Следва да се отбележи, че дори
длъжникът да плати на цедента, то същият има призната и гарантирана от закона
възможност да бъде освободен от отговорност, като се установи неговата добвосъвествност,
т.е. че не е знаел за правопрехвърлителната сделка поради неуведомяването му –
арг. от чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД.
Ето защо, съдът намира за
неоснователни възраженията на особения представител, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Процесната цесия има
действие за длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил плащане на
прехвърлените суми, то ищецът - цесионер „Мост Финанс Мениджмънт“ АД се явява
носител на тези вземания до размера на 192.00 лева.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав счита, че претенцията на ищеца по установителните искове за сумата от
354.28 лева, представляваща горницата над 192.00 лева до общата сума от 546.28
лева, включваща главница /108.54 лева/, договорна лихва /115.46 лева/ и
мораторна лихва /130.28 лева/, ведно със обезщетението за забава в размер на
законната лихва от 04.08.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Поради частичната неоснователност на
предявените главни установителни искове, съдът дължи произнасяне и по
евентуално съединените осъдителни искове с правно основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 108.54 лева
– главница /горницата над 192.00 лева до 300.54 лева/, ведно със законната
лихва от 04.08.2017 г. до окончателното погасяване на задължението; 115.46 лева
– договорна лихва и 130.28 лева – мораторна лихва, доколкото съгласно чл. 271, ал. 2 от ГПК,
при
отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално
съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Недействителността на процесния договор за потребителски заем, обуславя
неоснователността и на предявените осъдителни искове досежно горепосочените
суми, доколкото се дължи връщане единствено на чистата стойност на заетата
сума, от която следва да се приспаднат платените вноски, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни по изложените вече аргументи.
Поради
частичното несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, атакуваният
съдебен акт следва да се отмени частично.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
При
този изход от делото отговорността за разноски следва да бъде ревизирана, като
решението в тази част бъде изцяло отменено.
На
основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК, в тежест на въззивника-ответник
следва да бъде възложена отговорността за разноски, направени от въззиваемата
страна-ищец пред двете инстанции съразмерно с уважената част от иска в общ
размер на 439.32 лева, включваща
държавна такса, разноски за особен представител и ССчЕ, възнаграждение за
юрисконсулт, от които 272.38 лева сторени по гр. д. № 411/2018 г. по описа на
РС-Варна, 26.36 лева сторени по ч. гр. д. № 11248/2017 г. по описа на РС-Варна
и 272.38 лева сторени по настоящото производство.
На
въззивника-ответник не следва да му се присъждат разноски, доколкото не са
представени доказателства в тази насока.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №
1628/18.04.2019 г., постановено по гр. дело № 411 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 10-ти съдебен състав, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е прието за установено, че
П.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Ситняково“ № 23,
сумата в размер на 108.54 лева,
представляваща разликата над 192.00 лева до предявения размер от 300.54 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски заем № ***г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и П.Г.Ж., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 04.08.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумите в размер на 115.46
лева – договорна лихва за периода от 14.09.2012 г. до 15.02.2013 г. по
процесния договор и 130.28 лева – мораторна лихва за периода от 15.12.2012
г. до 01.08.2017 г., като вземанията по договора са прехвърлени в полза на
„Мост Финанс Мениджмънт“ АД по силата на договор за цесия от 14.10.2015 г.,
сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за които суми има издадена заповед № 6302/08.08.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11248/2017 г.
по описа на РС-Варна, както и в частта
за разноските изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Ситняково“ № 23 против П.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 108.54 лева, представляваща разликата
над 192.00 лева до предявения размер от 300.54
лева, представляваща главница по
Договор за потребителски заем № ***г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и П.Ж., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.08.2017 г.
до окончателното погасяване на задължението, както и сумите в размер на 115.46 лева – договорна
лихва за периода от 14.09.2012 г. до 15.02.2013 г. по процесния договор и 130.28
лева – мораторна лихва за периода от 15.12.2012 г. до 01.08.2017 г., като
вземанията по договора са прехвърлени в полза на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД по
силата на договор за цесия от 14.10.2015 г., сключен между ищеца и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за които суми има издадена заповед № 6302/08.08.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11248/2017
г. по описа на РС-Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Ситняково“ № 23 против П.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно евентуално съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумите, както следва: 108.54 лева, представляваща разликата
над 192.00 лева до предявения размер от 300.54
лева, представляваща главница по
Договор за потребителски заем № ***г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и П.Ж.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.08.2017 г.
до окончателното погасяване на задължението, както и сумите в размер на 115.46 лева – договорна
лихва за периода от 14.09.2012 г. до 15.02.2013 г. по процесния договор и 130.28
лева – мораторна лихва за периода от 15.12.2012 г. до 01.08.2017 г., като
вземанията по договора са прехвърлени в полза на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД по
силата на договор за цесия от 14.10.2015 г., сключен между ищеца и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за които суми има издадена заповед № 6302/08.08.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11248/2017
г. по описа на РС-Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1628/18.04.2019 г., постановено по гр. дело № 411 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 10-ти съдебен състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, е прието за установено, че П.Г.Ж., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
с адрес: гр. София, бул. „Ситняково“ № 23, сумата от 192.00 лева, представляваща остатък
от главница по
Договор за потребителски заем № ***г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и П.Ж., като вземането по договора
е прехвърлено в полза на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД по силата на договор за
цесия от 14.10.2015 г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, за която сума има издадена заповед № 6302/08.08.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11248/2017 г. по описа на
РС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК, П.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. „Ситняково“ № 23, сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 439.32 лева, включващи
държавна такса, разноски за особен представител и ССчЕ и възнаграждение за
юрисконсулт, от които – 272.38 лева разноски по гр. д. № 411/2018 г. по описа
на РС-Варна, 26.36 лева разноски по ч. гр. д. № 11248/2017 г. по описа на
РС-Варна и 272.38 лева разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: