РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Златоград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100214 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба от М. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
ул. ,,А.'' №*, чрез адв. Е. В. от АК – С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“
№** срещу ОБЩИНА Н., Булстат *********, представлявана от Б. К. – Кмет
на Община Н., адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ №***, с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищецът, чрез адв. Е. В. твърди, че е собственик на два поземлени
имота, а именно:
поземлен имот с идентификатор 51319.501.14, вид територия –
урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), площ 515кв.м,
квартал 2, парцел VI, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 51319.24.455;
51319.501.13; 51319.501.19; 51319.501.23, както и на
поземлен имот с идентификатор 51319.501.13, вид територия –
урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), площ 150кв.м,
квартал 2, парцел V, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 51319.24.455;
1
51319.501.12; 51319.501.14; 51319.501.23.
Сочи се, че М. К. владее явно и необезпокояван от никого посочените
по-горе имоти от 1990г., когато ги получава от своята баба. Преди това
имотите са владяни от неговата баба явно и необезпокоявано от никого,
която от 1970г. ги обработвала.
В исковата молба на ищеца се пояснява, че всъщност посочените
имоти представляват един имот, същите граничат един с друг. Единствено и
само графично са отразени в КККР като два имота.
Имота преди е бил нива, като към настоящия момент от 10-15г. е
превърнат в ливада, която се коси ежегодно и се събира сено от нея. Има
трайни материализирани граници от към съседните на него имоти.
При направена справка доверителят на адв. В. установил, че за
неговите имоти има съставен АЧОС и имотите са общински.
Ищецът, чрез адв. Е. В. моли съда, да признае за установено по
отношение на ответника Община Н., ЕИК *********, с адрес гр. Н., обл. С.,
представлявана от кмета Б. Р. К., че той - М. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр.
Н., ул. ,,А.'' №* е собственик, на основание давностно владение с начало 1990г.
на:
поземлен имот с идентификатор 51319.501.14, вид територия –
урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), площ 515кв.м,
квартал 2, парцел VI, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 51319.24.455;
51319.501.13; 51319.501.19; 51319.501.23, както и на
поземлен имот с идентификатор 51319.501.13, вид територия –
урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), площ 150кв.м,
квартал 2, парцел V, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 51319.24.455;
51319.501.12; 51319.501.14; 51319.501.23.
В срока, след изпращане на разпореждане по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н., чрез юрк. И. Д.
признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същият
да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото,
тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради
2
което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.
Д., представляваща Община Н., която поддържа направеното признание.
Сочи, че записването на имота по чл. 19 от ЗСПЗЗ е по повод проведена
кампания преди време, при която масово имоти, които са нямали документ за
собственост са записвани като стопанисвани от общината, но практически са
си владени от хората, живущи в гр. Н.. Сочи също, че общината не е владяла
процесните имоти и същите не представляват интерес за община Н..
В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца адв. Е. В. поддържа
предявения иск и моли, да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК,
като липсват отрицателните предпоставки от разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т.
1 и 2 от ГПК.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесните имоти
никога не са владяни от общината и същата няма интерес към имотите. Освен
това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е
станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат
собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са
си владели имотите. Имотите имат ясни граници или синори.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
3
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Следва също да се посочи, че законодателят е предвидил, че при
признание на иск се прекратява съдебното дирене. Тоест, то следва да е
започнало и да са събрани доказателства.
Настоящият случай е точно такъв, съдебното дирене е започнало,
съдът е приел писмени доказателства, след което във връзка с направеното
признание съдебно дирене е прекратено.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като за имотите са
съставени АЧОС.
Ищецът, чрез своя процесуален представител не претендира разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Скиците на АГКК гр. С. за процесните имоти, приложени на лист 11,
12, 13 и 14 по делото, приподписани от съдия-докладчика да се считат
неразделна част от решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №***, че
М. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. ,,А.'' №* е собственик, на
основание давностно владение с начало 1990г. на:
поземлен имот с идентификатор 51319.501.14, вид територия –
урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), площ 515кв.м,
квартал 2, парцел VI, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 51319.24.455;
51319.501.13; 51319.501.19; 51319.501.23, както и на
поземлен имот с идентификатор 51319.501.13, вид територия –
урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), площ 150кв.м,
квартал 2, парцел V, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 51319.24.455;
51319.501.12; 51319.501.14; 51319.501.23.
Скиците на АГКК гр. С. за процесните имоти, приложени на лист 11,
12, 13 и 14 по делото, приподписани от съдия-докладчика да се считат
4
неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
5