Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 17.01.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1563/2020 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД против Х.К.Б. за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение, евентуално за присъждане на вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси управление по договор за потребителски кредит.

Твърди се, че между ищеца и к. з.Б. е постигнато съгласие за сключване на договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът представил на Б. кредит в размер на 5 000,00 лв., който той се задължил да възстанови в срок от 120 месеца. За ползвания кредитен ресурс страните по договора уговорили заплащането на преференциална лихва в размер на 8,1 %, формиран от 6-месечния либор SOFIBOR/EURIBOR и надбавка от 7,114 % при изпълнение програмата Престиж плюс. При нарушение на условията кредитополучателят губи преимуществото, като надбавката се увеличава, като максималния размер на кредитната надбавка е 13,964 %. Догорено е изменение на лихвения процент при промяна на 6-месечния SOFIBOR, при условия, уговорени в общите условия. По договора се твърди, че Б. не е предложил изпълнение по вноски с падежи в периода септември 2015 г. до 09.01.2017 г. Последно изпълнение по договорната връзка е предложено на 01.02.2017 г., като с него е погасена вноска с падеж 26.01.2017 г.

В общите условия към договора се твърди, че при неизпълнение на задължението за плащане на вноската на падежа остатъка от кредита се олихвява с възнаградителна лихва с наказателна надбавка от три пункта, а при неплащане на падежа на вноска не внесената главница се олихвява с възнаградителна лихва, увеличена с десет пункта.

По време на срока на действие на договора се твърди, че Б. е починал, а оставеното от него наследство е прието от ответника. Вземанията по договора за кредита са обявени за предсрочно изискуеми по отношение на правоприемника на кредитополучателя, като му е връчено изявление за това.

За събиране на вземанията срещу правоприемника на длъжника е подадено заявление, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 729/2020 г. пред РС Ловеч. По делото е издадена заповед за изпълнение, която е оспорена от ответника.

От изложените твърдения е изведено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 4 503,96 лв. – главница, ведно със законната лихва от 15.09.2020 г. до изплащането й, 1 234,32 лв. – договорна лихва за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г., 185,40 лв. – наказателна лихва за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г. и 120,00 лв. – такси за управление, а при условията на евентуалност да присъди в полза на ищеца 4 503,96 лв. – главница, ведно със законната лихва от 15.09.2020 г. до изплащането й, 1 234,32 лв. – договорна лихва за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г., 185,40 лв. – наказателна лихва за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г. и 120,00 лв. – такси за управление. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че между ищеца и наследодателя му е сключен договор за текущо потребление, по силата на който първият е предоставил на втория кредит в размер на 5 000,00 лв. Не оспорва, че кредитополучателят е починал и е негов правоприемник. Ответникът оспорва вземанията по кредита да са обявени за предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че възможността за провеждане на принуда по отношение вземанията за договорна лихва с падежи в периода януари – юни 2017 г. е погасена по давност. Твърди, че при сключване договора за кредит е сключен договор за застраховка, която покрива риск смърт на кредитополучателя. Застраховката се твърди, че е сключена в полза на ищеца, а след настъпилата смърт на кредитополучателя той може да се удовлетвори за вземанията по договора за кредит от нея.

С определение от 15.02.2020 г. като трето лице помагач на страната на ответника е привлечен „Групама Животозастраховане“ ЕАД.

Срещу третото лице помагач ответникът Б. е предявил обратен иск за заплащане от „Групама Животозастраховане“ ЕАД, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД вземането по главница, заявено по делото.

В насрещната исковата молба се твърди, че между „Банка ДСК“ ЕАД и наследодателя на ищеца е сключен договор за потребителски кредит. В деня на сключване на договора кредитополучателят е заявил, че желае да се бъде включен в групова застраховка по застраховка „Живот, свързан с банков кредит“ на „Банка ДСК“ ЕАД с покрити рискове – живот, здраве и телесна неприкосновеност, със застрахователна сума от 5 000,00 лв. Ползващото се лице по договора се твърди, че е „Банка ДСК“ ЕАД за остатъка от кредита при настъпване на един от застрахователните рискове. Твърди се, че след настъпилата смърт на кредитополучателя, покрит риск по договора за застраховка, ползващото се лице - „Банка ДСК“ АД не е предприела действие срещу застрахователя „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Поради това бездействие ищецът по насрещния иск заявява, че го предявява правата на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по договора за групова застраховка, сключен с ответника.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 4 503,96 лв. – остатък по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва от 21.01.20217 г. - датата на настъпване на застрахователното събитие /смъртта на кредитополучателя/ до изплащането й.

С протоколно определение от 15.07.2021 г. по предявената насрещна претенция е конституирана „Банка ДСК“ АД.

В депозиран по делото отговор от ответника по насрещния иск той не оспорва, че 30.06.2015 г. кредитополучателя к. з.Б. е включен в група на застраховани лица по групова застраховка „Живот, свързан с банкови кредити“. Срокът на покритие на застраховката се поддържа, че е 28.08.2015 г. до 28.08.2016 г., като след изтичането му той се продължава автоматично при условие, че застрахования, застраховащия или застрахователя не уведомят всеки от останалите двама за желанието си да не се продължи срока на индивидуалното застрахователно покритие и застрахования да заплати до или на падежа, посочен в сертификата, годишната застрахователна премия за следващия застрахователен период. Твърди се, че застрахованото лице не е изпълнило задължението си за заплащане на застрахователната премия в уговорения срок, с оглед на което действието на договора за групова застраховка не е продължено, а застрахователното покритие е прекратено след 28.08.2016 г. При условията на евентуалност ответникът твърди, че при присъединяването си към груповата застраховка застрахованият е укрил обстоятелства, които са от съществено значение, което е в причинна връзка с настъпилата му смърт и представлява изключителен застрахователен риск, като това дава основание на застрахователя да откаже плащане. В тази връзка се поддържа, че във въпросник, попълнен от застрахования преди сключването на договора, той е декларирал, че не е боледувал през последните пет години и в момента на присъединяването не боледува от хронични заболявания и не провежда медицинско или медикаментозно лечение във връзка с хронично заболяване или увреждане; че не боледува и в момента на присъединяването не боледува от значими заболявания – сърдечно съдови или атеросклероза. Слез смъртта на застрахованото лице ответникът поддържа, че е узнал, че е той е страдал от ХСБ от десет години, като е хоспитализиран по повод на този здравен проблем. Това заболяване не е посочено във въпросника, то се намира в причинна връзка с настъпилата смърт и е основание да се откаже заплащане по застраховката. В отговора ответникът оспорва възможността му да упражни чужди права и да претендира заплащане на обезщетение в полза на застраховането лице по договора за групова застраховка.

В хода на делото страните не участват чрез свой представител и не изразяват становище по същество.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между ищеца и К.Б. е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът се е задължил да предостави на Б. кредит в размер на 5 000,00 лв. със срок за връщане 120 месеца от датата на усвояването му. Предоставеният финансов ресурс се олихвява с преференциален лихвен процент от 8,1 %, формиран от 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR - 0,986 % и надбавка от 7,114 % при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс. При нарушаване условията на програмата кредитополучателят губи преференцията си изцяло или от части, като максималния размер който може да достигне лихвения процент е 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR с надбавка в размер на 13,964 %. Лихвеният процент се променя с промяна на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR при условия, посочени в Общите условия, като крайният лихвен процент не може да е по-нисък от 7,114 %. ГПР-то по договора е 10,26, като може да се променя при предпоставките, посочени в Общите условия. При подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена преддоговорната информация по чл. 5 ЗПК и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на информирано решение. В договора е отразено, че неразделна част от него са Общите условия и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага при извършване услуги на клиенти, които са получени и приети от кредитополучателя с подписване на договора.

В общите условия към договора кредитът се олихвява с променлива лихвен процент, зависещ от стойността на лихвените индекси 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR, като крайния лихвен процент не може да бъде по-нисък от минималния размер, посочен в договора. Променливият лихвен процент се изменя от кредитора два пъти в годината - на 15-ти януари и 15-ти юли, съгласно котировката на месечния SOFIBOR и се обявява два дни преди 15-ти януари и 15-ти юли. Ако избраният индекс няма котировка банката използва последната публикувана до публикуването на нова, но не повече от един месец от последната дата. При забава заплащане на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. При забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Към договора са приложени условията по кредитна програма “ДСК Престиж”, като запознаването с тях е удостоверено с подпис на кредитополучателя.

Във връзка със договора за потребителски кредит кредитополучателят Б. се е присъединил към Групова застраховка по договора за застраховка “Живот, свързан с банкови кредит” на “Групама Животозастраховане” ЕАД с покрити рискове - смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахованото лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност в резултата на застрахователно събитие, настъпила през време на срока на действие на индивидуалното покритие. Застраховката е сключена в полза на “Банка ДСК” АД, при застрахователна сума от 5 000,00 лв. и застрахователна премия, платима ежегодно, еднократно. Падежът на първата вноска е 28.08.2015 г. Премията се заплаща на падежа с директен дебит, като за датата на плащане се приема датата на заверката на сметката на застрахователя. Срокът на индивидуалното покритие се продължава автоматично всяка година за следващата ако в срок до 30 дни преди изтичането му застрахованият, застраховащият и застрахователят не уведомят писмено всеки от другите двама за желанието си за непродължаване на срока на индивидуалното застрахователно покритие и при условие, че застрахованият заплати до или на падежа, посочен в сертификата, годишната застрахователна премия за продължаване на срока. При настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на договора /смърт или трайно намалена работоспособност на застрахованото лице/ползващото се лице може да получи остатъка от кредита, включващ главница и натрупана лихва, но не повече от застрахователната сума, законните наследници разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита.

Във връзка с отправеното предложение от кредитополучателя за присъединяване към групова застраховка “Живот, свързан с банков кредит” той е попълнил въпросник, в който е посочил, че не е боледувал през последните пет години и в момента на присъединяването не боледува от хронични заболявания и не провежда медицинско или медикаментозно лечение във връзка с хронично заболяване или увреждане; че не боледува и в момента на присъединяването не боледува от значими заболявания – сърдечно съдови или атеросклероза, като се е задължил при промяна в декларираните обстоятелства да уведоми застрахователя. С подписа си върху формуляра Б. е потвърди, че му е известно, че при неспазване на това задължение има право да откаже изцяло или от части плащане на застрахователно обезщетение.

к. з.Б. е починал на 20.01.2017 г. и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга П.Х. Божкова и низходящи Х.К.Б. и Д.К.Б., което се установява от удостоверение за наследници изх. № 14/28.01.22017 г., издадено от Община Ловеч, с. Александрово. Към датата на смъртта на кредитополучателя Б. той е имал постоянен адрес *** /справка на л. 112 от делото/.

Въз основа на подадена молба от “Банка ДСК” АД пред РС З.е образувано ч. гр. д. № 149/2017 г. В рамките на производството съдът е дала възможност на призованите към наследяване лица на к. з.Б. - преживяла съпруга П.Х. Божкова и низходящи Х.К.Б. и Д.К.Б., до датата на откритото съдебно заседание /28.06.2017 г./ да заявят приемат ли оставеното от него наследство. В проведеното на 28.06.2017 г. открито съдебно заседание се е явил ответника Х.Б. и чрез процесуалния си представител е заявил, че приема оставеното от наследодателя по наследство по опис, включващо задължения по три кредита и два недвижими имота, с посочени административни адреси. Съдът е допуснал приемане на наследството на к. з.Б. по опис от Х.К.Б., като е разпоредил вписване в особената книга на РС З.. В писмо от 07.04.2021 г. РС З.е посочел, че приемането на наследството на к. з.Б. от Х.К.Б. е вписано в книгата по чл. 49 ЗН под № 25 на 02.07.2017 г. По отношение на П.Х. Бойкова и Д.К.Б. няма отбелязване в книгата /л. 109 от делото/. 

“Банка ДСК” ЕАД е отправила изявление до Х.К.Б., с което е заявила, че като наследник на к. з.Б., поради забава при заплащане на задълженията по договори за кредити, по които той е страна, ги обявява за предсрочно изискуеми. В писмото е посочен договор от 28.08.2015 г., по който е отпусната кредит в размер на 5 000,00 лв., като и размера на необслужените по него задължения към 15.02.2017 г. и че не са погасени вноски с падежи 26.01.2017 г. до 26.01.2018 г. Писмото е предадено за връчване на адресата чрез ЧСИ Велислав Петров. ЧСИ Петрово е удостоверил, че е връчил на ответника изявлението на банката по местоработата му лично на 23.04.2018 г. /л. 33-36, ч. гр. д. № 729/2020 г. на РС Ловеч/.

Въз основа на подадено заявление от “Банка ДСК” АД пред РС Ловеч е образувано ч. гр. д. № 729/2020 г., в рамките на което в полза на “Банка ДСК” АД против Х.К.Б. е издадена заповед за изпълнение. Със заповедта /Заповед № 369 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2020 г./ е разпоредено на Х.К.Б. да заплати на “Банка ДСК” АД сумата от 4 503,96 лв. – главница, ведно със законната лихва от 16.06.2020 г. до изплащането й, 1 234,32 лв. – договорна лихва за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г., 185,40 лв. – наказателна лихва за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 г. и 120,00 лв. – такси за управление и сторените разноски. Изпълнението на заповедта е оспорено от длъжника.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че отпуснатия на кредитополучателя К.Б. кредит в размер на 5 000,00 лв., е усвоен на 29.08.2015 г. До смъртта на кредитополучателя на 20.01.2017 г. кредитът е обслужва, макар и със закъснение, като е погасена сума в размер на 496,004 лв. – главница, 530,72 лв. - възнаградителни лихви и 0,44 лв. - санкционна лихва и 117,40 лв. - такси. След смъртта на Б. изпълнение не е предлагано по договора до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Непогасени по договора са суми в следния размер: 4 503,96 лв. - главница, 1 234,32 лв. - възнаградителна лихва, 185,40 лв. - лихва за забава и 120,00 лв. - такси за управление. От заключението се установява, че във връзка със сключеният договор за групова застраховка, по сметката на застрахователя е платена на 31.08.2015 г. сумата от 22,50 лв. Следващо пращане във връзка с представения по делото сертификат е извършено на 26.10.2015 за сумата от 11,45 лв. На 26.10.2016 г. също е регистрирано пращане при застрахователя за сумата от 11,45 лв., но то касае сертификат с друг номер. Повече преводи към застрахователя със суми, постъпили по сметката за обслужване на кредита, не са правени. От записванията следва извода, че застрахователната премия по договора за групова застраховка е платено до 28.08.2016 г.

От заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза се установява, че вероятна причина за настъпилата смърт на Б. е остра сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила най-вероятно от сърдечен инфаркт. Установените заболявания на Б. /Хронична сърдечна болест/, които датират около две години преди 13.07.2016 г. /датата на проведен амбулаторен преглед в лист, към който е поставена диагнозата ХСБ/ не се посочени във въпросника към Застраховка “Живот, свързан с банков кредит”. Отразените заболявания в ангажирана по делото медицинска документация експерта посочва, че говорят за сърдечно заболяване, като те са в причинна връзка с настъпилата му смърт.

С влязло в сила решение № 7/09.01.2020 г., постановено по гр. д. № 321/2018 г. на РС З.е установено съществуването на вземания по главница, договорна лихва, санкционна лихва и такси по отношение на ответника, като правоприемник на наследодателя му К.Б. по договор за банков кредит от 30.06.2015 г.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При изложените твърдени и изведеното от тях искане съдът приема, че е сезиран с искове за установяване на вземания по главница, договорна лихва, неустойка и такси предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 10а ЗПК, за присъждане на вземания по главница, договорна лихва, неустойка и такси с правна квалификация чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 10а ЗПК и за заплащане на обезщетение по договор за застраховка с правна квалификация чл. 199 КЗ /отм./, вр. чл. 134 ЗЗД.

Между ищеца и К.Б. е сключен договор за потребителски кредит. Сумата по кредита е изцяло усвоена чрез превод по сметка на Б.. По договорната връзка длъжникът се е задължил да погасява ежемесечно сумата по отпуснатия му кредит, вкл. възнаграждението за ползване на финансови ресурс /договорна лихва/. При не плащане в срок на вноска по кредита банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В рамките на срока на действие на договорната връзка е настъпила смъртта на кредитополучателя. Към тази датата вземанията по договора за кредита не са обявени за предсрочно изискуеми, въпреки забавата при погасяването им.

Към датата на смъртта на кредитополучателя Б. той е имал постоянен адрес ***, където наследството му е открито. След откриване на наследството му призовани към наследяване са преживялата му съпруга и неговото низходящи. Оставеното от него наследство те могат да приемат, като придобият качеството на наследници или да се откажат, загубвайки възможност да го наследят от датата на откриване на наследството му. При изрично заявена воля за приемане или отказ изявлението им следва бъде отправено до РС Ловеч, като в книгата по чл. 49 ЗН се впише приемането, отказа им. Аналогично, всяко заинтересовани лице, което желае на призованите към наследяване лица на кредитополучателя Б. да се определи срок за приемане или отказ от наследство трябва да адресира молбата си до РС Ловеч /производството по чл. 51 ЗН се развива пред съда, в чиито регистри трябва да се впише изявлението по приемане или отказ, в това число загубеното право за приема на наследство - съда по местооткриване на наследството, а когато искането са прави пред съда във висящ процес, съда, който разглежда иска/.

След откриване наследството на К.Б. ищецът е инициирал производството за определяне на срок за приемане или отказ от наследството му от призованите към наследяването му лица. Това производството се е развило пред РС З., който не е бил компетентен да го разгледа, а вписаното от него приема на наследството е нищожно /в този смисъл решение № 1366/30.12.1985 г. на I г. о. на ВС/. В това производство /по определяне на срок за приемане или отказа от наследство/ е участвал ответникът Х.Б., а направеното от него изявление за приемане следва да се тълкува като приемане на наследството с конклудентни действие. Основание за такъв извод дава обстоятелството, че в процес, който следва вписването на приетото от него наследството /производството по гр. д. № 312/2018 г. на РС З./, относно друго вземане на наследодателя на ответника, той е участва и не е възразил по качеството си на правоприемник на ответника в него. С влязло в сила решение е установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на производството. След като наследството на К.Б. е прието от ответника с конклудентни действие то е станало направо, а не по опис, каквото изявление е направено в производството пред РС З.. Другите, призовани към наследяване лица на К.Б., не са участвали, по отношение на тях не е постановено вписване на мълчалив отказ от права, от което следва, че към момента те не са упражнили правото си на наследяване чрез отказ или приемане.

След приемане на наследството ответникът не е предложил изпълнение по договорната връзка, по която се търси установяване на вземания в настоящото производство. За съществуването й той е имал знание, за което е направил признание в производството чл. 51 ЗН, развило се пред РС З./ч. гр. д. № 149/2017 г./. По отношение на него ищецът е отправил изявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, като е посочил размера на вземанията и вноските, по които не е предложено изпълнение. Това му изявление е връчено на длъжника срещу разписка, с което договорната, връзка по отношение на него, като правоприемник на наследодателя му, е изменена, а вземанията от срочни, дължими на уговорени в договора падежи, са станали изискуеми. В случай правилото на 84, ал. 1 ЗЗД не е приложимо тъй като срокът за изпълнение на задължението за плащане на вноски по договора е настъпил след смъртта на кредитополучателя, поради което кредиторът не е бил задължен да кани наследниците му, предоставяйки им срок за изпълнение.

Размерът на вземанията по главница, договорна лихва, неустойка и такси е установен в рамките на изслушаната по делото експертиза, като той съвпада със заявения за установяване по делото. От този размер в полза на ищеца следва да се установи съществуването на вземане в размер на 1/3 от всяко от тях, колкото е дала на ответника от наследството на наследодателя му К.Б.. Както съдът посочи по-горе в мотивите си, наред с ответника, призовани към наследяване наследството на кредотопилучателя са преживялата му съпруги и низходящи Д.Б.. Те не са упражнили правото си на наследяване, в частност не са заявили отказ от наследството, което да даде основание да се заключи, че за цялото задължение отговоря ответника Христомир Б..

По отношение на вземаното за договорна лихва ответникът е направил възражение за давност и поддържа, че вземанията, дължими за периода януари – юни 2017 г. са погасени по давност. Възражението е основателно за периода януари-май 2017, съразмерно на припадащата част от него, за която отговаря ответника. То, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се погасява с кратка 3-годишна давност, която тече от падежа на всяка вноска /26-то число на месеца/. За вземания с падежи в периода януари-май 2017 г. към датата на предявяване на иска за установяване на вземания по оспорена заповед /16.06.2020 г./ давността е изтекъл, като в хода на производството не са наведи възражения за нейното спиране или прекъсване. Давността за вземането за договорна лихва за м. юни 2017 г. е прекъсната с отнасянето на спора за установяването й пред съд /арг. от чл. 116, б. „б“ ЗЗД/. Размерът на вземанията за договорна лихва за периода януари-май 2017 г. е 151,16 лв., като от тях ответникът няма да отговаря за 50,39 лв. поради погасяването им по давност.

По изложените съображения съдът приема, че исковете за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение са основателни до размера от 1 501,32 - главница, ведно със законната лихва от 16.06.2020 г., 361,05 лв. - договорна лихва, 61,80 лв. - неустойка и 40,00 лв. - такси.

При изхода на спора по установителните искове не са налице основание за разглеждане на заявените при условията на евентуалност осъдителни искове за вземания по главница, договорна лихва, неустойка и такси.

При изхода на спора са налице основани за разглеждане на приетата за разглеждане обратна претенция.

При сключване на договора за кредит с ищеца кредитополучателят се е присъединил към групова застраховка “Живот, към договор за кредит”. Към датата на смъртта му действието на застраховката е преустановено, поради което не са налице основание за ангажиран отговорността на ответника за заплащане на вземанията с установен размер в главното производството. Застрахователното правоотношение е уговорено като срочно с възможност за подновяването му в рамките на срока на договора за банков кредит при наличието на две условия - бездействие от страните и ползващото се лице в рамките на срока на договора /да не отправят изявление, че не желаят подновяването на договора/ и заплащането на застрахователната премия за следващия период преди или на падежа й. В рамките на първата година от действието на договорната връзка по делото не са установява страните или ползващото се лице да се отправили заявление, че не желаят подновяването й за нов срок. Преди настъпване падежа на премията за втората година /28.08.2016 г./ или на него застрахованото лице не е предложило изпълнение. Страните са уговорили автоматично продължаване срока на застраховката за нов едногодишен период при кумулативно наличие на двете, коментирани по-горе предпоставки. Осъществяваното им не е установено по делото, поради което следва да се приеме, че към датата на настъпване смъртта на кредитополучателя /20.01.2017 г./ договора за застраховка е прекратил действието си и по него ответникът по обратни иск не дължи изпълнение. 

Ищецът по исковете за установяване на вземания по оспорена заповед е заявил искане за разноски. По делото са ангажирани доказателства за сторени такива в размер на 174,87 лв. /направени в рамките на заповедното производство/ и 304,87 лв. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, за които и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение от 100,00 лв. /при минимума, отчитайки процесуалната активност на юрисконсулт - изготвяне на искова молба, без участие в открити съдебни заседание и ангажиране на становища/. Общо размера на сторените разноски е 579,74 лв., като от тях, с оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи за заплащане сума в размер на 185,52 лв.

Ответникът също е заявил искане за разноски, но не ангажирал доказателства за сторени, които да му бъдат присъдени според изхода на спора.

Ответникът по обратния иск също е заявил искане за разноски. По делото той е сторил разноски в размер на 300,00 лв. /възнаграждения за вещи лица/. Представляван е от юрисконсулт, за което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя възнаграждение от 100,00 лв. /при минимума, отчитайки процесуалната активност на юрисконсулт - изготвяне на искова молба, без участие в открити съдебни заседание и ангажиране на становища/. Общо размера на сторените от него разноски е в размер на 400,00 лв., които следва да се възложат на ищеца по обратния иск.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, че „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 има вземане в размер на 1 501,32 лв. /хиляда петстотин и един лева тридесет и две стотинки/ - главница, ведно със законната лихва от 16.06.2020 г., 361,05 лв. /триста шестдесет и едни лева и пет стотинки/ - договорна лихва за периода 26.06.2017 г. до 15.06.2020 г., 61,80 лв. /шестдесет и един лева и осемдесет стотинки/ - неустойка за периода 26.01.2017 г. до 15.06.2020 и 40,00 лв. /четиридесет лева/- такси, предмет на издадена Заповед № 369 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 729/2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до сумата от 4 503,96 лв. - главница, 1 234,32 лв. - договорна лихва, 185,40 лв. - неустойка и 120,00 лв. - такса.

Решението е постановен при участие на трето лице помагач на страната на ответника Х.К.Б. - “ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** против “ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 47А, бл. В, ет. 3 иск за заплащане в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 4 503,96 лв. /четири хиляди петстотин и три лева деветдесет и шест стотинки/ – остатък по договор за кредит за текущо потребление от 28.08.2015 г., ведно със законната лихва от 21.01.20217 г. от датата на настъпване на застрахователното събитие /смъртта на кредитополучателя к. з.Б./ до изплащането й.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 185,52 лв. /сто осемдесет и пет лева петдесет и две стотинки/ - разноски според уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ГПК Х.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 47А, бл. В, ет. 3 сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/ - сторени разноски в производството по обратния иск.

 

Присъдените с решението суми в поза на “Банка ДСК” АД ответникът може да се запрати по сметка на ищеца с IBAN ***.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: