Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ….03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Стоянов в.гр.д. № 9156/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 13.07.2020 г. на Агенция „П.И.“ (АПИ) чрез
началник на отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление *** С.П.срещу
Решение № 130307 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 61504/2019 г. на СРС, с което Агенция
„П.И.“ е осъдена на основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да плати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 1 597,54 лв. - регресно
вземане по застрахователно обезщетение, изплатено на собственика на застрахован
по застраховка „Каско стандарт“ при ищеца автомобил
„Мерцедес C350“ с
рег. № *******за обезщетяване на вредите,
причинени му при попадане в необезопасена дупка на пътното платно по път
III-108 от гр. Петрич за гр. София в района на оранжериите, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - 28.10.2016 г., до изплащане
на вземането, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията
на чл. 219, ал. 3 ГПК от Агенция „П.И.“
иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ
ЗЗД вр. чл. 261, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Г.Х.“ ЕООД
да плати на Агенция „П.И.“ сумата от 1 597,54 лв. - вреди от неизпълнение на
задължение по Договор за обществена поръчка за пътно поддържане на територията
на ОПУ – Благоевград № РД-38-14/15.06.2015 г. за поддържане на път III-108 към
03.03.2016 г., изразяващи се в присъдено регресно вземане по застрахователно обезщетение, изплатено
на собственика на застрахован по застраховка „Каско
стандарт“ при ищеца автомобил „Мерцедес C350“ с рег. № *******за обезщетяване
на вредите, причинени му при попадане в необезопасена дупка на пътното платно
по път III-108 от гр. Петрич за гр. София в района на оранжериите.
Твърди, че районният съд
неправилно приел, че е налице валиден застрахователен договор. Не са
представени доказателства, че първата вноска на застрахователната премия или
която и да е от застрахователните вноски е заплатена, поради което
застрахователният договор не е влязъл в сила съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ. Липсва
протокол за ПТП, съставен от служители на П.полиция за реализирано ПТП с оглед
установяване точното място на ПТП, конкретната дупка пътя, в която е попаднал
автомобилът и е реализирал щети, също и размера на дупката. Така по делото не е
доказан механизмът на ПТП, който съдът неправилно е възприел от свидетелските
показания на водача и пътника в процесния автомобил,
а свидетелите не установяват точното място на ПТП и дали е станало на път от
републиканската или общинската П.мрежа. След като водачът на автомобила е
свидетелствал, че процесното ПТП е настъпило през
деня, същият е могъл да възприеме пътната обстановка и да спре, евентуално да заобиколи при възможна опасност на пътя, което не е сторил
в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Самият водач е заявил, че не си
спомня точно обстоятелствата относно ПТП. Вещото лице, изготвило заключението
на съдебната авто-техническа експертиза (САТЕ), е
работило изцяло по писмените доказателства на застрахователя ищец и преди да
свидетелства допуснатите до разпит свидетели, като от заключението не се
установява по категоричен начин дали точно тези описани щети на автомобила са в
резултат на попадането му в конкретната дупка на пътя. Излага съображения за
основателност на обратния иск. Иска отмяна на акта и отхвърляне на иска, а при
уважаване на главния иск моли за уважаване на обратния иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
са подадени отговори на въззивната жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД и „Г.Х.“ ЕООД, в които я оспорват като неоснователна по изложени съображения.
Въззивната жалба е
подадена в срок от надлежна страна с интерес от обжалване срещу обжалваем акт и е редовна съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно
и допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 261 ЗЗД.
С обжалваното решение е
прието, че по делото е установено наличие на застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил и заплащане на първата вноска
от застрахователната премия съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ. Установен е и
механизмът на ПТП, както и размерът на вредите от пропадането в дупката от
1 597,54 лв., заплатени изцяло от ищеца на лицето, отстранило в свои
сервиз вредите по автомобила. Отговорността на ответника не може да се изключи
поради това, че е поддържал пътя, който въпреки това бил с дупки, тъй като не е
доказано такава степен на пътно поддържане. Относно обратния иск не се доказва
към датата на ПТП на ответника по този иск да е възлагано пътно поддържане
именно на път III-108. Представеният договор за обществена поръчка е рамков и
изпълнителят по него е длъжен да извършва конкретно възложени му от ищеца по
същия иск задачи. От приложеното недатирано задание на процесния
път не се установява дали е получено от ответника по иска, поради което липсва
доказване на възлагане на същия ответник на изработка на строителни работи на процесния път.
По първоначалния иск на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД срещу АПИ
В чл. 411 КЗ е уредено едно
специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена
някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя
на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Макар в правната
норма на чл. 410, ал. 1 КЗ да е предвидена правната възможност заплатилият по
имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на
увредения срещу носещия гаранционно - обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице, в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията
на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за
нея. Въззивният съдебен състав намира, че макар тези тълкувателни
разяснения да са дадени при действието на отменени правни разпоредби, същите са
приложими и при тълкуването на чл. 410, ал. 1 КЗ.
Отговорността на лицата, които са възложили
другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод
на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Съгласно разясненията, дадени в цитираното постановление, лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
В процесния
случай, от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че
той е предявил спорното регресно право, основавайки
го на виновното поведение на определени физически лица, на които АПИ е
възложила да поддържат в изправност пътища - част от републиканската П.мрежа, и
носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото
юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като
формира и изразява правновалидна воля чрез своите
органи - физически лица и носи единствено обезпечително - гаранционна
отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от
съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от
агенцията работа. В този смисъл, ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната
отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД в качеството на собственик на процесния
път, за виновното поведение на съответни физически лица, на които е възложено
да поддържат в изправност пътищата от републиканската П.мрежа.
Необходимо е да се посочи и че съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод изпълнение на възложената
им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя
при или по повод възложена нему работа, е необходимо в обективната
действителност да бъдат осъществени кумулативно следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.
е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ.
В първоинстанционното
производство са приети неоспорени от страните заключения на съдебна автотехническа (САТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза
(ССЕ), които настоящата инстанция цени като компетентни и обективно изготвени.
От застрахователна полица №
47041518303000137 се установява, че между ищеца и собственика на увредения
автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Каско" към момента на процесното ПТП, настъпило на 03.03.2016
г., като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1597,54 лв. за щети от същото ПТП. Неоснователен е доводът
на жалбоподателя, че ищецът по първоначалния иск не е представил доказателства
за сключен застрахователен договор между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил. Видно от неоспорените от
ответника документи, приложени към молба на ищеца от 11.12.2018 г. пред СРС - сметка
за платена застрахователна премия, отчет за застрахователни полици, фактура и
преводно нареждане, и двете от 16.10.2015 г., цялата застрахователна премия в
пълен размер от 7 639,73 лв. е заплатена на ищцовото
дружество още на 15.10.2015 г. Поради това на основание чл. 351, ал. 3 КЗ процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск,
при чието настъпване е дължимо застрахователно обезщетение в съответен размер. Така
първият кумулативен елемент от фактическия състав на ч. 410, ал. 1 КЗ относно наличието
на действително застрахователно правоотношение между ищеца и увредения е
доказана.
От декларация за настъпване
на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“
на А.М.като водач на увредения автомобил А.М.и декларация на свидетел на
събитието А.М., както и от показанията на същите две лица, разпитани по
делегация от РС-Петрич, които съдът кредитира като последователни и обективни, заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение от 07.03.2016 г. от А.М., както е
потвърдено и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, се установява, че на 03.03.2016 г. в
посока от гр. Петрич към гр. София в района на оранжериите лек автомобил Мерцедес
С350, ДК № *******, управляван от свид. А.М.и в който
автомобил по същото време се е возила и свид. А.М., е
попаднал в дупка на пътното платно, в резултат на което е била увредена
алуминиева джанта задна дясна на автомобила. Така конкретизираното увреждане на
автомобила е било констатирано от вещото лице в заключението на САТЕ,
включително и в устното му изложение при приемането на заключението пред първоинстанционния съд. Поради това съдът приема за
доказано причиняването на вреди на застрахования автомобил като елемент от
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Неоснователен е доводът в
жалбата, че поради липсата на съставен протокол за процесното
ПТП не може да се установи механизмът на ПТП, имайки предвид подробно
обсъдената от районния съд горепосочена доказателствена
съвкупност, при чиято преценка и настоящият съдебен състав също дава вяра на
твърденията на ищеца, че процесното ПТП е настъпило
на горепосоченото място. На следващо място, в открито съдебно заседание пред
районния съд, проведено на 04.06.2020 г., сам ответникът чрез своя процесуален
представител изрично признава, че процесното ПТП е настъпило
на републикански път III-108. Неоснователно е оспорването на въззивника за необходимост от установяване на точното
местонахождение на процесното ПТП, тъй като такава
необходимост не е налице за ангажиране отговорността на ответника по реда на
настоящото производство. Неотносима към предмета на
делото е липсата на снимков материал от произшествието. Въззивният
съд не споделя довода на въззивника, че поради липса
на снимков материал, фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на
чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е установен и
доказан по делото с други горепосочени доказателства. В закона няма ограничение
на доказателствените средства, които могат да се
използват за установяване на противоправно поведение,
вреди и причинно-следствена връзка. Съдът споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно задължението на ответника да
поддържа пътя, на който е реализирано процесното ПТП.
От материалите по делото се установява, че произшествието е осъществено на
главен път III-108, част от републиканската П.мрежа, и на основание чл. 19, ал.
1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата АПИ е задължена да поддържа и
ремонтира този път. Бездействието на ответника по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е неизпълнение на това
задължение, поради което същият дължи поправяне на причинените вреди в резултат
на лошото състояние на процесния републикански път.
Така се доказва и следващият елемент по чл. 410, ал. 1 КЗ относно това, че
вредите са настъпили в причинно-следствена връзка с противоправното
бездействие на ищеца по поддържане на републиканската П.мрежа.
От преводно нареждане за
сумата от 1 597,54 лв., опис на претенция от 07.03.2016 г., възлагателно писмо от 09.03.2016 г., фактура от 13.05.2016
г., приемо-предавателен протокол от 10.05.2016 г. и
от 17.05.2016 г. и доклад по щета от 01.06.2016 г. се установява, че за ремонта
на увредения автомобил при сервиз „Б.Р.“ ЕООД, комуто е заплатена сумата
от 1 597,54 лв. Вещото лице по назначената
от районния съд САТЕ дава заключение, че щетите, нанесени на процесния автомобил, се намират в причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП, както и че стойността, необходима за възстановяване
на причинените щети на увредения автомобил, възлиза на сумата от 1 598,98 лв. с
ДДС по средни пазарни цени. Заплащането на претендираната
сума е потвърдено и от заключението на ССЕ видно от счетоводна операция в проверения
от вещото лице аналитичен регистър, воден от „Б.Р.“ ЕООД. Поради това е
неоснователно оспорването на въззивника, че не е
доказано плащането на сумата по горната фактура. Така се приема, че застрахователят
по имущественото застраховане е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ. Не се установява по делото, съобразно
изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, да е налице съпричиняване
на ПТП от водача на застрахования лек автомобил. Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели М.и М., че процесното ПТП е
настъпило при неблагоприятни метереологични условия,
а именно силен дъжд, които условия е житейски логично да са препятствали водача
на превозното средство да избегне пропадане в съответната дупка на пътя, имайки
предвид и че свид.М.отбелязва, че превозните средства
са се движели непосредствено едно след друго.
При доказване на всички
елементи от процесния фактически състав съдът достига
до единствено възможния извод, че
поради недобро поддържане на процесния път от
съответни длъжностни лица, натоварени за това от ответника, на същия пътен
участък се е появила дупка, при влизането в която на застрахования автомобил са
причинени вреди, за чието възстановяване е заплатено застрахователно
обезщетение в съответен размер.
С оглед на гореизложено, въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции.
По обратния иск на АПИ срещу
„Г.Х.“ ЕООД
За ангажиране отговорността
на ответника по този иск е необходимо наличието на следните кумулативни
предпоставки: възлагане въз основа на договор на изработка на поддържане на
републикански път III-108, където се приема, че е
настъпило процесното ПТП и вреди, настъпили в
резултат на неизпълнението на възложеното задължение по поддръжка на същия път.
Неправилно е прието от
районният съд, че липсва поемане на такова задължение от ответника по иска. По
делото е представен договор за възлагане на обществена поръчка между АПИ и ДЗЗД
„Пътно поддържане област Благоевград“, част от което гражданско дружество е и „Г.Х.“
ЕООД (предишно наименование „А.“ ЕООД). Съгласно чл. 5 вр.
чл. 1 от горепосочения договор, действал по време на процесното
ПТП, което обстоятелство не се оспорва от страните по делото, изпълнителят по
договора, какъвто се явява и ответникът по настоящия иск, осъществява месечни,
допълнителни и извънредни задания, тоест той се грижи за поддържането на републиканската
П.мрежа на територията на Областно пътно управление ***, част от която е и процесният път III-108,
което обстоятелство също не се оспорва от страните по делото, но само по
предварително задание от АПИ като възложител по договора. Действително, липсва
дата на възлагане на допълнителното задание за превантивен ремонт на процесния републикански път, но дори и да се приеме, че
възлагането е станало преди датата на процесното ПТП,
то в приетия по делото Сертификат № 24 от 26.05.2016 г. липсват възражения при
приемането на възложените подробно описани в сертификата дейности по ремонт на
същия път, извършени към 31.03.2016 г. Изцяло неоснователни са доводите в
жалбата, че ответникът по иска следвало да представи количествена сметка и
констативен протокол, от които да може да се установи точното местонахождение
на изкърпването и на кой точно път е извършено същото, след като в самия сертификат
има ясно конкретизиране на участъците от пътната мрежа, по отношение на които
са възложени съответни дейности по ремонт, а именно – III-108 I-1 Петрич
от км 9+675 до км 12+700, а и по гореизложените съображения, че конкретното
местонахождение на определен километър от процесния
пътен участък няма правно значение за реализиране на претенцията по чл. 410,
ал. 1 КЗ.
Неоснователно въззивникът оспорва, че ответникът не е изпълнил
задължението си по поддръжка на републиканския път, като се позовава на
разпоредбите на чл. 12, ал. 5 и чл. 12, ал. 8 от горепосочения договор. Именно
в чл. 12, ал. 5 от процесния договор ответникът се
задължава да предприема всички необходими действия по опазване на пътищата и
пътните принадлежности към тях, но само в рамките на своите права, а правата на
изпълнителя се реализират само след предварително задание от страна от
възложителя съгласно изяснения по-горе смисъл. Неотносимо
е позоваването от възложителя на разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от договора
(осигуряване на аварийни екипи и сигнализиране с комплект за временна
безопасност), който касае не превантивна, а последваща
дейност, която изпълнителят е длъжен да извърши след настъпване на ПТП, а не
във връзка с неговото предотвратяване. В настоящия случай се претендира
обезщетение, заплатено във връзка с вреди, настъпили от ПТП, а не във връзка с
вреди поради необезопасяване след ПТП на участък от процесния
път. Липсват ищцови твърдения, че пропадането на
застрахования автомобил в дупка на пътното платно е в резултат на недобро
обезопасяване на участък, в чиито рамки е настъпило друго ПТП. В подкрепа на
този извод се явяват и показанията на основния свидетел и водач на увредения
автомобил А.М., който разпитан по делегация, дава сведения, че движението на
автомобилите е било отбито през гр. Петрич, но пътят, по който са се движили
превозните средства, не е бил поддържан надлежно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество по
първоначалния иск има право на разноски за настоящото производство в размер на 410,19 лв. по
следните съображения. Ищецът е поискал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 484,46 лв. с ДДС, във връзка с което искане
представя списък на разноските, фактура и платежно нареждане за сумата от
484,46 лв. С оглед основателността на възражението на ответника по
първоначалния иск за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК поради липсата на
фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални
действия от процесуалния представител на въззиваемото
дружество (подаване на отговор на въззивна жалба и
участие в едно открито съдебно заседание пред въззивния
съд), както и материалният интерес по делото, приложима е разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Така върху сумата от 341,82 лв. следва да се начисли ДДС в размер на 20 % при
наличие на доказателства за регистриране по ДДС на адвоката и изплащане на
адвокатско възнаграждение с ДДС на адвоката видно от приложената фактура, в
резултат на което се получава сумата от 410,19 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, §
2а от ДР на НМРАВ и Определение № 19 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3044/2018
г., I т.о.; Определение № 521 от 25.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1225/2017
г., I т. о.).
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество по
обратния иск има право на разноски за настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., който размер е определен отново по
гореизложените съображения за основателност на възражението за прекомерност на въззивното дружество.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 130307 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 61504/2019 г. на СРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Агенция „П.И.“, адрес: гр. София, бул. „********да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********, адрес: гр. София, пл. „********сумата
от 410,19 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Агенция „П.И.“, адрес: гр. София, бул.
„********да заплати на „Г.Х.“, ЕИК: ********, адрес: обл.
Благоевград, общ. Благоевград, с.
Бело поле сумата от 50 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено
при участието на трето лице
– помагач на страната на ответника - „Г.Х.“, ЕИК:
********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.