№ 332
гр. Враца, 19.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200466 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №5386/11.07.2024г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения С. И. С., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
В молбата си, осъденото лице прави искане да се защитава сам и изразява
желание за гледане на делото чрез видео – конферентна връзка.
В съдебно заседание, осъденият С. И. С. участва чрез видео – конферентна
връзка и поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Същият смята, че се е поправил
и в Затвора и иска да се грижи за своето семейство. Моли, съдът да му даде шанс да
помага на съпругата си и да си гледа детето.
Представителят на Затвора – Враца, инспектор М. изразява становище за
основателност на молбата с доводи, че отговаря на критериите заложени в нормата на
чл.70, ал.1, т.1 НК, а именно изтърпял е не по – малко от ½ от наложеното му
наказание "лишаване от свобода". Моли за определение, с което да съда да уважи
молбата за УПО на осъденото лице С.. При изготвената последна оценка на риска от
рецидив са отчетени средни стойности 72т. и понижение с 10 пункта. Положителни
промени настъпват в зоните "Отношение към правонарушението", "Трудова заетост",
"Междуличностни проблеми" и "Умения за мислене". Завършил е корекционна
програма "Умения за мислене". Има заповеди за награди, към момента не се счита за
наказван. Избран е за отговорник секция "Ред и дисциплина" в груповия съвет на 4-та
1
група. Счита, че се наблюдава стабилна и позитивна линия на поведение и мотивация
да води законосъобразен начин на живот. Прави искане, ако молбата на л.св. С. бъде
уважена, предлага да бъде наложена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 НК -
"Задължителна регистрация по настоящ адрес" за изпитателния срок.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Изтъква,
че за да бъде приложен института на УПО, следва да бъдат налице две кумулативно
задължителни предпоставки, като първата от тях е осъденото лице да е изтърпяло
повече от половината от наложеното му наказание, какъвто е случая с л.св.С., но наред
с това законодателят изисква лицето да е дало доказателства за своето поправяне и
превъзпитание. Счита, че в случая при л.св.С. не е налице втората предпоставка, която
законът изисква. Действително от последния доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди по чл.155 ЗИНЗС се отчитат положителни промени в зоните по отношение към
правонарушението, трудова заетост, междуличностни проблеми и умения за мислене.
Но смята, че тези промени не са достатъчни за формиране на решаващ извод за
настъпил траен и необратим процес на промяна у осъдения и прилагане института на
УПО. В подкрепа на този довод изтъква фактите налични в затворническото досие на
осъденото лице, както и постановеното съгласно теорията и съдебната практика, че
при преценката за УПО се взема цялостното поведение на осъденото лице по време на
целия му престой в пенитенциарното заведение. На тази плоскост не могат да бъдат
пренебрегнати на първо място наложените му дисциплинарни наказания, като следва
да се отчете, че независимо от това, че те са заличени по реда на ЗИНЗС, имат пряко
отношение както към протичането и осъществяването на корекционния процес, така и
към резултатите от него и заличаването на наложените дисциплинарни наказания има
отношение само към изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" и не засяга
оценката от поправяне.
На следващо място, посочва, че не следва да бъде пренебрегнато и съдебното
минало на осъденото лице, който още в непълнолетна възраст е започнал да извършва
престъпления против неприкосновеността на личността и на собствеността, както и че
престоят му в затвора не е първия по ред. Всичко това поставя завишени изисквания
към него с оглед доказателствата за поправяне и превъзпитание по време на престоя.
Такива не се откриват в приложените доказателства към затворническото досие и
последния доклад за оценка на риска, който е изготвен. В светлина на това посочва и
обстоятелството, че тази молба за УПО не е първа, а е четвърта, като до сега са
следвали откази от съда да се уважи молбата му именно, поради липсата на
доказателства за неговото трайно и необратимо поправяне и превъзпитание.
Съпоставяйки постигнатите резултати от оценката на риска от рецидив и вреди по
чл.155 ЗИНЗС, изготвена при предишното разглеждане на неговата молба с
настоящата такава, приложена към настоящето дело считам, че единствените
2
положителни тенденции, отчетени в рамките на този 10 месечен период по време на
престоя в пенитенциарното заведение, са положителни промени в посочените зони,
аргументирани обаче само с това, че лицето е бил избран за отговорник на секция "Ред
и дисциплина", и че е включен в индивидуалния оценъчен модул "Живот на свобода".
Следва да се отбележи, че на фона на това все още са налице дефицитни зони, а
именно "Взаимоотношения, "Начин на живот и обкръжения". Без да се пренебрегва
желанието на осъденото лице да изпълни плана на присъдата, както и
инициативността му при провеждане на индивидуални корекционни мероприятия
смятам, че на фона всички изложени по горе аргументи, относно цялостното му
поведение в затвора, а именно съдебно минало, дисциплинарни наказания, тези
положителни тенденции към този момент, проявени само в 10-месечен срок от
последното УПО на фона на изтърпените близо 7 години наказание "лишаване от
свобода", не са достатъчни за формиране на недвусмислен извод за постигнат траен и
необратим процес на превъзпитание и поправяне на осъденото лице.
Съдебният състав прие като писмени доказателства приложените по делото
доказателства: становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска
от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата, личното затворническо
досие на осъдения, справка за остатъка от наложеното на С. наказание към 19.07.2024г.
и становището на Началника на Затвора – Враца.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С определение постановено от Софийски окръжен съд по ЧНД №52/2021г. по
описа на същия съд,и съгласно решение на САС по ВЧНД №279/2021г. са групирани
наказанията на л.св. С. И. С. по НОХД №480/2014г. по описа на PC Ботевград, по
НОХД №470/2014г. на PC Ботевград, и по НОХД №716/2015г. на СОС, като му е
наложено едно общо най - тежко в размер на 8/осем/ години "лишаване от свобода"
при първоначален "строг" режим на изтърпяване.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му наказание от 15.05.2020г.,
и до момента фактически е изтърпял 4 години и 4 дни, от предварителен арест 2
години, 4 месеца и 19 дни, от работа му се зачитат 1 година и 14 дни. Остатъкът към
настоящия момент са 6 месеца и 23 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че първоначалната
оценка на риска от рецидив е среден - 74 точки.
3
В профила на криминогенни нужди като дефицитни зони са
маркирани:"настоящо правонарушение"- осъден за грабеж, придружен с тежка телесна
повреда;"криминално минало" - осъждан в непълнолетна възраст, има реализирани
користно-насилствени престъпления и в миналото, които са индикация за риск от
вреди в обществото;"отношение към правонарушението" - поема известна отговорност
за извършеното правонарушение, но се смята за подведен от приятел, като счита
присъдата за несправедлива;"взаимоотношения" - израства в неблагоприятна среда и
условия на посредствен контрол и занемареност, като контактите с близките му
роднини са формални; "умения за мислене" - не разпознава всичките си проблеми и
собствения принос за съществуването им.
Рискът от вреди е нисък за служителите и останалите лишени от свобода.
Нисък е рискът от вреди за самия него - не се констатират индикации за
автодеструктивно поведение.
Рискът от вреди за обществото е среден предвид извършените престъпления
/настоящо и криминално минало/ с користно- насилствен характер.
Рискът от бягство и укривателство е нисък, поради липса на данни за
отклонение от охраняема среда.
В изготвения план на присъдата като цели са заложени: надграждане и
развитие на уменията за разпознаване на проблемите и индивидуална работа по
отношение намаляване на нивото на импулсивност и спонтанност при вземане на
решения; осъзнаване на нанесените вреди и мобилизиране на личностовия ресурс за
водене на законосъобразен начин на живот; поддържане на трайна трудова мотивация
и съвестно изпълнение на поставените задачи.
В хода на изготвяните междинни оценки, се проследява динамична промяна на
стойностите на риска от рецидив от 74, 70, 73, 79 до 82 точки, като при последната
ревизия се отчита среден риск от рецидив – 72т.Отчетена е позитивна промяна в
зоните "Отношение към правонарушението", "Трудова заетост", "Междуличностни
проблеми" и "Умения за мислене"
От социалния доклад по чл.155 от ЗИНЗС се установява, че л. св. С. е
прекатегоризиран в открит тип, съгласно Заповед №Л-2361/21.09.2021г., влязла в сила
11.10.2021г. и е преместен в ЗООТ "Враца" на 11.10.2021г.
На л.св. С. са предоставяни възможности за трудово ангажиране, като му е
възлагана работа като "градинар" и "общ работник" в строителство и носене на багажа
на основание чл. 80 от ЗИНЗС; "магазинер на служебна лавка" от 30.11.2021г.; "чистач"
външен район към домакинския щат на затвора от 11.01.2022г. В затворническото
общежитие отново му е гласувано доверие и е назначаван на следните длъжности:
"чистач - корпус ЗООТ" на основание чл. 80 от ЗИНЗС; носене на багаж на свиждане
4
на основание чл. 80 от ЗИНЗС; "чистач администрация" /понеделник, сряда и петък/ на
основание чл. 80 от ЗИНЗС, което е съвместявал с носенето на багаж на свиждане в
почивните дни; от 08.07.2023г. е трудово ангажиран на работен обект "Охрид", където
му е било възложено да се занимава с отглеждане на животни и обща селскостопанска
работа.
Награждаван е два пъти за съвестно и отговорно изпълнение на поставените
му задачи: със Заповед №2084/04.07.2023г. с "писмена похвала" и със Заповед
№2078/25.06.2024г. "с удължено свиждане за срок от 2 часа".
Л. св. е нарушител на ЗИНЗС, като е наказван, както сследва:
1)Заповед № Л-821/31.03.2022г., на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС;
2)Заповед № Л-1447/07.06.2022 г., на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС и
3)Заповед № Л-1712/28.06.2022 г., на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС.
Дисциплинарните нарушения са свързани с провеждане на нерегламентирано
свиждане и притежание на неразрешени вещи. Постъпвала е и неофициална
информация за участие в протичащите субкултурни процеси, без наличието на
регистрирани преписки, причина за което са прикрити и самосъхранителни действия
от негова страна и обграждане с подходящ кръг от лишени от свобода. На основание
чл.109, ал.2 ЗИНЗС към момента се смята за ненаказан.
Л.св. С. е бил избран за отговорник на секция "Ред и дисциплина", и че е
включен в индивидуалния оценъчен модул "Живот на свобода".
Съгласно постановление на ОП – Враца на л.св. С. е прекъсвано изпълнението
на наказанието "лишаване от свобода" два пъти за срок от по 1 месец и същият е
спазил сроковете за завръщане.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че у поведението на
лишеният от свобода С. се наблюдава позитивна линия на поведение и мотивация за
законосъобразен начин на живот, след освобождаването на лицето от затворническото
общежитие.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание
на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият С. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание,
съгласно чл. 439а НПК.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора той е взел участие в трудови и
спортни дейности. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях
липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за
трайното му поправяне.
В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив – 72 т., които
5
макар и да се явяват занижени в сравнение с първоначалната стойност-74 точки,
отразяват нечувствително намаляване с 2 пункта. В хода на изготвяните междинни
оценки, се проследява динамична промяна на стойностите на риска от рецидив от 74,
70, 73, 79 до 82 точки, като при последната ревизия се отчита среден риск от рецидив
– 72т. В случая стойностите на риска от рецидив се запазват в границите на средните,
което на фона на осъжданията на С. в миналото, навежда на извод за вероятност от
криминален рецидив и причиняване на вреди.
Съдът съобрази също така, че не са изпълнени в пълен обем целите в плана за
препланиране на присъдата и че все още са налице актуални дефицити в разделите
"Взаимоотношения" и "Начин на живот и обкръжения". Без съмнение включването на
осъдения в трудовия процес, участието му в курсове и образователни програми,
получените награди навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в
развитието му, но тези положителни прояви не надхвърлят дължимото правомерно
поведение в затвора и не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на
поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в
който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да
има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.Следва да се
обърне внимание и на факта, че видно от затворническото досие и данните за
личността на С., не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация
и осъденото лице. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че настоящият
престой на С. в затвора не е първи по ред. Същият още в непълнолетна възраст е
започнал да извършва престъпления против неприкосновеността на личността и на
собствеността. Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на С.
С. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект на
започналата позитивна промяна, за да има шанс при напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл. 70 НК, а
именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
навици на осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на осъдения. Доброто поведение в затвора, участието в трудови и
6
образователни мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата -
предсрочно освобождаване. Награждаването на С. при упражняваната трудова дейност
е безспорна индикация за начало на положителна промяна у осъдения и отразява
адекватната реакция на затворническата администрация и положителната оценка от
нея на поведението му. Доброто му поведение обаче трябва да свидетелства за
съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите
за УПО.
Така констатираните положителни промени в личността на л. св. според съда
все още не са достатъчно основание за неговото условно-предсрочно освобождаване
поради няколко причини.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му е принудена сама да
се грижи за дете им,и майката на л.св. е със здравословни проблеми и че се нуждаят от
грижите на С., не са сред обстоятелствата, които законодателят е предвидил като
такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. И. С., с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора - Враца да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване
на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 6/шест/ месеца
и 23/двадесет и три/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7