Определение по дело №116/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 171
Дата: 16 март 2020 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20203000500116
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 171

гр. Варна, 16.03..2020г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 116/20г., намира следното:

            Производството е образувано по подадени въззивни жалби от всяка от насрещните страни, насочени срещу различни части на решение № 54/28.11.2019г., поправено с решение № 8/24.01.20г., постановени по т.д. 145 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Шумен, както следва:

            1.Въззивна жалба от Я.И.К. от гр. Шумен, подадена чрез адв. Н. Д., против решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявеният от нея против ЗАД „ОЗК – застраховане”, гр. София, ЕИК *********, иск за заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдения размер от 40 000 лева до предявения размер от 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 18.07.2018г. в гр. Шумен, причинено противоправно от Ю. Ш. С. при управление на т.а. „Мерцедес 2225”, рег. № Н 3615 АН, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност по полица №BG/23/118000174100 от 04.01.2018 г. и крайна дата на 07.01.2019г. Счита се, че решението в тази му част противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй като присъдената сума е далеч по-ниска от приеманите в практиката на съдилищата по сходни казуси. Съдът не се е съобразил с интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания, както и с невъзможността за продължителен период от време да води пълноценен социален живот. Освен това ищцата ще има нужда от чужда помощ в своето ежедневие до края на живота си, предвид спецификата на получената травма на крака. Не са били отчетени и новите лимити на застрахователни обезщетения, заложени в КЗ, както и не са отчетени конкретните икономически и социални условия към момента на настъпване на вредата. Налице е нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, поради което се претендира отмяната на решението в отхвърлителната му част и присъждане на ищцата на сума в размер на още 20 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законните последици до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за двете инстанции на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК *********, гр. София, чрез адв. Т. ***. Оспорена е жалбата като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в обжалваната му от насрещната страна част. Счита се, че съдът е обсъдил всички доказателства, относими към определянето на обезщетението за неимуществени вреди и така е определил неговият размер. Въпреки това присъденото обезщетение се намира за завишено. Сочи се, че съдът не е разгледал релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от ищцата. Отрича се и водачът на товарния автомобил да е имал вина за настъпването на процесното ПТП. Претендират се разноските по делото.

2. Въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез адв. Т., против решението в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Я.И.К. сумата от общо 42 327.02 лв., от които 40 000 лева, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания, а 2 327.02 лв. имуществени вреди, претърпени от ищцата от ПТП, настъпило на 18.07.2018г. в гр. Шумен, причинено противоправно от Ю. Ш. С. при управление на т.а. „Мерцедес 2225”, рег. № Н3615 АН, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, ведно със законните лихви върху главницата от 04.09.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Счита се, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Счита се, че по делото не е изяснен механизма на настъпване на процесното ПТП и на травматичните увреждания на ищцата, тъй като не е налице присъда или други данни, които да установяват какво точно се е случило. Не е изследвано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от поведението на ищцата. Счита се, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил, което се извежда от заключението на САТЕ. Освен това по делото не е било установено претърпяването на вреди в посочения обем и интензитет, както и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Наред с това по делото е било установено и лошото качество на костта на ищцата преди нейното счупване и последвалите вреди се намират в пряка връзка с това усложнено нейно състояние. Присъденият размер на обезщетението се счита за прекомерно завишен спрямо принципа за определяне на справедливо по размер обезщетение. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на исковете като недоказани и необосновани, а в случай, че същите са основателни – да се присъди обезщетение в значително по-нисък размер.

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Я.И.К. чрез адв. Н. Д.. Същата е оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното от ответника решение да бъде потвърдено. Счита се, че по делото е установен механизма на настъпването на ПТП чрез САТЕ, както и причинените от него вреди на ищцата. Последните са установени и въз основа на заключението на СМЕ и чрез показанията на разпитаната като свидетел дъщеря на ищцата.

            При извършената проверка за допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи следното:

Въззивните жалби са подадени в съответните процесуални срокове за това, от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства за надлежна представителна власт за всеки от адвокатите, подали жалбите. Поради това същите се явяват допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито с.з.

Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания.

Същевременно съдът установи, че в материалите по първоинстанционното дело се съдържат данни за висящо досъдебно наказателно производство, образувано във връзка с настъпилото на 18.07.18г. ПТП в гр. Шумен – ДП № 911/18г. по описа на РУ-Шумен, вх. № 1643/18г. по описа на РП-Шумен. Съдът намира, че следва да се изиска от РП-Шумен изпращането на информация относно движението на посоченото досъдебно производство и дали по същото е извършено привличане на обвиняем и за какво престъпление.

 Предвид обявеното извънредно положение в страната с решение на НС от 13.03.20г. и постановената в тази връзка Заповед № РД-0229/13.03.20г. на Председателя на ВАпС, насрочването на делото за открито с.з. ще стане след отпадане на обявеното извънредно положение.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДА СЕ ИЗИСКА от РП-Шумен изпращането на информация относно движението на ДП № 911/18г. по описа на РУ-Шумен, вх. № 1643/18г. по описа на РП-Шумен и дали по същото е извършено привличане на обвиняем и за какво престъпление.

ОТЛАГА на основание т. 6 от Заповед № РД-0229/13.03.20г. на Председателя на ВАпС, насрочването на делото за разглеждането му в открито с.з. след отпадане на обявеното извънредно положение.

Настоящото определение да се връчи на страните едва с призоваването им за открито с.з.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: