Решение по дело №186/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Търговска банка Д“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, против решение №68/11.03.2025г., постановено по АНД №1559/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-005889/08.10.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора за нарушение на чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв на основание чл.45,ал.1 от ЗПК.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като са изложени съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон като касационни основания за отмяна на решението. Сочи се, че съдът е нарушил закона при постановяване на решението, като е приел, че актосъставителят е бил оправомощен за съставяне на АУАН без да изложи мотиви защо не приема аргументите им, че АУАН е издаден от некомпетентно лице. Изложил е подробни съображенията си в тази насока. Сочи се, че е неясна и фактическата обстановка, описана в посочените констативни протоколи. Сочи се, че не са обсъдени и други техни възражения, както и че не е обсъдено възражението им за нарушение на чл.17 от ЗАНН. Твърди се, че е направено разширително тълкуване и прилагане по аналогия на санкционни правни норми. Като се излагат съображения по приложението на материалните разпоредби. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление, евентуално да се измени наказателното постановление.

Ответникът по делото, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за основателна.

Установено е от въззивния съд, че била извършена проверка от служители на КЗП в обект на касатора в гр.Видин, при която било установено, че на 27.11.2023г. кредиторът при сключване на договор за потребителски кредит [Наименование]изискал заплащане на такса, наречена „такса проучване и одобрение на кредит“ в размер на 0,7%, мин.70 лв, която била удържана при сключване на договора. Въззивният съд е установил и че във връзка с констатираното свид.И. приел, че е налице извършено нарушение на чл.10а,ал.2 от ЗПК и съставил АУАН, въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление. При горната фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му, което правилно е квалифицирано, като наложеното наказание е в минималния размер. Изложил е съображения за правилна преценка на органа за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Посочил е, че не споделя възражението на жалбоподателя, че не е изпълнен фактическият състав на нарушението и за допуснати процесуални нарушения. Конкретни съображения не е изложил.

Видно от подадената жалба срещу наказателното постановление от касатора до районния съд, в същата са изложени обстойни оплаквания, развити и в касационната жалба с изрично оплакване за необсъждането им от районния съд-за липса на компетентност на актосъставителя, което оплакване жалбоподателят се е домогвал да доказва и с представяне на доказателства; за издадено предходно наказателно постановление въз основа на същия констативен протокол с доводи за извършване на само едно нарушение; за нарушение на чл.58г от ЗАНН и др. Развити са по същество и доводи за характера на таксата.

С решението по делото Районен съд Видин е потвърдил наказателното постановление, като е установил в хронологичен ред описаните по-горе обстоятелства, посочени и в наказателното постановление, но не е направил анализ на същите, не е установил договора и задълженията на страните по него, за да направи обоснован извод за характера на таксата съобразно посочената като нарушена разпоредба. Изложил е бланкетен извод за осъществен състав на административно нарушение от обективна и субективна страна. Същото като извършено от ЮЛ може да бъде осъществено само от обективна страна.

При така установеното по-горе настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение няма мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направения от съда краен извод. Жалбата на касатора пред районния съд е изключително подробна с наведени доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон, като съдът не е взел отношение по никой от тях, с изключение на довода относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл.339,ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН когато въззивната инстанция потвърди присъдата/наказателното постановление в случая/, следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. В случая съдът не е приел доводите в жалбата, но не е посочил конкретни основания относно неприемането им съобразно изискванията на процесуалната разпоредба. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид гореизложеното Административен съд - Видин приема, че решението на Районен съд Видин е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходимите доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл. 13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формално мотиви същият е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК.

С оглед изложеното Съдът намира, че касационната жалба е изцяло основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на 348, ал.1, т.2 от НПК - касационно основание, предполагащо отмяна на решението, като същото следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал.2 от АПК, а делото на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При повторното разглеждане, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с разпоредбата на чл.339 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63,в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №68/11.03.2025г., постановено по АНД №1559/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-005889/08.10.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания.

Решението е окончателно.