Решение по дело №2050/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 338
Дата: 15 декември 2021 г.
Съдия: Цветанка Бенина
Дело: 20211100902050
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100902050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба на И.Л.Х.. срещу Отказ № 20211007135058-
2/08.10.2021г., постановен от длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ на Агенция по
вписванията, по заявление вх. № 20211007135058, с което е направено искане за
вписване на първоначална регистрация на новоучреденото юридическо лице – „А.-
М.“ЕООД. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания отказ. В този смисъл, сочи се, че е налице разлика в словесното изписване
на „А.-М.“ЕООД и името на съществуващото вече вписано в търговския регистър
юридическо лице – „А.М.“, поради което не би могло да бъде осъществено въвеждане в
заблуждение при представянето на лицето в търговския стокооборот. Моли
обжалваният отказ да бъде отменен, като бъдат дадени задължителни указания на
Агенцията по вписванията да извърши заявеното вписване.
Ответникът по жалбата – Агенция по вписванията, е депозирал писмен отговор
по нея в установения за това срок, в който оспорва нейната основателност по подробно
изложени съображения в подкрепа на изложеното от мотивите на обжалвания отказ.
Моли отказът да бъде потвърден.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложената преписка, до ТРРЮЛНЦ при АВ е било отправено искане
със заявление по образец А4 с входящ № 20211007135058 за вписване на първоначална
регистрация на „А.-М.“ЕООД, за което е бил постановен атакуваният отказ, като към
заявлението са приложени: протокол от учредително събрание; нотариално заверено
съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя; документ за внесен в банка
капитал; декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ; документ за внесена държавна такса;
декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от
1
заявителя и декларация относно приемането на представените за обявяване актове.
Видно от представения по делото Отказ № 20211007135058-2/08.10.2021г. на
длъжностното лице по регистрацията при АВ, същият е бил постановен с мотиви, че
името на дружеството не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ, доколкото към
индивидуализиращите белези на фирмата не следва да бъдат взети предвид правно
организационната форма на търговеца, както и въведени в името препинателни знаци,
разстояние. Сочи се, че съобразно нормативната уредба, е налице разлика само една
буква – „н“ в името на регистрираното вече юридическо лице - „А.М.“ и заявеното за
вписване при първоначална регистрация – „А.-М.“. Поради това, е налице възможност
търговците да бъдат въведени в заблуждение относно дружеството, с което
осъществяват търговска дейност.
Жалбата е депозирана в установения за това 7-дневен срок от уведомяването на
заявителя за постановения отказ, като изхожда от надлежно легитимиран за това
правен субект и в този смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
При разглеждане на заявлението длъжностното лице по регистрация дължи
формална проверка дали са спазени законоустановените изисквания за приемане на
подлежащото на вписване обстоятелство, която се извършва въз основа на
представените документи за надлежно взето решение за това от компетентния орган на
дружеството, както и спазване на останалите изисквания според приложимия
материален закон за възникването му. Освен това, длъжностното лице по
регистрацията следва да провери дали заявеното обстоятелството подлежи на вписване,
както и дали заявлението изхожда от оправомощен за това правен субект.
В случая е заявена първоначална регистрация на новоучреденото „А.-М.“ЕООД,
като освен надлежно приетото решение на учредителя за това и приетия учредителен
акт, следва да бъде извършена проверка и относно съответствието на името на
дружеството с изискванията на чл. 7 ТЗ. Съгласно текста на разпоредбата, фирмата е
наименованието, под което търговецът извършва търговската си дейност и се подписва
в качеството си на такъв. В ал. 2 от нормата е предвидено, че всяка фирма, освен
предписаното от закона съдържание, може да включва означение на предмета си на
дейност, участващите лица и свободно избрана добавка. Необходимо е, обаче, фирмата
да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения
ред и морала.
В отказа на длъжностното лице по регистрацията са изложени мотиви за
постановяването му поради сходство в наименованието на новоучреденото
юридическо лице с това на друго регистрирано такова и което би могло да доведе до
въвеждане в заблуждение в търговския оборот. Настоящият съдебен състав напълно
споделя изложеното в този смисъл от компетентния орган. Съществуването на две
юридически лице с еднаква правноорганизационна форма – ЕООД и сходни на звучене
фирми, а именно „А.-М.“ и „А.М.“, намира че създава реална опасност от въвеждане в
заблуждение на съконтрахентите на търговеца при упражняване на дейността му по
занятие. Търговските сделки не винаги са скрепени в подписани между страните по тях
писмени договори, в които надлежно да бъдат индивидуализирани с присъщите им за
това белези – фирма, ЕИК, седалище и адрес на управление и други. Търговският
стокооборот, освен реализиран в трайни отношения, може да бъде и динамичен, което
би създало предпоставки за грешка при насочване за сключването на договор с
2
дружество, което е сходно по фонетично звучене с друго дружество. Името на
търговеца е словесното съчетание, с което той се представя и под което извършва
дейността си по занятие, като следва да бъде ясно и разграничимо от това на други
търговски дружества. В случая, произнасянето на наименованията на двете дружества
звучи еднакво, като разделянето на общо изписаната дума „А.М.“ с тире и
формирането на „А.-М.“ не променя този факт. Името „АНА“ се среща изписано с
едно и с две „н“, поради което в случая изписването му с две „н“ не води до
съществена разлика в наименованието.
Така в разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ е предвидено правото на иск на
засегнатото дружество при допусната регистрация на друго такова с идентично или
сходно име, от което би могло да претърпи вреди. За да бъде избегнато реализиране на
увреждащи друг търговец действия, следва да бъде осуетено вписването по
заявлението на новоучредено дружество със сходно наименование.
Обжалваният отказ като законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ № 20211007135058-2/08.10.2021г., постановен от
длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, по заявление вх. №
20211007135058.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3