РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110211491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 193, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „***срещу Наказателно постановление (НП) №
558747-F563683/03.02.2021г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – София
в ЦУ на НАП, с което на търговското дружество на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1
ЗДДС.
В жалбата са наведени доводи за недоказаност на вмененото нарушение, както и за
липса на мотиви. Направено е искане за отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Представителят на въззиваемата страна поддържа становище за законосъобразност на
НП и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 16.06.2020г. в НАП постъпил сигнал от клиент на фирма „**за това, че във връзка с
поръчка, направена от него и извършено авансово плащане в размер на 500,00 лева на
1
09.04.2020г. по сключен договор № 3100024 от същата дата, не бил издаден фискален бон от
дружеството.
Във връзка с така подадения сигнал, на 18.07.2020г. свидетелят Р. **на длъжност
инспектор по приходите, извършил проверка в дружеството, като установил, че във връзка с
посочения по-горе договор, действително не бил издаден фискален бон от намиращото се в
обекта и работещо фискално устройство модел DAISI PERFECT с ИН на ФУ DY503166 и
ФП 36661639 във връзка с авансовото плащане в размер на 500,00 лева от клиента в брой на
дата 09.04.2020г. Бил издаден фискален бон единствено за второто /окончателното
плащане/. По време на проверката свидетелят изискал от дружеството да представят
документи, установяващи издаването на фискален бон за извършеното авансово плащане, но
такива не били представени.
За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол.
При така установеното на 09.08.2020г. свидетелят Гърнеков издал срещу „***акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F563683 за нарушение на чл. 118,
ал. 1 ЗДДС.
Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството – Р.
Стефанов Стоянов. Препис от акта бил връчен на представителя на дружеството.
Срещу акта постъпили възражения, които били приети за неоснователни, поради което
на 03.02.2021г. било издадено атакуваното НП.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля **,
който е участвал в проверката и е установил извършеното нарушение. Твърденията на
свидетеля относно начина на извършване на проверката и съответните констатации,
направени по време на нея, кореспондират на приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: протокол за извършена проверка, сигнал за извършеното
нарушение, договор за продажба от 09.04.2020г., 1 бр фискален бон за сумата от 604,00 лева,
1 бр. пълномощно от управителя на „**” ЕООД в полза на Р. ***.
Писмените доказателства не се оспорват от страните, като съдът и служебно не
намери основание да ги изключи от доказателствената съвкупност.
Изложеното мотивира съда да отхвърли възраженията за недоказаност на вмененото
нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават неговата
отмяна само на това основание.
Същите са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е
съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС.
Съгласно последната – актовете за нарушение се съставят от органите по приходите.
Именно такъв орган е бил актосъставителя Р. Гърнеков на длъжност инспектор при
приходите. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя,
поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било.
АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42
ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1, изр.2-ро ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на чл. 193, ал. 2 ЗДДС – Началника на отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция
„Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, упълномощен със
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ИД на НАП /виж т. 1.1/.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителни реквизити
2
по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП. Описаната в АУАН фактология относно релевантните по
делото факти съответства на тази, обективирана в НП и отговаря на дадената от
административно-наказващия орган квалификация на нарушението. С оглед на това, и
възражението за липса на мотиви се явява неоснователно.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на
административно нарушение и може да бъде субсумирана под нормата на 185, ал. 1 ЗДДС,
вр. 118, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС – „Всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”
По делото е безспорно установено, че към момента на сключване на процесния
договор за поръчка от дата 09.04.2020г., е било извършено авансово плащане в брой размер
на 500,00 лева, за което не е бил издаден фискален бон от инсталираното в обекта и
работещо фискално устройство. С това е бил осъществен състава на нарушение по чл. 118,
ал. 1 ЗДДС.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна –
обективна, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на
административното нарушение от субективна страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС /ред. ДВ бр. 23/2013г.,
действаща към датата на извършване на нарушението/, въз основа на която е наложена
санкция на търговското дружество в размер на 500,00 лева – на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер – 500,00
лева. Ето защо, обсъждането на въпроса относно нейното намаляване е безпредметно.
Извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" на административно
нарушение, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от
административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за
законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр.
с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен, се взема предвид липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в
случая нарушение) от съответния вид. В настоящия случай съдът не намира основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени
нарушения от този вид. В тази насока не можи да бъде отминат и факта, че сумата, за която
не е бил издаден фискален бон, не е малка, а именно 500,00 лева.
С оглед на всичко изложено, НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
3
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 558747-F563683/03.02.2021г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН „***да заплати на НАП
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София – град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4