О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 16.09.2019 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА
ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното
от съдия Иванова ч.гр.д. № 182/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на «К.т.б. АД, в несъстоятелност, срещу определение от 08.02.2019 г. на съдия по вписванията
при Районен
съд – гр. Костинброд, с което е отказано
вписването на особения залог върху търговското предприятие на „Е.П.“ АД, в което са включени
недвижими имоти.
В жалбата е изложено възражение срещу извода на съдията по вписвания, обусловил обжалвания отказ, с искане обжалваното определение да бъде
отменено с указания за извършване на вписване/отбелязване на заявеното обстоятелство относно особения залог на търговското предприятие на «Е.П.» АД.
За да се произнесе съдът взе предвид
следното:
В подадена
до Службата по вписвания –
гр. Костинброд молба вх. № 342/08.02.2019 г. от «К.т.б.
АД /в несъстоятелност/ се сочи, че
на 15.12.2011г. между „К.т.б.“ АД и „Ц.К.Б.“ АД от една страна, и „Е.П.“ АД (кредитополучател) и други солидарни длъжници от друга страна, е сключен договор за синдикиран банков кредит с кредитен лимит 86000000 USD. За
обезпечаване на вземанията на „К.т.б.“ АД, на същата
дата бил учреден особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя
в полза на „К. т. б.“ АД под № 001. С писмено заявление- съгласие рег. №
1691/19.03.2015г. залогът бил заличен.
Въпреки, че съдържащата се в
изпратената от Службата по вписвания – гр. Костинброд преписка молба на „К.т.б.”
АД не е в цялост /приложена е само първата страница от нея/, от нейното
съдържание и представените с нея писмени доказателства /удостоверение изх. №
20190123154123/23.01.2019 г. на АВ и
договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.201 г./,
както и от обстоятелствената част на обжалваното определение, може да се
направи извод, че с молбата е поискано вписване в имотния регистър на вече
вписания в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Е.П.” АД, в
което е включен недвижим имот – бензиностанция № 7224 в гр. Г..
С обжалваното определение №
2/08.02.2019 г. съдията по вписвания при РС – гр. Костинброд е отказал да
извърши поисканото вписване с мотив, че не са налице доказателства за заплатена
държавна такса за вписване на удостоверение за вписан в търговския регистър
особен залог върху търговско предприятие, дължима съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията. Прието е, че във всеки случай на вписване
на особения залог, то ще е като ново вписване, с оглед разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от ЗОЗ.
Частната жалба
е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.
д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.
269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба. Производството по обжалване с частна жалба по
естеството си е пълно въззивно, което означава, че въззивният съд дължи пълна проверка на обжалвания акт, без
да е ограничен от наведените в частната жалба доводи, като при това служебно
проверява всички правнорелевантни факти и извършва
собствена преценка на доказателствата.
При съобразяване с това задължително тълкуване, съдът взе
предвид, че, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, обстоятелствата относно залог на
търговско предприятие подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, а на основание чл. 21,
ал. 3 от ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети
лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие,
договорът за залог следва да бъде вписан в нотариалните книги.
От своя страна, предпоставките за вписване в нотариалните
книги са уредени в чл. 22а, чл. 6, чл. 8, чл. 9 от ПВ и чл. 264 от ДОПК.
Проверка за тяхното наличие се извършва от съдията по вписванията. Съгласно т.
6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГТК, предметният обхват на неговата проверка по чл. 32а, ал.
1 от ПВ се ограничава до спазване на законовите изисквания без да се проверява
наличието на материалноправните предпоставки за
вписване на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Така, съдията
по вписванията може да постанови отказ само ако не са изпълнени цитираните по-
горе процесуални изисквания.
При това следва да се има предвид, че Правилникът за
вписванията не регламентира институт „вторично вписване“. Следователно,
вписването е или първоначално (при спазване на всички изисквания за това и
процесуалния ред по чл. 22а, ал. 1 от ПВ, вр. чл. 6,
чл. 8, чл. 9 от ПВ и чл. 264 от ДОПК), или подновено (в който случай следва да
се спазват разпоредбите на чл. 22а, ал. 4, вр. чл. 18
от ПВ). Конкретният казус не попада в хипотезата на подновяване на вписване,
поради което следва да се приеме, че за него са приложими изискванията за
първоначално вписване.
В случая не е спазено изискването, установено в разпоредбата
на чл. 264 от ДОПК, съгласно която вписването на особен залог се допуска след
представяне на писмена декларация от залогодателя, че
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита
и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Без посочените
документи съдията по вписвания няма право да разпореди вписване под страх от
солидарна имуществена отговорност, регламентирана в чл. 265 от ДОПК. В
конкретния случай не са представени доказателства за изпълнение на тези
изисквания, което е категорична процесуална пречка пред вписване на исканото
обстоятелство. Същевременно, няма нормативно основание да се приеме, че
разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.),
която е налице в конкретния случай, дерогира
изискванията на чл. 264 от ДОПК и освобождава молителя от необходимостта да
представи такава декларация, поради следните съображения: Цитираната разпоредба
не регламентира реда, условията и предпоставките за извършване на вписване, а
само обявява с обратна сила за нищожни заличавания на обезпечения, учредени в
полза на „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност. Освен
това, следва да се посочи, че изключения не се обосноват по аналогия, а следва
да бъдат уредени изрично. Ако законодателят е считал, че следва да бъде
въведено изключение от общия ред (включително относно форма, съдържание или
изискуеми приложения) за вписване на особен залог върху търговско предприятие,
в което са включени недвижими имоти, то е следвало да стане по силата на
изрична разпоредба, каквато към настоящия момент не съществува.
Следователно, липсата на писмена декларация по чл. 264 от ДОПК е достатъчно основание да се откаже вписване на исканото обстоятелство.
По горните съображения, обжалваното определение, с което
е отказано поисканото вписване, като краен резултат е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2/-8.02.2019 г. на съдията по
вписвания при РС- гр. Костинброд, постановено по преписка вх. № 343/-8.02.2019
г. по описа на Служба по вписвания – гр. Костинброд, с което е отказано
вписване на особения залог върху търговското предприятие на „Е.П.” АД в полза
на „К.т.б.” АД, в което предприятие е включен недвижим имот – бензиностанция №
7224, находяща се в гр. Г..
Определението
подлежи на обжалване с частна жаба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
на препис от него при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.