Решение по дело №511/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от ЗК „Л. И. , Г., против М. Ф. М. от С., общ.К..

Ищецът твърди, че на 06.01.2010 год. в Ч., оБ. К. е настъпило ПТП, причинено от ответника М. Ф. М., като водач на товарен автомобил „Форд Ескорт" с рег. № К *. Твърди се, че към този момент ответникът управлявал автомобила след употреба на алкохол. При произшествието бил ударен движещия се в собственото си платно л.а. „Хонда Сивик" с рег. *, в резултат на което била причинена средна телесна повреда на водача О.Ш.Р.. Вината на ответника била безспорно установена по НОХД № 202 по описа за 2010г. на Районен съд – К., приключило с присъда от 13.05.2010г. Във връзка с претърпените от О.Ш.Р. телесни увреждания, последният предявил против ЗК „Л. И. искова претенция за репариране на търпените от него неимуществени вреди и било образувано Г.д. № 13094/2010г. по описа на Софийски градски съд. Като подпомагаща страна на ответника бил конституиран виновният водач М. Ф. М.. С решение на Софийски градски съд, по посоченото гражданско дÕло, съдът осъдил ищцовото дружество да заплати на О.Ш.Р. неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпилото ПТП - 06.01.2010г. до датата на окончателното плащане. Решението влязло в сила. Твърди се още, че на основание издаден изпълнителен лист от 26.09.2012г. било образувано изпълнително дело № *2371 при ЧСИ Р. М., по което е изплатено обезщетение в общ размер на 48 728. 71 лева, формирано като обща сума от присъдената по делото главница в размер на 30 000 лева, лихва върху главницата за периода от 06.01.2010 год. - датата на настъпилото ПТП до датата на окончателно плащане - 12.10.2012 год. в размер на 8 601. 78 лева; 3 819. 09 лева - разноски по изпълнителното дело; 3 619. 84 лева - такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ и 2 688. 00 лева - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Излага се още, че на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 86 от ЗЗД, ЗК "Л. И. се суброгира в правата на увреденото трето лице до размера на изплатеното обезщетение, като възниква правен интерес от възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 38 601. 78 лева - 30 000 лева, представляващи присъденото обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди, както и законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 06.01.2010 год. - датата на настъпилото ПТП до датата на окончателното плащане - 11.10.2012 год. в размер на 8 601. 78 лева.

В депозирания по реда на чл. 131 от ГПК отговор, ответникът оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че процесното ПТП не било извършено от него в пияно състояние, както и че не участвал в Г. дело № 13094/2010 год. по описа на Софийски градски съд като подпомагаща страна на ответника по делото, и поради това решението и мотивите нямали спрямо него установително или задължително действие.

Исковете, предявени от ЗК „Л. И. , Г. С., срещу М. Ф. М., са с правно основание - чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 03.08.2009г. между ищцовото дружество и ответника по иска М. Ф. М. е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите - полица № *93, с период на валидност от 04.08.2009г. до 03.08.2010г. по отношение вредите, които водачът на т.а."Форд Ескорт" с per. № * би причинил на трети лица, и за които застрахователят отговаря, съгласно българското законодателство.

Не се спори и относно причиненото на посочената в ИМ дата по вина на ответника ПТП, за което по НОХД № 202 по описа за 2010г. на Районен съд К. е постановена влязла в сила присъда №43 от 13.05.2010г., с която съдът е признал за виновен М. Ф. М. в това, че на 06.01.2010г. в Ч., оБ.К., при управление на МПС – личния си товарен автомобил марка „Форд Ескорт” с ДК № *, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 1,69 на хиляда, установено по надлежен ред, нарушил правилата за движение – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на платно за движение с две пътни ленти навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на О.Ш.Р. от с.Пряпорец, оБ.К., изразяваща се в счупване на вътрешния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 5-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; и счупване на полулунната кост на дясната гривнена става с изкълчване в същата става, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка за около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на осн.чл.343, ал.3, предл. 1, б.”а”, предл.2, вр. ал.1, б.”б” предл.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на осн.чл.66 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 години.

Както в материалите по приложеното ДП №15/06.01.2010г. на РУ на МВР – К., така и в настоящото производство е представен протокол за химическа експертиза /в оригинал по досъдебното производство, и като заверено копие в настоящото Г.д.№333/2013г./ за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на М. Ф. М., от 07.01.2010г., видно от заключението на който в изпратените за изследване проби кръв, взети от последния, се доказва наличие на етилов алкохол в количество 1,69 промила. По досъдебното производство е приложен и протокол за медицинско изследване на същото лице от 06.01.2010г., което е съобщило, че на същата дата е употребило 1 бира, и протоколът е подписан от освидетелствания.

От приобщеното по делото Г.д.№13094/2010г. по описа на СГС се установява, че същото е образувано по предявен от О.Ш.Р. против от ЗК „Л. И. , Г. частичен иск с цена 40 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на процесното ПТП /от 06.01.2010г. в Ч., оБ.К./. В хода на производството по искане на ответника ЗК „Л. И. , Г. с Определение от 25.03.2011г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника М. Ф. М. с ЕГН *, и последният е участвал редовно в процеса, за което е сключил договор за правна защита и съдействие № 2455 от 18.04.2011г. с „Адвокатско дружество – Й.иЕ.”. По делото е постановено влязло в сила Решение №1743 ат 13.03.2013г., с което застрахователната К. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 30 000лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на посоченото по-горе ПТП, настъпило на 06.01.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2010г. до окончателното й изплащане, като е вписано, че решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – М. Ф. М., с ЕГН *. По силата на чл.223 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.

С оглед изложеното по-горе, напълно несъстоятелни и недопкрепени с доказателства са направените от ответника в настоящия процес възражения, че не отговаряло на истината, че деянието е извършено от него в пияно състояние, по време на настъпилото ПТП не бил употребил алкохол и след него не му била извършена проверка за алкохол с техническо средство и не му била взета проба за наличие на алкохол в кръвта; както и че не бил призован и не участвал в Г.д.№13094/2010г. по описа на СГС, поради което и постановеното по делото решение нямало обвързващо действие по отношение на него.

По делото е изслушано заключение на в.л. по назначената ССчЕ, неоспорено от страните и което съдът изцяло кредитира, видно от което размерът на лихвата върху главница от 30 000лв. за периода 06.01.2010г. до 11.10.2012г. включително, е 8 573,66лв. Вещото лице установява също така, че посочената в преводно нареждане за кредитен превод от 11.10.2012г. банкова сметка на ЧСИ Р.М., рег.№790, район на действие СГС, е заверена със сумата 48 728,71лв., във връзка с изп.дело №*2371 /със страни взискател О.Ш.Р., и длъжник ЗК „Л. И./, като посоченото от ЗК „Л. И. основание е превод по Г.д.№ 13094/2010г. На 12.10.2012г. във връзка с образуваното изп.дело в полза на взискателя О.Ш.Р., чрез пълномощника му адв.Смолички, е изплатено обезщетение в размер на 30 000лв.

При тези данни съд намира, че предявеният иск по чл.274 от КЗ е основателен и доказан, а искът за лихви – частично основателен.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение. Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки, визирани в цитираната правна норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата, в редакцията й към датата на процесното ПТП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, като в чл 174, ал.1 от ЗДП е предвидено, че се налага административно наказание на водача, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Следователно допустимата от закона норма е 0,5 на хиляда, а в настоящото производство се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към момента на ПТП е 1,69 промила. Или, налице са предпоставките на чл. 274, ал. 1. т. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника, поради което предявеният иск за главница в размер на 30 000лв. е основателен.

По отношение на претенцията за лихви, с оглед неоспореното заключение на вещото лице, за претендирания период 06.01.2010г. - 11.10.2012г. включително, върху главницата в размер на 30 000лв. се следва лихва за забава в размер на 8 573,66лв., поради което и искът по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 8 601,78лв. следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, разноски в полза на ищеца се следват съобразно уважената част на исковете в размер на 3 664,35лв.

Ето защо и на основание чл.235 ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М. Ф. М., с ЕГН *, да заплати на ЗК „Л. И. , Г., ЕИК *, на основание чл. 274 от Кодекса за застраховането, сумата в размер на 30 000 лв., и на основание чл. 86 ЗЗД, обезщетение за забава върху сумата 30 000 лв. за периода от 06.01.2010г. до окончателното плащане - 12.10.2012г. в размер на 8 573,66лв., както и деловодни разноски в размер на 3 664,35лв.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху сумата 30 000 лв. за разликата над 8 573,66лв. до пълния предявен размер 8 601,78лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: