Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№     …….…/……….….    , гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на трети август през 2020год. в състав:

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1501 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на А.М.А. *** ЕГН ********** подадена чрез адв. А.Х. ***-0819-002944/12.06.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което са му били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 116 от ЗДП; 2. глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП; 3. глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване  нормата на чл. 123, ал.2 от ЗДП и 4. Глоба в размер на 300лв. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 150 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено изцяло. Сочи че НП било постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила – АУАН и НП били постановени в нарушение на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, описаната в акта и НП фактическа обстановка била непълна и неясна, не било описано в акта и НП с какви действия въззивникът бил нарушил разпоредбата на чл. 116 от ЗДП, липсвали изобщо факти за третото вменено във вина на въззивника нарушение (нарушението по т.3 от НП), както и в нарушение на материалния закон като твърди изобщо, че ПТП не било настъпило, а по отношение на нарушението по т.4 от НП сочи, че неправилно била ангажирана отговорността за нарушение на чл. 150 от ЗДП като правилната според него квалификация била по чл. 150а от ЗДП.

В съдебното производство процес. представител на въззивникът поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. В последното по делото заседание във фазата по същество моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно като претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова – Атанасова, в които същата изразява становище че адм. наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, при ангажиране отговорността на въззивника не са били допуснати нарушения на процес. правила, а нарушенията били доказани. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно отправя искане за определяне на по-нисък размер на адвокатско възнаграждение за ответната страна.

ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.04.2019год. около 08:00ч. въззивникът управлявал л.а. „Фиат Мареа“ с рег. № В4135РР по улица „Карамфил“ в гр.Варна, в посока бул. „Левски“. В същото време св. М.Л. бил предприел косо пресичане на улица Карамфил малко след кръстовището с ул. „Люляк“ в посока от ляво надясно спрямо посоката на движението на въззивника. Св. Л. *** и бил почти достигнал до автомобила си, когато въззивникът минал покрай него от лявата му страна и с предната броня на автомобила който управлявал закачил левия крак на св. Л. в областта на лявата подбедрица. След ПТП-то въззивникът изобщо не спрял, а продължил движението си напред. Св. Л. почувствал блока в областта на левия крак. Същият подал сигнал на тел. 112 за това, че е претърпял ПТП. Произшествието било разпределено за отработване на екип на сектор ПП в който участвал св. С.. От пострадалия и другите лица които били на мястото на произшествието контролните органи установили ситуацията при която е възникнало ПТП-то както и рег. № на автомобила който ударил св. Л.. По-късно същия ден свидетелите Л. и Б. дали и писмени обяснения по случая. На следващия ден въззивникът бил установен като водач на МПС-то което било ударило св. Л.. Същият също дал писмени обяснения по случая, в които потвърдил, че именно той е управлявал автомобила, както и че пред него когато тръгвал имало човек който явно бил закачил.

На същата дата 06.04.2019год., св. С. съставил срещу въззивника АУАН бл. № 245457, в който посочил че същият е нарушил разпоредбите на на чл. 116 от ЗДП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП, чл. 123, ал.2, т.1 от ЗДП, чл. 150 от ЗДП и на два пъти чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП тъй като на 05.04.2019год. около 08:00ч. в гр.Варна, по ул. „карамфил“ посока бул. „Левски“, управлявал л.а. „Фиат Мареа“ с рег.№ В4135РР, собственост на Мартин М. ЕГН ********** *** не пропуска и блъска пресичащият от ляво на дясно пешеходец М.Л. ЕГН ********** който получава контузия на лява подбедрица. Водачът не спира да установи последиците от ПТП и го напуска без да уведоми службата за контрол на МВР. Управлява без СУМПС (неправоспособен) поради свършване на контролните точки. Не носи СУМПС и КТ към него.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили и писмени такива.

На 12.06.2019год., въз основа на акта, АНО издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта добавил, че СУМПС   и КТ не били носени от водача, тъй като били на съхранение в Сектор ПП, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл.116, чл. 123, ал.1, т.1, чл. 123, ал.2 и чл. 150 от ЗДП и му наложил следните адм. наказания – глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП; глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП; глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основани чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП; както и глоба в размер на 300лв. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали А.С. (актосъставител), Галин Стойчев, М.Л. и Б.Б..

В показанията си пред съда св. С. сочи, че е съставил АУАН. Че е посетил местопроизшествието след получен сигнал и на място заварил ударен пешеходец. Получил информация и за пешеходния номер на МПС-то което било ударило пешеходеца и по него установил, кой е собственика, а след това и въззивника като водач на посочената дата.

В показанията си пред съда св. Стойчев сочи, че познавал въззивника от много време, че последният нямал шофьорска книжка ама карал кола. Сочи, че миналата година когато отивали на работа тръгнали с кола „Фиат Марея” от „Цветния квартал” като колата я карал въззивника. Сочи че както карали срещу тях излезли едни хора с тръби в ръцете и тръгнали към тях. Сочи че тези хора не ги познавали, както и че А. „въззивника“ не бил ударил никой.

В показанията си пред съда свидетелите Б. и Л. сочат, че Л. е бил ударен от движещ се с бърза скорост лек автомобил, по левия крак около коляното от външната страна като, колата изобщо не спряла, а продължила напред.  Сочат, че са давали писмени обяснения по случая.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, сведения от Б.И.Б. и М.Г.Л. давани на 05.04.2019год., сведение от А.А.М. давани на 06.04.2019год., констативен протокол за ПТП № 608 от 06.04.2019год., протокол за доброволно предаване и справка за нарушите.

Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното следствие са приети писмо от началника та сектор ПП УРИ 819000-22801 и приложените към него справка за нарушител, справка за контролни точки на водача на МПС и протокол за доброволно предаване.

От събраните в хода съдебното следствие гласни доказателства съдът не кредитира единствено показанията на св.С. в частта в която заявява, че въззивникът не бил ударил никого с колата, тъй като в тази им част показанията му са в пълно противоречие с целия останал събран по делото доказателствен материал – показанията на тримата останали разпитани по делото свидетели от които св.Л. – пострадал и св. Б. очевидец, от приложените към преписката писмени обяснения в това число и от въззивника в които същия сочи, че е закачил човека.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства /изключая показанията на св.С. в коментираната по-горе част/, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

От правна страна.

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Доколкото с НП на въззивника са наложени санкции за четири нарушения съдът прецени, че следва да обсъди всяка част от НП отделно.

По т.1 от НП.

Съдът констатира, че в тази част НП е бил съставено при допуснати съществени нарушения на процес. правила доколкото е налице пълна неяснота във волята на АНО какво точно нарушение е приел за извършено и която норма от ЗДП е приел за нарушена. С НП в тази му част на въззивника е наложена санкция на  основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП, а именно за това че е нарушил правилата за предимство в резултат на което е причинил ПТП. Няма спор, че разпоредбата на чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП е бланкетна и следва да бъде запълнена с друга такава регламентираща правила за предимство. Посочената в НП обаче норма на чл.116 от ЗДП не е норма регламентираща правило за предимство. Същата е обща разпоредба и насочва към задълженията на водачите за обща толерантност към пешеходците. От друга страна фактите така както са описани в обст. част  „не пропуска и блъска....” също насочват по-скоро към извод за не дадено предимство на пешеходец в каквато насока е и приложената санкционна норма, достатъчно обстоятелства и факти които да обусловят това предимство, както и  нормата където е регламентирано то няма. В края на краищата каква точно норма е приел АНО за извършено, какво нарушение е приел за осъществено и въз основа на какви приети за установени факти може само да се гадае. В контекста на горното съдът изцяло споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процес. правила довело до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. В случая неяснотата във волята на АНО както по отношение на фактическото така и по отношение на юридическото обвинение е толкова голяма и съществена че лишава съда изобщо от възможността да извърши преценка за законосъобразност на НП досежно приложението на материалния закон.

С оглед на горното съдът счете, че НП в частта на т.1 е издадено в нарушение на процес. закон, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По т.2 от НП.

С тази част на НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата  на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП. Посочената норма вменява в задължение на участник в ПТП да спре и да установи какви са щетите от произшествието. В случая в обст. части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти описващи такова нарушение – посочено е, че въззивникът като водач на МПС е блъснал пешеходец след което не спрял да установи вредите от произшествието.

От сбраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява, че преминавайки покрай св.Л. с предната броня на автомобила въззивникът е закачил левия крак на свидетеля, след което не спрял а продължил. С други думи правилно АНО е приел, че нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП е било извършено от въззивника.

Доколкото в случая не са налице каквито и да било доказателства сочещи на извод, че извършеното нарушение се отличава от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност респ. липсата на такава съдът (както очевидно и АНО) счете, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив нарушението е типично.

 

Правилно е била приложена и съответната санкционна норма на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП доколкото точно тази норма предвижда санкция за водач на който наруши задълженията си като участник в ПТП. В случая за това нарушение АНО е наложил на въззивника двете предвидени в закона наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС в максималния предвиден в закона размер – глоба 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест. По отношение на наказанието глоба съдът счете, че същото е наложено от АНО при спазване нормата на чл. 27 от ЗАНН, при наличие само на отегчаващи отговорността обстоятелства /нарушението е извършено от неправоспособен водач на МПС, при наличие на влезли в предходен момент 20бр. НП, с някой от които са били наложени санкции в значителен размер/, съответно е на извършеното нарушение и в пълнота ще постигне целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. Нещо повече според настоящия съд с оглед данните за многобройни предходни санкции, които   очевидно не са постигнали целения поправителен и предупредителен ефект определяне на наказание в по-нисък размер би било самоцелно. Отделен е въпроса, че в случая с оглед на установените по делото факти, че въззивникът изобщо не е спрял след ПТП с пострадал човек същият е нарушил и задълженията си по чл. 123, ал.1 т.2, букви а-б от ЗДП, за каквито нарушения няма данни да е бил привлечен към адм.наказателна отговорност.

Що се касае до изложеното във фазата по същество становище на защитата за недоказаност на това адм.наказателно обвинение поради наличие на съществени противоречия в показанията на свидетелите Л. и Б. то не се споделя от съда. Действително има противоречия в показанията на тези свидетели но те не касаят основния главния за предмета на доказване факт. Противоречията са относно това от коя страна на пътя се е намирал дома на Добри, както и по отношение на това дали ПТП-то е станало в момента след като Л. слязъл от своя автомобил или след като се връщал към него. Тези противоречия обаче,  както бе посочено по-горе, не касаят основния за предмета на доказване факт – наличие на съприкосновение между автомобила управляван от въззивника и св. Л. като в тази част показанията на свидетелите са единни и непротиворечиви както по отношение на механизма на ПТП така и по отношение на мястото на съприкосновението.От друга страна следва да бъде посочено и това, че показанията се депозират повече от година след настъпване на събитието за което се свидетелства така, че е напълно разбираемо и допустимо някой обстоятелства да не се възпроизвеждат с точност.

По отношение на наказанието лишаване от правоуправление обаче съдът счете, че това наказание е било неправилно наложено на въззивника доколкото към момента на извършване на нарушението, той не е бил правоспособен водач на МПС /изгубил е правоспособност поради отнемане на всички контролни точки още през 2007год./, а съгласно константната съдебна практика никой не може да бъде лишен от право което не притежава.

В контекста на горното НП в частта на т.2 следва да бъде изменено като бъде отменено наказанието лишаване от правоуправление.

По т.3 от НП.

С тази част на НП на въззивникът е наложно наказание за нарушаване нормата на чл. 123, ал.2 от ЗДП.

Съгласно посочената разпоредба всеки участник в ПТП е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка „ГО на автомобилистите”, а в зависимост от последиците от произшествието да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.

Досежно това нарушение, в обст. част както на АУАН така и на НП не се съдържат каквито и да било факти и обстоятелства. Няма посочени факти свързани с това данни за самоличността, съответно за ГО да са били искани и съответно да не са били представени. Налице е пълна неяснота във волята на АНО въз основа на какви обстоятелства и факти е приел, че такова нарушение изобщо е било извършено от въззивника. Горното съставлява съществено нарушение на процс. правила и е достатъчно основание за отмяна НП в тази му част на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Следва да бъде отбелязано обаче че в преписката се съдържа протокол за ПТП с пострадало лице, в който фигурират както данните на въззивника така и данните за застраховката ГО – полица, застраховател и срок на валидност на застраховката което е показателно че такова нарушение не е било извършено.

По т.4 от НП.

С тази част на НП въззивникът е бил санкциониран  по реда на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 150 от ЗДП.

В случая както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението от обективна и субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира.

С НП въззивникът е бил санкциониран  по реда на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП. Посочената норма предвижда санкция глоба в размер от 100 до 300лв. за този който управлява МПС, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.4 от ЗДП или след като СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или т.4 или по реда на чл. 69а от НПК, или е обявено за невалидно тъй като  изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно нормата на чл.150 от ЗДП /в редакцията към дата на нарушението 05.042019год./ „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че въззивникът А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.150 от ЗДП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В горната насока са както показанията на св. Стойчев така и писмените обяснения дадени от самия въззивник, от които се установява, че на датата посочена в НП /05.04.2019год./ въззивникът е управлявал МПС-то посочено в НП.

От друга страна по категоричен начин от показанията на св. С. и приложената към делото справката от началника на Сектор се установява, че към тази дата въззивникът не е бил правоспособен водач на МПС. Видно от цитираната справка въззивникът е изгубил правоспособност по смисъла на чл. 157, ал.4 от ЗДП на 15.04.2007 год. поради изчерпване на всички контролни точки като в справката изчерпателно са посочени всички НП в резултат на които са били изчерпани точките. В подкрепа на справката е и приложения протокол за доброволно предаване видно от който СУМПС на въззивника е било иззето още на 11.12.2009год. И след като това е така, то нарушение на цитираната по-горе норма е налице.

Доколкото в случая не са налице каквито и да било доказателства сочещи на извод, че извършеното нарушение се отличава от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност респ. липсата на такава съдът (както очевидно и АНО) счете, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив нарушението е типично.

Що се касае до изложеното в жалбата становище, че неправилно била ангажирана отговорността на въззивника за нарушаване на чл. 150 от ЗДП вместо по чл. 150а от ЗДП то не се споделя от съда доколкото в случая въззивникът е неправоспособен водач на МПС по силата на чл. 157, ал.4 от ЗДП, а не водач, с отнето СУМП /лишен от право да управлява, МПС/ със свидетелство, но за друга категория с изтекъл срок на валидност на документа и т.н

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и правилно е ангажирана отговорността на въззивника по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП. Законосъобразно и при спазван нормата на чл. 27 от ЗАНН е бил определен и размера на наложеното наказание – глоба в размер на максималния размер от 300лв. доколкото се касае за деец с явно изградени навици за правонарушения /налице са 20 предходни НП за нарушения по ЗДП в това число и за същото нарушение/, при който наложеното до момента адм. Наказания за нарушения по ЗДП очевидно не са постигнали целения предупредителен и поправителен ефект. Нещо повече според настоящия съд наказание наложено в по-нисък размер в случая не би постигнало никакъв ефект спрямо въззивника. Наказанието би било самоцелно и би култивирало у него чувство за безнаказаност.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че НП в частта на т.4 е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено

По разноските.

С оглед крайния изход на делото съдът намира, че искането на въззивника за присъждане на разноски се явява основателно, поради което и такива следва да му се присъдят съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., която сума надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към 29.06.2020год.) – датата на сключване на договора за правна помощ и плащане на сумата. Съдът като взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални усилия за реализиране правото на защита, съответно опровергаване на обвинителната теза от една страна и от друга направеното своевременно от страна на процес. представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на възнаграждението счете, че последното се явява основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до предвидения в наредбата – чл. 7, ал.2, т.1 размер, а именно 100лв. И като съобрази, че НП е отменено в две части (за санкция в общ размер на 400лв.) и като направи съответните аритметични пресмятания съобразно сумата за която жалбата е уважена съдът счете, че на въззивника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 44.44лв.. Посочената сума следва да бъде изплатена на въззивника от въззиваемата страна ОД на МВР Варна.

По искането на процес. представител на въззиваемата страна. С оглед изхода на делото съдът намери, че отправеното от процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също се явява основателно поради което и такова следва да бъде присъдено на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв., както и това, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки непосредствено преди последното съдебно заседание съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско в размер на 44.44лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника А.М.А. ***.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-002944 от 12.06.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД МВР Варна с което на А.М.А. ЕГН ********** *** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 116 от ЗДП.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-002944 от 12.06.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД МВР Варна с което на А.М.А. ЕГН ********** *** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП като ОТМЕНЯ наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-002944 от 12.06.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД МВР Варна с което на А.М.А. ЕГН ********** *** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 123, ал.2 от ЗДП.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-002944 от 12.06.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД МВР Варна с което на А.М.А. ЕГН ********** *** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 150 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА А.М.А. ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 44.44лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на А.М.А. ЕГН ********** ***, на сума в размер на 44.44лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: