Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА С.
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8215 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с решение
от 31.05.2012 г. по т.д. № 1881/2012 г. на СГС, VІ-18 състав е открито
производство по несъстоятелност на „ВИК И.“ ЕООД, като за начална дата на
неплатежоспособността е определена датата 31.12.2008 г. Посочва, че с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том ІІІ, рег. № 8440,
дело № 389/2008 г. от 24.03.2008 г. на нотариус Р.Д.дружеството-длъжник чрез
управителя си Е.П. е продало единствения си наличен актив – Урегулиран поземлен
имот, целият с площ от 520 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 632
кв.м., който имот е идентичен с имот, обозначен като парцел VІІІ-919 от квартал
105 по плана на гр. София, м. „Кръстова вада“, при
съседи: бул. „Черни връх“, УПИ ІХ-920, УПИ VІ-1589, 916, УПИ VІІ-860, 861, 862,
заедно с построената върху гореописания УПИ триетажна масивна сграда,
представляваща стоматологична поликлиника за индивидуална стоматологична
практика и офиси със застроена площ от 139,5кв.м. и РЗП от 637,82 кв.м.,
състояща се от сутерен от четири склада и котелно помещение, първи етаж от предверие-чакалня, коридор, три офиса и две тоалетни, втори
етаж от коридор, четири офиса и две тоалетни, трети етаж от предверие-чакалня,
коридор, два стоматологични кабинета, два офиса, две тоалетни и частачно и мансарден етаж от предверие,
коридор, четири офиса, тоалетна, склад, чистачно и тераса, находящи
се на адрес: гр. София, бул. **********на ответника „Т.“ АД за сумата от
580 000 лева, за която е записано, че е заплатена напълно от купувача на
продавача. Твърди, че двете дружества „ВИК И.“ ЕООД и „Т.“ АД са свързани лица
по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. Купувачът „Т.“ АД след няколко месеца с
нотариален акт от 19.12.2008 г. е продал имота на „А и Д И.2008“ ЕООД /с
променено наименование „Л.Б.Ц.“ ЕООД/. Твърди, че гореописаната сделка
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като
разпоредителните сделки с имота са извършени в противоречие с обичайната
търговска практика и морала в търговските отношения и с оглед постигането на
крайната цел за неправомерно увреждане на кредитора „Д.Б.– в ликвидация“ ЕООД,
както и при липса на плащане. Твърди, че сделката е нищожна поради липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Посочва, че лицата Е.П.П., В.К.Н. и В. Д.Д.като
представители на страните по сделките – участници в нотариалното производство
са действали изцяло под психически натиск, осъществен от лицето А.Ч.за
постигане на негови лични цели, без да обмислят, четат и да разбират какви
документи подписват. Твърди, че нотариалната сделка е изповядана без да бъде
четен нотариалния акт на страните, което е самостоятелно основание за нейната
недействителност поради нарушаване на процедурата, установена в чл. 475, ал. 1 ГПК. Счита, че сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй
като заобикаля закона, тъй като крайната цел на лицата е не постигане на транслативен ефект като цел на договора за покупко-продажба
на недвижим имот, а декапитализация на дружеството на
ищеца, с което по един неправомерен начин се увреждат интересите на кредиторите
му. Твърди, че сделката е нищожна и при липса на основание, предвид липсата на плащане
и на намерение на страните да се обвържат по нея. Посочва, че сделката е
нищожна и като такава, сключена във вреда на представлявания по смисъла на чл.
40 ЗЗД. Твърди, че сделката е нищожна и поради привидност на договарянето по
смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, при наличие на абсолютна симулация. Посочва, че
сделката е нищожна и поради противоречие със закона поради нарушение на
изискването на чл. 4, ал. 7 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Предвид изложеното иска да се прогласи нищожността на оспорената сделка за
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 2, том ІІІ, рег. № 8440, дело № 389/2008 г.
от 24.03.2008 г. на нотариус Р.Д.. С молба от 22.01.2014 г. ищецът уточнява, че
исковете са предявени при условията на евентуалност, като съдът дължи
произнасяне в поредност, съответна на естеството на
поддържания в исковата молба порок. С допълнителна искова молба оспорва
възраженията на ответника.
Ответникът „Т.“ АД /в
ликвидация/ оспорва изцяло исковете като недопустими, евентуално като
неоснователни. Счита, че е налице основание за прекратяване на производството,
във връзка с по-рано заведено дело от кредитор на дружеството, с което се
оспорва същата сделка, както и поради липсата на правен интерес. По претенцията
за прогласяване на нищожност поради добрите нрави сочи, че изложеното в
исковата молба се отнася до договор за наем, по който ответникът не е страна.
Поддържа, че доводите в исковата молба за нееквивалентност на престациите са абсолютно произволни. Твърди, че сделката е
сключена при ясно изразена воля от дееспособни лица, като волята за сключване
на нотариалния акт е предхождана от органни решения
на търговските дружества. Счита за невярно твърдението, че процесният
нотариален акт не е четен на страните. Поддържа, че сделките не са сключени в
нарушение на закона. Излага съображения и по останалите наведени доводи за
нищожност на сделката. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете.
Претендира разноски. С отговор на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че изцяло оспорва изложените в допълнителната искова молба
обстоятелства и съображения.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С
решение от 31.05.2012 г. по т.д. № 1881/2012 г. по описа на СГС, ТО, VI-18
състав е открито производство по несъстоятелност на „ВИК И.“ ЕООД и е
определена начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2008 г.
Установява
се, че с договор за покупко-продажба обективиран в
нотариален акт № 101, том I, рег. № 2638, дело № 95 от 01.02.2008 г. на
нотариус Р.Д.дружеството „ЕКС С.“ ЕООД, представлявано от В.К.Н. и М.М.К. продава на „ВИК И.“ ЕООД, представлявано от Е.П.П. процесните недвижими имоти.
С
протокол от 05.02.2008 г. от проведено заседание на съвета на директорите на „Т.“
АД, в присъствието на всички членове – В.К.Н., Е.Т.В. и Е.П.П.
е избран за зам. председател на съвета на директорите Е.Т.В.. Председател на
съвета на директорите и изпълнителен директор остава В.К.Н., която е овластена да представлява дружеството с взето решение на
заседание на съвета на директорите, проведено на 21.11.2006 г., което решение е
вписано в регистъра на СГС.
Видно
е от протокол от учредително събрание на акционерите в акционерно дружество „К.“
АД, че в дружеството като учредител участва лицето Е.П.П..
Представен
е протокол от 20.03.2008 г. от проведено заседание на съвета на директорите на
„К.“ АД, едноличен собственик на капитала на „ВИК И.“ ЕООД, в присъствието на
всички членове, а именно: Г.Д.К., Е.П.П. и М.А.К., на
което е взето решение за продажба на процесните
недвижими имоти, собственост на „ВИК И.“ ЕООД, за сумата 572 500 лева,
която да бъде платена от купувача „Т.“ АД на продавача „ВИК И.“ ЕООД преди
подписването на нотариалния акт за покупко-продажба на имота. Записано е, че
общото събрание упълномощава управителя на „ВИК И.“ ЕООД Е.П.П. да извърши от името и за сметка на „ВИК И.“ ЕООД всички
необходими действия по изповядването на сделката на покупко-продажба на
недвижимите имоти пред нотариус, включително и да представлява дружеството като
подпише от негово име нотариалния акт и всички останали необходими за сделката
документи.
Видно
е, че с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на
нотариус Р.Д.„ВИК И.“ ЕООД, представлявано от управителя Е.П.П. продава на „Т.“ АД, представлявано от изпълнителния
директор В.К.Н., следните свои собствени недвижими имоти, находящи
се в гр. София, Столична община, район Лозенец, бул. „*********а именно:
урегулиран поземлен имот, целият с площ от 520 кв.м. по скица, а по нотариален
акт с площ от 632 кв.м., който имот е идентичен с имот, обозначен по скица като
парцел VIII-919 от квартал 105 по плана на гр. София, местност „Кръстова вада“, заедно с построената върху гореописания УПИ
триетажна масивна сграда, представляваща Стоматологична поликлиника за
индивидуална стоматологична практика и офиси, със застроена площ 139,87 кв.м.,
състояща се от: сутерен от четири склада и котелно помещение. Първи етаж от
преддверие-чакалня, коридор, три офиса и две тоалетни. Втори етаж от коридор,
четири офиса и две тоалетни. Трети етаж от преддверие-чакалня, коридор два
стоматологични кабинета, два офиса, две тоалетни и чистачно и Мансарден етаж от
преддверие, коридор, четири офиса, тоалетна, склад, чистачно и тераса, за
сумата 572 500 лева, която сума управителя на дружеството-продавач заяви,
че е получил напълно от изпълнителния директор на дружеството-купувач, преди
подписване на настоящия договор.
По
делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че А.П.Ч.и В.К.Н. са били в граждански брак към дата на сключване на процесната сделка – 24.03.2008 г.
От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че пазарната стойност на
оценявания процесен имот към февруари/март 2008 г.
възлиза на 848 300 евро без ДДС или с левова равностойност
1 659 000 лева. Пазарният наем към същия период за имота е 7 335
евро на месец или 14 350 лева. В съдебно заседание вещото лице допълва, че
е посетил на място „Райфайзенбанк“ и за изследвания период няма плащания.
Изследвани са банковите сметки и на двете страни. Не са постъпвали даже и тези
суми, които са цитирани в процесните нотариални
актове.
При
разпита свидетелката Е.П.П. заявява, че е участвала в
дружествата „Т.“ АД и „ВИК И.“ ЕООД, тъй като работила в клиника Л.като лекар и
впоследствие разбрала, че е член на тези дружества, без да знае. Разбрала,
когато в Л. клиник влезли едни немци, които имали
претенции по отношение на А.Ч.и започнали да я разпитват в досъдебното
производство. Посочва, че през 2008 г. с всичко юридическо се занимавал А.Ч., а
тя, с още няколко човека, били водени пред нотариус, не им се четяло нищо, а
само подписвали. Не знае дали е подписвала нотариален акт. Когато била извикана
в досъдебното производство и била обвинена, то тогава разбрала какво се е
случило. Подписала се под нотариален акт без да чете и затова всъщност си
понесла последствията. Заявява, че съществувала принуда от страна на А.Ч. към
нея, тъй като той и бил шеф в Леграно и била зависима
от него, защото получавала заплата си там като лекар. А.Ч.ръководел всички
фирми. Той казвал какво да става, къде да се ходи, какво да се прави и какво да
се подписва. Посочва, че не е участвала във вземането на решения и не е имала
документи за фирма, нито е имала печат за фирма и не е знаела изобщо, че е била
създадена тази фирма. Не е проверявала по повод тази фирма, защото не е имала
съмнения, че фигурира там. Заявява, че абсолютно никога, когато са ходили пред
нотариус не им е четено това, което подписват. Не е виждала да се плаща цена за
сделки. Освен нея пред нотариуса присъствали Е., което е счетоводителка на
фирмите, В. и понякога М.. Сочи, че е контактувала с адв.
С.Й.К.-В. до степен, до която А.Ч.й е казал къде да отиде. Адв.
В. била адвокат на А.Ч.и инициатива да се вижда с нея никога не е била нейна. Когато
ги водели да се подписват, не им е било обяснявано за какво става въпрос, нито
са чели документи. Сочи, че сигурно е подписвала протокол с решение за
придобиване на имот, но какво е било пред нея като съдържание не може да каже.
Където й кажели, ходела.
При
разпита свидетелката В.К.Н. сочи, че знае дружествата „ВИК И.“ ЕООД и „Т.“ АД,
като в последното имала участие в съвета на директорите. Бившият й съпруг А.Ч.имал
много дружество и в много от тях била поставена заедно с други хора. Той
създавал съответното дружество и в последствие ги викали да се подпишат на
съответните места. Официално се развела с А.Ч.през 2010 г. Знае за сделка през
2008 г. за придобиване на недвижим имот, като за нея знае от нотариалния акт,
който изискала от нотариус лед като се развела. В тази сделка не знам като
каква е фигурирала. Ако е бил нужен подписът й, сигурно е присъствала на тази сделка.
Нотариусът никога не им е чел нотариалният акт. Не знае да е плащана цена по
сделката и се съмнява, предвид начинът, по който е поцедирал
бившия й съпруг. Прехвърляли се пари от място в място, като няма представа дали
е имало реална сделка. Заявява, че А.Ч.имал постоянен натиск над нея и не само
за сделките. Подписвала е документи не по нейно желание и когато е задавала
въпроси, не и било отговаряно. Притискал всички. При
него работили баща й, кръстницата й, леля й, майка й и тя се водела на работа.
Сочи, че познава М. К.К., която работела с А.Ч.поне
10 години преди да се запознаят в немската фирма. А.Ч.създавал много дружества
едно след друго. Например вечерта измисля името „Т.“ и на другата сутрин вече
се носят документи и се казва кой да подписва. Той движел всички дружества.
Посочва, че Е.В. е нейна майка.
При
разпита свидетелката Е.Т.В. заявява, че знае фирмата „Т.“ АД, в която се е
водела. Самите дружества не са имали особена дейност и фактически не е
осчетоводявала много документи. Посочва, че е счетоводител по професия. Била
счетоводител на фирма „Е.“ . Всички фирми общо взето се помещавали на едно
място и за тях отговарял А.Ч.. Разбрала за сделката през 2008 г. след нея, като
трябвало да я осчетоводи. Пари не е осчетоводявала. На практика „ВИК И.“ ЕООД
продава на „Т.“ АД, защото няма пари да плати на другата фирма, от която е
купила имота. Само документално се оформяли нещата. Лично тя не е виждала да се
дават пари на ръка, нито по банков път е постъпвало нещо. Съгласувала с А.Ч.,
тъй като той казвал всичко и веднъж дори ходила при адв.
С.К., за да се консултира с нея. Тези действия много я притеснявали и счетоводно
нямало как да ги отрази. Правела го, тъй като работела там и защото А.Ч. я
задължавала да го прави. Водел ги е при
нотариус Р.Д.и общо взето не са чели нещата. Понякога присъствала и адв.К.. А.Ч.казвал какво да се прави за всички дружества,
които били около седем, осем.
При
разпита свидетелката С.Й.К.-В. заявява, че е адвокат по професия. Посочва, че е
изготвила проекта за нотариален акт за процесната
сделка на 24.03.2008 г. и е присъствала на сделката. Не е вписана като
присъстваща на нотариалния акт, но тя изготвила нотариалния акт и със сигурност
е присъствала като адвокат изготвил проекта. Не помни дали през 2008 г. е била
адвокат на А.Ч.. Познава Е.П. и В.Н.. Не помня кои лица са присъствали на
сделката. Не помни дали А.Ч.е присъствал на сделката. Категорично нотариалният
акт бил прочетен. След прочитане на сделката Р.Д.попитал дали са съгласни
страните и съответно имало потвърждение и от двете страни. Не си спомня А.Ч.да
е търсил нейните услуги по повод дружествата „ВИК И.“ ЕООД и „Т.“ АД. Мисли, че
не е подготвяла документи за регистрация на дружествата „ВИК И.“ ЕООД и „Т.“
АД.
При
разпита свидетелката М.М.К. заявява, че познава В.Н.
от 2006 г., 2007 г., тъй като били в един офис. Познава й Е.В., която била
счетоводител на „Е.“ ЕООД, както и д-р Е.П. от 2007 г. като приятелка на В.. В.
била заедно с нея управител на „Е.“ ЕООД и изпълнителен директор на „Т.“ АД.
Д-р П. била управител на „ВИК И.“ ЕООД. Знае за имота на бул. „*********който
бил собственост на „Е.“. Продажбата на имота между „Е.“ на „ВИК И.“ била
изповядана пред нотариус Р.Д., който прочел акта. Документите за тази сделка
били подготвени от адв. С.К.. Знае, че е имало
прехвърляне между „ВИК И.“ ЕООД и „Т.“ АД, но в самата сделка не е участвала,
тъй като няма нищо общо с двете дружества. Присъствала обаче пред нотариуса на
сделката, тъй като имала работа и използвала да я закарат. Станала свидетел на
самото четене на сделката. Познава г-н Ч.. Знае, че имало период, в който В. и Ч. бил в брак за кратко, като от
2007 г. били във фактическа раздяла. А.Ч.не е присъствал на никоя от сделките.
Няма впечатление Ч. да е указвал натиск при сделките. Заявява, че с Ч. се познават
от деца и не са участвали в дружества. Посочва, че в „И.И.
Груп“ е била в съвета на директорите, но не е била акционер. Заявява, че няма
работни взаимоотношения с А.Ч., а само лични.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са евентуално съединени искове с
правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 2, том ІІІ, рег. № 8440, дело № 389/2008 г. от 24.03.2008 г. на
нотариус Р.Д., поради извършването на сделката при противоречие на закона;
евентуално при заобикаляне на закона; поради липса на съгласие; при накърняване
на добрите нрави; при липса на основание; поради привидност на договора; във
вреда на представлявания и при нарушена процедура. Съобразно практиката на Върховния касационен съд, което е
съобразено и от ищеца в молбата, подадена на 22.01.2014 г., начинът на съединяване
на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността
и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията на
евентуалност – ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото
прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е
длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца
порок в поредност от най-тежкия – противоречие със
закона или заобикалянето му, през по-леките, каквито са липсата на основание,
липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или
липсата на форма.
1/ По иска за прогласяване
нищожност на договора за покупко-продажба на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона:
Противоречието със закона
представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. Според
ищеца, при сключване на процесната сделка е била
нарушение разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари. Приложимата към датата на сключване на договора 24.03.2008 г. редакция на
разпоредбата гласи, че лицата, извършващи операция или сделка чрез или с лице
по чл. 3, ал. 2 и 3 от закона на стойност над 30 000 лева или тяхната
равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лева или тяхната
равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са длъжни да
декларират произхода на средствата. Лицата по чл. 3, ал. 2 и, ал. 3 са длъжни
да изискат декларацията преди извършването на съответната операция или сделка.
Видно е от съдържанието на цитираната норма,
че същата не може да намери приложение в конкретния случай, тъй като не е
налице плащане в брой. Ето защо следва да се приеме, че процесната
сделка не е сключена в противоречие със закона и конкретно в нарушение на чл.
4, ал. 7 ЗМИП.
2/ По иска за прогласяване нищожността на
договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
поради заобикаляне на закона:
Сделката е сключена при заобикаляне на
закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства – когато
от външна страна правната форма е спазена, но целта е чрез нея да се постигне
един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на
закона сделка поначало е позволена, но е недопустима нейната по-далечна цел. Когато
сделките са повече от една, нищожна е обикновено не всяка сделка, а цялата
поредица от сделки в тяхната съвкупност, тъй като чрез тях се постига един
забранен от закона резултат. Така решение № 107/23.03.2012 г. по гр.д. №
689/2011 г. на ВКС, IV Г.О., решение №
54/18.03.2013 г. по гр.д. № 627/2012 г. на ВКС, IV Г.О., решение № 22/01.02.2016 г. по гр.д. № 4447/2015 г. на ВКС, IV Г.О. и др.
В случая са извършени в кратък период от
време три сделки с процесните недвижими имоти, но
този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че атакуваната в настоящия
процес сделка е нищожна поради заобикаляне на закона. При този вид порок
съществуването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на
договора – участниците в сделката съзнават, че чрез нея постигат цел, която
законът не позволява, подлежи на доказване в процеса, като тежестта за
установяване на този факт е за ищеца. Съдът намира, че при цялостната преценка
на ангажираните по делото доказателства не се установява страните по сделката
да са целели друг правен резултат, различен от този на самата сделка. Ищецът
сочи, че целеният резултат е декапитализация на „ВИК И.“
ЕООД, с което да се увредят по неправомерен начин интересите на кредиторите на
дружеството и същите да се лишат от възможността да удовлетворят своите
вземания. Преценката за нищожност на договора се прави към датата на неговото
сключване, като по делото не са събрани доказателства, че към тази дата „ВИК И.“
ЕООД е имало кредитори, като целта на договора за покупко-продажба е била те да
бъдат ощетени. С оглед на горното, съдът намира за недоказано по делото
твърдението на ищеца, че процесният договор е сключен
поради заобикаляне на закона, поради което и предявеният иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е
неоснователен и трябва да се отхвърли.
3/ По иска за прогласяване нищожността на
договора на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД
поради липса на съгласие:
Под липса на съгласие в хипотезата на чл.
26, ал. 2 ЗЗД се разбират хипотезите, при които то е дадено от една от страните
при наличие на мислена уговорка, изключваща обвързването – несериозно, като на
шега или като учебен пример, или в случаите, когато е изтръгнато чрез насилие.
Във всички тези случаи липсата на формирана воля за обвързване е съзнавана.
Това схващане за нищожността поради липса на съгласие е отразено в константната
съдебна практика на Върховния касационен съд – решение № 3/18.02.2010 г. по
гр.д. № 3231/2008 г. на ВКС, III Г.О., решение № 6/31.01.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г.
на ВКС, III Г.О., решение № 309/14.07.2011 г. по гр.д. № 1890/2010
г. на ВКС, IV Г.О. и др. Само в тези
случаи е налице съществуващ към момента на сключването на договора факт, който
обуславя неговата изначална нищожност.
В разглеждания случай не се установява при
сключване на процесния договор волеизявлението на
управителя на „ВИК И.“ ЕООД – Е.П.П. да е било
опорочено по описания начин. Не се твърди същото да е направено на шега, да не
е налице въобще волеизявление – Е.П. не оспорва, че се е явила пред нотариус и е
подписала нотариалния акт, както и преди това протокола от общо събрание на
дружеството, на което е взето решение да се продаде имота. Не се твърди
употреба на насилие над представляващия „ВИК И.“ ЕООД, което да опорочи
волеизявлението на страната.
В действителност от показанията на
разпитаните свидетели – Е.П., В.Н. и Е.В. съдът приема за установено, че тези
лица не са били наясно с всички документи, които са подписвали и че спрямо тях
е упражнена някаква принуда, доколкото са били зависими в служебно, а В.Н. и в
лично, отношение с А.Ч., но това не е основание да се приеме, че процесната сделка е сключена при липса на съгласие. От
разпитаните свидетели, а такива твърдения няма и в исковата молба, не се
установи волеизявленията на представляващите двете дружества по сделката – Е.П.
за „ВИК И.“ ЕООД и В.Н. за „Т.“ АД да са изтръгнати чрез насилие. Явно към онзи
момент тези лица са приели да участват в тези дружества, по едни или други
подбуди, което не прави сключената сделка нищожна поради липса на съгласие. Ето
защо искът по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД трябва да
се отхвърли.
4/ По иска за прогласяване нищожността на
договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
поради накърняване на добрите нрави:
С Тълкувателно решение № 1/2010 г. е
дефинирано понятието „добри нрави“ като морални норми, на които законът е прида правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са
принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.
С решение № 615/15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. на ВКС, III Г.О. се приема изрично, че нарушение на добрите нрави
е налице при нееквивалентност на престациите, в който
случай, сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основания принцип на
отношенията между представител и представляван, а именно задължението на
представителя да действа в интерес на представлявания. В разглеждания случай
ищецът обоснова, че е налице нееквивалентност на престациите,
тъй като липсва плащане по договора за продажба. Неплащането на цената обаче не
води до нищожност на договора. Уговорената в договора цена на сделката е
572 500 лева, данъчната оценка на имотите е 572 492 лева, а пазарната
стойност, съобразно изслушаното в настоящото производство заключение на
съдебно-икономическата експертиза е 1 659 000 лева. За да е налице
нищожност на договора за продажба, сключен при неравностойни престации поради неспазване на добрите нрави, следва да е
налице такава неравностойност между престациите,
която практически да е сведена до липса на насрещна престация,
което в случай не е налице. Предвид изложеното съдът намира, че и това
основание не е налице, поради което искът следва да се отхвърли.
5/ По иска за прогласяване нищожността на
договора на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4
поради липса на основание:
В правната теория и практика основанието
на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва
с предоставянето на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда
от вида и съдържанието на сделката. Основанието на договора за покупко-продажба
е придобиването на едно право. Дали договорът е породил вещнопрехвърлителен
ефект, с оглед на обстоятелството дали прехвърлителят
е бил собственик на вещта и дали приобретателят е
заплатил договорената цена, както в случая се твърди, че не е направено, е относимо към изпълнението на договорните задължения, но не
и към наличието на основание на договора. Следователно фактът дали плащането не
е извършено сам по себе си е неотносим при преценката
наличието на основание на сключения договор за покупко-продажба. Предвид
изложеното искът по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4
ЗЗД подлежи на отхвърляне.
6/ По иска за прогласяване нищожността на
договора на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5
ЗЗД поради привидност на договора:
Привидни са сделките,
сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно
съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и
сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са
целените от страните по сделката. При абсолютната симулация на договор за
покупко-продажба във вътрешните отношения между съконтрахентите
прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретателят не придобива права и не дължи заплащане на
цена. Възможни са и случаи, в които съконтрахентите
желаят настъпване на правните последици на договора за покупко-продажба, но
прикриват действителната си воля относно отделни договореността, която са
постигнали за отделни елементи на договора.
В случая от съвкупната преценка на
събраните доказателства – събраните свидетелски показания и изслушаната
съдебно-икономическа експертиза категорично се доказа, че цената по сделката не
е заплатена. В нотариалния акт е записано, че
управителят на дружеството-продавач е получил напълно от изпълнителния директор
на дружеството-купувач, преди подписване на настоящия договор, уговорената цена.
Същевременно разпитаната по делото свидетелка Е.В., която е следвало да осчетоводи
сделката, заявява, че пари не е осчетоводявала и че всичко се е правило само
документално по искане на А.Ч.. От заключението на вещото лице се установи също
така, че 2008 г., когато е осъществена сделката няма извършени плащания и
никакви суми не са плащани или постъпвали при двете дружества „ВИК И.“ ЕООД и „Т.“
АД. Съдът намира, че липсата на желание да настъпят правните последици на
сделката се доказа и от разпитаните свидетели Е.П. и В.Н., като последната
заяви, че се прехвърляли едни пари от място в място и въобще няма представа
дали е имало реална сделка.
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че е налице симулативност на волеизявлението относно цената, като страните
по сделката от 24.03.2008 г. не са желали настъпването на правните й последици,
поради което продавачът „ВИК И.“ ЕООД не е заплатил цената по сделката на „Т.“
АД. Ето защо искът по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5
ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Предвид уважаване на иска за обявяване
нищожност на процеснаия договор като привиденост, не подлежат на разглеждане останалите искове
за нищожност на сделката по чл. 40 ЗЗД като сключена във вреда
на представлявания и при нарушена процедура.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, на когото следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 775 лева, от които 160 лева за депозит за призоваване на свидетели, 15 лева
за държавна такса по частна жалба и 600 лева за депозит за вещо лице. На
основание чл. 620, ал. 5 ТЗ държавна такса не е внесена предварително, поради
което с решението следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса в
размер на 8 427,55 лева по сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИК И.“
ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*********срещу
„Т.“ АД /в ликвидация/, с ЕИК: *******,
с адрес: с. Панчарево, община Столична, ул. „*******искове с основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл.
2 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл.
4, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от
24.03.2008 г. на нотариус Р.Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. №
18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24.03.2008 г.,
поради противоречие със закона; поради заобикаляне на закона; поради липса на
съгласие; поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от
24.03.2008 г. на нотариус Р.Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. №
18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24.03.2008 г., по
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл.
5 ЗЗД, предявен от „ВИК И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*********срещу „Т.“ АД /в ликвидация/, с ЕИК: *******,
с адрес: с. Панчарево, община Столична, ул. „*******поради привидност на
договора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ВИК И.“
ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*********срещу
„Т.“ АД /в ликвидация/, с ЕИК: *******,
с адрес: с. Панчарево, община Столична, ул. „*******искове с правно основание
чл. 40 ЗЗД и чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 475, ал. 1 ГПК
за за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от
24.03.2008 г. на нотариус Р.Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. №
18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24.03.2008 г., като сключена във вреда
на представлявания и при нарушена процедура.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.“ АД /в ликвидация/, с ЕИК: *******,
с адрес: с. Панчарево, община Столична, ул. „*******да заплати на „ВИК И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с
ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*********сумата 775 лева /седемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр.
с чл. 620, ал. 5 ТЗ „Т.“ АД /в
ликвидация/, с ЕИК: *******, с адрес: с. Панчарево, община Столична, ул. „*******да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 8 427,55 лева /осем хиляди четиристотин двадесет и
седем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: