Р Е Ш Е Н И Е
№ 689
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова с участието на прокурора Бойка Лулчева, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 483 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. А., против Решение № 10/04.01.2023
г., постановено по АНД № 5316/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), IV н.с., с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 612084-F617376/19.11.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП – Пловдив, с което на Н.А.К., ЕГН ********** е наложено на основание чл.
180, ал. 2, във връзка с чл. 180, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) административно наказание глоба в размер на 696,04 лв. за
извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 86,
ал. 2 във връзка с чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 102,
ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 119, чл. 25, ал. 1, ал. 3, т. 4 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие
със закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се настоява
за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за всички съдебни инстанции. В случай, че ответникът претендира
възнаграждение над законовия минимум, се прави възражение и се иска същото да
бъде намалено до законовия минимум.
Ответникът по касационната жалба – Н.А.К., чрез пълномощник адв. Я.К.,
оспорва същата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се
остави в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38
от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност
на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата
касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производство пред ПРС е било НП № 612084-F617376/19.11.2021 г., издадено
от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на К. е
наложено на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС
административно наказание глоба в размер на 696,04 лв. за извършено нарушение
по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 86, ал. 2 във връзка с чл.
180, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с
чл. 119, чл. 25, ал. 1, ал. 3, т. 4 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС за това, че като
данъчно задължено по ЗДДС лице, установено на територията на страната, не е
начислил следващия се ДДС в общ размер на 696,04 лв. по облагаеми доставки с
място на изпълнение на територията на страната, извършени за данъчен период от
01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС,
тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било
длъжно.
НП е издадено въз основа на АУАН сер. АN № F617376/28.06.2021 г., съставен от Г.Д.С. на длъжност главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, в който е посочено, че
нарушението е установено в гр. Пловдив на 27.04.2021 г. и открито със съставяне
на Протокол за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства,
приключила с Протокол обр. КД73 с № П-16001620181576-073-001/27.04.2021 г.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения – неспазване на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, както и
неспазване на разпоредбите на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Прието е в тази насока, че видно от Протокол №
П-16001620181576-073-001/27.04.2021 г., всички относими документи, които са
били изискани от К., са представени на 04.01.2021 г., а тези, изискани от трети
лица – на 16.03.2021 г. и 17.03.2021 г., поради което и последната дата е
датата, на която най-късно нарушителят е бил известен, т.е. открит, респ. към
датата на съставяне на АУАН – 28.06.2021 г. тримесечният срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, е бил изтекъл. На следващо място е прието, че и актосъставителят, и
наказващият орган са формирали правен извод за осъществени през процесния
период от жалбоподателя облагаеми доставки, но в обстоятелствената част на
своите актове, не са конкретизирали въз основа на кои установени по несъмнен
начин факти са приели, че лицето е било длъжно, но не е начислило дължимия ДДС
по спорните доставки в предвидения за това срок. Като е стигнал до тези правни
изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на страните и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да
се посочи, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН
постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не
е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя. Понятието „откриване на нарушителя“ не е
легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация, са налични
в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и
тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН ще започне да тече
от момента, в който съществуват условия за такава преценка от органите по
приходите в ТД на НАП – Пловдив на база получени достатъчни данни за
нарушението и неговото авторство. Както правилно е приел ПРС, такива данни
последно са постъпили на 17.03.2021 г., поради което и от тази дата, а не от
датата на съставяне на протокола за извършената проверка, е започнал да тече
срокът по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователни са в тази връзка наведените от касатора
възражения, още повече, че по делото нито се твърди, нито се представят
доказателства да е било изискано от К. представянето на други документи и/или
обяснения – административното наказание е наложено при фактическата обстановка,
установена със събраните в хода на ПУФО доказателства, последните от които се
установи, че са постъпили на 17.03.2021 г.
Отделно от това, както правилно е приел ПРС, налице е и друго съществено
нарушение на процесуалните правила – липсва посочване на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, което е самостоятелно основание оспореното НП да
бъде отменено. Това е така, защото разпоредбите на чл. 42, т. 4, съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват в
акта и в наказателното постановление да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, да
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Това, че в АУАН
и в НП е посочено, че: „За периода: 01.08.2020 г. – 31.08.2020 г., когато
лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, Н.А.К. не е начислило ДДС в общ
размер на 696,04 лв. по облагаеми доставки – продажби към данъчно незадължени
лица, на обща стойност 4 176,24 лв. (в това число данъчна основа: 3 480,20 лв.
и ДДС 696,04 лв.) описани подробно в Приложение № 1, неразделна част от АУАН…“,
в никакъв случай не е достатъчно да обоснове твърдяното нарушение, доколкото
цитираният израз от съдържанието на НП е правен, който обаче се явява
фактически необоснован. Административнонаказващият орган следва да опише
подробно всички събрани данни за обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, нещо, което в конкретния случай не е сторено, поради което НП се
явява незаконосъобразно и на това само основание.
При така установеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, НАП следва да бъде осъдена да заплати на адв. К.
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, определено по реда на чл. 18,
ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/04.01.2023 г., постановено по АНД № 5316/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV н. състав.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адвокат Я.В.К. с адрес ***,
сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.