Мотиви по
НОХД 1021/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
Окръжна
прокуратура – Пловдив е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинения
спрямо:
П.С.В.
- по чл. 142 ал. 3 т. 1 предложение второ във вр. с ал. 2 т. 2
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „Б” във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК
– затова, че на 28.05.2012 г. в землището на с. Ц., област Пловдив, при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан четири пъти на Лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено на основание чл. 66 от НК /НОХД
№ 1239/2006г. по описа на Районен съд – ****, в сила на 19.07.2006г.; НОХД № 43/2007г. по описа на Районен
съд – Карлово, изменена с определение на Окръжен съд – **** по ЧНД №
331/2010г., в сила на 30.06.2010; НОХД №
1745/2007г. на Районен съд – ****, в сила на 24.07.2007г.; НОХД № 1686/2007г. по описа на Районен
съд – ****, в сила на 01.02.2008г. и НОХД
№ 725/2010г. на Районен съд – ****, в сила на 30.04.2010г.; като по НОХД №
1745/2007г. и НОХД № 1686/2007г. е определено едно общо наказание на основание
чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК/, в съучастие като съизвършител с М.К.Ж.
*** е отвлякъл Н.Т.А., ЕГН **********
от гр. **** и деянието е извършено от две лица;
- по чл. 152 ал. 3 т. 1 и т. 5 във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с
чл. 29 ал.1 б. „Б” във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – затова, че на 28.05.2012
г. в землището на с. Ц., област Пловдив, при условията на опасен рецидив - след
като е бил осъждан четири пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
на основание чл. 66 от НК /НОХД № 1239/2006г. по описа на Районен
съд – ****, в сила на 19.07.2006г.; НОХД
№ 43/2007г. по описа на Районен съд – Карлово, изменена с определение на
Окръжен съд – **** по ЧНД № 331/2010г., в сила на 30.06.2010; НОХД № 1745/2007г. на Районен съд – ****,
в сила на 24.07.2007г.; НОХД №
1686/2007г. по описа на Районен съд – ****, в сила на 01.02.2008г. и НОХД № 725/2010г. на Районен съд – ****,
в сила на 30.04.2010г.; като по НОХД № 1745/2007г. и НОХД № 1686/2007г. е
определено едно общо наказание на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК/, в съучастие като съизвършител с М.К.Ж. и А.П.Т. ***, е изнасилил Н.Т.А., ЕГН ********** от
гр. ****, като я е принудил със сила и заплашване и деянието е извършено от
повече от две лица – три лица;
- по чл. 150 ал. 1 от НК – затова, че на 28.05.2012 г. в землището на с.Ц.,
област Пловдив е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на Н.Т.А., ЕГН **********, от гр.****,
като е употребил за това сила и заплашване;
- по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл.
29 ал. 1 б. „Б” във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – затова, че на 28.05.2012
г. в землището на с. Ц., област Пловдив, при условията на опасен рецидив - след
като е бил осъждан четири пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено на основание чл. 66 от НК /НОХД № 1239/2006г. по описа на Районен
съд – ****, в сила на 19.07.2006г.; НОХД
№ 43/2007г. по описа на Районен съд – Карлово, изменена с определение на
Окръжен съд – **** по ЧНД № 331/2010г., в сила на 30.06.2010; НОХД № 1745/2007г. на Районен съд – ****,
в сила на 24.07.2007г.; НОХД №
1686/2007г. по описа на Районен съд – ****, в сила на 01.02.2008г. и НОХД № 725/2010г. на Районен съд – ****,
в сила на 30.04.2010г.; като по НОХД № 1745/2007г. и НОХД № 1686/2007г. е
определено едно общо наказание на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК/, в съучастие като съизвършител с М.К.Ж. и А.П.Т. ***, е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон, марка „Привилег Х3 ТВ” на стойност 100 лева от владението на Н.Т. ***,
с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила и
заплашване.
А.П.Т.
- по чл. 322 от НК – затова, че на 28.05.2012г. в землището на с.Ц.,
област Пловдив, не е попречил на
извършването на очевидно тежко престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК от подсъдимите М.К.Ж. и П.С.В. и
двамата от гр.****, които са отвлекли Н.Т.А., ЕГН**********, от гр. ****, като
е могъл да стори това без значително затруднение и опасност за себе си;
- по чл. 152 ал. 3 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 20
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – затова, че на 28.05.2012 г. в землището на с. Ц., област
Пловдив, в съучастие като съизвършител с подсъдимите М.К.Ж. и П.С.В. и двамата
от гр.****, е изнасилил Н.Т.А., ЕГН **********
от гр. ****, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието е
извършено от повече от две лица – три лица;
- по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – затова, че на
28.05.2012г. в землището на с. Ц., област Пловдив, в съучастие като
съизвършител с подсъдимите М.К.Ж. и П.С.В. и двамата от гр. ****, е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон, марка „Привилег Х3 ТВ” на стойност 100 лева от владението на Н.Т. ***,
с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила и
заплашване.
М.К.Ж.
- по чл. 142 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал.1 от НК – затова, че на 28.05.2012 г. в
землището на с. Ц., област Пловдив, в съучастие като съизвършител с подсъдимия П.
***, е отвлякъл Н.Т.А., ЕГН **********
от гр. ****, като деянието е извършено от две лица;
- по чл. 152 ал. 3 т. 1
във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – затова, че на 28.05.2012
г. в землището на с. Ц., област Пловдив, в съучастие като съизвършител с
подсъдимите А.П.Т. и П.С.В. и двамата от гр.****, е изнасилил Н.Т.А., ЕГН ********** от гр. ****, като я е принудил
към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица –
три лица;
- по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – затова, че на 28.05.2012
г. в землището на с. Ц., област Пловдив в съучастие като съизвършител с
подсъдимите А.П.Т. и П.С.В. и двамата от гр. ****, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон, марка „Привилег Х3 ТВ”
на стойност 100 лева от владението на Н.Т. ***, с намерение противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
Пострадалата от
инкриминираните престъпления Н.Т.А. не участва в съдебното производство. След
провеждане на част от процесуално – следствените действия в хода на
разследването, през м. септември 2012 г.,
тя е напуснала страната /л.
94 - 95 и л. 150-151 от съд. сл./ и се е установила трайно при майка си в РИталия,
където отглежда малолетното си дете. Това е послужило като основание за
обявяването й за общодържавно издирване с телеграма № 4510/04.02.2013г. на ГДКП
с мярка „Установяване на адрес” /л. 79 и л. 104, том ІІ ДП/. Същата не бе открита, за
да бъде уведомена за провеждане на съдебното производство не само на посочения
от нея адрес в гр. Пловдив, на който е пребивавала последно, каквото е
изискването на чл. 271 ал. 5 от НПК, но и на всички известни адреси, на които е
била регистрирана и е живяла заедно с близките си - в родния си град **** /л.51 - 52; л. 79 - 80; л.
115 – 119; л. 142 - 143; от съд. следствие/.
Според представителя на
държавното обвинение, събраните и проверени при условията на устност и
непосредственост в хода на съдебното следствие доказателства, дават възможност
за категоричен и несъмнен извод, че и тримата подсъдими са осъществили
престъпленията, за които са предадени на съд. Счита, че следва да бъдат
признати за виновни и наказани по предвидения за това ред. На становище е, че
съответно на степента на обществена опасност на всяко от извършените
престъпления е наказание, което да се определи при условията на чл. 54 от НК за
всеки един от подсъдимите, в близък до минималния предвиден в закона размер, с
оглед липсата на други отегчаващи отговорността им обстоятелства. Прокурорът счита,
че и на тримата подсъдими следва да бъде наложено за изтърпяване най – тежкото
от определените им за всяко престъпление наказание, съобразно изискванията на
чл. 23 ал. 1 от НК, което да изтърпят в условията на пенитенциарни заведения, след
приспадане на периода на предварителното им задържане по ЗМВР и НПК, а за
подсъдимия В. и във връзка с изпълнението на ЕЗА. Изразява становище, че по
отношение на приложените като веществени доказателства – мобилен телефон, собственост
на свид. П.П. и лекият автомобил, ползван от подс. В., следва да се приложи
разпоредбата на чл. 111 ал. 2 от НПК, като съдът да разпореди връщането им на
правоимащите лица, след влизане на присъдата в законна сила, а останалите - приложени
към делото – да се унищожат като вещи без стойност. Според прокурора, съдът
следва да възложи в тежест на подсъдимите заплащането на направените по делото
разноски, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.
Защитата и на тримата
подсъдими застъпва тезата за недостатъчност на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и невъзможност въз основа на тях да се направи
изискуемият от разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК несъмнен и категоричен
извод за осъществяване на вменените във вина на доверителите им престъпления.
Акцент поставят върху показанията на служителите на РУП – Стамболийски –
свидетелите – Т. и И., които се тълкуват като кореспондиращи със становището
на експерта, депозирал заключението на
съдебно психологичната експертиза по отношение на пострадалата А. относно липсата
на данни за остра видима реакция от преживяното и проявление на стрес, включително
и на демонстрирано поведение на жертва, непосредствено след осъществяване на
инкриминираните деяния, засягащи половата й неприкосновеност и личната й
свобода на придвижване, в противовес на манифестираното открито и явно
недоволство заради отнетото имущество. Тези факти защитата анализира през фокуса
на упражняваната от пострадалата дейност, чрез която е набавяла средствата си
за издръжка – проституция, и то в същия район, в който, според обвинението, са
осъществени престъпните посегателства. Така се мотивира становището за недостоверност
на твърденията на пострадалата за упражнена принуда под каквато и да е форма по
време на контакта й с подсъдимите. На критичен анализ са подложени показанията
на свид. П.П. с когото пострадалата е съжителствала в инкриминирания период, в
контекста на данните за зависимостта и
от него, както и на обстоятелството, че именно той е бил собственик на ползвания
от нея мобилен телефон, предмет на инкриминираното престъпление по чл. 198 от НК. В такъв аспект, защитата анализира и резултатите от проведените в хода на
разследването разпознавания и освидетелстването на пострадалата, извършено на следващия
ден след инкриминираните деяния. Според подсъдимите и представляващите ги
адвокати, мотивът на пострадалата А. да сезира органите на полицията е единствено
желанието й да си върне отнетия, предоставен й за ползване от свид. П., мобилен
телефон, породено от недоволството и от незаплатените й услуги. С тези
съображения, се обосновава искането за постановяване на изцяло оправдателна
присъда по всички повдигнати обвинения, поради липса на категорични
доказателства за извършени престъпления.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените към
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна:
Подсъдимият П.С.В. е роден
на *** г. в гр.****. Живее в същия град. Има завършен VІІ-ми клас. До задържането
си не е бил трудово ангажиран на територията на РБългария. Периодично е
напускал страната и е работил като общ работник в строителството на различни
обекти в Германия, макар и не по трудово правоотношение. Женен е и от брака си
има малолетно дете на 2 години за издръжката и възпитанието, на което се грижи.
В приложената в хода на
разследването актуална към 30.05.2012г. справка съдимост /л. 146 – 150, том І ДП/ се съдържат данни за 5
отделни осъждания на подсъдимия В.. Всички те, според обвинителната теза, обуславят
приложението на разпоредбата на чл. 29 ал. 1 б. „Б” от НК, респективно по –
тежко наказуемите състави на вменените му във вина престъпления, с изключение
на това по чл. 150 от НК, а именно:
1. присъда № 463/03.07.2006
г. постановена по НОХД № 1239/2006г. по описа на Районен съд – ****, влязла в законна сила на 19.07.2006г. - ВИНОВЕН
за извършено през м. септември 2005 г. в гр. **** престъпление по чл. 155 ал. 3
от НК /с пострадала – съпругата
му Л.И. – л. 45-46 и л. 47 -48, том ІІ ДП / - наказание ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от
свобода - на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК във вр. с чл. 373 ал. 2 от НПК, отложено
по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Приспаднат период на
предварително задържане - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ ДНИ.
Със същата присъда -
ВИНОВЕН за извършени през м. ноември 2005 г. в гр. **** - 3 други престъпления
по чл. 155 ал. 1 от НК, за всяко от които е ОСВОБОДЕН от наказателна
отговорност и е санкциониран на основание чл. 78А от НК с административни
наказания ГЛОБА в размер от по 700 лева;
2. присъда №
43/26.04.2007г. постановена по НОХД № 57/2007г. по описа на Районен съд – гр.
Карлово, влязла в законна сила на
14.05.2007г. - ВИНОВЕН за извършено на 08.10.2006г. в гр. Карлово и гр.Сопот
престъпление по чл. 343В ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – на основание чл. 55 ал.
1 т. 2 б. „Б” от НК наказание „Пробация”, включваща освен задължителните
пробационни мерки по чл. 42а ал. 4 във вр. с ал. 2 т. 1 и т.2 – Задължителна регистрация по настоящ адрес и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по ЕДНА
ГОДИНА и 200 часа Безвъзмезден труд в
полза на обществото, също за срок от ЕДНА ГОДИНА;
3. протоколно определение
от 24.07.2007г. постановено по НОХД № 1745/2007г. по описа на Районен съд – гр.
****, влязло в законна сила на
24.07.2007г. - одобрено споразумение - ВИНОВЕН за извършено на 26.06.2007
г. престъпление по чл. 346А т. 1 във вр. с чл. 346 ал. 1 от НК - на основание
чл. 54 от НК - наказание ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, както и за извършено
на 27.06.2007г. престъпление по чл. 131 ал.2 т. 3 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК
– наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА Лишаване от свобода и за извършено отново
на 27.06.2007 г. престъпление по чл. 270 от НК - наказание ТРИ МЕСЕЦА Лишаване
от свобода. Общо най – тежко наказание по чл. 23 ал. 1 от НК – ЕДНА ГОДИНА И
ДВА МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „ОБЩ” режим. Приспаднат период на предварително задържане,
считано от 27.06.2007г.;
4. с присъда №
26/16.01.2008г. постановена по НОХД № 1686/2007г. по описа на Районен съд – гр.
****, влязла в законна сила на
01.02.2008г. - ВИНОВЕН за извършено на 04.03.2007г. престъпление по чл.198
ал. 1 от НК - на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - ЕДНА ГОДИНА Лишаване от
свобода, при първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване.
Приложена е разпоредбата на
чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК - определено за изтърпяване най – тежкото измежду наложените му наказания
по НОХД 1745/2007г. /№ 3/ и НОХД № 1686/2007 г. /№ 4/ - ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА
Лишаване от свобода, при първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяването. Приспаднат
на основание чл. 25 ал. 2 от НК периода на предварителното му задържане по НОХД
№ 1745/2007г. по описа на Районен съд – ****, считано от 27.06.2007г. –
31.07.2007 г.;
5. с протоколно определение
№ 99/30.04.2010г. постановено по НОХД № 725/2010 г. по описа на Районен съд –
гр. ****, влязло в законна сила на 30.04.2010г.
- одобрено споразумение - ВИНОВЕН за извършено на 26.11.2009г. престъпление по
чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК - на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - наказание
ПЕТ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ ДНИ Лишаване от свобода, при първоначален „СТРОГ” режим
на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднат на основание
чл. 59 ал. 1 от НК периода на предварителното му задържане от 27.11.2009г.
Справката съдимост за
подсъдимия П.В. съдържа данни за привеждане в изпълнение - на основание чл. 68
ал. 1 от НК - с протоколно определение от 24.07.2007г. по НОХД № 1745/2007г. по
описа на Районен съд – гр. ****, влязло в
законна сила на 09.08.2007г., наложеното му наказание с влязлата в законна
сила присъда по НОХД № 1239/2006г. /№ 1/ по описа на Районен съд – **** - ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. Отразено
е, че то е изтърпяно в Затвора –
Бобов дол, в периода 31.07.2007г. – 09.02.2008г., а в периода 09.02.2008г. –
21.01.2009г. подсъдимият В. е изтърпял и наложеното му общо наказание по реда на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл.
23 от НК – ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА
Лишаване от свобода по НОХД №
1686/2007г. и НОХД № 1745/2007г. на Районен съд – ****, след приспадане на 44
дни от работа.
Отразена е и замяната на
наложеното на подсъдимия В. по НОХД № 57/2007г. по описа на Районен съд – гр. Карлово
наказание „Пробация” с Лишаване от свобода – с протоколно определение от
18.02.2010г. по ЧНД № 119/2010г. по описа на Окръжен съд – ****, влязло в
законна сила на 26.02.2010г., както и с протоколно определение от 12.05.2010г.,
постановено по ЧНД № 331/2010г. по описа на Окръжен съд – ****, влязло в
законна сила на 30.06.2010г. И с двата съдебни акта неизтърпяната част от
наказанието „Пробация” е заменено с наказание Лишаване от свобода за срок от
ДВА МЕСЕЦА и ДЕСЕТ ДНИ, като е определен първоначален „СТРОГ” режим на
изтърпяването му в Затвора - ****. В. е изтърпял това наказание в периода
22.07.2010г. – 02.10.2010 г., според информацията от Началника на Затвора – ****
- писмо изх. № 282/04.10.2010г..
Справката съдимост на
подсъдимия П.В. не съдържа данни единствено за периода, в който е търпял
наказанието по последното му осъждане – по НОХД № 725/2010 г. по описа на
Районен съд – ****.
Подсъдимият М.К.Ж. е роден
на ***г***, жител и живущ ***. Той е българин, български гражданин. Има
завършено основно образование. Към момента на провеждане на съдебното
производство полага труд в строителна фирма, макар и не по трудово
правоотношение. Не е женен, но живее във фактическо съжителство с Е.З.Й., от
която има две малолетни деца, въпреки че не е признал бащинството си по
предвидения ред в закона. Не е осъждан, но е санкциониран на основание чл. 78А
от НК - за извършено на 26.12.2011г. - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 във
вр. с чл. 130 ал. 2 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК - с административо наказание
ГЛОБА в размер на 1 500 лева, с влязлата в законна сила на 12.05.2012 г., само
няколко дни преди осъществяване на инкриминираните в настоящото производство
престъпления, присъда 154/26.04.2012 г. постановена по НОХД № 516/2012 г. по
описа на Районен съд – гр. **** /л. 154, том І ДП/.
Подсъдимият А.П.Т. е роден
на ***г***, жител и живущ ***. Той е българин, български гражданин. Има
завършено основно образование. Не е женен, но живее във фактическо съжителство,
от което към момента на провеждане на съдебното производство няма родени деца.
Не е трудово ангажиран. Не е осъждан за извършени престъпления.
Пострадалата свидетелка Н.А.
е родена на ***г*** от съвместното съжителство на свид. Т.А. и рождената й
майка В.М. /л.
50 – 51, том І ДП; л. 51 и л. 55 - 56, том ІІ ДП/. След заминаването на последната за
Република Италия през 2011 г., свид.А. се преместила да живее в гр. ****.
Първоначално съжителствала с лице, което към инкриминирания период изтърпява
наказание Лишаване от свобода. След задържането му пребивавала известен период
от време и при свид. Х.Т.. Чрез нея и съпруга й, свид. Н.А. се запознала със
свид. П.П., а от началото на м. април 2012 г. и към инкриминирания момент живеела с него във
фактическо съжителство. Средствата за издръжката си А. набавяла чрез проституция,
въпреки че майка й също й изпращала пари. Тя продължила да проституира и след
като заживяла със свид. П., даже той обичайно я транспортирал и прибирал с
автомобила, с който към този момент извършвал таксиметрова дейност. Най – често
я оставял до табела в лявата страна на пътя Пловдив – ****, обозначаваща
началото на Община Марица. За орален секс Н.А. получавала по 10 лева, а за
вагинален – 15 лева.
На 28.05.2012г. около 18,00
часа свид. П. закарал свид. А. до обичайното място, на което предлагала сексуални
услуги срещу заплащане. Разбрали се да му позвъни, за да я прибере около 21,00
часа.
Към този момент, свид. П. ползвал
две регистрирани на негово име СИМ карти на различни мобилни оператори – „МТел
Прима” с № ****, с мобилен апарат с ИМЕЙ
359812018705091 /л.
9 – 10, том ІІІ ДП/ и на „Глобул” с № **** /л. 17 и л. 23 - 24, том ІІІ от ДП/ с регистрирани разговори
от мобилни апарати с ИМЕЙ 352285017648880 и ИМЕЙ 359812018705090 /на 29.05.2012г. в периода 17:21:26ч. –
18:40:25 ч./. От
своя страна, свид. Н.А. притежавала СИМ-карта на „Глобул” с № **** /л. 6 – 7, том ІІІ ДП/, която ползвала с предоставения
й от свид. П. мобилен апарат - марка „Привилег Х3 TV” с 2 броя ИМЕЙ №№
358887000325546 и 358887010308524, закупен на 25.01.2009г. /л. 7-8, том І от ДП/. Контактите помежду си
свидетелите осъществявали посредством мобилните номера на „Космо България
Мобайл” ЕАД, тъй като разполагали с безплатни минути.
Малко след 19,00 часа, с
лек автомобил „Фиат Брава” с ДК № ВР 37 82 АМ сив металик, с две врати,
собственост на К. Д. К. от гр. **** /л. 29 – 30 том І от ДП/, но ползван към момента от
подс. П.В., известен с прякора си Р., той и познатите му –
подс. М.Ж. /Г./ и А.Т. /М./, прибирайки се от гр. Пловдив
към гр. ****, минали покрай мястото, на което стояла свид. Н.А.. Автомобилът се
управлявал от подс. Ж., а до него на предна дясна седалка стоял подс.В.. На задната
седалка, зад шофьора бил подс. Т.. Поведението на свид. А. красноречиво сочело
причината за местонахождението й, а наред с това, подс. В. знаел от по - рано,
че тя проституира в този район. Виждайки я, той казал на подс. Ж. да спре при
нея, за да ползват предлаганите сексуални услуги. Към този момент, автомобилът
вече бил подминал мястото, на което се намирала свид. Н.А., поради което подс. Ж.
обърнал посоката на движение и се върнал до нея. А. също познавала подс. В. по
физиономия и знаела, че е сводник на момичета, които като нея проституирали, но
по – надолу по пътя в близост до гр. ****.
През отворения прозорец,
подс. Ж. я заговорил, предлагайки й да пие с тях кафе. След като свид. А. отказала,
казвайки, че чака да я вземат, се намесил подс. В., който й казал, че тримата искат
да ползват предлаганите от нея сексуални услуги. Междувременно, отворил вратата
на автомобила и слязъл, свивайки облегалката на седалката си, за да може А. да
влезе в купето. Хващайки я за косата и навеждайки главата й в дясната теменна
област, той й помогнал при качването. След това, с автомобила, подсъдимите и
свидетелката А. се придвижили до място, находящо се на разстояние от около 3
км. от кръстовището Пловдив – **** – с. Ц. – гр. Стамболийски и на 400 метра от
отбивка по черен път, обозначена с табела „Спортен риболов”, в землището на с. Ц.,
област Пловдив /л.
3, том І ДП – л. 10, том І ДП – фотоси №№ 1 и 2; л. 76 – 77 и л. 79 - 82, том ІV ДП/. В края на пътя, подс. Ж. спрял
и изгасил двигателя на автомобила. На около 50 метра по – навътре вдясно, се
намирала масивна неизползваема сграда без прозорци и повреден покрив.
Докато
пътували, подс. В. попитал свид. А. има ли мобилен телефон и получил отрицателен
отговор. Когато автомобилът преустановил движението си, тримата подсъдими,
разговаряйки помежду си на турско – цигански, се разбрали най – напред подс. Ж.
да ползва услугите на свид. Н.А.. Затова, той й казал да слезе от колата и да
отидат до неизползваемата сграда, която се виждала. Когато влезли в едно от
помещенията, Ж. поискал от нея да се обърне с гръб към него и лице към стената.
Извадил от джоба на суетчъра й презерватив и си го сложил. Свалил й дънките и
бикините, и вдигнал нагоре блузата и суетчъра й, като започнал да опипва тялото
и гърдите й. Поискал да му направи „свирка”, но след отказа й, започнал да
осъществява вагинален полов акт, който продължил около 15 минути. Това накарало
другите двама подсъдими – В. и Т., които останали в автомобила, да се придвижат
до сградата, за да видят какво става. Пристигайки, започнали да викат подс. Ж..
Междувременно, той разбрал по наедрелия корем на свид. А., че е бременна в
началните месеци и въпреки, че не успял да еякулира, преустановил половото
сношение, изразявайки открито недоволството си към нея, казвайки, че не го
прави с желание. Пред останалите обаче заявил, че е свършил.
Подсъдимият
Т. останал неудовлетворен от интериора в изоставената сграда и помолил подс. В.
да осъществи полов акт със свид. А. вътре в автомобила. След като получил
разрешението му, той се разположил в полулегнало положение на задната седалка,
а свид. А. седнала върху него. Подсъдимите В. и Ж. останали в автомобила, седейки
на предните седалки докато Т. и А. осъществили вагинален полов акт в рамките на
около 20 минути. След като той еякулирал, подс. В. казал на свид.А. да седне на
мястото на шофьора, а в това време подсъдимите Ж. и Т. излезли извън
автомобила, за да пушат.
Междувременно, свид. П.П. решил
да позвъни на свид.А., за да разбере дали е време да я прибира. Чувайки звъна
на мобилния телефон, подс. В. се обърнал към нея с думите: „Защо ме излъга, че нямаш телефон ? Аз това много го мразя. Дай да видя
какъв телефон имаш.” /л.
62, том ІІ от ДП/.
При отказа й, ориентирайки се по звука, подс. В. извадил апарата от джоба на
суетчъра й и го взел. Разгледал го, заявил, че го харесва и ще го вземе,
въпреки молбата на свид. А. да й го върне, защото телефона не е неин и ще си
има разправии. В. единствено извадил регистрираната на името на свид. А. СИМ –
карта от мобилния апарат и й я върнал.
Докато правел опити да си
сложи презерватив, подс. В. го скъсал и го изхвърлил извън автомобила. Независимо
от това, поискал от А. да се сноши с него орално, но и той като подс. Ж. не успял
да еякулира, демонстрирайки недоволство от качеството на предлаганата услуга – „...каза, че не му се занимава с мен, защото
не съм го правела с желание и нищо не ставало от мен...” /л. 62, том І ДП/. Въпреки това обаче, казал,
че ще я закарат до мястото, от което са я взели. А. отказала, заявявайки, че и сама
може да се придвижи, тъй като разстоянието не било голямо – около 300 – 400 м.,
но по настояване на подс. В., била върната с автомобила, управляван от подс. Ж.
***”, там където по – рано през деня я оставил свид.П.. След това тримата
подсъдими се отправили към гр.**** и се прибрали по домовете си.
Когато
автомобилът им се отдалечил в посока гр. ****, преценявайки, че наближава времето,
в което трябва да се обади на свид.П., за да дойде да я вземе, знаейки, че той
също ще я търси, свид. А. тръгнала пеш към паметника на „Капитан Бураго”,
находящ се на около 300 метра от табелата „Община Марица” в посока към гр.
Пловдив, където обичайно свид. Х.Т. предлагала сексуални услуги, с намерение да
ползва мобилния й телефон. Изпитвайки силно притеснение как точно ще реагира
свид. П. на факта, че й е отнет мобилният апарат, а и че не е получила
заплащане за ползваните и от тримата подсъдими услуги, свид. А., плачейки се
оплакала на свид. Т., че е изнасилена от трима роми – сутеньори, които са й
взели телефона и парите. Помолила я да й даде мобилния си телефон, за да се
обади на П.. Т. казала, че ще й го предостави, но се налага да отиде до
тоалетна. Когато се върнала не видяла никъде в района свид. А., която
продължила сама по пътя в посока Пловдив.
От
своя страна, свид. П. след като направил няколко поредни неуспешни опита да се
свърже с мобилния номер на свид. А., при последните от които получил информация
от оператора, че телефонът на абоната е изключен, се обезпокоил да не й се е
случило нещо лошо, поради което се отправил с автомобила си към мястото, на
което я оставил. Видял я, че се движи по пътя и я качил. Направило му впечатление,
че е видимо притеснена. Плачейки и пред него, свид.А. му съобщила, че са й
отнели мобилния телефон и са я изнасилили трима роми. По негово настояване двамата отишли до РУП –
Стамболийски, за да съобщят за случилото се.
Към
този момент функциите на оперативен дежурен в управлението изпълнявал свид. М.И.
/л. 129 – 130
от съд. следствие и л. 120 – 121, том І от ДП/. Около 21,40 часа той приел устно подадения
сигнал за посегателство над личността и собствеността от свид. Н.А. –
изнасилване от три лица от ромски произход в землището на с.Ц. и отнемане на
мобилния й телефон. Веднага уведомил Началника на управлението. По негово
разпореждане била сформирана оперативно – следствена група, в състава на която
бил включен и свид.В. Т. /л. 127 – 129 от съд. сл. и
л. 117 – 119, том І ДП/
- инспектор „КП”, отговарящ за района, в който са осъществени посегателствата.
Извършен е оглед, документиран по предвидения в НПК ред /л. 2 – 4 и л. 9 – 14, том
І от ДП/, при
който са иззети приложените като веществени доказателства по делото – 1 бр.
скъсан презерватив, мръснобял на цвят; празна опаковка от „Чио чипс”;
бледорозова пластмасова кутия с прозрачна течност и бял предмет в нея; празна
пластмасова бутилка от минерална вода „Горна баня”; розова на цвят опаковка от
презерватив - подложени на изследване в хода на разследването.
При
извършения неформален контакт със свид. А., свид.Т. получил информация, че
евентуалните извършители са лица от ромски произход, които тя познава по
физиономия и знае, че са сутеньори от ****. При разпита си, свид. А. посочила и
номера на автомобила, с който се движили подсъдимите. Въз основа на тези данни
и със съдействието на служителите на ОД на МВР – ****, още на следващия ден - 29.05.2012г.
подсъдимите са уведомени, че следва да се явят в РУП – Стамболийски. При провеждане
на оперативните беседи с всеки от тях, свид. Т. не констатирал каквото и да
било притеснение, дори напротив, били изненадани и учудени, че именно свид. А. е
причина за срещата им с органите на полицията. Подс. В. оказал пълно съдействие
на органите на разследването и с Протоколи за доброволно предаване от
29.05.2012г. предал мобилния апарат, който взел от свид. А. /л. 26 – 27, том І от ДП/ и ползваният от него лек
автомобил „Фиат Брава” с ДК № ВР 37 82
АМ /л. 28 –
29, том І от ДП/
– веществени доказателства по делото.
Междувременно, след като
вечерта на 28.05.2012г. се прибрали в гр.****, той успял да проведе в 22:00:40
ч. разговор със свид. П.Г. на мобилния й № **** /л. 17, л. 18 - 19, том ІІІ
от ДП/, използвайки отнетия от свид. А. мобилен
апарат и регистрираната на името на свид. С.С. А. СИМ – карта на „Глобул” с №
****. Такъв контакт е осъществен и на следващия ден – 29.05.2012 г.
в 10:19:01 часа – непосредствено преди задържането му /л. 7, том ІІІ от ДП/.
Резултатите
от извършеното на 29.05.2012г. в 10:00 часа освидетелстване на свид. Н.А. са
отразени в заключението на назначената Съдебно медицинска експертиза /л. 31 – 32, том І от ДП/, неоспорено от страните по
делото. Констатиран е единствено слабо изразен травматичен оток в
окосмената част на главата – дясно челно теменно, с овална форма и размери
4см./3см. Не са установени други видими травматични увреждания в областите на
тялото, за които е съобщено усещане за болка – по лицето и други части на
главата.
При извършения от съдебния
медик гинекологичен преглед е констатирана стара дефлорация на девствената
ципа, липса на следи от травматично естество в областта на половите органи,
както и на мъжки полови клетки /сперматозоиди/ във влагалищното съдържимо.
Направен е извод, че състоянието на девствената ципа позволява да бъде извършен
полов акт /актове/ по начина, посочен от свид. А., без да останат видими
травматични увреждания. Описан е механизмът на причиняване на констатираното
единствено увреждане с травматичен произход – отока по окосмената част на
главата – външно въздействие, с давност от около 1 денонощие, което може да е
резултат на скубане на косата в този участък на главата /така както твърди А./
или от въздействието на твърд тъп предмет.
При изслушване на експерта
в хода на съдебното следствие бе уточнено /л. 123 – 124 от съд. следствие/, че в областта на
травматичното увреждане не е установено отскубване на кичур коса, а единствено
зачервяване на кожата - на мястото, на което е констатиран отока. Посочи се, че
той се дължи на разкъсани лимфни съдове и изливане на лимфното съдържимо извън
тях /л. 124 от
съд. следствие/.
Категорично обаче, експертът изключи възможността да е имало разкъсване на
кръвоносни съдове, тъй като това е следвало да доведе до кръвонасядане каквото
не е констатирал по време на освидетелстването. Уточнено бе, че видът на
увреждането – овално, съответстващо на кълбовидната форма на главата и мястото,
на което е въздействано, не са достатъчни, за да се индивидуализира в по –
голяма степен средството, което е използвано за въздействие. Въпреки това
обаче, експертът категорично изключи увреждането да е причинено от удар с
цилиндричен предмет, с крак или при съприкосновение с клон на дърво или друга
подобна растителност /л.
123-гръб от съд. следствие/. Според вещото лице, най – вероятно, ако травматичният оток е
настъпил в резултат на нанесен удар в тази част на главата, той е причинен с
незначителна кинетична енергия, с ръка /л. 123-гръб от съд. сл./. Констатираното увреждане
е довело до причиняване на болка, която е следвало да отшуми в рамките на
няколко дни. Не бе изключена възможността да са били нанесени удари, в
областите посочени при извършеното освидетелстването от свид. А., без да са
останали видими увреждания, с което бе обяснено субективното усещане за болка.
Заключението на назначената
в хода на разследването Съдебно психологична експертиза на пострадалата Н.А. /л. 73 – 74, том ІV ДП/, неоспорено от страните по
делото, е изготвено по писмени данни, въз основа на информацията, съдържаща се
в приложените към делото най – вече гласни доказателствени средства, тъй като
до използване на този доказателствен способ е прибягнато година след
инкриминираните деяния, в момент когато свидетелката вече е била обявена за
общодържавно издирване. Посочено е, че за психическото и емоционално състояние
на свид. Н.А. има противоречива информация. Преценявайки в цялост показанията
й, а и тези на свидетелите П. и Т., психологът е констатирал наличие на
страхови изживявания, чувство за безпомощност и уязвимост, психическо
нараняване и страдание. В техен противовес са оценени обясненията на тримата
подсъдими и показанията на служителите на полицията, контактували с
пострадалата, непосредствено след деянието, включително и депозираните от нея,
по реда на чл. 223 от НПК пред състава на ПРС, ХVІІІ н. с., които, според
експерта, са по посока на нормалното й, неотличаващо се психическо и
емоционално състояние, без да е споменала нищо за това, че се е чувствала
разстроена или, че е плакала.
Изхождайки и от теоретичните
позиции, в заключението е направен извод, че в поведението на пострадалата А.
непосредствено след деянието, не са установени прояви на емоционална
вцепененост и индиферентност, характерни за лица, претърпели грубо
посегателство срещу личността, в резултат на внезапните, силно стресиращи
събития с характер на инциденти, които са били неочаквани и спрямо които
личността не притежава натрупан житейски опит. В този аспект, е посочено, че
това се дължи най - вече на естеството на трудовите занимания на пострадалата,
което в определена степен я е подготвило за действия от сходен характер,
включващи се изобщо във високорисковите характеристики на този вид дейност.
Психологът е категоричен, че доколкото е било налице по – необичайно
емоционално или психическо състояние при свид. А., неговата генеза е в уплахата
от начина, по който са се стекли събитията и загрижеността от последствията,
като акцентът е поставен върху липсата на мобилния телефон, който не е бил нейна
собственост. Направен е категоричен извод, че емоционалното и психическо
състояние на пострадалата по време на деянието се е характеризирало единствено
с уплаха, а след извършване на деянието – с прояви на известна емоционална
нестабилност и загриженост за последствията от развилата се ситуация –
отнемането на телефона.
Наред с това, е посочено,
че при конкретната фактологическа даденост – участието на три лица при
извършване на инкриминираните деяния – принципно е препятствало дори
предприемането на опити за съпротива от страна на пострадалата, като в тази
насока са възприети показанията й за насилствено вкарване в автомобила, което е
обвързано с данните за констатираното леко травматично увреждане в областта на
главата. На тази база, е направен категоричен извод, че състоянието на уплаха, за
което е свидетелствала, допълнително е осуетило евентуалните й опити за
оказване на съпротива. Изрично е отбелязано, че изводът за наличие на уплаха е
направен, въз основа на твърденията относно насилствения начин на вкарване в
автомобила, тъй като липсват данни за директно отправени заплахи или конкретни
прояви на физическо насилие.
При изслушването на
експерта в хода на съдебното следствие бе уточнено, че не съществува
противоречие в двете части на заключението му, тъй като въпреки безспорно
установеният факт за наличие на уплаха у свид. А., непосредствено след
първоначалните действия спрямо нея, след приключване на инцидента, тогава
когато е останала сама, предприемайки действията по уведомяване на служителите
на полицията, свидетелите, които са контактували с нея – свид. Т. и служителите
на РУП – Стамболийски са описали ситуация, в която липсват данни за екстремно
проявление на стрес. Това, според вещото лице, се дължи на отсъствие на остра
видима реакция от преживяното, а не на шок, вследствие на който обичайно
пострадалите от подобен род посегателства стават неконтактни, заради
зашеметяването си от случая и не дават външен израз на преживяното или пък
демонстрират пълно равнодушие към случилото се, защото се стремят да го
изтласкат от съзнанието си и не желаят да мислят за него. Изрично бе уточнено,
че данните по делото за поведението на свид. А., непосредствено след
инкриминирания момент, не могат да се възприемат като характерни за жертва,
защото е била контактна, обяснявала е достатъчно добре какво се е случило с
нея, оставяйки такова впечатление и у хората, които са контактували с нея –
служителите на полицията и свид.Т. /л. 125 от съд. следствие/.
В заключението на съдебно
психологичната експертиза за тримата подсъдими /л. 69 – 70, том ІV ДП/, изготвено въз основа на
психологическия анализ на приложените към делото писмени материали, преценени в
контекста на резултатите от индивидуалните психодиагностични събеседвания с
тях, е посочено, че и тримата имат ясен
и конкретизиран спомен за събитията, коментират ги свободно, включително,
детайлизирайки определени места. Според експерта, поведението им е осъзнато,
целенасочено и контролирано, въпреки че по време на психодиагностичните
събеседвания на В. и Ж. е спомената и употребата на психоактивни вещества към
инкриминирания период. Направен е категоричен извод, че емоционалното и
психическото им състояние преди, по време и след извършване на деянието, е било
в границите на обичайното, без данни за екстремни проявления в психическата или
емоционалната сфера. В чисто принципен план е посочена базисната склонност на
всеки от тримата подсъдими да пренебрегва социални или морални норми и именно
тази нагласа е приета за улесняваща действията им.
В хода на съдебното
следствие от експерта бе уточнено, че проведеното от него събеседване с
подсъдимите е представлявало разговор относно конкретната им оценка за
случилото се като цяло, включително събиране на допълнителни данни от биографията
им относно образователния им ценз, социалния и професионалния им живот.
В заключението на
назначената в хода на разследването Стоково – оценъчна експертиза /л. 63, том ІV от ДП/, неоспорено от страните по
делото, приобщено към събраните в хода на съдебното следствие доказателства на
основание чл. 373 ал. 1 във вр. с чл. 372 ал. 3 във вр. с чл.283 ал. 1 от НПК /л. 177 – 178 от съд.
следствие/ е
посочено, че стойността на мобилен апарат марка „Привилег Х3 ТВ”, ведно с
батерия модел ВТ – 17 по средни пазарни цени към инкриминирания период, с оглед
данните за момента на придобиването му, е 100 лева.
При извършения оглед на
ползвания от подсъдимия В. лек автомобил – „Фиат Браво” с ДК № ВР 37 82 АМ,
документиран по предвидения в НПК ред /л. 28 и л. 29 – 35, том ІV от ДП/ са иззети вещи, които са подложени
на изследване от експерта, изготвил заключение по назначената в хода на
разследването Съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства /л. 39 – 60, том ІV от ДП/, наред с иззетите от
района на местопрестъплението. В това експертно заключение, неоспорено от
страните, приобщено към събраните в хода на съдебното следствие доказателства
на основание чл. 373 ал. 1 във вр. с чл. 372 ал. 3 във вр. с чл. 283 ал. 1 от НПК /л. 177 –
178 от съд. следствие/
е посочено, че
- по иззетия от местопрестъплението
1 бр. презерватив, жълто – оранжев на цвят не е установено наличие на семенна
течност;
- при направения подробен макро и микроскопски
оглед на четката за дрехи с тъмни на цвят влакна и дървена дръжка /обект № 2/, иззета от пода зад предна
дясна седалка в автомобила, на изследване са подложени 5 различни по дължина и
цвят влакна, обозначени в заключението като обект № 3 – фиг. № 3 /л. 40 и л. 42, том ІV от ДП/ разделени на три групи:
обект № 3.1 – две бели влакна, чийто цвят се променя в резки граници по
дължина - от бял до тъмнокестеняв – черен – фиг. №№ 3, 8, 9, 16, 17, 26, 27 и
28 /л. 40, л.
42 – 43, л. 45 – 46, л. 49 – 50, том ІV от ДП/, които не
са човешки косми, а имат животински произход;
обект № 3.2 – две светлокестеняви влакна – фиг. №№ 3, 8, 9, 18, 29,
30 и 31 /л.
40, л. 42 – 43, л. 46, л. 51 – 52 том ІV от ДП/ - отмрели, упаднали човешки косми от ръце
/подмищници/ или крака /подбедрици/, преценени като негодни за изследване по
метода на ДНК профилиране на ядрена ДНК, поради липса на остатъци от клетки на
космения фоликул /л.
51, том ІV от ДП/;
обект № 3.3 – едно кестеняво влакно – фиг. 3, 8, 9, 19, 20, 32,
33 и 34 /л.
40, л. 42-43, 46 – 47 и л. 52 – 53, том ІV ДП/ – отмрял, упаднал човешки косъм от глава,
подстригван не по – рано от преди един до два месеца – негоден за изследване по
метода на ДНК профилиране на ядрена ДНК;
обект № 4 – две влакна, иззети от задна седалка на автомобила, с дължина
4,5 см. и 5 см. – прави и леко вълнообразни – чупливи фиг. № 4, 10, 11, 21, 35,
36, 37 и 38 /л.
40, 43, л. 47, л. 53 – 54, том ІV от ДП/ - косми с животински произход;
обект № 5 – 1 брой косъм, иззети от четка за дрехи от купето на
автомобила и 1 бр. косъм от мокета на пода до четката – фиг. 5, 12, 13, 22, 39,
40 и 41 /л.
40, л. 44, л. 48, л. 55 – 56, том ІV ДП/ - косми с животински произход;
обект № 6 - един брой косъм, иззет
от предна лява седалка – фиг. № 6, 14, 23, 24, 42, 43 и 44 /л. 40, л. 45, л. 48 – 49,
л. 56 – 57, том ІV ДП/
- косъм с животински произход;
обект № 7 – един брой косъм от мокета зад предна лява седалка – фиг. №
7, 15, 25, 45, 46 и 47 /л.
41, л. 45, л. 49 и л. 58, том ІV ДП/ - косъм с животински произход.
Съдът кредитира при
постановяване на съдебния си акт депозираните експертни заключения като
изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област, съобразени с приложените към делото доказателства.
Описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин частично от депозираните от
подсъдимите обяснения в хода на съдебното следствие, включително приобщената
част на дадените от тях и в досъдебната фаза на процеса; от показанията на
свид. Н.А., документирани по реда на чл. 223 от НПК в хода на разследването /л. 61 – 62, том І ДП/, приобщени на основание чл.
281 ал. 1 т.4 от НПК /л.
177 от съд. сл./;
както и от показанията на свидетелите П.Т. /л. 20, том ІІ ДП/, П.Г. /л. 26 – 27, том ІІ ДП/, С. А. /л. 42, том ІІ ДП/ и Т.Н. /л. 43, том ІІ ДП/, приобщени на основание чл.
373 ал. 1 във вр. с чл. 372 ал. 3 във вр. с чл.283 ал. 1 от НПК, от показанията
на свидетелите Т.А.
/л. 130-гръб – 131 от съд. сл./, М.И. /л.
129 – 130 от съд. сл./
и В. Т. /л.
127 – 129 от съд. сл./,
дадени при условията на устност и непосредственост, частично и от показанията
на свидетелите П.П. /л.
131 – 136 от съд. сл./
и Х.Т. /л. 172
– 176 от съд. сл./
и приобщените, депозирани от тях и в досъдебната фаза на процеса, преценени в
контекста на информацията, съдържаща се в приложените към делото писмени
доказателствени средства – Протоколи за оглед /л. 2 – 5, том І ДП и л. 76 – 7, том ІV ДП/ и приложените към тях фото
– албуми /л. 9
– 14, том І ДП; л. 78 – 82, том ІV ДП/; документи относно закупуването на мобилен апарат
„Привилег Х3” /л.
7 – 8, том І ДП/;
справки АИС „БДС” /л.
17 – 18; л. 20 – 21; л. 23 – 25; л. 50 – 51; л. 122; л. 192 - 193 том І ДП; л.
110 том ІІ ДП/;
Протоколи за доброволно предаване /л. 26- 27 и л. 28, том І ДП/; документи за ползвания от
подсъдимия В. лек автомобил /л. 29 – 30, том І ДП/; справки съдимост за подсъдимите /л. 52 – 56; л. 57 и л. 58;
л. 93, 95 и л. 96; л. 146 – 150, л. 152 и л. 154 -155, том І ДП; л. 207, л. 209
и л.211 – 215, том ІІ ДП/;
характеристични справки за подсъдимите /л. 98, 99 и 100, том І ДП; л. 91, л. 92 и л. 93,
том ІV ДП/;
Заповеди за задържане на подсъдимите /л. 102 – 103, л. 109 – 110 и и л. 116, том І ДП/; Разписки за върнати вещи /л. 104 и л. 111, том І ДП/; Протоколи за личен обиск
по ЗМВР /л.
105 – 106, л. 112 – 113, том І ДП/; медицински документи /л. 108 и л. 115, том І ДП/; копие от издадената от ОП
– Пловдив ЕЗА по отношение на подсъдимия П.В. за нуждите за настоящото
наказателно производство /л.
183 – 189, том І ДП/;
справки НБД „Население” /л.
44; л. 45 – 46; л. 47 – 48; л. 49, л. 50; л. 51; л. 52; л. 53 – 54; л. 55 – 56;
л. 57; л. 58; л. 59; л. 60; л. 61; л. 62 том ІІ ДП; 33, л. 34, л. 35, л. 36, л.
38 – 39, л. 40 – 41, том ІІІ ДП; л. 49 от съд. сл./; справки от ОДМВР сектор
„КИАД” – Пловдив /л. 119 – 123; л. 125 – 128;
л. 161 - 180 том ІІ ДП; л. 40 – 44, л. 94 – 95, л. 150 от съд. сл.; /; Разписка за предаване на
веществени доказателства /л.
130, том ІІ ДП/;
документи, получени при изпълнението на ЕЗА за подсъдимия В. /л. 133 – 143, том ІІ ДП/; справки от мобилни
оператори /л.
4; л. 6 – 7; л. 9 – 10; л. 14 – 15; л. 17 – 24; л. 26 – 32; л. 46 - 47, том ІІІ
ДП/; официална
информация от Началника на отделение „Съдебна медицина” при УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД – Пловдив /л.
9, том ІV ДП/;
Протокол за разпознаване по снимки и използвания снимков материал /л. 27 и л. 16 – 22, том
ІV ДП/;
Протокол за оглед на веществени доказателства /л. 28, том ІV ДП/ и приложения към него фото
– албум /л. 30
– 35, том ІV ДП/;
Приемо – предавателен протокол за веществени доказателства /л. 86, том ІV ДП/; както и от приложените
веществени доказателства.
Съдът споделя становището
на защитата на подсъдимите, за процесуалната негодност на резултатите от
проведените разпознавания в хода на досъдебното производство, в които като
разпознаващо лице е участвала свид. А., въпреки че предвид заетата от
подсъдимите позиция, в конкретния казус това не се отразява на категорично
установения факт относно участието им в инкриминираните събития. Безспорно
обаче, при провеждане на тези процесуални действия, видно от Протоколите, с
които са документирани /л.
41 – 42, л. 43 – 44 и л. 45 – 46, том І ДП/, са използвани едни и същи лица /Я.Р.А., С.Р.А. и Д.
И. Д./ наред с
разпознаваното лице, което категорично сочи на предвидимост на резултата и не
позволява кредитирането с доверие на събраните доказателства чрез този доказателствен
способ. Затова, изводите на съда за авторството на деянията, са резултат от оценката
на останалите доказателствени източници – най – вече обясненията на подсъдимите
и показанията на свидетелката А., както и тези на служителите на полицията
осъществили контакт с тях след деянието – свидетелите Т. и И..
Показанията на свидетелите П.Т.,
П.Г., С. А. и Т.Н., за които страните изразиха съгласие да не бъдат проверявани
при условията на устност и непосредственост в хода на съдебното следствие,
съдът не подложи на допълнителен анализ, тъй като съдържащата се в тях
информация – за собствеността на СИМ-картите, ползвани от свидетелите П., А. и
подс. В. към инкриминирания момент, включително и за периода на отсъствие от
страната на подс. Т. в рамките на предприетото разследване - няма пряко
отношение към изясняване на главните факти, включени в предмета на
доказване.
Впрочем, източник на преки
доказателства не само относно авторството, но и най – вече досежно механизма и
начина на осъществяване на инкриминираните деяния в конкретния казус са
единствено приобщените показания на пострадалата А., дадени по реда на чл. 223
от НПК в досъдебната фаза и обясненията на тримата подсъдими. Всички останали
доказателствени източници, които съдържат информация относно релевантните факти,
включени в предмета по чл. 102 от НПК, са производни на тези доказателствени
средства, което затруднява проверката относно обективността им. Това има
съществено значение за анализа на доказателствените средства, предвид особеното
процесуално положение на източниците на преки доказателства, което безспорно
влие върху начина на възпроизвеждане на фактите от значение за изясняване на
обективната истина, предвид пряката им заинтересованост от изхода на делото, а
едновременно с това и гарантираната им от закона възможност за използване на
този доказателствен способ включително и като средство за защита на накърнените
им права и законни интереси.
Обвинителната теза в
конкретния казус е изградена, въз основа на твърденията на свид. А. за проявено
спрямо нея насилие единствено в момента на качването й в автомобила от подс. П.В.,
изразило се в хващането й за косата и навеждане на главата й преди влизането в
купето, и в този аспект, пренебрегването на изразената от нея воля, независимо
от упражняваната дейност, да откаже да предостави на подсъдимите предлаганите
от нея сексуални услуги.
Обективни данни за проява
на подобно насилие се съдържат в резултатите от извършеното освидетелстване на
свид. А. - установеният травматичен оток вдясно, челно – теменно – областта на
главата, в която твърди да е била дръпната за косата. Потвърждението на този
факт в показанията на свид. П., приобщени в хода на съдебното следствие /л. 136 от съд. сл./, както и на свид. Х.Т.,
доколкото се явяват производни на заявеното от свид. А., според състава на
съда, сами по себе си не са достатъчни за проверка на обективността на
предоставената от нея информация, най – вече предвид близките им взаимоотношения
към инкриминирания момент, а по отношение на свид. П. и косвената му заинтересованост
от изхода на делото, в контекста на категоричните доказателства за съвместното му
съжителство с А., включително и относно инциативата за уведомяване на органите
на полицията. В противовес на тези доказателствени източници е тезата на
тримата подсъдими, които са абсолютно категорични и последователни в
изявленията си в хода на цялото наказателно производство, че качването на
пострадалата в автомобила им е станало напълно доброволно и по нейно желание.
Вярно е, че в обясненията
на подс. Т., дадени на 13.02.2013г. /л. 17-гръб том ІІ ДП/, приобщени към
доказателствата в хода на съдебното следствие, е споменато, че В. я „хвана за главата и я вкара в колата”, но
това твърдение е последвано от уточнение, че те са резултат на техническите
характеристики на автомобила „Просто й
наведе главата, за да не се удари. Не я е вкарал на сила.”. Позиция
изразена и при приобщаване на тази част от обясненията му, в хода на
проведеното съдебно следствие /л. 188-гръб от съд. сл./, съответстваща на обективните данни за ръста на
свид. А. към 2009 г. – към момента на издаване на личната й карта, отразени в
приложената л. 50, том І ДП Справка от АИС „БДС”- височина 150 см. и габаритите
на вътрешността на купето на ползвания автомобил „Фиат Браво”, според
техническите му данни – 149 см..
Нещо повече, твърденията на
подсъдимите намират, макар и косвена подкрепа, в показанията на полицейските
служители осъществили контакт със свид. А., непосредствено след деянието –
свид. Т. и И., първият от които е участвал и в оперативно – издирвателните
действия по установяване самоличността на подсъдимите и проведените в тази
връзка беседи с тях. Свид. Т. е абсолютно категоричен, че и тримата подсъдими „...бяха много спокойни, тъй като казаха, че
момичето е проститутка и случилото се е нещо нормално. Учудваше ги факта, че тя
се е оплакала.” /л.
127-гръб от съд. сл./,
а в приобщените към доказателствата негови показания от досъдебната фаза, съдържат
изрично изявление, че подсъдимият А.Т. е изразил съмнение за състоянието на
свид. А., но не в момента на
първоначалното си качване в автомобила, с който са се придвижвали, а
впоследствие – тогава, когато са я върнали обратно на мястото, от което са я
взели - „Момичето влезнало в колата,
според А. уплашена като се качили да си тръгват.” /л. 118 том І ДП/. Факт, съответстващ на следните
съществени обстоятелства:
- установената към този
момент от подс. В. фактическа власт върху ползвания от свид. А. мобилен
телефон, собственост на свид.П.;
- категорично изразените от
нея притеснения, че ще има проблеми заради телефона;
- знанието на свид. А., че подс.
В. се занимава със сутеньорство и изразеното от него недоволство по повод на
предоставените му лично на него услуги, включително и на установената
неискреност относно притежавания от нея мобилен телефон;
- твърденията на А., че: „Докато аз бях с тримата никой от тях не е
отправил закани към мен и не ме е заплашвал. Само единия ми каза: „От днес ще правиш
каквото ние кажем и ще ходиш където ние ти кажем, защото на нас никой нищо не
може да ни каже.”
/л. 62 том І ДП/;
- вътрешното противоречие в
заявеното от свид. А. – „Преди да стигнем
до посоченото от мен място където
правихме секс...” и „Аз му казах, че
нямам, защото се притесних от начина, по който ме вкараха в колата.” /л. 62, том І ДП/.
Противоречието в преките
доказателствени източници, преценено в контекста на липсата на достатъчна
категоричност и относно механизма на причиняване на констатираното единствено
травматично увреждане по тялото на пострадата, което според експерта - медик,
може да е резултат и от нанесен удар в същата анатомична област – „Имаше само зачервяване в областта на кожата
на мястото, където е констатиран травматичния оток, което може да се дължи
както на отскубване, т. е. на дърпане на косата със сила, така и на
въздействието на твърд тъп предмет – нанасяне на удар. ...ако това увреждане –
отока е резултат на удар, то той не е бил с голяма кинетична енергия.” /л. 123 от съд. сл./, както и на обективната
информация относно:
- момента на провеждане на
освидетелстването – почти 12 часа след
първоначалните процесуални действия, в които е участвала А. – разпита й /л. 35 – 38, том І ДП –
29.05.2012г. – 23,00 ч. до 23,55 ч./ и огледа на местопрестъплението /л. 2 – 5, том І ДП – 00,15
часа – 01,40 часа/ –
на 29.05.2012г. в 10,00 часа -
период, в който е имала възможност да контактува с неограничен кръг лица;
- момента на сигнализиране
на служителите на полицията –няколко часа след инкриминираните събития, а не
непосредствено от мястото на инцидента – на 28.05.2012г. около 21,40 часа /л. 120, том ІІ ДП и л.130
от съд. сл./ -
период, в който свид. А. е контактувала най – вече със свид. П.П. - при
твърдения, включително и нейни, че събитията са се случили между 19,00 – 20,00
часа;
- липсата на противоречие в
преките доказателства относно действията на подсъдимите спрямо свид. А. след
качването й в автомобила им
а/ отвеждането й до място,
ползвано обичайно за осъществяване на полови контакти между проституиращи по
пътя Пловдив – **** и техни клиенти, посочено от нея;
б/ползване на предлаганите
услуги по начин, който не е засегнал физическата й неприкосновеност, нито пък е
предшестван от каквито и да било други принудителни действия;
в/връщането й обратно до
мястото, от което е взета и то непосредствено след като всеки един от
подсъдимите се е възползвал от услугите й, при все че Ж. и В. не са получили
целеното полово удовлетворение, което също не е отключило проявата на каквато и
да било агресия, освен открито отправените упреци, че „не работи с желание”;
- становището на експерта
психолог, че въпреки твърденията за демонстрирано лабилно поведение от свид. А.
пред свид.Т. и свид. П. – фактът, че е плакала докато е обяснявала какво й се е
случило - тя не е демонстрирала поведение на жертва от подобен род
посегателство впоследствие - при уведомяване на органите на полицията и при
последващото й участие в процесуалните действия, включително и на следващия ден
при разпита й пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, като дори не е споменала и
за тези си преживявания - преценено като резултат на проявената явна
загриженост най – вече за отнетото имущество, а не относно твърденията за посегателство
върху личните й свободи – ограничаване на свободното й придвижване и свободния
избор на полов партньор.
дадоха основание на състава
на съда да приеме за недоказана обвинителната теза за упражнено насилие спрямо
личността на свид.А. при осъществяване на инкриминираните деяния, което е
задължителен елемент от обективния състав на вменените във вина на всеки от
тримата подсъдими престъпления по чл. 142 от НК, чл. 152 от НК и чл. 198 от НК,
а за В. и по чл. 150 от НК.
Непосредствен обект на
противозаконното лишаване от свобода, по смисъла на чл. 142 и сл. от НК, е
ограничаването на конституционно гарантираното право на всеки гражданин на
свободно придвижване в пространството, което може да се извърши единствено по
негова воля или от закона. Пряко свързан със свободната воля на личността
относно избора на начина на полово общуване, включително и на полови партньори,
е и непосредственият обект на престъпленията против половата неприкосновеност. В
конкретния казус обаче, по делото не се събраха достатъчно доказателства, които
да обезпечат изискуемата по чл.303 ал. 2 от НПК категоричност и несъмненост в
изводите относно факта на упражнената принуда, която именно да е мотивирала
свид.А. да действа в инкриминирания период от време въпреки волята си, противно
на направения от нея свободен избор, съобразявайки се единствено с исканията и
желанията на тримата подсъдими.
Дори и да се приеме за вярно
изявлението й, че не е имала желание да осъществи полов контакт с тримата подсъдими,
в показанията й не се съдържа даже и намек за упражнено психическо въздействие,
което да я е мотивирало към подобен род действия пряко волята й, нещо повече,
категорично се отрича такова, а твърденията за физическия контакт, предшествал
качването й в автомобила, по никакъв начин не се отличават с интензитет, годен
да бъде противопоставен на непротиворечивите обяснения на подсъдимите, че
действията на подс.В. са били с единствена цел - подпомагане влизането й в
купето, поради техническите особености на автомобила – с две врати, предполагащ
ползване на задната седалка само след сваляне на облегалката на някоя от
предните седалки и задължително привеждане на тялото, с оглед височината на
купето.
Фактът на присъствието на
повече лица в автомобила, за едно от които – подс. В., свид. А. е знаела, че се
занимава със сутеньорство, при липса на убедителни доказателства за упражнена
принуда под каквато и да е форма преди качването й в автомобила, също не може
да се ползва в подкрепа на обвинителната теза.
Липсата
на доказателства установяващи основен съставомерен елемент от обективната
страна на инкриминираните престъпления вменени във вина на подсъдимите
- за В. – по чл. 142 ал. 3
т. 1 предложение второ във вр. с ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29
ал. 1 б. „Б” във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 152 ал. 3 т. 1 и т. 5 във вр.
с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „Б”;
- за Ж. – по чл. 142 ал. 2
т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 152 ал. 3 т. 1 във
вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК;
- за Т. – по чл. 152 ал. 3
т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК даде основание на
състава на съда да ги признае за НЕВИНОВНИ и съобразно разпоредбата на чл. 304
от НПК да ги ОПРАВДАЕ.
Естествена последица от
оценката на доказателствената съвкупност и установената липса на категоричност,
която да позволи да се направи единствен и несъмнен извод за упражнена принуда
спрямо свид.А. при качването й в автомобила, е и недоказаността на
обвинителната теза по отношение на предявеното спрямо подс.А.Т. обвинение по
чл. 322 от НК. Вярно е, че по делото липсват данни той да се е противопоставил
по какъвто и да е начин на поведението на съпроцесниците си – осъществяването
на контакт със свид. А., който явно е сочил желанието им да се възползват от
предлаганите от нея сексуални услуги. Категорично установено обаче, според
състава на съда, е и обстоятелството, че такава намеса не е била необходима за
защита на охраняваните от закона обществени интереси, тъй като действията на
свид. А. са се отличавали с доброволност, въпреки демонстрираното отклоняване
на отправеното предложение от подсъдимите В. и Ж. да ползват услугите й, в рамките
на първоначално проведения разговор. Затова съдът приложи нормата на чл. 304 от НПК и по отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимия А.Т. по чл. 322 от НК.
Що се касае до обвинението
с предмет – мобилния телефон „Привилег Х3 ТВ”, приложен като веществено
доказателство по делото, собственост на свид. П.П., съдът констатира множество
противоречия в депозираните от подсъдимите обяснения относно начина, по който
подс. В. е установил фактическа власт върху него, въпреки категоричността на
информацията, че именно той е бил лицето, което е демонстрирало намерения за
своене на тази вещ пред владелеца й – свид. А.. Тези противоречия са резултат
единствено на желанието на подсъдимите да омаловажат стореното от В. и да
придадат форма на доброволност на предоставянето на мобилния апарат от свид. А.,
пресъздавайки ситуация на необходимост от осигуряване на гориво за автомобила.
В тази им част обясненията на подсъдимите могат да бъдат възприети единствено
като защитна позиция, целяща да избегнат предприетото спрямо тях наказателно
преследване, въпреки ясното съзнание, че именно отнетият против волята на А.
мобилен телефон е станал повод за сезиране на органите на полицията.
Няма спор в
доказателствените източници, че фактът, че свид.А. държи процесният мобилен
апарат е станал известен на подсъдимите в момента, когато е осъществявала
полово сношение с подс.Т. на задната седалка в автомобила, в присъствието и на
останалите двама подсъдими, поради позвъняването на свид. П.. Установяването на
местонахождението на апарата е станало чрез пребъркване на дрехите й от подс. В.,
който веднага е изразил и желание да го ползва. Липсата на доброволност в тази
част на взаимоотношенията му със свид. А. е демонстрирана от нея в присъствието
и на останалите подсъдими, посредством изявленията й, че ще си има проблеми,
защото телефона не е неин и отправените молби за връщане, последвани от
изваждане на СИМ картата от подсъдимия В. и предаването й на свид. А., а
едновременно с това задържане на мобилния апарат, дори и след отвеждането и
оставянето й до мястото, от което е била взета час по - рано.
Твърденията на подсъдимите,
че още същата вечер са се върнали, за да възстановят телефона на свид. А.,
включително и изразените намерения от подс. В. това да бъде сторено в близките
дни след инкриминирания момент, не намират подкрепа в останалите
доказателствени източници. Липсват и доказателства, установяващи упражняването
на принуда спрямо свид. А. по повод установяването на фактическата власт върху
предмета на престъплението от подс. В.. Категорични са и показанията й относно
участието единствено на подсъдимия В. при тези действия – „Аз му казах, че няма да му го дам, защото телефона не е мой, но той
бръкна в джоба на суитчъра ми и го взе от там. Той ми го взе, като ми каза, че
го харесва и си го взема, да не го търся повече, но ми върна СИМ картата.” /л. 62 , том І ДП/.
Ето защо, съдът прие, че по
несъмнен и категоричен начин по делото е установено, че отговорен за действията
по отнемане на мобилния телефон от владението на свид. А. е единствено
подсъдимия В., при възникнал инцидентен умисъл за своене, резултат на
позвъняването, неангажиращ по какъвто и да е начин останалите му съпроцесници –
един, от които /А.Т./ към този момент се е сношавал с А., а другия /М.Ж./ е бил
просто свидетел на случващото се в автомобила. Затова съдът призна подсъдимия П.В.
за ВИНОВЕН за извършено на 28.05.2012г. в землището на с. Ц., област Пловдив
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК, осъществено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „Б” от НК,
предвид данните за предходните му осъждания и го оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр.
с чл. 20 ал. 2 от НК, в какъвто смисъл постанови оправдателна присъда и по
отношение на предявените на подсъдимите Т. и Ж. обвинения по чл. 198 ал. 1 във
вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Престъплението е извършено
от подсъдимия В. с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено – опасни
последици. Категорично доказателство за намеренията му за своене на вещта е и
непосредственото й използване по предназначение с поставена от него СИМ карта
след завръщането му в гр. **** и провеждането на разговори със свид. П.Г.,
видно от представените в хода на разследването официални данни от мобилните
оператори.
При определяне вида и
размера на наложеното наказание, съдът отчете липсата на отегчаващи
отговорността на подсъдимия В. обстоятелства, извън съставомерните и бързото
възстановяване на инкриминираната вещ – още на следващия ден, след деянието,
настъпило като резултат от активното съдействие на подсъдимия в хода на предприетото
разследване. Въпреки данните за високата му лична степен на обществена
опасност, съдът прие, че съответно на интензитета на конкретното засягане на
защитените от закона обществени отношения е наказание в минималния, предвиден
от закона размер – ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода, което постанови подсъдимият В.
да изтърпи на основание чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.
2 от ЗИНЗС при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
Съдът приложи разпоредбата
на чл. 59 ал. 1 т. 1 във вр. с ал. 2 от НК и ПРИСПАДНА от наложеното на
подсъдимия В. наказание ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода периода на
предварителното му задържане по ЗМВР и НПК, считано от 29.05.2012г. – 02.06.2012г.,
както и от 17.09.2012г. – когато фактически е задържан в РГермания /л. 133 – 137, том ІІ ДП/ във връзка с изпълнението
на издадената от ОП – Пловдив ЕЗА – до влизане на присъдата в законна сила.
Приложените към делото
веществени доказателства – скъсан презерватив – мръсно бял на цвят; празна
опаковка от „Чио чипс”; бледорозова пластвмасова кутия с прозрачна течност и
бял предмет в нея; празна пластмасова бутилка от минерална вода „Горна баня”;
розова на цвят опаковка от презерватив; четка с дървена дръжка и влакна, представляващи
вещи без стойност – съдът постанови да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в законна сила.
Описаният като веществено
доказателство по делото, оставен на съхранение в РУП – Стамболийски лек
автомобил „Фиат Браво” с ДК № ВР 37 82 АМ съдът разпореди да се върне на
собственика му К. Д. К., след влизане на присъдата в законна сила. По идентичен
начин съдът се разпореди и с приложения като веществено доказателство по делото
– мобилен апарат „Привилег Х3 ТВ” – собственост на свид. П.П..
В тежест на подсъдимия В.
съдът на основание чл. 189 ал. 4 от НПК възложи единствено разноските относно
оценката на предмета на престъплението, за което го призна за виновен, както и
за съдебно психилогичната експертиза – с общ размер от 230 лева. Останалите
направени в хода на наказателното производство разноски – 902,49 лева, съдът
постанови да останат за сметка на Държавата, на основание чл. 190 ал. 1 от НПК.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: