Р Е Ш
Е Н И Е
гр. ***, 07.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
състав в публичното заседание на трети
юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:***при секретар ***като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2240
по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
ОСИ с правно основание чл. 422 от ГПК,във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК : главница и за мораторна лихва до подаване на ИМ; възражение за давност за
главница и лихви;
Подадена е искова молба от *** “***, чрез пълномощника адвокат М.Х.Х.,
Великотърновска адвокатска колегия, преупълномощена от ***, Адвокатска колегия ***,
в качеството му на управляващ съдружник на „***- Адвокатско дружество",
гр. ***, адрес за призоваване: ***,
против длъжникът Г.Г.Д. ***. Ищецът обосновава претенцията си на
основание договорно отношение, възникнало на 21.04.2008г. от Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение между *** АД, в качеството на кредитор
и Г.Г.Д., в качеството на кредитополучател.
Кредиторът е одобрил и предоставил на Кредитоискателя
потребителски кредит в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/. Кредитът е
отпуснат за покриване на потребителски нужди. Редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 9,25%
годишно. Годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в
размер на 10%. При забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения лихвен процент за
редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пет/ пункта. Договорено
е, че при друго неизпълнение на клаузите от договора от страна на кредитополучателя Банката има право да начислява неустойка
в размер на договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница и
наказателна надбавка в размер на 5 пункта.При разрешаване на кредита Банката
начислява еднократна така в размер на 0,63% върху размера на разрешения кредит
за покриване разходите по управлението и усвояването му, която се изплаща преди
усвояване на кредита. С процесния договор е
уговорено, че кредитополучателят се задължава да
издължи получения кредит чрез 78 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва в размер на 85,38 лева, считано от
15.05.2008г. на 15 число на месеца. В случаите, когато кредитополучателят
е сключил застраховка „Живот" дължимите застрахователни премии са в размер
на 2,50 лева месечно и се издължават заедно с дължимите месечни вноски по
кредита като се прибавят към посочения размер на погасителните вноски. Общият
размер на погасителната вноска по кредита и на месечната застрахователна премия
е 87,88 лева. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 15.10.2014г.
Твърди се, че след усвояване на Кредита, Длъжникът не е изпълнил задължението
си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради
което е останала общо непогасена сума в размер на 1348,90 лева, включваща 876,63 лева -
главница; 253,31 лева - лихва по договора за кредит, 218,96 лева - такси и
разноски по договора. Сочи се още, че на 31.01.2018г., е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ***, по силата на който
задължението на Г.Г.Д. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 21.04.2008г. е бил изкупено от ***като в изпълнение на императивните
разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 26.07.2019г. на
посочения в договора за кредит адрес на Длъжника в гр. ***, ул. *** му е било
изпратено писмено съобщение за извършената цесия. То не е връчено на длъжника и
същото е върнато обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено".
Видно от приложеното копие на пощенската пратка, поради невъзможност за
фактическо предаване на пратката, на адреса на получателя е залепен стикер на
06.08.2019г. и на 09.08.2019г. с информация за отправена до него пратка. След
като пратката не е била потърсена, последната е върната на подателя като непотърсена.Горното се установява от приложеното към
настоящата молба известие за доставяне на пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД с № 8100015820500. Същите писмени
съобщения са изпратени на длъжника и на други известни на кредитора негови
адреси: гр.***, м.***. Видно от приложеното копие на пощенската пратка, поради
невъзможност за фактическо предаване на пратката, на адреса на получателя е
залепен стикер на 29.07.2019г. и на 01.08.2019г. с информация за отправена до
него пратка. След като пратката не е била потърсена, последната е върната на
подателя като непотърсена. Горното се установява от
приложеното към настоящата молба известие за доставяне на пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД с № 8100015820499; на адрес ***. И
тази пратка е изпратена чрез пощенски оператор МиБМ
Експрес ООД с номер на товарителница 8100015820501. Видно от приложеното копие
на пощенската пратка и тя е върната на подателя като непотърсена.
Горното се установява от приложеното към настоящата молба известие за доставяне
на пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД с №
8100015820501.Освен уведомлението за цесия, с посочените по-горе пратки на
длъжника са изпратени и писмени известия - покани, с които му се предоставя
15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното
задължение по горепосочения договор за кредит.Предвид горното и съобразно
разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от договора за кредит, с която кредитополучателят се е задължил спрямо Кредитора „Да
уведоми незабавно Банката при промяна на адреса си, посочен в настоящия
договор, както и при всяка последваща промяна на своя адрес. При неизпълнение
на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до
последно посочения от Кредитополучателя адрес, се
счита за редовно връчена в деня на изпращането й", с което става ясно, че
между страните е уговорена т. нар. клауза за фингирано
връчване. В този смисъл страните са договорили със силата на закон помежду си
ясно и недвусмислено, че изпращането на съобщение до посочените от тях в
договора адреси следва да се счита за узнато от насрещната страна, независимо
дали го е получила или не. Като не е уведомил за промяна на адреса си, адресата
на уведомлението за цесия в случая, сам се е поставил в невъзможност да узнае
адресираните до него волеизявления на насрещната страна по облигационното
правоотношение. До настоящия момент няма данни да е налице уведомление от
длъжника, с което да информира за промяна на адреса си.Съобразно горното,
считат, че с направения опит за уведомяване на длъжника е положена дължимата
грижа и добросъвестност от кредиторът за осъществяване на дължимото кредиторово поведение, поради което намира за резонно да се приеме, че макар и
фактически да не е достигнало до знанието на длъжника съдържанието на
изпратените уведомления и съобщения, то е налице валидно уведомяване на
длъжника, относно извършеното прехвърляне на вземания. В тази насока е и
съдебната практика, изрично приела за допустима договорната фикция за връчване,
обективирана в решение № 49 от 23.04.2014г. на ВКС по
т. д. № 2788/2013г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова, решение
№ 86 от 28.04.2014г. на ВКС по т. д. № 4470/2013г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Ирина Петрова и др. В случай, че не се приеме основателността на
гореизложеното, то на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и при спазване на
установената съдебна практика (Решение №3/16.04.2014 по дело №1711/2013 на ВКС,
ТК, I т.о.), моли да се приеме, че по отношение на Г.Г.Д. е налице валидно
уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от
настоящата искова молба и приложенията към нея, сред които уведомление за
цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
задължението е породило действие за длъжника.На основание описаното по-горе, ***
ЕООД е придобило от *** АД едно ликвидно и изискуемо парично
вземане.Неизпълнението на паричното задължение и разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД
обосновават правото и правния интерес на заявителя да претендира, както
изпълнение на паричното задължение. Претендираната с
настоящата искова молба мораторна лихва за забава в
размер на 218,96 лева е начислена върху главницата от 876,63 лева за период три
години преди образуване на заповедното производство, водено като частно гр.д
1741/2019г. по опис на Районен съд ***, а именно 09.09.2016г. - 09.09.2019г.
Акцентира ,че не е налице доброволно изпълнение нито към стария нито към новия
кредитор, а срещу издадената ЗИПЗ, длъжника подал възражение. Твърди,че към
настоящия момент погасяване на задължението на Г.Г.Д., ЕГН ********** по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 21.04.2008г.
не е осъществено. Не им е известно и основание, въз основа на което задължението
за погасяване да е отпаднало и в случай, че такова е налице, в тежест на
ответника е да го докаже чрез необходими, допустими и относими в настоящото
производство доказателствени средства при ус***ията на пълно и главно доказване.
Моли да се постанови съдебно решение, с което да се признае за
установено, че Г.Г.Д., ЕГН **********, дължи на *** ЕООД - гр. ***следните
суми: сумата от 876,63 лева (осемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и
три стотинки) - неизплатена главница по гореописания договор, 218,96 лева
(двеста и осемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки) - мораторна
лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, начислена в периода 16.10.2014г. -
05.09.2019г. /съгласно уточнителна Молба вх. №13472/,
посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 1741/2019г. по описа на
Районен съд гр. ***, дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 21.04.2008г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.Моли
и, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по частно гр. дело
№ 1741/2019г. по описа на Районен съд гр. ***, представляващи държавна такса в
размер на 26,98 лева /двадесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/, както
и разноските по настоящото производство.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131
от ГПК и в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от адв. А.Т. от САК, която не оспорва твърденията за
сключването на договора, размера на
кредита , падежните вноски , краен срок
и че предсрочната изискуемост е настъпила на
12.09.2013г., удостоверено с Приложение №1 от 31.01.2018г. към Д за цесия ;
оспорва твърдението за връчването на уведомлението за извършената цесия на
доверителката й, но съобразява практиката, че с връчването на препис от ИМ с
приложения договор за цесия , тя поражда действието си спрямо длъжника;
Прави погасяващи възражения – за
давност като счита ,че в петгодишния срок, считано от предсрочната изискуемост/ПИ/ на 12.09.13г., нито стария, нито новия
кредитор е предприел процедура по събиране на вземането си като счита вземането
за главницата погасено на 12.09.18 г. с петгодишния давностен
срок, а за лихвата на 12.09.16 г. – с тригодишния давностен
срок.
Оспорва размера на претендираната
мораторна лихва за забава 218,96 лева, че тя
представлява такава, начислена върху главница от 876.63лева за период три
години преди образуването на заповедното производство, водено като частно
гр.д.№1741/2019г. по описа на РС-***, уточнено за периода 09.09.2016г. -
09.09.2019г. и напротив - счита, че видно от Приложение №1 към ДЦ, посочената
сума представлява такси за разноски, и вероятно е техническа грешка, а лихвата
е в размер на 253,31 лева, като счита и това вземане за погасено по давност
като акцесорно. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноските по делото - адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата.
Съдът е изпълнил производството по
чл.140 ГПК, представил проекто – доклад, разпределил
доказателствената тежест.
Съобрази и Молба от ищеца
вх.№4312/21.05.20г. в срока, по имейл и
оригинал от ищеца чрез адв. Х., особено в частта, в която се сочи, че
ответницата не оспорва факта, че предсрочната изискуемост
по кредита е настъпила на 12.09.2013г., и изявлението му, че такова твърдение
от страна на ищеца в исковата молба не съществува. Акцентира, че доверителят й
не твърди и не се позовава на предсрочна изискуемост,
а на падежирало на 15.10.2014г. задължение. В този
смисъл - това обстоятелство не е безспорно. Вярно било, че в Приложение 1 към
договора за цесия е посочена като дата на предсрочна изискуемост
датата 12.09.2013г., но липсват каквито и да било доказателства, че е налице
воля в кредитора да трансформира договора за кредит от такъв с определен срок в
статут с обявена предсрочна изискуемост, нито пък са
налице твърдения или доказателства така формираната кредиторова
воля да е достигнала до знанието на кредитополучателя
и фактическият състав по обявяване на предсрочната изискуемост
да е бил осъществен. Подчертава,че настъпването на предсрочна изискуемост е събитие, обус***ено от обективен и субективен фактор. Обективният фактор
предполага настъпването на обстоятелство, което да обус***и
обявяването на предсрочна изискуемост. Такова
обстоятелство е спрялото и неосъществено плащане на погасителни вноски, както и
всички други хипотези, уговорени в конкретния договор за кредит, в общите ус***ия към него, в чл.432 от
Търговския закон, в чл.71 от ЗЗД. Субективният елемент предполага наличие на
воля у кредитора да обяви задължението за предсрочно изискуемо при наличие на
някои от обективните предпоставки, както и така формираната воля на кредитора
да достигне до знанието на длъжника. По делото не се твърди и не се доказва, че
задълженията по процесния договор за кредит са
обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно разрешението, дадено от ВКС, ОСГТК, в
т.18 от Тълкувателно решение № 4 по т.д. № 4/2013г. „Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Или обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й."
В този смисъл – оспорва твърденията,
че изискуемостта на задълженията по процесния кредит е настъпила на 12.09.2013г. и че от този
момент е започнала да тече погасителна давност. Счита, че доказателствената
тежест лежи на страната - ответницата, която се позовава на тези обстоятелства.
На нея лежи и доказателствената тежест да докаже настъпването на предсрочната изискуемост и настъпването на погасителната давност. – в
каквато връзка съдът е указал и доказателствената тежест за ищеца, която
извлича изгодни за себе си правни последици от този факт на ПИ, включая имащ отношение и към възражението й за ПД.
В открито съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не се явява. С Молба по имейл/ориг.
чрез адв. М. Х. поддържа иска си и счита, че е основателен и доказан, прави
възражение за прекомерност, което е прието за разглеждане. Прилага и подробни
писмени бележки.
Ответникът, редовно призован, не се
явява лично, а чрез адв. Т. оспорва и моли да се отхвърли иска. Представя
подробни писмени бележки, в които акцентира, че оспорването на настъпилата ПИ е
защитна теза на ответника и вземането на
Цедента към длъжника е прехвърлено не като падежирало на 15.10.2014г. задължение, а като задължение с
предсрочна изискуемост, настъпила на 12.09.2013г.
Видно от представения от ищеца Договор за прехвърляне на вземания от
31.01.2018г., „Списък на вземания" означава списъкът, Приложение №1 към
договора, съдържащ списък на Вземанията в размера и състоянието им към
26.01.2018г. В тази връзка счита изцяло
неоснователни защитните възраженията в молбата на ищеца от 20.05.2020 г., за
настъпване на предсрочна изискуемост като събитие, обус***ен от обективен и
субективен фактор, с позоваване на т.18 от Тълкувателно решение на ВКС, ОСГТК
№4 по т.д.№4/2013г. от 18.0б.2014г. В процесния
договор за кредит от 21.04.2008Г. е изрично договорена санкцията при неплащане на две вноски, а именно, че кредита става
предсрочно изискуем без да е необходимо уведомяване на кредитополучателя.
Няма анекс към договора за кредит от
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени
доказателства: Пълномощни; Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 21.04. 2008г. и Погасителен план; Застрахователно удостоверение
и Ус***ия за
застрахователно покритие; Молба за отпускане на потребителски кредит без
обезпечение; Договор за възлагане на
вземания от 31.01.2018г.; Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания и
Приложение към Потвърждение за извършена цесия; Уведомление за цесия и
съобщение за доброволно изпълнение; Известие за доставяне от „МиБМ ЕКСПРЕС" ООД № 8100015571413; Извлечение от
Търговския регистър за пререгистрация на *** ЕООД;
Удостоверение за актуално състояние на „***- Адвокатско дружество"; частно
гражданско дело № 1741/2019г. по описа на Районен съд гр. ***, писмените молби
и становища на процесуалните представители на страните, писмените им бележки, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обус***еност, съдът прие за установено следното :
*** е постановил ЗАПОВЕД №
304/09.09.2019г. за ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК. по ч.гр.д. 1741/2019 г. ,
по която е постановено Длъжникът Г.Г.Д. да заплати на кредитора, следните суми:
876.63 лв /осемстотин седемдесет и шест лева и 63ст/,
дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
21.04.2008 г, 253.31 лв/ двеста петдесет и три лева и
31ст/ - договорна лихва за периода от 21.04.2008 г. до 15.10.2014 г. и 218.96 лв/ двеста и осемнадесет лева и 96ст/ - мораторна
лихва за периода от 16.10.2014 г. до 05.09.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението/ 04.09.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на
26.98 лв/двадесет и шест лева и 98ст/.
По исковата молба се претендират само:
876.63 лв /осемстотин седемдесет и шест лева и 63ст/
- главница , дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
от 21.04.2008 г., и сумата 218.96 лв / двеста и
осемнадесет лева и 96ст/ - мораторна лихва за периода
от 16.10.2014 г. до 05.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението/ 04.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 26.98 лв/двадесет и шест лева и 98ст/. и разноските в настоящото
производство
В подаденото възражение от длъжника се
посочва, че не дължи изпълнение по вземането без да се сочат конкретни доводи.
В о.с.з е отделено като безспорно по
делото, че на 21.04.2008г. Г.Г.Д. е сключила Договор за предоставяне на
потребителски кредит с ***, в размер на 5000,00 лева без обезпечение в
качеството си на кредитополучател, който да бъде
издължен чрез 78 месечни анюитетни вноски с краен
срок на издължаване 15.10.2014г. при месечна погасителна вноска, включваща и
застрахователна премия в размер на 87,88 лева.
Прието е възражението на ищеца, че не
се позовава на предсрочната изискуемост, а на падежирало на 15.10.2014 г. задължение, което следва да се
съобрази във връзка с доказателствената тежест по делото, включая
и по възражението за давност - правопогасяващо, от
които ответникът черпи изгодни за себе си правни последици,т.е в негова тежест
са доказването на твърдяното настъпване на ПИ и ПД.
На ищеца е у казано, че носи доказателствената тежест по установителния
иск за претендираните суми в хипотезата на ОСИ като същия следваше да докаже с допустимите
по ГПК средства, че с ответника са сключили договор за заем,че е извършил
плащането на уговорената сума, но ответника
е изпаднал в забава за задължението си да плати месечните погасителни
вноски, съответно изтичането на срока на договора.
Досежно активната легитимация на ищеца по делото съдът
приема, че при задължението по чл.235, ал.3 ГПК и съдебната практика - Решение
№3/16.04.2014г. по гд №1711/2013г., ТК, 1о., е налице валидно уведомяване на Г.Д. за
извършената цесия с връчването й на ИМ на 10.12.2019г., придружено от ДЦ от
31.01.2018г. , приложение №1, съдържащо списък на вземанията в размера и
състоянието им към 26.01.2018г. уведомленията от 26.07.19г. от адв. Ж. Денев, пълномощно от изп. д-ри на *** рег. №987/31.01.18г.
– точка 6, Приложение №3 и отхвърля възражението на ответната страна в този
смисъл.
Или по делото са ангажирани
доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното
вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца
като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира
заплащането му. В Приложение №1 към Договора за прехвърляне на парични
вземания/цесия/ между ***и ***от 31.01.2018г. ,под №36804 вземането е
индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на
сключването му, трите имена и ЕГН на
длъжника, размера на вземането към 26.01.2018г., в т.ч.: главница – 876,63
лева; лихви - 253,31 лева и такси и
разноски – 218,96 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4
на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съдът
приема и това за изпълнено с ИМ, т.е възражението в тази насока по ПО е неоснователно и следва да се отхвърли.
По възражението на ответника,
визирайки приложение №1 – колона 8 – дата на предсрочна изискуемост
– 12.09.2013г., че основанието за издаване на ЗИ по чл.410 касае обявена
предсрочна изискуемост, а не е налице уведомяване на
доверителя й, съдът съобразява следното:
-право на заявителя е да се позове на
ПИ или на изтичане на срока на договора като упражнената право на ПИ , прекъсва
давността. Първата съгласно практиката включва два елемента неплащане
в определен срок по Д-ра и уведомление до длъжника за
предсрочната изискуемост.
- не приема възражението на ответника,
че към 12.09.2013г. не е било в действие ТР на ВКС ,ОСГК №4 ПО Т.Д. №4 /2013г.
от 18.06.2014г., за да се изследва втората предпоставка т.19 – „при пълно или
частично неплащане на две погасителни вноски
кредитора става предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателя
да бъде уведомяван“.
- Приложение №1 като документ е от
съществено значение по делото, тъй като съгласно чл.2.8 от ДЦ , цедента в 18 мес. срок е бил
длъжен да предаде на цесионера необходимите
документи, установяващи вземанията, описани в Приложение №1… съответно 2.8.3.1:
/iv/ - оригинали или заверени преписи на документите,
доказващи получаването от длъжника на уведомлението, изпратено от цедента, за обявяване на предсрочната изискуемост
на съответното вземане, ако такова е направено; /v/ - при поискване от страна
на цесионера – счетоводни записвания по кредита от
отпускане / усвояване на кредита. Самия ищец е сторил това, изпращайки трите си
съобщения от 26.07.2019г. „за цесия и
предсрочна изискуемост“ , неполучени от Г.Г., преди подаване на
заявлението в съда.
-при входиране
на заявлението на 05.09.2019г. не е формирано твърдения за ПИ по т.12 на
заявлението – обстоятелства, от които произтича вземането нито е въведено като
документ Приложение №1 към ДЦ, а и в производството по чл.410 ГПК не се
представят доказателства и доколкото настоящото общо исково производство е
продължение на частното съдът счита, че не може да игнорира по делото заявлението
и да приеме, че ищеца злоупотребява с
правата си и не се позовава на ПИ именно заради погасителната давност както твърди ответника. Защото според съда ДЦ
е сключен на 31.01.2018г., т.е при действието на соченото ТП.
- съгласно практиката – Решение №123 /
09.11.2015 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, т.дело № 2561/2014
година, докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова, предметът на
предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск се
определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение, то следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора
вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото
производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост
на целия кредит/ остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК,
съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването
на предсрочната изискуемост трябва да предхожда
образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от
заявителя основание. ….
…. ТР № 4/2013 г. …, неговите
постановки са приложими и по висящите производства, включително и по отношение
на договори за потребителски кредит, съдържащи уговорка за автоматична
предсрочна изискуемост, която не е обявена по
надлежния ред преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В тази насока следва да се има предвид, че вземането, предмет на
заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо
към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в
хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за
кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по
чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. …..Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски
кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост
при неплащане на определени вноски, не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита.
И според съда, именно защото заявителя
се е съобразил с действието на горното ТР и не е разполагал с доказателства за
уведомление на длъжника за предсрочната изискуемост
като самия той се е опитал да връчи съобщенията за това, е въвел като основание
именно изтичането на срока на договора на 15.10.2014г.
Затова съдът отхвърля възраженията на
ответника в този смисъл и приема, че заявлението, в което е въведено като основание
изтичането на срока на договора, е
подадено в петгодишния давностен срок за главницата и
съдът я приема за дължима.
По отношение на претендираната
мораторна лихва за забава за периода от 16.10.2014 г.
до 05.09.2019 г., съдът няма да коментира дали сумата е сгрешена по графа от
Приложението и приема, че такава се дължи и същата за периода възлиза на сумата
453,20 лева/ справка on line/
калкулатор .
По възражението за давност: като се
съобрази датата на входиране на заявлението съдът
приема, че в тази част то е частично основателно и следва да се уважи и затова
такава се дължи за периода от 16.10.2014 до 15.10.2017 г., която възлиза на 267,22 лева, но следва да бъде уважена до
претендирания й размер – 218,96 лева, а за останалият период 15.10.2017 г.
до 05.09.2019 г., следва да се отхвърли като погасено по давност .
Ищеца е направил разноски: в
заповедното – 26,98 лева; исковото – 73,02 – д.т. и претендира същите, поради което следва да
се уважи претенцията му на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора.
Воден от горните съображения
,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв. А.Т.-САК, с адрес за призовки и съобщения: гр.******,
чрез адв.А.Т., че дължи на *** ЕООД -
гр. ***с ЕИК ***,***, ул. “***, чрез пълномощника адвокат М.Х.Х.,
Великотърновска адвокатска колегия, преупълномощена от ***, Адвокатска колегия ***,
в качеството му на управляващ съдружник на „***- Адвокатско дружество",
гр. ***, адрес за призоваване: ***, следните суми:
сумата от 876,63 лева (осемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и три
стотинки) - неизплатена главница по гореописания договор, 218,96 лева (двеста и осемнадесет лева и деветдесет и шест
стотинки) - мораторна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, начислена в периода 16.10.2014 до 15.10.2017 г., посочени в заповедта за
изпълнение по частно гр. дело № 1741/2019г. по описа на Районен съд гр. ***,
дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
21.04.2008г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
– 05.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
а искът за мораторна
лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, в частта му за периода 15.10.2017 г. до 05.09.2019 г., като погасен по давност, отхвърля.
ОСЪЖДА
Г.Г.Д. , с горните данни , да
заплати на *** ЕООД – гр. ***,с горните данни, сумата общо 100,00
лева – разноските по делото,
направени пред настоящата инстанция и по
заповедното производство – д.т.
Решението подлежи на обжалване пред ***ешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи служебно по ч. гр. дело № 1741/2019 г. на ***,
за съобразяване.