№ 14473
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110138048 по описа за 2023 година
Предявени са от „П..“ ЕООД срещу Х. К. Б.:
- установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумите от: 220.02
лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски
кредит за текущо потребление № 30035358344, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.02.2022 г.; за сумата
85.66 лв., представляваща лихва за периода от 06.08.2019 г. до 24.02.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
10259/2022 г. по описа на 76 състава при СРС.
- осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ
за сумата от 142.12 лв., представляваща възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, за сумата от 12.31 лв., представляваща договорна лихва
за периода 01.06.2019 г. - 06,08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба 07.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 25.02.2019 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № 30035358344 между него и ответника, по силата на който ищецът е
1
предоставил на ответника сумата от 300 лв. със срок на издължаване 7
месеца. Сочи, че кредитът е сключен при годишен лихвен процент от 33.00 %
или 0.09 % на ден. Сочи, че ответника е закупил пакет допълнителни услуги
на стойност 248.71 лв. и общ размер на вноската от 83.23 лв. За падежна дата
било определено всяко първо число на месеца. Посочва, че на 06.08.2019 г.
кредитът е станал предсрочно изискуем.
В следствие на гореизложеното ищецът в настоящото производство е
предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10259/2022 г. по
описа на СРС, 76 с-в, за сумите от 220.02 лв., представляваща неизплатена
главница по договор, 85.66 лв., представляваща лихва за периода от
06.08.2019 г. до 24.02.2022 г., както и за сумата от 186.58 лв., представляваща
сторени в заповедното производство разноски. за държавна такса и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено възражение, вследствие на което и след дадени указания от
заповедния съд е предявена настоящата искова молба.
Претендира разноски от заповедното и исковото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на
ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове
са оспорени като неоснователни по основание и по размер. Твърди
процесният потребителски договор да е недействителен поради нарушение на
специалните правила на ЗПК. Сочи, че не е налице яснота по отношение на
условията, при които е сключен договорът. Твърди, че не са спазени
изискванията за вид, форма и размер на шрифта. Поддържа, че клаузата за
предоставяне на допълнителен пакет услуги е нищожна, също и клаузата,
регламентираща договорната лихва. Моли за решение, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Моли за присъждане на разноски и в двете
производства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника Х. К. Б., в полза на ищеца
на 03.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 10259/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в, е издадена
заповед за изпълнение за негово задължение за заплащане на следните суми:
за сумите от 220.02 лв., представляваща неизплатена главница по договор,
2
85.66 лв., представляваща лихва за периода от 06.08.2019 г. до 24.02.2022 г.,
както и за сумата от 186.58 лв., представляваща сторени в заповедното
производство разноски. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: 1) валидно облигационно
правоотношение между него и ответника по силата на договор за
потребителски кредит № 30035358344/25.02.2019 г., в който уговорените
клаузи са валидни, като са индивидуално уговорени, съответно не са
неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни
норми и правилата на добросъвестността, разбирана като честното и
добросъвестно поведение при сключването и изпълнението на договори в
гражданския оборот; 2) изпълнение на задължението си за предоставяне на
заемната сума, предмет на договора, в полза на ответника, който да е усвоил
същата; 3) валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка
лихва; 4) основанието, от което произтичат твърдяните допълнителни услуги,
които реално да се били предоставени, както и дължимото за тях
възнаграждение; 5) настъпване на изискуемостта на вземанията, както и
техния размер. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да установи плащането на процесните суми.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството относно
сключването на процесния договор за потребителски кредит №
30035358344/25.02.2019 г. с твърдяното съдържание. Нещо повече, за
установяването му свидетелстват и представените по делото писмени
доказателства – стандартен договор за потребителски кредит, общи условия
към него, погасителен план, искане за отпускане на кредит, стандартен
европейски формуляр и др.
От предметното съдържание на договора става ясно, че кредиторът „П..“
ЕООД предоставя на клиента Х. К. Б. сумата от 300.00 лв., при следните
условия: срок от 7 месеца, размер на месечната погасителна вноска от 47.70
лв., ГПР – 37.12 %, годишен лихвен процент – 33.00 %, или 0,09 % на ден.
Изрично в договора е отбелязано, че клиентът е поискал да закупи
3
допълнителна незадължителни услуги – „Бонус“ - право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит и отлагане на вноски, като
възнаграждението за ползване на същите се равнява съответно на 582.62 лв.,
които суми са платими като част от отделните месечни погасителни вноски за
погасяване на кредита.
Фактът на сключване на процесния договор за потребителски кредит се
предхожда от подаването от страна на клиента Х. К. Б. на искане за отпускане
на кредит и стандартен европейски формуляр (СЕФ) от 25.02.2019 г., в които
са отразени конкретните параметри на кредита, а именно: размер на
отпуснатата сума – 300.00 лв., начина на усвояване (по банкова сметка, в брой
или на каса на „Изипей“ АД), срока на договора – 7 месеца, общата сума,
която следва да се заплати – 333.91 лв., фиксиран лихвен процент – 33.00 %,
годишен процент на разходите – 37.12 % и др.
В случая, от страна на ответницата липсва оспорване относно
авторството на положените от нейно име подписи върху така обсъдените
писмени доказателства, даващи началото на облигационната й обвързаност с
ищеца, поради което съдът приема, че съдържащите се в него изявления
изхождат от нея, поради което я обвързват. В същото време обаче, доколкото
се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено не само от
постигането на съгласие между страните, но също така и от реалното
предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая,
съдът приема, че ангажираните по делото доказателства не са годни да
установят факта на реално предаване на заемната сума в размер на 300.00 лв.,
предмет на договора за кредит, от кредитодателя в полза на клиента.
Това е така, доколкото от т. 3 на стандартния европейски формуляр
стават ясни единствено възможните начини за усвояване на същата, а именно:
по банкова сметка или в брой (плащането на каса на „Изипей“ АД е
приложимо единствено за кредити в размер до 1 000 лв., какъвто настоящият
случай не е), без обаче да се установява каква е била конкретната уговорка в
тази насока. В случая, от съдържанието на самия договор не може да се
извлече наличието на изрична клауза, удостоверяваща предаването на
заемната сума в брой, в който случай би могло да се направи извод, че в тази
част същият има характер на разписка. Нещо повече, дори да се приеме, че
това е следвало да стане по банков път, както се твърди от ищеца в
4
обстоятелствената част на исковата молба, за установяване на посоченото
обстоятелство той е ангажирал единствено разписка за извършено плащане (л.
20 от делото), в което е отразено, че е извършен превод в полза на Х. К. Б. на
сумата от 300.00 лв., без да е с посочено основание, само въз основа на която
обаче не може да се направи категоричен извод, че отразената в него сума
действително е предадена на ответницата, именно на основание процесния
договор за кредит.
В случая, с отговора на исковата молба от страна на Х. К. Б. е направено
изрично оспорване относно факта на усвояване на заемната сума от нейна
страна, поради което в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване факта на отпускане на заемната сума в полза на
ответницата, до какъвто извод обаче не се достига само въз основа на
обсъдената по-горе разписка за извършено плащане (л. 20 от делото), тъй като
от значение при плащането по банков път е моментът на заверяване на
сметката на кредитора – арг. чл. 75, ал. 3 ЗЗД, а данни в тази насока не са
ангажирани. Този извод не се разколебава и с оглед твърденията на ищеца за
извършено плащане на част вноските по кредита от страна на ответницата,
което в случай, че се установи да е така, би представлявало конклудентно
признание от относно усвояването на заемната сума от нея, тъй като по делото
не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което изявлението на
ищеца в този смисъл би съдържало изгодни за него факти, които не се ползват
с доказателствена стойност.
При наличието на изрично заявено оспорване от страна на ответницата,
относно факта на усвояване на заемната сума в тежест на ищеца е било да
ангажира годни доказателства в процеса, установяващи така твърдяното от
него обстоятелство, съставляващо един от елементите от фактическия състав
на сключване на процесния договор за кредит, което обуславя извод, че
същият не е доказал пораждането на действието на същия. Изложеното
обосновава извод, че предявените от ищеца кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1
и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло, без да бъдат обсъждани останалите изложени от
ответника доводи за недължимост на исковите суми.
По осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
5
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: 1) валидно облигационно
правоотношение между него и ответника по силата на договор за
потребителски кредит № 30035358344/25.02.2019 г., в който уговорените
клаузи са валидни, като са индивидуално уговорени, съответно не са
неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни
норми и правилата на добросъвестността, разбирана като честното и
добросъвестно поведение при сключването и изпълнението на договори в
гражданския оборот; 2) основанието, от което произтичат твърдяните
допълнителни услуги, които реално да се били предоставени, както и
дължимото за тях възнаграждение.
В случая, процесният договор за потребителски кредит е сключен на
25.02.2019 г., като породените от процесният договор за потребителски кредит
се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г. Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като
съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Видно от твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба такса „Бонус“ е за право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит и отлагане на вноски. Видно от описанието
допълнителната услуга е свързана с усвояване и управление на кредита,
поради което събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената
разпоредба на ЗПК. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а
ЗПК, което обуславя недействителност на договора за потребителски кредит,
респ. общите условия към него, в частта относно такса „Бонус“, поради
противоречието й с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. При това положение предявените от ищеца
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
6
изцяло.
Относно разноските по производството
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв ищецът следва да бъде осъден да заплати сумите, както следва: 200.00
лв. - в полза на адв. К. Б. за адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по ч. гр. дело № 10259/2022 г. по
описа на СРС, 76 състав, определено по реда на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от
Наредба № 01/09.07.2004 г., както и 400.00 лв. - в полза на адв. С.Д. за
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в исковото производство, определено по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от горната Наредба.
В случая, релевираните от процесуалните представители на ответницата
възражения във връзка с приложението на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съдът счете за неоснователни. Това е така, тъй като задължителната практика
на ВКС, която настоящия състав споделя, а именно: Определение № 60345 от
11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103/2021 г. по описа на III гр. о. и Определение №
10 от 13.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4908/2019 г. по описа на III гр. о., възприема
разбирането, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
определи върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по
отделно. В същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. №
2982/2019 г. по описа на II т. о. на ВКС, в което е направено и разграничение,
че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ..., срещу Х. К. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ... (офис – партер), установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
7
за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер
на сумите, както следва: сумата от 220.02 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № 30035358344/25.02.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 25.02.2022 г.; за сумата от 85.66 лв., представляваща лихва за периода
от 06.08.2019 г. до 24.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10259/2022 г. по описа на 76 състава,
СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ..., срещу Х. К. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ... (офис – партер), осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 142.12
лв., представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги, за сумата
от 12.31 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.06.2019 г. –
06.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „П..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ... да заплати на адв. Светломира Йорданова Димитрова, с адрес:
гр. София, ... (офис – партер), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв, сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в исковото
производство.
ОСЪЖДА „П..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ... да заплати на адв. К. Б., с адрес: гр. София, ... (офис – партер), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 200.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по ч.гр.д. № 10259/2022 г. по описа на 76
състава, СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8