РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Б., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500765 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба с вх.
№904689/21.06.2021 г., подадена от адв. В.Г., като особен представител на И.
Й. П., срещу Решение №901391 от 04.06.2021 г., постановено по гр.д.
№400/2020 г. по описа на РС – С.. В нея са повторени възраженията срещу
допустимостта и основателността на исковете, направени в отговора на ИМ. В
основа на тях счита, че първоинстанционният акт е необоснован и неправилен
и моли да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов, с който
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Депозиран е отговор на ВЖ, в който са изложени доводи в подкрепа на
фактическите констатации и правните изводи, залегнали в решението на РС.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда
начл. 266 от ГПК.
Б.ският окръжен съд, като обсъди събраните от първоинстанционния
съд доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Представените писмени доказателства безспорно установяват, че “Б.
1
П.П. Ф.” ЕАД (с предишно наименование “Д. Ф. И.”) е било вписано в ТР на
23.05.2008 г. с ЕИК *, след което на 24.04.2018 г. в регистъра е било вписано
заличаване на дружеството.
„Б. П.П. Ф. С.А. клон България“ е вписан като клон на чуждестранния
търговец „Б. П.П. Ф.“, регистриран във Ф. в ТР с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление в гр. С..
Видно е от извлечение от Търговския и фирмен регистър в гр. П., Ф.
към 13.03.2018 г. обстоятелства за юридическото лице „Б. П. Л. ф.“ АД - със
седалище в гр. П., Ф., че е вписана операция по трансгранично сливане с „Б.
П. Л.Ф.“ ЕАД, акционерно дружество по българското законодателство,
считано от 31.01.2018 г.
Заедно с горното, на 10.03.2021 г. от Канцеларията на Търговски съд -
П. е била изпратена нотификация за презгранично сливане на „Б. П.П. Ф.“
френско акционерно дружество с „Б. П.П. Ф.“ ЕАД, българско акционерно
дружество в сила от 31.01.2018 г., получена в ТР към АВ.
Установява се от договор за потребителски кредит *, сключен на
04.04.2017 г., че “Б. П.П. Ф.” ЕАД, чрез „В.“ ООД, със седалище в Б., е
предоставило на ответника И.П. потребителски кредит за финансиране на
стоки и услуги: а именно финансиране покупката на 1 брой ъглошлайф на
обща цена 139,00 лева; - 1 брой заварявачен апарат м. „AIWA“, модел
pocetming на обща цена 889,90 лв; - 1 брой заварявачен апарат м. „AIWA“,
модел gorilla на обща стойност 299,00 лева; 1 бр. почистващи машини на
стойност от 149,00 лв и 1 бр. помощни инструменти и оборудване на
стойност от 195,60 лева, както и финансиране на следната услуга :
Застраховка „Сигурност на плащанията“ - Групова полица с премия 214, 08
лева.
По силата на т.1 от приложените към договора условия,
кредитополучателят се е съгласил предоставеният му с този договор
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощените търговски
партньори и извършването на плащането по посочения начин, ще съставлява
изпълнение на задълженията на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита по договора.
От своя страна кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в поле
2
„Параметри и условия“ - “Месечна погасителна вноска” и брой в поле “Брой
погасителни вноски”. Договорено е, че размерът на кредита е 1 886, 58 лева, а
сумата от 1 672, 50 лева е обща цена на стоката. Броят на погасителните
вноски е фиксиран на 16 погасителни вноски от по 141, 49 лева, като падежът
на първата вноска е уговорен на 20.04.2017г., а последната вноска е трябвало
да се плати на 20.07.2018 г. От погасителния план, неразделна част от
договора е видно, че изплащането на кредита е трябвало да се извършва на 16
броя месечни вноски платими на 20 - число на месеца.
В т. 3 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или
повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените разходи по събиране на
вземането. Договорено е също, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането.
С подписването на договора за потребителски кредит,
кредитополучателят е удостоверил, че е получил стоката и услугата, описана
в група “Финансирани стоки и услуги”, както и че е получил опосредствано,
чрез стока/ услуга, кредит за сумата, посочена в поле “Размер на кредита”,
т.е. че е получил сумата от 1 886, 58 лева, представляваща общия сбор на
стойността на закупените стоки от 1 672,50 лева и на сумата от 214, 08 лева -
стойността на полицата по застраховката “Сигурност на плащанията”.
Горните факти се потвърждават и от издадената от “В.” ООД фактура
№ ********** от 04.04.2017г. с получател ответника И.П., с която е
фактурирано закупуването на описаните в договора за кредит стоки на обща
стойност от 1 672, 50 лева с начислен ДДС. В същата е посочен начин на
плащане - с платежно нареждане.
Заключението на съдебно- счетоводната експертиза, категорично
установява, че сумата от 1 672, 50 лева е била наредена за плащане от ищеца
на 06.04.2017 г. и на 07.04.2017 г. е била платена на магазин в С., ул.“К. Х.“
№* по гореописаната фактура.
3
Експертът е констатирал и факта, че на 20.03.2018 г. ответникът е
преустановил плащането на вноските.
“Б. П.П. Ф.” ЕАД е отправило към длъжника И.П. покана, получена от
него на 20.08.2018 г., с която го е уведомила, че поради просрочени плащания
на две и повече вноски по Договор */06.04.2017 г., вземането по договора
станало изцяло предсрочно изискуемо. Със същата му е даден седмодневен
срок от получаването да плати доброволно сумата от 729, 05 лева, от които
697, 70 лева главница и 15 21,60 лева обезщетение за забава.
Експертът е установил, респ. съобразил в заключението си, че преди
получаването на поканата - на 13.08.2018 г., П. е внесъл сума в размер на 141,
49 лева, с която са били погасени 104, 78 лв. за главница, 15, 63 лева за
възнаградителна лихва и 21, 08 лева за мораторна лихва. Вещото лице е
отчело и плащането от 12.09.2018 г., когато длъжникът е внесъл сума в размер
на 141, 49 лева, с която са били погасени 104, 71 за главница, 32,00 лева
възнаградителна лихва и 4, 78 лева мораторна лихва.
Според обобщеното и категорично заключение на вещото лице, към
28.01.2020 г. неизплатената главница е възлизала на 450, 33 лева, а
натрупаните лихви за забава за периода от 20.04.2018 г. до 19.01.2020 г.
възлизат на 61, 80 лева
На 28.01.2020 год. „Б. П.П. Ф. С.А.“ П., чрез „Б. П.П. Ф. С.А“ - клон
България, предявило заявление за издаване на заповед за изпълнение пред PC-
С. за сумата от 451, 77 лева - главница по договор за кредит № */04.04.2017г.,
за сумата от 61, 48 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2018г. до
19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и за
разноските по делото срещу И.П.. По заявлението било образувано ч. гр.д. №
90/2020 г. по описана СРС и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 252 от 31.01.2020 г. за посочените суми, както и за разноските
по делото - 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за възнаграждение за
юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника на 03.03.2020 г.
чрез залепване на уведомление, поради което на заявителя е било указано, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е
предявен на 12.06.2020 г.
4
Останалите писмени доказателства, като неотносими към същността на
правния спор, решаващият състав счита, че не следва да обсъжда.
Въз основа на горните факти, въззивният състав излага следните правни
изводи :
Предявените искове за главница и мораторна лихва са с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Като установителни искове, те целят да
установят наличието на вземанията на заявителя в заповедното производство,
в полза на който е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за
предявяване на иска е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу
ответника - длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила,
тъй като е била връчена на ответника посредством фикцията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК - с изтичане на срока за получаване на книжата след залепване на
уведомление. На ищеца е указано от заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и в едномесечния срок заявителят е предявил настоящите искове, поради
което те са допустими.
Б.ският окръжен съд изцяло споделя мотивите на районния съд, че
ищецът има активна процесуална легитимация за предявяване на исковете,
поради настъпило правоприемство с „Б. П.П. Ф.“ ЕАД. Разпоредбата на чл.
265о от ТЗ урежда, че преобразуването по чл. 265м от ТЗ (относно
презграничните сливания на търговски дружества в държави членки на ЕС),
има действие от момента на вписването в търговския регистър, а
преобразуването, при което приемащото или новоучреденото дружество е със
седалище в друга държава членка, има действие съгласно правото на тази
държава. Заедно с това, чл. 265о, ал. 2 от ТЗ предвижда, че с вписването на
преобразуването възниква новоучреденото дружество и се прекратяват
преобразуващите се дружества, като правата и задълженията на
преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или
новоучреденото дружество. Следователно, с вписването на преобразуването
на „Б. П.П. Ф.“ ЕАД, със седалище в гр. С. с „Б. П.П. Ф. (Лични финанси)“
със седалище в П. в търговския регистър на гр. П., всички права и задължения
на първото дружество преминават върху приемащото дружество. Успоредно с
това се установи, че приемащото дружество упражнява търговска дейност в Р
5
България чрез своя клон, регистриран в търговския регистър по реда на чл.
17а от ТЗ. Следователно за него, като правоприемник на „Б. П.П. Ф.“ ЕАД е
налице активна легитимация да предяви настоящите искове и възражението
на особения представител ответника, залегнали във въззивната му жалба по
въпраса за активната процесуална легитимация се явяват неоснователни. Ето
защо, те не обосновават отмяна на атакуваното решение.
Категорично се доказа с гореобсъдения договор за потребителски
кредит, учредяването на договорната обвързаност между страните в делото,
по силата на която ищцовата страна е поела задължение да предостави в заем
определена парична сума, а ответникът е приел задължението да върне
предоставената сума, ведно с възнаграждение за заемодателя под формата на
възнаградителна лихва.
От писмените доказателства и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установи изпълнението на задължението на заемодателя, респ.
частичното неизпълнение на задължението на заемополучателя. Последният е
платил до 20.02.2018 г. 11 погасителни вноски и е изпаднал в забава за
плащането на останалите 5 вноски, поради което му е било връчено
уведомление за предсрочна изискуемост - „последна покана“. Установи се
също, че към датата на изтичане на срока на договора 20.07.2018 г. е имало
неплатени вноски, а към 28.01.2020 год. и независимо от извършените още
три плащания е имал и неизплатено задължение за главница в размер на 450,
33 лева. Тъй като ищецът претендира сумата от 451, 77 лева, правилно
районният съд е приел, че искът е основателен за сумата от 450, 33 лева, а
над нея се явява неоснователен.
Искът за установяване на задължението за мораторна лихва е акцесорен
и основателността му е предпоставена от основателността на главния иск.
След като съдът прие, че последният е основателен и е налице забава на
изпълнението на парично задължение от ищеца, следва да уважи и иска за
мораторни лихви, които според вещото лице за претендирания период
възлизат на 61, 80 лева.
Настоящият състав се солидаризира изцяло с извода на районния съд,
че възражението на ответника за нищожност на клаузите в договора за
потребителски кредит, поради наличието на неравноправни клаузи, е
неоснователно, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 143, ал. 1
6
и ал.2 от ЗЗП. Според окръжния съд това възражение е безпредметно и да се
разглежда, защото главният иск е за задължението за главница, а тя е
дължима дори и да са налице неравноправни клаузи в договора.
С оглед изхода от въззивната проверка, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските за настоящата инстанция, които са в
размер общо на 400лв.
На особения представителна ответника – адв. В.Г. следва да се изплати
внесеното от насрещната страна възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 300лв.
Така мотивиран, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №901391 от 04.06.2021 г., постановено по
гр.д.№400/2020 г. по описа на РС – С..
ОСЪЖДА ИЛ. Й. П. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., ул."В. Л." №*
да заплати на "Б. П.П. Ф. С.А" П., чрез „Б. П.П. Ф. С.А. „ клон България с
ЕИК *, гр.С., ж.к. „М. “ - „Б. п. С.“, сграда *, представляван от Д. Д. Д. -
заместник - управител сумата от 400лв. за направените в настоящата
инстанция разноски.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представителна ответника – адв. В.Г.,
внесеното от насрещната страна възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 300лв.
Присъдените суми могат да се внесат по следната банкова сметка на
ищеца: IBAN BG ***, „С. Е.“ АД - клон С..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7