О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово, 03.11.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета
година,.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
И.Димова
като изслуша докладваното
от съдията Пенкова в.ч.гр.д. №382 по описа
за 2020г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.К.К. ,подадена чрез пълномощника адв.К. срещу определение от 15.09.2020г. по гр.д.№549/2020г. на
Севлиевски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради
местна неподсъдност на спора .
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че в случая
са налице предпоставките на чл.113 ГПК, произтичащи от искове на потребител. Ищецът има качеството
на потребител по отношение на ответника, което е видно от приложеното
гр.д.№892/2018г. по описа на Севлиевски районен съд. Ищецът има при
ответника клиентски
номер, а имотът в м.”Крушевски баир” е обект с посочения в жалбата
номер по регистъра на ответното дружество. При наличните предпоставки ищецът
има право да предяви иска по своя постоянен и настоящ адрес ***, където се
намира и недвижимият имот. Също така от данните от интернет страницата на
ответника е видно ,че има поделение в гр.Габрово.
Това също обуславя извода ,че в случая
делото не следва да бъде изпращано
за разглеждане от Варненски районен съд.
Постъпил е писмен отговор от ответника ,в който се излагат
подробни доводи за неоснователност на жалбата и за обоснованост и
законосъобразност на обжалваното определение на Севлиевски районен съд.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените от
страните доводи и събраните доказателства ,прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в законния срок ,от надлежна
страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество ,е неоснователна.
Предмет на обжалване е постановеното от Севлиевски районен
съд определение №260052 от 15.09.2020г. по гр.д.№549/2020г., с което
производството по делото е прекратено и е постановено изпращането му по
подсъдност на Варненски районен съд. Първоинстанционният съд е приел за
основателно направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора
на Севлиевски районен съд, като се е позовал на чл.105 вр.
с чл.108 ГПК и установеното по делото седалище и адрес на управление на
ответното дружество. Приел е, че липсват доказателства ,както и твърдения на
ищеца, спорът ,предмет на предявения по делото иск по чл.59 ЗЗД, да е възникнал
от преки отношения с поделение или клон
на ответното дружество, с местонахождение извън населеното място, където
се намира неговото седалище в гр.Варна. Изложил
е доводи и за начина на определяне на подсъдността по предходен правен спор
между същите страни и за същия имот ,разгледан
от Севлиевски районен съд по предявени искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Наведените в частната жалба
доводи ,че в случая местната подсъдност на спора следва да се определи по
правилата на чл.113 ГПК, са неоснователни.
Разпоредбата на чл.113 ГПК е приложима за
искове на и срещу потребител. В случая спорното правоотношение е
по предявен иск по чл.59 ЗЗД, по който е образувано първоинстанционното
производство по гр.д.№549/2020г. по описа на Севлиевски РС. Изложените в
исковата молба обстоятелства и петитум , на които се
основава исковата претенция за заплащане на претендираното
обезщетение за неоснователно ползване на процесния
имот, не обуславят ,че страна по спора е „потребител на енергийни услуги” съгласно §1,т.41б от ДР на ЗЕ, нито
„потребител” в общата хипотеза на §3,т.1
от ДР на ЗЗП .Съгласно заявеното в исковата молба, спорното правоотношение по
предявения иск по чл.59 ЗЗД произтича не
от дължима на ищеца престация като потребител на
енергийни услуги и неизпълнение на задължение на ответното дружество като
доставчик на услугата ,а от нарушени права като
собственик на описания в исковата молба недвижим имот, в който се твърди, че ответникът е извършил неоснователни действия, с
които е попречил на ищеца в пълен обем
да упражни правото си на собственост за посочения период ,за който се
претендира обезщетението за неоснователно ползване на процесния
имот. Съгласно наведените в исковата молба твърдения ,действията на ответника са свързани с изграждане на отклонение с поставяне
на проводници в имота на ищеца и отказа да ги прехвърли извън имота за исковия период,
а не за доставката на ел.енергия до обект на ищеца, поради което е ирелевантно
за спора наличието на открита партида за този обект при ответника .
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя ,че
качеството му на „потребител” по отношение на ответника се
установява от предходно исково
производство- по гр.д.№892/2018г. на Севлиевски районен съд.
От приложеното определение от 05.12.2018г. на Севлиевски РС
по гр.д.№892/2018г./л.19-21 от първоинстанционното дело/ е видно, че с него
сезираният съд се е произнесъл по направеното възражение за местна неподсъдност
на спора ,като е приел, че е компетентния съд
по предявения иск по чл.109 ЗС, на основание чл.109 ГПК и че не следва да се разделя
производството по предявения иск по чл.59 ЗЗД , на основание чл.210,ал.2,пр.2 ГПК, независимо, че този иск е подсъден на РС-Варна.
Предмет на настоящия иск по чл.59 ЗЗД е последващ период от
01.07.2018г. до 01.06.2020г. Идентичността на страните и основанието ,на което
се претендира обезщетението, с тези по предходното гр.д.№892/2018г. на СРС, не
обуславя подсъдност на спора на Севлиевски районен съд ,който се е произнесъл
по предходния предявен иск по чл.59 ЗЗД, тъй като в производството по гр.д.№892/2018г. този иск е
бил съединен с иск по чл.109 ЗС и това е определило местната подсъдност на
спора по правилото на чл.109 ГПК и по чл.210, ал.2,пр.последно ГПК при
обективно съединените искове /както се е произнесъл и съдът с определението от 05.12.2018г.по
гр.д.№892/2018г. на СРС/.
Видно от исковата
молба ищецът не е обосновал изборна местна подсъдност в
хипотезата на чл.108,ал.1,пр. второ ГПК,като в нея няма наведени твърдения ,че спорът е възникнал от преки отношения с клон или поделение на ответника, находящо
се в гр.Габрово. Предявяването на иска в гр.Севлиево, където е адресът на
ищеца, също сочи, че не е упражнил правото си на изборна местна подсъдност в
хипотезата на чл.108,ал.1,пр.2 ГПК. Едва във въззивната
жалба се твърди, че ответното дружество
има поделение в гр.Габрово ,поради което
жалбоподателят счита ,че това също обуславя извода ,че в случая
делото не следва да бъде изпратено на
Варненски районен съд.
При липсата на упражнено от ищеца с предявяване на исковата молба правото
на изборна местна подсъдност в хипотезата на чл.108,ал.1,пр.2 ГПК по
местонахождение на поделение на ответното дружество в гр.Габрово, направеното
едва с частната жалба възражение за наличие на такава, не е своевременно
заявено . Освен това ,дори да бъде разгледано по същество, то се явява
неоснователно ,тъй като от данните по делото и вписаните в ТР, не се установява
ответникът да има регистриран клон или поделение в гр.Габрово. Информацията от
интернет страницита на дружеството, на която се позовава
жалбоподателят , съдържа обявени центрове за обслужване на клиенти в страната,
включително и в гр.Габрово, а не съществуващи
поделения на дружеството.
На основание изложеното настоящия състав на въззивния съд прие ,че в случая по предявения от ищеца иск по чл.59
ЗЗД, намира приложение подсъдността по чл.105 от ГПК във вр. чл.108,ал.1,пр.1 ГПК, която е и определената от първоинстанционния
съд с оглед седалището на ответното дружество ,което обуславя като компетентен
да разгледа спора Варненски районен съд.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение ,а обжалваното определение бъде потвърдено ,с оглед на което въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №260052 от 15.09.2020г. по
гр.д.№549/ 2020г. на Севлиевски районен съд.
Определението подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :