Решение по дело №9419/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261563
Дата: 9 май 2022 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20201100509419
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, …..05.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI–А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

                мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от              мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 9419/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е, след като с Решение № 99 от 01.09.2020 г. по гр.д. № 4688/2019 г. на ВКС, IV г. о. е отменено Решение № 6227 от 23.08.2019 г. по гр.д. № 2082/2019 г. на СГС, с което е отменено изцяло Решение № 55729 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 29591/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете на Б.И. и А.И. срещу Н.Р. за прогласяване за нищожен на договор за дарение на недвижими имоти, сключен между ищците като дарители и ответника като надарен и обективиран в нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 20, том I, peг. № 445, дело № 019, от 24.02.2004 г., съставен от нотариус А.П., рег. № 120 от РНК, с предмет 33/768 идеални части от следните имоти, а именно: дворно място, имот с идентификатор 68134.513.397, находящо се в гр. София, район Сердика, ул. „*********и находящите с в построената в него жилищна сграда апартамент № 5 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.5/ на втория етаж, със застроена площ от 61.82 кв. м, заедно с мазе № 6 с площ 7.77 кв.м, заедно с прилежащите 4.34% идеални части от общите части на сградата и 10.95% идеални части от дворното място, апартамент № 6 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.6/ на втория етаж, със застроена площ от 99.87 кв.м, заедно с мазе № 5 с площ 7.16 кв.м, заедно с прилежащите 6.71% идеални части от общите части на сградата и 16.83% идеални части от дворното място, гараж № 6 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.16/, със застроена площ от 16.11 кв.м, заедно с 1.05% от общите части на сградата и 2.53% от идеалните части на дворното място, гараж № 7 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.17/, със застроена площ от 17.49 кв.м, заедно с 1.14% от общите части на сградата и 2.75% от идеалните части на дворното място, апартамент № 9 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.9/ на третия етаж, със застроена площ от 99.87 кв.м, заедно с мазе № 4 с площ 6.06 кв.м, заедно с прилежащите 6.69% идеални части от общите части на сградата и 16.67% идеални части от дворното място, апартамент № 8 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.8/ на третия етаж, със застроена площ от 61.82 кв.м, заедно с мазе № 3 с площ 5.30 кв.м, заедно с прилежащите 4.30% идеални части от общите части на сградата и 10.55% идеални части от дворното място, апартамент № 13 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.13/ на четвъртия етаж, със застроена площ от 36.50 кв.м, заедно с прилежащите 2.38% идеални части от общите части на сградата и 5.74% идеални части от дворното място, и магазин № 3 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.19/, със застроена площ от 30.98 кв.м, заедно с прилежащите 2.02% идеални части от общите части на сградата и 4.87% идеални части от дворното място. С Решение № 99 от 01.09.2020 г. по гр.д. № 4688/2019 г. на ВКС, IV г. о. са дадени указания на въззивната инстанция, че правната квалификация на ищцовата претенция не се свежда до главен иск за нищожност на дарение поради мотиви в противоречие с чл. 23, ал. 2 ЗА и евентуален иск за нищожност на дарение поради заобикаляне на чл. 23, ал. 2 ЗА, а касае само един иск за нищожност на дарение поради привидност по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.

Във въззивната жалба от 15.01.2019 г. на Б.И., която е починала в хода на настоящото въззивно производство и на чието място на основание чл. 227 ГПК е конституиран нейният наследник по закон П.Г.Б. с протоколно определение от 22.04.2021 г. по делотоС, и А.И. чрез адв. Р.Д. срещу Решение № 55729 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 29591/2018 г. на СРС се твърди, че районният съд не обсъдил следните доводи в исковата молба при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства:

- процесното дарение е нищожно на основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД поради противоречие на закона, а именно на сега действащия чл. 46 ЗА. Към момента на извършване на дарението на 24.02.2004 г. е в сила нормата на чл. 23, ал. 2 ЗА, отм. ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г., забраняваща адвокатът да сключва сделки със своя доверител за придобиване на вещи и права, предмет на делото, а не сега действащата норма на чл. 46 ЗА, като по същество смисълът и на двете разпоредби е еднакъв. Адв. Р. е представлява ищците по техни дела с предмет именно процесните имоти от 1995 г. до 2005 г., както е видно и от книжата по приложеното дело № 5716/1995 г. на СРС, 41. състав. Независимо че решението по делото е влязло в сила преди сключване на дарението, то от книжата по същото дело е видно, че по дела № 1766/2004 г. на СРС, № 436/2004 г. на ВКС и   № 29/2005 г. на ВКС, 5-членен състав, независимо че са допълнителни, извънредни производства, то техният предмет е обжалване на издаването на изпълнителен лист относно процесните имоти и адв. Р. е бил процесуален представител на ищците по всички тези дела. Освен това, видно от договор за правна помощ и пълномощно от 15.01.2004 г. и Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 23.03.2005 г., адв. Р. е представлявал ищците и по изп.д. № 4211/2004 г. на СИС при СРС, 2. отд., 2. участък, образувано по изпълнителен лист по гр.д. № 2898/1998 г., като предмет на това дело са именно процесните имоти, по отношение на които се иска въвод във владение, и делото е било в ход към момента на сключване на процесната сделка за дарение – 24.02.2004 г.;

- в исковата молба е направен довод, че договорът за дарение е нищожен на основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката. Дарението противоречи на закона, тъй като преди приключване на делото между адв. Р. и Б. и А. И. е сключено споразумение, с което е уговорено част от дължимото адвокатско възнаграждение по договора да бъде заплатено в брой, а след приключване на делото според това кой спечели делото Б. и А. И. да му прехвърлят 25 % от имота, който бъде присъден по делото, както се доказва от свидетелските показания и обясненията на Б.И.. Дори и да се приеме, че Етичният кодекс на адвоката не е бил в сила към момента на сключване на дарението, горната уговорка прави договора за дарение привиден;

- договорът за дарение прикрива постигната още при започване на делото уговорка между адвокат и клиенти плащане по договор за правна услуга с дял от предмета на делото, поради което договорът за дарение е привиден на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД;

- съдът недопустимо смесва смисъла на нормите на чл. 46 ЗА, чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката (ЕКА), като процесното дарение противоречи и на двете норми съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЗД. Съдът неправилно е обсъдил нищожността на дарението само с оглед на това, че мотивът, поради който е извършено, е противен на закона, какъвто довод ищците не са направили в първоинстанционното производство, а не и с оглед на това, че самото дарение противоречи на закона;

- липсва donandi causa - от свидетелските показания и обясненията на Б.И. се установява, че ищците са извършили дарение с ясното съзнание, че плащат за предоставянето от адв. Р. на адвокатска услуга за водене на дела, свързани със собствеността на ищците по отношение на дворното място, находящо се на ул. „********, и на построената в него сграда, като уговорката за това плащане била постигната преди даване ход на делото, по което адв. Р. защитавал ищците. Такава уговорка е в нарушение на изискването на чл. 36, ал. 4 ЗА адвокатското възнаграждение да не е в натура или в дял от предмета на делото, поради което дарението е нищожно на основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 15 ЕКА. В отговора на исковата молба и в свидетелските показания се твърди, че възнагражденията на адв. Р. за водените от него дела са уговорени в договори за правна помощ, по които сумите са значително по-ниски от реално дължимите за такъв тип дела. Именно затова е постигната уговорка след края на водените от адв. Р. дела ищците да му дарят като допълнение на дължимото му възнаграждение и част от спечелените имоти по горните дела. Така с привидната дарствена сделка е прикрито действителното правно основание  заплащане за предоставените адвокатски услуги по същите дела;

- районният съд е възприел фактическа обстановка, която не съответства съвкупно на събраните свидетелски показания. Съдът се е доверил на показанията, че ищците са изпитвали финансови затруднения по време на производството по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС, но е пренебрегнал показанията, а също и обясненията на Б.И., че между адв. Р. и ищците е постигната горната уговорка. Неправилно е прието от районния съд, че дори и да е имало такава уговорка, то това не създавало задължение за страните по нея да я изпълнят.

В обобщение въззивниците твърдят, че договорът за дарение е нищожен поради противоречие със закона (чл. 23, ал. 2 ЗА (отм.)), както и поради това, че е привиден договор, прикриващ забранено от закона плащане на адвокатско възнаграждение с част от предмета на делото. Искан отмяна на обжалваното решение като неправилно и прогласяване на нищожността на процесния договор за дарение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Н.Р., който я оспорва като неоснователна по изложени съображения.  

Съдът, като прецени събраните доказателства и техните доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).

Предявен е иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.

С обжалваното решение е прието, че твърдението на ищците, че дарението е извършено с единствения мотив адв. Р. да бъде възнаграден за оказаната им правна помощ, което противоречи на чл. 46 ДА, респ. чл. 23, ал. 2 ЗА (отм.) не е подкрепено с доказателства. Дори и ищците да са заплатили адвокатски хонорар на адв. Р. в размер около и под минималния и съответно да са се чувствали задължени да го компенсират, това не изменя мотива на дарителите, тъй като момента на дарението делото на ищците е приключило. Дори и при наличие на уговорка за заплащане на предоставените адвокатски услуги чрез прехвърляне на част от спечелените имоти, същата уговорка не поражда задължение за нейното изпълнение от някоя от страните по уговорката да я изпълнят. При липсата на доказателства за оказано съдействие от страна на ответника върху ищците за сключване на оспорения договор като компенсация за предоставени адвокатски услуги, то ищците са искали да надарят адв. Р. за същите услуги.

За основателността на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД е необходимо доказването, че е сключен договор, който прикрива друг договор, както и съдържанието на прикрития договор.

С Решение № 24277 от 02.04.1998 г. по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС М.Б., А.Т.и А.Б.са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението на 17/768 ид.ч. в полза на Б.И. и на 17/768 ид.ч. в полза на А.И. по отношение на имотите, предмет на процесния договор за дарение от 24.02.2004 г. С Решение № 415 от 14.04.2003 г. по в.гр.д. № 2898/1998 г. на СГС, влязло в сила на 13.06.2003 г. видно от отбелязването върху него, първоинстанционното решение е отменено частично, като вместо него е постановено друго, с което М.Б., А.Т.и А.Б.са осъдени да предадат владението на 16,5/96 ид.ч. от имотите общо на двете ищци Б.И. и А.И..

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените доказателства, че ответникът е бил процесуален представител на ищците в следните производства:

1. Гр.д. № 5716/1995 г. на СРС по иска по чл. 108 ЗС - видно от искова молба, договор за правна помощ и пълномощно от 31.03.1995 г., договор за правна помощ от 29.05.1997 г. и протоколи от открити съдебни заседания;

2. В.гр.д. № 2898/1998 г. на СГС по иска по чл. 108 ЗС - видно от въззивна жалба, горепосоченото пълномощно от 31.03.1995 г., договор за правна помощ от 18.06.1998 г. и протоколи от открити съдебни заседания;

3. Ч. гр. д. № 1766/2004 г. на СГС - образувано по частна жалба на една от ответниците по иска по чл. 108 ЗС А.Т.срещу Разпореждане по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС за издаване на изпълнителен лист по делото;

4. Ч. гр. д. № 436/2004 г. на ВКС, III г.о.  - образувано по частна жалба срещу Определение № 977 от 27.07.2004 г. по ч. гр. д. № 1766/2004 г. на СГС, с което е оставена без разглеждане горепосочената жалба на А.Т.;

5. Гр.д. № 29/2005 г. на ВКС, 5-членен състав - образувано по частна жалба срещу Определение № 515 от 08.12.2004 г. по ч.гр.д. № 436/2004 г. на ВКС, III г.о.;

6. Гр.д. № 580/2005 г. на ВКС, 5-членен състав - образувано по молба за отмяна на влязло в сила Решение № 415 от 14.04.2003 г. по в.гр.д. № 2898/1998 г. на СГС;

 

 

7. Ч. гр. д. № 2536/2005 г. на СГС - образувано по жалба срещу Определение от 21.06.2005 г. по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата на А.Т.за отмяна на обезпечението по гр. д. 5716/1995 г. на СРС.

Ищците са заплатили на адв. Р. адвокатско възнаграждение за инстанционните производства по иска по чл. 108 ЗС, както следва:

- 10 000 лв. - съгласно договор за правна помощ от 31.03.1995 г. за производството по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС;

- 180 000 лв. - съгласно договор за правна помощ от 18.06.1998 г. за производството по в.гр.д. № 2898/1998 г. на СГС.

Видно от Нотариален акт от 24.02.2004 г. ищците са дарили на ответника съсобствените си 33/768 идеални части от девет имота, описани в нотариалния акт. Същите имоти са предмет на гр.д. № 5716/1995 на СРС, по което дарителките в качеството си на ищци са представлявани от надарения в качеството му на техен адвокат.

Сам ответникът представя бележка, съответно неоспорена от него, в която се съдържа следният текст: „В зависимост от това, което получим, имате 1 жилище там!“. От обясненията на ищцата Б.И., дадени в първоинстанционното производство, се установява, че текстът на бележката, предявена на ищцата, е написан през 1994 г. от нея. Двете ищци отишли при ответника, с когото се уговорили да му прехвърлят едно от жилищата, предмет на делото, по което ответникът бил техен процесуален представител, в случай че на ищците не достигнат парични средства за заплащане на дължимото на ответника адвокатско възнаграждение. В становище от 23.11.2020 г. във връзка с дадена възможност от въззивния съд с оглед на разпределена доказателствена тежест по иска по чл. 26,       ал. 2, пр. 5 ЗЗД въззиваемият изрично потвърждава, че ще се ползва както от горепосочената бележка, така и от обясненията на ищцата Б.И. пред районния съд. От тези две доказателствени средства се установява съгласието на ищците да прехвърлят на ответника имоти, претендирани с иска по чл. 108 ЗС, като прикрият плащане на част от дължимото му адвокатско възнаграждение, което съгласие е формирано преди инициирането на горепосочените основни производства.    

В отговора на исковата молба ответникът изрично твърди, че в знак на добра воля е решил да помогне на ищците, като ги защитава по воденото от тях дело срещу адвокатско възнаграждение в размер много по-нисък от дължимия съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, действала към момента на сключване на процесните договори за правна помощ, което обстоятелство относно сравнително ниския размер на заплатеното адвокатско възнаграждение не се оспорва от ищците. Именно от волеизявлението на ответника, обективирано в договор за правна помощ от 31.03.1995 г., договор за правна помощ от 29.05.1997 г., както и в договор за правна помощ от 18.06.1998 г., с което същият се е съгласил да представлява ищците в производството по иска по чл. 108 ЗС, макар и срещу значително по-ниско по размер адвокатско възнаграждение, както сам твърди, се извлича неговото съгласие да сключи преди завеждане на делото договор за правна помощ по иска по чл. 108 ЗС с ищците, като една част от дължимото му възнаграждение бъде реално заплатена с парични средства, както се установява от договорите за правна помощ от 31.03.1995 г. и от 18.06.1998 г., а за останалата по-голяма част от същото възнаграждение да му бъде прехвърлено безвъзмездно правото на собственост върху съответна част от имотите, предмет на същото дело. Изводът, че само една част от дължимото адвокатско възнаграждение е получена реално в пари се потвърждава и от договор за правна помощ от 29.05.1997 г. за производството по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС, в който е посочено, че е дължима сумата от 160 000 лв. като доплащане за предоставената правна помощ, но липсва отбелязване, че същата сума е внесена, тоест, че е реално заплатена на ответника, както това е сторено в двата договора за правна помощ от 31.03.1995 г. и от 18.06.1998 г. От гореизложеното се извежда съгласието и на двете страни по делото да прикрият плащане по договор за правна помощ между същите страни чрез дарение на спорните имоти по иска по чл. 108 ЗС. Така в сравнително кратък период от няколко месеца след влизането в сила на 13.06.2003 г. на решението по иска по чл. 108 ЗС, общото съгласие на страните по делото е реализирано, като ответникът бива надарен на 24.02.2004 г. с идеална част от всички имоти, присъдени на ищците по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС.

Неоснователен е доводът на въззиваемия, че дарението е извършено след влизането в сила на горепосоченото решение, поради което не могло да се счита за нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗА (отм.), на която се позовават ищците. Всъщност страните по делото са уговорили и резултативно възнаграждение за ответника като част от насрещната престация срещу предоставените от него адвокатски услуги, при условие че на ищците бъдат присъдени претендираните имоти, но това възнаграждение не се е изразявало в заплащане на определена парична сума, нито в прехвърляне на други имоти, които не са били предмет на гр.д. № 5716/1995 г. на СРС, а в безвъзмездно прехвърляне на присъдените имоти по горното дело след неговото приключване.

Неоснователен е и доводът на въззиваемия, че след приключването на производството по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС същият представлявал ищците по други дела във връзка с присъдените имоти гр.д. № 5716/1995 г. срещу съответно възнаграждение, което ищците му заплатили, поради което процесното дарение, макар и относно имоти по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС, не представлявало възнаграждение за предоставени адвокатски услуги. Действително, след производствата по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС и по в.гр.д. № 2898/1998 г. на СГС, в които е разрешен по същество спора по   чл. 108 ЗС, са проведени и други производства във връзка с основното производство, както бе посочено по-горе. Тези производства са извънинстанционни, но функционално свързани с производството по иска по чл. 108 ЗС - обжалване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист, искане за отмяна на влязлото в сила решение, искане за отмяна на допуснато обезпечение, др., и участието на ответника като процесуален представител на ищците по тях допълнително потвърждава горепосочената предварителна уговорка, постигната през 1994 г. още преди завеждането на основното дело между страните по него. Несъстоятелен е доводът на въззиваемия, че ищците му заплатили, за да ги представлява по основните и по тези допълнителни производства, тъй като това обстоятелство по никакъв начин не отменя предходно постигнатата и реализирана уговорка за плащане по двете инстанционни производства с имоти, предмет на делата по тях.

Извод за неоснователност провокира и доводът на въззиваемия, че процесните имоти отдавна не са в патримониума на ищците, след като това обстоятелство въобще не е предмет на изследване при преценка основателността на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. В становище от 23.11.2020 г. на въззиваемия се твърди, че фактическите и съответно правните твърдения в исковата молба били измислени вероятно от процесуалния представител на ищците непосредствено преди завеждане на делото, тъй като възраженията за нищожност на процесния договор не били наведени в производството по друг спор между ответника и една от ищците. Последният довод е изцяло неотносим, защото неоснователно атакува автономната дискреция на ищците дали и кога да предявят съдебна претенция срещу ответника въз основа на формирани от тях фактически твърдения.   

Обстоятелствата, че декларацията на ищцата И., с която е поела задължение за плащане на адвокатски хонорар чрез прехвърляне на права върху имоти, предмет на правен спор, се е намирала в държане на ответника, от който е представена и съответно приета в първоинстанционното производство, това, че същата декларация е изготвена преди подписване на договор за правна помощ, както и че ищците са изпитвали финансови затруднения при завеждане на делото и по време на неговото водене, което обстоятелство не се оспорва от ответника, а и се установява от обясненията на ищцата И. и от показанията на свид. Янева (I - 85; 138г, 139), в съвкупност водят до извода, че страните по делото са прикрили договор за правна помощ.    

Така процесният договор за дарение представлява привиден договор, който прикрива договор за правна помощ, сключен през 1994 г. между Б.П.И. и А.П.И. и Н.Д.Р. относно заплащане на дължимо възнаграждение за процесуално представителство в производствата по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС и по  в.гр.д. № 2898/1998 г. на СГС. Установи се от доказателствата по делото липса на воля у ищците да прехвърлят безвъзмездно на ответника част от имотите, спорни по гр.д. № 5716/1995 г. на СРС и по в.гр.д. № 2898/1998 г. на СГС, като сключеният договор за дарение прикрива поето задължение за плащане на адвокатски хонорар. Привидното съглашение е сключено, за да може да се постигне търсеният резултат, който е забранен от императивна правна норма. Прикритият договор за правна помощ противоречи на приложимата към 1994 г. разпоредба на чл. 23, ал. 2 ЗА (отм., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004г.), която забранява на адвоката лично или чрез подставено лице да сключва сделки със своя доверител за придобиване на вещи и права, предмет на делото.

С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск от П.Б. - правоприемник на първоначалната ищца Б.И., и А.И. да бъде уважен с прогласяване нищожността на процесното дарение.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски в съответен размер. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение във всички долупосочени производства, но не и в настоящото въззивно производство. Възражението е основателно с оглед относително невисокия интензитет на фактическата и правната обстановка на спора. По делото е предявен един иск, като липсва множество от факти и доказателства, които да попадат в обсега на преценка. Извършените от пълномощника на ищците процесуални действия се свеждат основно до подаване на искова молба, въззивна жалба, отговор на касационна жалба, становище във връзка с дадени указания по настоящото производство, както и участие в открити съдебни заседания със следните уточнения. По всички производства е проведено само едно открито съдебно заседание, като в  предходното въззивно производство и в касационното производство процесуалният представител на ищците дори не се е явил, а видно от протокол от открито съдебно заседание от 16.04.2019 г. по в.гр.д. № 2082/2019 г. на СГС, IV-Г въззивен състав ищците са били представлявани от адв. Таня Д. в предходното въззивно производство. В двете въззивни производства не са събирани нови доказателства, които да усложняват доказателствената съвкупност и съответно фактическата страна на спора, а в настоящото е останал за разглеждане само един иск. Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е 1 054,67 лв.      (чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ). Поради това съдът счита за обосновано намаляването на претендирания размер на възнаграждението във всички производства от 2 000 лв. на 1 100 лв., като за настоящото производство доказаният размер е 1 000 лв. по долуизложени съображения. С оглед изхода на делото в настоящото производство се определят разноските и в касационното производство (чл. 294, ал. 2 ГПК и Определение № 254 от 21.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2017 г., I г. о.; Определение № 2 от 2.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2824/2017 г., II т. о.; Определение № 2939 от 1.09.2019 г. на САС по т. д. № 1621/2017 г.).

 

1. По гр.д. № 29591/2018 г. на СРС, 128. състав

Ищците претендират разноски от 2 380,28 лв. съгласно списък на разноските. Искането е основателно до размера от 1 478,28 лв., тъй като е доказано заплащане на сумата за държавна такса за вписване в размер на 17,49 лв. съгласно платежен документ от 26.06.2018 г., а не на сумата от 19,49 лв., както е посочено в горния списък. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за първоинстанционното производство.

2. По в.гр.д. № 2082/2019 г. на СГС, IV-Г въззивен състав - поискани са разноски съгласно списък от 2 094,45 лв., но са дължими разноски от       1 194,45 лв.

3. По в.гр.д. № 9419/2020 г. на СГС, II-А въззивен състав - 1 000 лв., чието заплащане е доказано с договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство от 22.01.2021 г., но от който договор не се установява заплащането на остатъка от общия размер от 2 000 лв., претендиран съгласно списъка на разноските.

4. По гр.д. № 4688/2019 г. на ВКС, IV г.о. - поискани са разноски съгласно списък от 2 000 лв., но са дължими 1 100 лв. съгласно договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство от 11.10.2019г.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 557291 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 29591/2018г. на СРС и ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищците П.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, конституиран в хода на настоящото въззивно производство при условията на чл. 227 ГПК като правоприемник на починалата ищца Б.П.И., ЕГН: **********, и А.П.И., ЕГН: **********, адрес: *** и ответника Н.Д.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, че сключеният на 24.02.2004 г. договор за дарение на недвижими имоти, сключен между Б.П.И., ЕГН: ********** и А.П.И., ЕГН: ********** като дарители и Н.Д.Р., ЕГН: ********** като надарен, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 20, том I, peг. № 445, дело № 019, от 24.02.2004 г., съставен от нотариус А.П., рег. № 120 от РНК, с предмет 33/768 идеални части от следните имоти, а именно: дворно място, имот с идентификатор 68134.513.397, находящо се в гр. София, район Сердика, ул. „*********и находящите с в построената в него жилищна сграда апартамент № 5 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.5/ на втория етаж, със застроена площ от 61.82 кв. м, заедно с мазе № 6 с площ 7.77 кв.м, заедно с прилежащите 4.34% идеални части от общите части на сградата и 10.95% идеални части от дворното място, апартамент № 6 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.6/ на втория етаж, със застроена площ от 99.87 кв.м, заедно с мазе № 5 с площ 7.16 кв.м, заедно с прилежащите 6.71% идеални части от общите части на сградата и 16.83% идеални части от дворното място, гараж № 6 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.16/, със застроена площ от 16.11 кв.м, заедно с 1.05% от общите части на сградата и 2.53% от идеалните части на дворното място, гараж № 7 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.17/, със застроена площ от 17.49 кв.м, заедно с 1.14% от общите части на сградата и 2.75% от идеалните части на дворното място, апартамент № 9 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.9/ на третия етаж, със застроена площ от 99.87 кв.м, заедно с мазе № 4 с площ 6.06 кв.м, заедно с прилежащите 6.69% идеални части от общите части на сградата и 16.67% идеални части от дворното място, апартамент № 8 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.8/ на третия етаж, със застроена площ от 61.82 кв.м, заедно с мазе № 3 с площ 5.30 кв.м, заедно с прилежащите 4.30% идеални части от общите части на сградата и 10.55% идеални части от дворното място, апартамент № 13 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.13/ на четвъртия етаж, със застроена площ от 36.50 кв.м, заедно с прилежащите 2.38% идеални части от общите части на сградата и 5.74% идеални части от дворното място, и магазин № 3 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.19/, със застроена площ от 30.98 кв.м, заедно с прилежащите 2.02% идеални части от общите части на сградата и 4.87% идеални части от дворното място, е нищожен като привиден на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Д.Р., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на П.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: *** и А.П.И., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1 478,28 лв. - разноски по гр.д. № 29591/2018 г. на СРС, 128. състав.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Д.Р., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на П.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: *** и А.П.И., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1 194,45 лв.  - разноски по в.гр.д. № 2082/2019 г. на СГС, IV-Г въззивен състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Д.Р., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на П.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: *** и А.П.И., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1 000 лв. - разноски по в.гр.д. № 9419/2020 г. на СГС, II-А въззивен състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Д.Р., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на П.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: *** и А.П.И., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1 100 лв. - разноски по в.гр.д. № 4688/2019 г. на ВКС, IV г.о.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването.

 

                           

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.