РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500019 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр.
София, ЕИК *********; против решение № 3257/11,10,2022 г., постановено
по гр. д. № 3705/2022 г. на РС Пловдив, 14 гр. състав В ЧАСТИТЕ, с които са
ОТХВЪРЛЕНИ исковете: да се признае за установено в отношенията между
страните, че Ж. Т. С., ЕГН ********** – кредитополучател; и В. С. С., ЕГН
********** – солидарен длъжник; дължат солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ”
ЕООД – гр. София, ЕИК *********; суми, за които е издадена Заповед №
10966/23,12,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 20208/2021 г. на РС Пловдив, както следва:
главница по договор за потребителски кредит от 14,01,2020 г., ЗА
РАЗЛИКАТА над сумата от 1931,20 лв. до пълния претендиран размер от
3726,50 лв. – за кредитополучателя Ж. Т. С.; и за целия претендиран размер
от 3726,50 лв. – за солидарния длъжник В. С. С., както и договорно
възнаграждение за периода от 20,09,2020 г. до 05,10,2021 г. в размер на
1463,86 лв. С оплакване за незаконосъобразност на решението в посочените
1
части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от съда се
иска да го отмени в тези части и вместо това да признае за установена
дължимостта на претендираните главница и договорно възнаграждение.
Ответниците Ж. Т. С., ЕГН **********; и В. С. С., ЕГН **********;
заявяват становище на жалбата и искат потвърждаване на решението в
обжалваните части.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК *********; против
Ж. Т. С., ЕГН **********; и В. С. С., ЕГН **********. От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца суми, за които е
издадена Заповед № 10966/23,12,2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 20208/2021 г. на РС
Пловдив; представляващи задължения по сключен между страните договор
за потребителски кредит № *** г., сред които и посочените по-горе главница
в общ размер на 3726,50 лв. и договорно възнаграждение за периода от
20,09,2020 г. до 05,10,2021 г. в размер на 1463,86 лв.
Ответниците оспорват основателността на исковете.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 20208/2021 г. по описа на РС
Пловдив, за вземанията си, произтичащи от договор за потребителски кредит
№ *** г., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответниците. Срещу същата в срок са постъпили
възражения от длъжниците и на кредитора е указана възможността за
предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба, по която е
образувано производството, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК.
Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.
Пред РС е представен сключеният между страните договор за
кредит, на който ищецът основава правата си. Със същия ищецът е
предоставил на ответника Ж. Т. С., ЕГН ********** – кредитополучател;
кредит в общ размер от 4200 лв., срещу което ответникът се задължила да
върне кредита на 36 погасителни вноски, всяка в размер на 204,52 лв. при
2
включена в този размер съответна част от лихвата по кредита. Годишен
лихвен процент по договора е фиксиран на 41,00 % и ГПР в размер на 48,98
%, като общата дължима сума по кредита е уговорена на 7362,78 лв. Отделно
от това ответникът се е задължил да заплати „Възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги“ в размер на 3276,00 лв., също разсрочено на
месечни вноски от по 91 лв., платими с вноските по кредита и по този начин
общото му задължение по договора е определено на 10638,78 лв. (сбор от
дължимата сума по кредита и възнаграждението за допълнителни услуги)
Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото).
Ответникът В. С. С. се е задължил да отговаря по договора като
солидарен длъжник.
Правоотношенията между страните са такива между търговец и
потребител, поради което приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК.
В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В случая е уговорена възнаградителна лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. Доколкото потребителят е по-слабата
икономически страна, уговарянето на прекомерно високо възнаграждение за
предоставения заем (каквото се явява уговорената възнаградителна лихва),
противоречи на принципа на добросъвестността и нарушава добрите нрави.
Всяка уговорка накърняваща добрите нрави, е нищожна, съгласно чл. 26 от
ЗЗД. В тази насока е ориентирана и трайната съдебна практика, съгласно
която максималният размер на лихвата (била тя възнаградителна или такава
за забава) следва да е ограничен, а уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва, противоречи на добрите
нрави (в т. см. вж.: Р № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Р №
378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Р № 1270/09.01.2009 г. по гр.
д. № 5093/2007 г., II г. о., О № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., IV
г.о.). Така очертан, допустимият размер на договорната лихва гарантира
добросъвестното упражняване на права и забраната за неоснователно
обогатяване, които са основополагащи принципи в уредбата на гражданските
3
правоотношения. Поради изложеното, уговореният в процесния договор
размер на дължимата лихва – 41,00%, надвишава трикратния размер на
законната, поради което се явява противоречащ на добрите нрави.
В допълнение: макар и във въззивната жалба да се поддържа, че не
се обжалва решението в частта, в която е призната за недействителна клаузата
за допълнителен пакет услуги, съдът намира, че същата има отношение към
действителността на целия договор. Доколкото тези разходи не са включени в
ГПР, то е налице некоректно посочване на реалните разходи по кредита, с
което потребителят е бил заблуден относно същите. Посоченият в договора
ГПР е 48,98%, но при включване и на тези допълнителни разходи, същият би
надминал установеният от закона максимален размер от 50%. Съгласно чл.19,
ал. 5 от ЗПК, подобни клаузи са нищожни.
При тези съображения, приложение намира нормата на чл. 22 от
ЗПК, тъй като са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Поради това сключеният между страните договор следва да се приеме за
недействителен. При това положение - като последица от нищожността на
договора, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда връщане на „чистата
стойност“ на кредита. Като се отчете безспорното между страните
обстоятелство, признато от ищеца в исковата молба, че ответникът е заплатил
по кредита сумата от 2268,80 лв., същата се приспадне от подлежащата на
връщане главница. Следователно дължима от кредитополучателя като
главница по кредита е сумата от 1931,20 лв., а за разликата над този размер до
пълния претендиран, както и за заплащане на уговорената възнаградителна
лихва („договорно възнаграждение“) исковете по чл. 422 от ГРК срещу
кредитополучателя са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно претенциите срещу солидарния длъжник: Според т. 10
(озаглавен „Обезпечение по ДПК“) от Общите условия, отговорността на
солидарния длъжник обезпечава изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Следователно ответникът В. С. отговаря като поръчител, обезпечаващ
отговорността на кредитополучателя, и задължението му е акцесорно на това
по договора за кредит. И тъй като договорът за потребителски кредит е
недействителен, претендираното задължение на солидарния длъжник не
съществува – чл. 138 ал. 2 от ЗЗД. Затова исковете срещу ответника С. са
4
изцяло неоснователни.
Доколкото решението на РС постановява същия правен резултат, то
следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В останалите не е обжалвано
и е влязло в сила.
На въззиваемите следва да се присъдят сторените за производството
пред ПОС разноски, които се констатираха в размер на по 400 лв. – заплатени
адвокатски възнаграждения, за всеки от тях .
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3257/11,10,2022 г., постановено по гр.
д. № 3705/2022 г. на РС Пловдив, 14 гр. състав В ЧАСТИТЕ, с които са
ОТХВЪРЛЕНИ исковете: да се признае за установено в отношенията между
страните, че Ж. Т. С., ЕГН ********** – кредитополучател; и В. С. С., ЕГН
********** – солидарен длъжник; дължат солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ”
ЕООД – гр. София, ЕИК *********; суми, за които е издадена Заповед №
10966/23,12,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 20208/2021 г. на РС Пловдив, както следва:
главница по договор за потребителски кредит от 14,01,2020 г., ЗА
РАЗЛИКАТА над сумата от 1931,20 лв. до пълния претендиран размер от
3726,50 лв. – за кредитополучателя Ж. Т. С.; и за целия претендиран размер
от 3726,50 лв. – за солидарния длъжник В. С. С., както и договорно
възнаграждение за периода от 20,09,2020 г. до 05,10,2021 г. в размер на
1463,86 лв.
В останалите части решението на РС не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК *********;
да заплати на Ж. Т. С., ЕГН **********; сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК *********;
да заплати на В. С. С., ЕГН **********; сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6