Решение по дело №104/2018 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 84
Дата: 17 юли 2018 г. (в сила от 4 януари 2019 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20184330200104
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                      Р Е Ш Е Н И Е

                                

            

                  Гр. Тетевен , 17.07.2018г.

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Тетевенският районен съд първи състав в открито съдебно заседание на 25юни през 2018г .,в публичното заседание в следния състав:

 

         Председател: Ани Г.

               

     Секретар:Петя Г.

 

     Разгледа докладваното от съдията а.н.дело № 104 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

       Обжалвано е НП (наказателно постановление) № КГ - 2113/12.02.2018 год., издадено от В.Т.В., заместник- председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) ************.

      Жалбоподателят „Е.О." ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Р.И.Р. управител, чрез процесуалният представител адв. Г. от САК твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.

      Въззиваемата страна ДАМТН, редовно призована, се явява ст. експерт Емил Т. , с юридическо образование и правоспособност  и моли НП да бъде потвърдено .

      Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение)  № А-299 съставен на 15.12.2017 г. при условията на чл. 40, ал.4 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от Г.Р.Ц. на длъжност старши инспектор в отдел „Инспекция на качеството на течните горива“ (ИКТГ), в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ (ГД ККТГ) при ДАМТН,жалбоподателят е санкциониран на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ - Закон за чистотата на атмосферния въздух („Лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.) за нарушение на чл.8, ал.2 от същия закон („Забранява се пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал.1”) във връзка с чл.6, т.1, Приложение № 1 от НИКТГУРНТК (Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол), където се регламентирани изискванията за качеството на горивата .

         От събраните по делото доказателства, съдът   прие      за установена   следната       фактическа обстановка:    От     разпита на свидетеля Г.Р.Ц. се установява ,че е направена проверка  на 23.10.2017г. с протокол за проверка на бензиностанция в с.З.П., с адрес местност „Г.”  собственост на Е.О. ООД гр. София. Първо проверили документите за разпространяемите партиди течни горива бензин А95Н и гориво за дизелови двигатели, след като установили,че всичко било  наред с документите взели проби . След като окомплектовали  всичко с документите и пробите, изпратили взетите пробите в  гр. София с пакета от документа, които ги придружал и те са дадени за изпитване, в резултат на което на едно от горивата видно от  Констативен протокол КП- 0677 на 26.10.017г. анализа сочел отклонени по един от показателите на бензин, това е „дестилационни характеристика“ „края на кипене“ като получения резултат от изпитването  от 220,4 градуса при норма максимум 210 градуса , тоест с отклонението е с 10,4  градуса  над максимално допустимата стойност, за което отклонение и официално получен Констативен протокол , свидетеля съставил акт  на проверената фирма. Свидетелят не  е участвал в извършването на  анализа на пробите , а  е прочел протокола , тъй като този анализ е извършен в лабораторията на агенцията и той не участва там .Обяснява ,че пробата като се взема  се изпращала още същия ден в комплект с документи. На бензиностаницията били  той като проверяващ , колежка, която взела пробите и трима служители на фирмата, един който зарежда колонките, един служител на касата и управителя. Свидетелките Т.Т.П./управител на бензиностанцията/ и Ю.М.Г., /служителка в бензиностанцията/ твърдят ,че на 23.10.2017г  дошли проверяващите от ДТМН , представили се и започнала проверка , като от всички колонки били взети проби в шишенца от 800 мг. , промили ги и отточили от вс. един пистолет и бензин и дизел, но не е ползван охладител /накрайник на пистолета/ Обесняват подробно как са взети пробите и етикирани.

Тоест видно от свидетелските показания и приложените по делото документи  :При извършена проверка на 23.10.2017 г. на  обект - бензиностанция, управляван от „Е.О.“ ООД, в гр. З.П., местност Г.я, от бензино колонка № 2 е взета проба от течно гориво - автомобилен бензин А- 95 Н с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл - 099/23.10.2017 г. След изпитване на контролна проба в стационарната Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София,  е издаден Протокол от изпитване № С-0435-1/26.10.2017 г. и на основание на протокола  е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол № КП - 0677/26.10.2017 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество, съгласно който: течно гориво - автомобилен бензин А-95Н, по показател .Изпитването на контролните проби е показало несъответствие на разпространяваното течно гориво — автомобилен бензин А-95Н по посочения показател с изискванията към него в Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.Протоколът от изпитване и констативния протокол са връчени на „Е.О.“ ООД, с писмо с изх. № 84-01-668/26.10.17 г. и известие за доставяне от 30.10.2017 г.Проведена е била и арбитражна процедура е издаден Протокол от изпитване № 8028/20.12.2017 г, издаден от Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти „СЖС България“ ЕООД, и въз основа на издадения протокол от изпитване е изготвена Експертиза № Ед-035/21.12.2017 г. за съответствие на течно гориво с  изискванията за качество след арбитражно изпитване, съгласно която, течното гориво - автомобилен бензин А-95Н не съответства на изискванията за качество по чл.6, т.1 Приложение № 1 от НИКТГУРНТК. Административно наказващият орган е констатирал ,че съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти”, определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването над, продуктът не съответства на изискването за температура на край на кипене,по показател “Дестилационни характеристики”изискванията за качество.

Поради което е издаден е АУАН/л.65 от приложеното АНД №257/18 на ЛРС / , който е връчен на пълномощник  Г. А.В./л.68 от приложеното АНД  №257/18 на ЛРС/, съобразно което същия има права да  подписва , подава и получава всякакви документи и  АУАН .Въз основа на АУАН на жалбоподателя е издадено НП за извършено от него нарушение на  чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ вр. чл. 6 т. 1 от Приложение № 1 от НИКТГУРНТК и на основание чл. 43а, ал.3 и чл.34,ал.2 от ЗЧАВ му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

В хода на делото е изготвена и приета експертиза и допълнителна експертиза и съобразно допълнителната експертиза в отговора на въпрос пети „ако не са спазени процедурите описани в ISO EN3170  , резултатите получени при изпитване на показател  дестилационни характеристики достоверни ли са ”вещото лице  е заявило ,че по-принцип резултатите не са достоверни , като в конкретния случай пробата е взета в съответствие с чл.18 и 21 от наредбата , които членове въвеждали част от изискванията БДС в ISO EN3170   но не всички , спазването на изискванията на чл.21 било твърде условно според дадените свидетелски показания от Теменужка павлова и Юлияна Горанова .Допуснато било при вземане на пробата съдовете да не са охладени достатъчно , което водело до загуба на леки фракции , а в отговора на въпрос 6 е заявило ,че не са били спазени изискванията на т.7.2.3.1. и 7.2.3.2 от стандарт БДС  ISO EN3170 според които пробата трябва да се транспортира и съхранява при обърнато положение на съда , за да се предотврати загубата на леки фракции през затварящото се устройство.  

 

              Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като без-противоречиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество – основателна,поради следните съображения :

    На първо място съдът счита ,че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и като такива водещи до опорочаване на процесното НП.АУАН е съставен на основание чл.40 ал.4 във вр. с ал.2 от ЗАНН , тоест когато нарушението е установено въз основа на официални документи, но съдът счита ,че процесния протокол  на базата на който е издаден АУАН не е официален  документ , тъй като легално определение на понятието "официален документ" се дава в чл. 93, т.5 от НК, според, който "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представители на обществеността в кръга на възложената му функция. Макар и формално да отговоря на изискванията на определението за официален документ Констативен протокол № КП-0677/26.10.2017 г. не може да обоснове прилагането на чл. 40, ал.4 от ЗАНН от страна на актосъставителя. Тоест не може да обоснове прилагането на чл. 40, ал.4 от ЗАНН от страна на актосъставителя,при положение,че в крайна сметка се касае за документ, съставен от самите проверяващи органи в хода на осъществената от тях проверка и по същество съставлява доказателствено средство за събиране и проверка на относимите към спора доказателства. Да се приеме противното би означавало да се игнорира съществен елемент от формата на акта за установяване на административно нарушение, който от своя страна слага началото на административно-наказателния процес .

Още по –вече  в  акта е посочено  ,че същия се издаван на осн. чл.40 ал.4 във вр. с ал.2. от ЗАНН , която алинея 2/втора/ урежда случаите когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие, а се оказва ,че  за нарушител се е подписало лице , а е връчен на пълномощик  , от което не става ясно кога се е подписал нарушителя , тъй като на дата  18.12.2018г акта е връчен на пълномощник .Нарушена е разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите ,които са присъствували при извършване или установяване на нарушението . Единствената хипотеза , която изключва задължението визирано в разпоредбата на ал. 1 на чл. 40 от ЗАНН да съставят  АУАН в присъствието на свидетели е в случайте когато липсват такива свидетели или съставянето на АУАН в тяхно присъствие е невъзможно но в този случай следва да бъдат поканени и да присъствуват други двама свидетели, които да удостоверят с присъствието си с изрично отбелязване на имената  и качеството им в АУАН , като същите следва и да подпишат акта . В конкретния казус , видно от приложения по делото АУАН освен актосъставител , в него липсва вписване на каквито и да е свидетели , което съдът счита за нарушение на императивната разпоредба на ЗАНН посочена по – горе. Нормата на чл. 40 , ал. 1 от ЗАНН е императивна и изисква в АУАН да бъдат вписани   свидетелите присъствували при извършване на нарушението или установяването им но в конкретния казус наличието на нарушение доколкото има такова е установено не в момента на проверката , а след извършване на съответните измервания на протокол от 26.10.2017г., т.е три дни  след вземане на пробите , което води до извода ,че  в настоящия казус не са налице свидетели очевидци на установяване на нарушението или на извършването му .

 При тази хипотеза АНО е следвало да състави АУАН като в него посочи двама свидетели , който в качеството си на такива да участвуват по време на процедурата на съставяне на акта и подписването му , с което да удостоверят редовността на проведената административна процедура . видно от АУАН , въз основа на който е издадено процесното НП обаче , в него липсва посочване на каквито и да е свидетели , което безспорно е нарушение на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН и води до грубо нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Допълнително видно и от изготвената експертиза и допълнителна такава вещото лице  е заявило ,че по-принцип резултатите не са достоверни , като в конкретния случай пробата е взета в съответствие с с чл.18 и 21 от наредбата , които членове въвеждали част от изискваниятя БДС в ISO EN3170   но не всички , спазванието на изискванията на чл.21 било твърде условно според дадените свидетелски показания от Теменужка Павлова и Юлияна Горанова .Допуснато било при вземане на пробата съдовете да не са охладени достатъчно , което водело до загуба на леки фракции , а в отговора на въпрос 6 е заявило ,че не са били спазени изискванията на т.7.2.3.1. и 7.2.3.2 от стандарт БДС  ISO EN3170 според които пробата трябва да се транспортира и съхранява при обърнато положение на съда , за да се предотврати загубата на леки фракции през затварящото се устройство. Тоест  не може да се докаже по един безспорен начин ,че жалбоподателят е извършил визираното в АУАН и НП нарушение за което е санкциониран.

         Предвид посочените съждения , съдът счита ,че не следва да се произнася по въпроса за наличие или липса на нарушение и доказано ли е то , тъй като допуснатите пороци са от категорията на съществените и водят до незаконосъобразност на АУАН  , а от там и на НП .

          Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш    И  :

 

          ОТМЕНЯ  НП № КГ - 2113/12.02.2018 год., издадено от В.Т.В., заместник- председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. *********, с което на „Е.О." ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Р.И.Р. управител е наложена  на основание чл. 43а ал.3 и чл.34 ал.2  от ЗЧАВ имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ във вр. чл. 6 т. 1 от Приложение № 1 от НИКТГУРНТК като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Ловеч в 14-дневен срок от получаването му от страните.  

 

        

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: