Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13536 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
са искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за връщане на получено
на отпаднало основание, заедно със законната лихва за забава, а при условията
на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – връщане на получено без
основание, и по чл. 59 от ЗЗД - неоснователно обогатяване.
Ищецът
К.Ч. навежда следните обстоятелства за обосноваване на искането: сключен с
ответника договор за поръчка от 15.06.2017 г. за подготовка на документи и записване
за обучение в Медицински университет - София през учебната 2017/2018 г.;
плащане на уговореното по него възнаграждение от 12800 евро; неизпълнение на
задълженията по него от ответника въпреки плащането на възнаграждението и
отправяните до него покани; забавата в изпълнението на задълженията и разваляне
на договора поради забавата и безполезността на изпълнението по процесния
договор; покана за връщане на сумата и забава във връщането, за която се дължи
обезщетение за периода 30.11.2018 г. – 16.10.2019 г. в размер на 1141.42 евро.
Претендира тези суми, заедно със законната лихва от завеждането на делото и
разноските, а при евентуалност връщане поради липса на основание за получаване
на сумата и покана за нейното връщане, съответно поради неоснователно
обогатяване.
Ответникът
М.М. в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че между страните
не е имало сключен договор и не е получавал посочената в исковата молба сума,
разписката за която е съставена в нарушение на законовите изисквания и няма
доказателствена стойност, а и представената му от ищеца академична справка е
била невярна, което е препятствала възможността за записването й като студент
по специалност Медицина. Няма претенция за разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представена
е по делото разписка от 15.06.2017 г., подписана от двете страни и трето на
производството лице М. С., посочено като свидетел, от която се установява, че
на посочената дата ответникът М.М. е удостоверил получаването от ищеца К.Ч. в
брой общо на сумата от 12800 евро (7000 евро и 5800 евро) за записването й в V-ти
курс (година) през учебната 2017/2018 г. и за снабдяването й с всички необходими
документи и изисквания за І–ви до ІV-ти курс (за 1-ва до 4-та година) по
специалността Медицина в Университет в София, България.
Според
представеният препис-извлечение от електронна кореспонденция от платформата за
електронна комуникация УотсАп между потребители на номера +447863327039 - К.Ч.,
и ++359********* - последният посочен в разписката за ползван от М.М. номер, през
периода 09.11.2018 г. – 27.03.2019 г. между страните е водена кореспонденция за
връщане на сума от 13000 евро поради незаписване на ищеца К.Ч. като чуждестранен
студент в България, за което тя е извършила и разходи за заплащане на наем,
свързани с нейното пребиваване в страната. На 29.11.2018 г. страните са
постигнали съгласие връщането на посочената сума да стане в 3-дневен срок по указаната
от ищеца К.Ч. банкова сметка. ***образно уговореното между страните, поради
което те са продължили да водят разговори за връщане на сумата. Достоверността
на кореспонденцията помежду им се установява по делото както от заключението на
съдебно-техническата експертиза, изводите на които съдът възприема като обективно
и компетентно дадени от вещото лице, така и от показанията на П.К., възприела кореспонденцията
от мобилното устройство на ищеца К.Ч.. От заключението се установява, че представеният
препис-извлечение от кореспонденция съответства напълно на съдържащото се в профила
на ищеца К.Ч. и другия потребител в платформата за електронна комуникация УотсАп,
манипулирането на което е почти невъзможно.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
главните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
разглеждания случай съществувалото между страните правоотношение е възникнало
въз основа на сключен помежду им договор за поръчка, уреден от разпоредбите на
чл. 280 и сл. от ЗЗД. Същите не поставят изискване за форма относно валидното
сключване на договора за поръчка, по силата на който довереникът се задължава
за извършване за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия.
Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато
и устно или с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното
правоотношение се извършва с всички доказателствени средства.
Съществуването
на такова правоотношение между страните по настоящото производство се установи
от съвкупната преценка на всички събрани доказателствени средства, а и несъмнен
извод за него следва и от представената разписка, представляващо писмено доказателствено
средство, подписано лично от двете страни и съдържащо всички съществени елементи
на договора, включително и за уговаряне, и за заплащане на сумата 12800 евро, а
не представлява свидетелски показания, дадени в писмена форма и недопустими
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, в каквато насока са част от наведените от
ответника възражения. Съдържанието на удостоверителното изявление на тази
разписка, имаща материална доказателствена сила за признанието на ответника М.М.
за неизгодния за него факт – получаването на сумата, макар и необвързваща за
съда, и която се цени във връзка с другите данни, не се опроверга в настоящото
производство, за което свидетелски показания са недопустими по арг. от чл. 164,
ал. 1, т. 6 от ГПК при липса на съгласие на противната страна.
Неоснователно
е също и възражението на ответника М.М. за невъзможността на разписката да
докаже получаване на сумата от него съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато
са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева, включително и в случаите
на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е в тези размери.
Нарушаването на тази разпоредба обаче, каквото категорично е налице в случая, има
за последица реализиране срещу дееца на административнонаказателна му отговорност,
но няма значение за надлежността и доказването на извършеното плащане, както и за
валидността на договора, от който произтича вземането, респ. въз основа на
който е извършено плащането.
При
така изложеното и липсата на данни, а и твърдения от ответника, за изпълнение
на възложеното от ищеца К.Ч. – записването й като студент в V-ти курс по специалността
Медицина за учебната 2017/2018 година и за снабдяване с необходимите й
документи за І–ви до ІV-ти курс по същата специалност, следва изводът, че
ответникът М.М. е неизправна страна по съществувалото помежду им правоотношение.
Не се доказа от ответника и невъзможността за неизпълнение на поетото от него
задължение да е поради представена от ищеца К.Ч. невярна академична справка,
както и да е уведомил последната за изпълнение на поръчката и въобще за
предприети от него действия по нейното изпълнение по арг. от чл. 284 от ЗЗД.
Виновното неизпълнение на поетото от ответника М.М. задължение е обосновало и
направеното от ищеца К.Ч. електронно изявление за връщане на получената по
договора сума от ответника, имащо характер и на писмено такова съгласно чл. 3,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договора,
респ. за преустановяване на съществувалото помежду им облигационно правоотношение.
С
развалянето на договора връщането на полученото за изпълнение на поръчката се
дължи на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД на отпаднало основание. Преустановяването
на действието на съществувалото между страните правоотношение поради разваляне
на договора, въз основа на който то е възникнало, каквото е налице в случая, има
за последица пораждането на задължение за възстановяването на съществуващото
преди него положение, т. е. за връщане на получените по него престации на
отпаднало основание. Такова задължение е възникнало и за ответника М.М., което
не се установи да е изпълнено от него, поради което и предявеният иск по чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява основателен и следва бъде уважен изцяло,
заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 17.10.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата.
Основателността
на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и даването на 3-дневен срок за връщане
на получената сума, т. е. до 03.12.2018 г. (в първия присъствен ден след
изтичането му) по арг. от чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 72, ал. 2 от ЗЗД води до
основателност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1127.11
евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 04.12.2018 г. - 16.10.2019 г., изчислено от съда с помощта на
сalculator.bg. За разликата над тази сума до предявения размер от 1141.42 евро
и за периода 30.11.2018 г. - 03.12.2018 г. включително акцесорният иск следва
да бъде отхвърлен.
По
евентуалните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 от ЗЗД.
Уважаване
на главните искове е процесуална пречка за разглеждане и произнасяне по
предявените като евентуални с исковата молба искове.
С
оглед изхода на спора и направеното от ищеца К.Ч. своевременно искане на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва й да бъде присъдена сумата 3388 лева, представляваща
разноски по производството съразмерно на уважената част на исковете.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.,
роден на *** г., притежаващ паспорт **********, издаден на 25.11.2013 г., с
адрес: гр. София, ул. **********, да заплати на К.Ч., притежаваща паспорт № ******,
издаден на 18.10.2010 г. от Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, със съдебен адрес:***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
сумата 12800 евро, дължима за връщане като получена въз основа на развален договор
за поръчка, по който е издадена разписка от 15.06.2017 г., заедно със законната
лихва върху тази сума от 17.10.2019 г. до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 1127.11 евро, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата 12800 евро за периода
04.12.2018 г. – 16.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 1127.11 евро до пълния
предявен размер от 1141.42 евро и за периода 30.11.2018 г. - 03.12.2018 г.
включително.
ОСЪЖДА
М.М., роден на *** г., притежаващ паспорт **********, издаден на 25.11.2013 г.,
с адрес: гр. София, ул. **********, да заплати на К.Ч., притежаваща паспорт № ******,
издаден на 18.10.2010 г. от Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3388
лева, представляваща разноски по производството.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените при евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова