РЕШЕНИЕ
№
370
гр. Пловдив, 23.02.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА,
при секретаря В. П. и с
участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Й. Т., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 331 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка с
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Р.Ф.Д.
с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв.
В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди размер на 50 000 лева,
причинени му по време на задържане на ищеца в Затвора Пловдив по изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в периода от 12.03.2020 г. до момента на
подаване на исковата молба – 07.02.2022 г., настъпили като резултат от
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от ЕКЗПЧОС на затворническата
администрация.
Неимуществените вреди са
определени от ищеца като такива, съставляващи обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт. Нарушенията по
чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на
Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените
вреди, според ищеца са се изразили в следното: в пренаселеност на помещенията
по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; лоша хигиена -
наличие в килиите на гризачи, дървеници и хлебарки; липса на постоянен достъп
до течаща топла вода; липса на естествена светлина и чист въздух; лоша храна,
която не се приготвяла от професионални готвачи; неосигуряване на лечение и
диета за заболявания, от които се сочи, че страда ищецът - Хепатит С, панкреатит и болна жлъчка; пребиваване на ищца в килия с
пушачи, при наличие на заболяване от астма.
Обезщетението, което се
претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда - 07.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Искът бива поддържан в съдебно
заседание от пълномощника на ищеца адв.С.. Моли се за
присъждане на направените разноски за държавна такса.
Ответникът ГДИН – София,
представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска
и се моли за отхвърлянето му.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор Тилова изразява становище за недоказаност и
неоснователност на исковата претенция и прави искане същата да бъде оставена
без уважение.
Пловдивският административен съд,
на първо място, намира, че исковата
претенция е допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае
до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът Р.Д. претендира вреди от посочените нарушения за посочен
от него период на задържането му в Затвора Пловдив. Искът е предявен и от
надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение,
доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в места за лишаване от
свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби. В случая
се претендира обезщетение за извършени нарушения на специализираната
администрация по чл.3 от ЗИНЗС в конкретно място за лишаване от свобода,
каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова
и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия
на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно
юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както
процесуална, така и материалноправна легитимация да
отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е само
частично основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна, че за времето от 12.03.2020
г. до 21.05.2020 г. ищецът Д. ***, като през този период е бил задържан по реда
на ЗМВР и НПК, но реално е постъпил в Затвора Пловдив на 22.05.2020 г., като
първоначално е бил настанен в стая „ОП-2“ на Приемно отделение, където е
пребивавал до разпределението си в 3-та група на 29.05.2020 г. През посочения
период Д. е пребивавал в стая „ОП-2“ с други трима лишени от свобода. Стаята
била с площ от 26.28 кв.м. и разполагала с два прозореца с размери 0,44м. х
1,18 м. и 0,98м. х 1,18 м. Имало санитарен възел, който разполагал с течаща
студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. В стаята
били налични две осветителни тела и имало достатъчно дневна светлина. На
29.05.2020 г. ищецът бил настанен в спално помещение № 39, където престоял до 17.08.2021
г. Помещение № 39 било с площ от 47,80 кв.м. и разполагало с два отваряеми прозореца с размери 1,20 х 1,20 м и 0,60 х 1,20
м, като в същото имало и обособен санитарен възел с достъп до течаща студена
вода. За периода от 29.05.2020 г. до 17.08.2021 г. ищецът бил настанен в
помещение № 39 в Затвора Пловдив, заедно с още най-много с още четиринадесет
лишени от свобода и най-малко с още петима. Считано от 17.08.2021 г. до
09.12.2021 г. ищецът бил настанен в стая № 36 в Затвора Пловдив, която била с
площ от 15,06 кв.м и разполагала с един отваряем
прозорец с размери 1,20 х 1,20 м и със санитарен възел с площ 2,52 кв.м. с
достъп до течаща студена вода. През периода от 17.08.2021 г. до 09.12.2021 г. в
помещение № 36 в Затвора Пловдив ищецът пребивавал най-много с още двама лишени
от свобода и най-малко с още един. От 09.12.2021 г. до 21.12.2021 г. Р.Д. бил
изведен и настанен за лечение в болница към затвора гр. София. От 22.12.2021 г.
до края на исковия период - 07.02.2022 г.
ищецът отново пребивавал в стая № 36, като е бил настанен в същото помещение с най-много
с още трима лишени от свобода и най-малко с още един.
Както се посочи, във всяко от
помещенията по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието
на постоянно течаща студена вода, а топла вода лишените от свобода можели да
ползват в банята при затвора по график минимум два пъти седмично, като за Д.,
като работещ, била осигурена възможност да използва баня и всеки ден след
приключване на работа. Спалните помещения в затвора били добре осветени и с отваряеми прозорци, осигуряващи проникване на естествена
светлина, както и било изградено изкуствено осветление. Проветряването на
стаята се осъществявало по желание на лишените от свобода чрез отваряне на
прозорците. Хигиената се осъществявала също от настанените в помещенията като
за целта същите получавали съответните прибори, както и можели да закупуват от
лавката на затвора вещи, предмети и др., които да ползват и държат при себе си.
Отговорник на спалното помещение изготвял график за почистване, което било на
доброволен принцип.
В рамките на описаните периоди на престой на
ищеца в Затвора Пловдив действали договори между ГДИН и съответно дружество за
осъществяване на периодични дейности по дезинсекция и дератизация
на помещенията на затвора, включително и спалните такива, за изпълнението на които
следвало да се съставят и съответни протоколи, като се установява, че такива
протоколи са били съставени за извършвани два пъти дейности по ДДД обработка
през 2020 г., както и четири пъти през 2021 г., последната от които през
ноември 2021 г. По възложена финансова инспекция на ГДИН, извършена в периода
от 15.09.2021 г. до 11.04.2022 г. бил изготвен доклад № ДИД1-СФ-48/11.04.2022
г., в рамките на който като т.2 от предметния обхват била включена проверка за
законосъобразност при провеждане на обществена поръчка с предмет „Извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните ѝ служби“ с УИН
02030-2020-0008, в това число и изпълнение на сключения договор от 20.01.2021
г. Като констатации и заключения по доклада конкретно досежно
изпълнение на въпросния договор било отчетено несъответствие между реално
фактурираните и реално третираните площи, като конкретно били разгледани и приемо - предавателните протоколи, част от които са били
представени по делото от страна на ответника за извършване на ДДД обработка на
площи в Затвора Пловдив от месеците август и септември на 2020 г. и февруари,
май, август и ноември на 2021 г. Отчетено било недължимо плащане на суми по
договора, предвид установени нарушения при оформяне на отчетната документация,
включваща и липса на контрол по отношение изпълнението на договора от
дружеството-изпълнител, липса на подробна информация относно обработени площи,
часови диапазон на обработката, приемане на дейностите от неупълномощени лица и
т.н., като в тази връзка и било прието, че приемо - предавателните
протоколи за извършена дейност по ДДД - обработка не удостоверяват надлежно нейното
действително извършване и не дават основания за извършените разходи по
заплащане на дейностите, в която връзка се приело и че е налице индикатор за
измама.
За периода на престой на ищеца в
Затвора Пловдив до 09.01.2022 г. на длъжност „готвач“ в затворническата кухня
била назначена мл.инспектор Ю.В.А., която поради навършване на пенсионна
възраст била освободена на 09.01.2022 г., като в хода на производството по
настоящото дело започнала процедура за избор и назначаване на готвач. Изпълняващата
до посочения момент длъжността готвач мл.инспектор Андреева притежавала
удостоверение за професионално обучение за професия „Главен готвач“, специалност
„Производство на кулинарни изделия и напитки“. В периода на престой на ищеца в
Затвора Пловдив ежедневната хранителна дажба за един лишен от свобода се
съобразявала с полагащото му се количество и калориен състав, като за
приготвената храна в затворническата кухня се изготвял и дневен лист, в който
се отразявало какви ястия са приготвени, количеството на порцията и
количеството калории. На лишените от свобода, които имали здравословни проблеми
по указания на лекаря се приготвяла диетична храна. В тази връзка е установено, че на ищеца Д. е
било изготвено индивидуално меню като му била предписана „Диета № 5“.
Посочената диета била съгласувана с директора на медицинска служба при затвора,
като на ищеца били издавани периодично и медицински бележки за да получаване на
допълнителна храна, съдържащи и предписания на лекаря при затвора.
Съгласно Заповед № Л
3251/16.12.2019 г., издадена от Началника на Затвора – Пловдив били определени
обособени помещения /стаи/ за непушачи в корпуса на Затвора Пловдив, каквито
били стая № 81 на пост № 2, стая № 24 на пост № 3, стая № 18 на пост № 6, стая
№ 65 на пост № 5, като определянето на така посочените помещения, не изключвало
и обособяване на други стаи по желание и инициатива на лишените от свобода по
групи. Въпреки наличието на такава стая
и на пост трети, ищецът Д. не изявил
изрично желание да бъде настанен в стая № 24 (за непушачи), но напротив, по негова
молба бил настанен в стая № 36.
За времето на пребиваването на
ищеца Д. *** на същия били провеждани множество медицински прегледи – на 12.01.2021
г., 13.07.2021 г., 16.12.2021 г., 21.12.2021 г. и извършвани изследвания – на
07.12.2020 г., 13.07.2021 г. По повод на негови оплаквания няколко пъти през 2020 г. и 2021 г. бил извикван екип на
СМП, като на л.св. Д. били поставяни диагнози: хроничен гастрит, астматичен
пристъп, ХОББ астматична форма и радикулит. По време
на престоя му в Затвора Пловдив и в рамките на заявения исков период ищецът бил
приет на лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишени от
свобода - гр.София (СБАЛЛС), където постъпил на 09.12.2021 г. и бил изписан на
22.12.2021 г. с поставена диагноза остър „Гастродуоденитис
хроника“ и придружаващо заболяване „Бронхиална астма – неалергична форма“. Д.
бил изписан от лечебното заведение по негово настояване. Назначено му било
медикаментозно лечение с препоръка за спазване на ХДР, като изрично било
посочено в изготвената епикриза, че е без значими оплаквания.
Съгласно изготвено за Д. становище № 27 на ЛКК при СБАЛЛС, изх. № 18/31.03.2021
г. същият страдал от „Хроничен гастродуоденит“, като му
било определено да получава назначената му медикаментозна терапия в МЦ на
Затвора - Пловдив.
По искане на ищеца по делото е
допусната и приета без възражения на страните съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ). Заключението по същата съдът кредитира, като професионално и обективно
изготвено. Съгласно изводите на експертизата се установява, че при престоя му в
Затвора Пловдив, преди исковия период, на Д. е била поставена диагноза –
Неалергична астма, а по време на заявения исков период лицето е било диагностицирано с „Гастродуоденитис
хроника“ и придружаващо заболяване – „Бронхиална астма – неалергична форма“. На
13.07.2021 г. на Д. била поставена диагноза амбулаторно – „Хроничен гастрит –
неуточнен“. При многократните повиквания на бърза помощ му били поставяни и
други диагнози - астматичен пристъп,
остър гастродуоденит, радикулит,
ХОББ астматична форма. Според вещото лице, налице са били данни, че при престоя
му в затвора Д. е страдал от посочените заболявания. В експертизата е прието,
че в болничните заведения, в които два пъти е бил приеман ищецът за лечение са
били прилагани съответните медикаментозни терапии спрямо изискванията на
добрата медицинска практика. В тази връзка и е заключено, че престоят на Д. *** няма
отношение към развитието на установените заболявания. По въпроса дали представената
на Д. хранителна диета е била необходима и адекватно ли е била изготвена, с
оглед конкретните му заболявания, вещото лице е посочило, че същата е била
необходима с цел избягване на обострянето на хроничният гастродуоденит
и е била напълно адекватно изготвена спрямо изискванията на това заболяване за
избягване на съответния вид храни и начина на приготвяне на останалите
хранителни продукти. При разпита на вещото лице в съдебно заседание изрично е
конкретизирано, че за заболяването астма е препоръчително проветряване на
помещенията за недопускане запрашаване, което е
възможно да доведе при някои случаи до обостряне състоянието, но водещо е провеждането
на назначеното лечение. Установява се от доказателствата по делото, че ищецът
още от преди исковия период е започнал лечение за заболяването си неалергична
астма, като е бил обучен при пролежаване в медицинско заведение как да прилага
назначената му терапия.
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери
следното:
На
първо място, ще следва да се отхвърли, без да се разглеждат по същество изобщо
оплакванията на ищеца, като недоказана претенцията му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди касателно частта
от исковия период, за която не се установява изобщо същият да е бил настанен в
затвора Пловдив по изтърпяване на наказание, а именно за времето от началото на
исковия период, посочен в исковата молба – 12.03.2020 г. до датата на реалното
му постъпване в Затвора Пловдив, за която има доказателства, а именно 22.05.2020
г.
Предвид
посоченото и с оглед събраните доказателства, ще следва да се разгледат
конкретните оплаквания на ищеца за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, които се твърди
да са осъществени чрез действия/бездействия на администрацията на Затвора
Пловдив само за част от заявения общ исков период, а именно, считано от 22.05.2020
г. до 07.02.2022 г., като се изключи от
преценката касателно конкретните условия на
пребиваване в помещенията, в които ищецът е бил настанен времето от 09.12.2021 г.
до 21.12.2021 г., в който не се установява същият да е бил в затвора Пловдив,
защото, макар и да е изтърпявал наказанието си, е бил преведен за лечение в
специализирано лечебно заведение за лишени от свобода в гр.София. Този период
обаче, съдът ще разгледа също и то досежно оплакването,
свързано с оказването на адекватна медицинска помощ, което не е пряко свързано
с установяване пребиваване в сградата на затвора, доколкото временното
извеждане на същия не преустановява изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“ и не освобождава администрацията от задълженията ѝ по ЗИНЗС и
ППЗИНЗС. При това и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на
всяко от оплакванията за установеното време на престой в Затвора Пловдив, съдът
ще осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, като вземе
предвид и продължителността на престоя му в конкретното място за лишаване от
свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното
решаване на спора, което пък е предвидено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
Според
нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената
разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща
изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък норма възпроизвежда
дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ,
в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените
от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, респективно
задържането под стража, причинени от действия, бездействия и свързани с тях
обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на
чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е
задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е
при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че
начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки
или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането.
Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са
въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за
специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при
установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко
право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
Така, по отношение на оплакването относно пренаселеност в Затвор Пловдив,
претенцията на Д. е отчасти доказана. Установява се, че по време на част от
престоя му в стая № 39 и този в стая № 36, е била налице действителна, макар и
не непрекъсната пренаселеност, а именно за общо 159 дни, като лишеният от свобода
е бил поставен в условия, които нарушават установения законов стандарт за
разполагаема площ от 4 кв. метра на един лишен от свобода /чл.43, ал.4 от ЗИНЗС/. Посоченото става ясно от приложените справки, касателно
размерите на помещенията и броя на настанените в тях лица и при изчисляване на
капацитета им по отношение на осигуряване 4 кв.м. разполагаема площ на всяко
лице. Според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока
тълкуването на тази разпоредба, относима към
изтърпяващите наказание лишаване от свобода, респ. задържаните по мярка за
неотклонение, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр.
делото Ананиев срещу България, както и Н.и др. срещу България, за това, че
независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен
такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица
имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а
недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане – като например липса на уединение при използване на
тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж
въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води
до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това,
според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от
Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат
предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално
място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни
метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на
задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от
тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на
задържане са в нарушение на този член.
Разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС
сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., като в конкретния случай се
установява, че този законово въведен стандарт не е бил спазен изцяло, като за
държавата в лицето на специализираната администрация в местата за лишаване от
свобода, съществува задължение за изпълнение на стандартите, касаещи
минималната жилищна площ и в тази насока, както се каза, пряко приложима по
силата на Конституцията е и самата КЗПЧОС. Затова и по отношение на оплакването
относно пренаселеност на местата, в които е бил настаняван, претенцията на Д.,
както се каза, е отчасти категорично доказана, доколкото става ясно от
приложените справки за помещенията по настаняване на ищеца и техния капацитет,
както и броя настанени лица, че е била налице действителна пренаселеност за
част от времето на престоя му в Затвора Пловдив, за който са налице категорични
данни за общо 159 дни, през които разполагаемата площ на едно лице е била под 4
кв. метра.
Според основните принципи, възведени в
практиката на ЕСПЧ по приложение разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /конкр. пилотното Решение Н.и др. срещу България/, при
оценката на наличното пространство в местата за лишаване от свобода трябва да
се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията,
като следва да се има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата е площта,
която следва да осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват
свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н. Следва да се има предвид и че разполагаемото свободно жилищно пространство
в помещенията, в които е бил настаняван ищецът, съдът преценя, без да приспада
конкретно заетото от мебели пространство, предвид липсата на пълни данни
относно разположението им и точният им брой. Поради това и според съда се
установява твърдяното бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от страна на
специализираната администрация по отношение на това конкретно оплакване на
ищеца за общо посочените 159 дни в рамките на целия разглеждан период, част от
исковия такъв. Недоказано обаче остава твърдението на ищеца, че в целия разглеждан
от съда период същият е пребивавал в помещения, в които предоставената му площ
не е отговаряла на посочения законов стандарт, доколкото се установява, че дори
в определена част от престоя му същият е имал на разположение площ и от над 4
кв. метра в килията /напр. в стая „ОП-2 на Приемно отделение“/ и в периодите от
17.06.2020 г. до 19.06.2020 г., от 27.06.2020 г. до 21.08.2020 г., от
16.09.2020 г. до 29.09.2020 г., от 10.10.2020 г. до 13.10.2020 г., от
17.10.2020 г. до 06.11.2020 г., от 21.11.2020 г. до 05.03.2021 г., от
16.03.2021 г. до 26.03.2021 г., от 30.03.2021 г. до 13.04.2021 г., от
30.04.2021 г. до 07.07.2021 г., от 01.08.2021 г. до 17.08.2021г., когато ищецът
е пребивавал в стая № 39, както и от 17.08.2021 г. до 09.12.2021 г., от
21.12.2021 г. до 07.02.2022 г., когато ищецът е пребивавал в стая № 36. Изобщо
не е доказано и твърдението, заявено с иска, че пренаселеността в килиите се
изразявала в разполагаема площ и под 3 кв. метра, каквато изключително
съществена пренаселеност не се установява. Ищецът пък не е заявявал в иска си и
претенция за пренаселеност в болничното помещение, където е бил настанен за
лечение във времето от 09.12.2021 г. до 21.12.2021 г.
Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните
такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив, през
разглежданите периоди на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували
обособени санитарни възли с осигурена
течаща студена вода, като ищецът като работещ за част от времето на престоя
му и всеки ден след работа възможност да
ползва и топла вода. Установено е според съда поради това и пълно
съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС,
съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. При това положение и недоказано е посоченото оплакване на Д..
Що се касае до оплакването за заразеност
на помещенията по престой на ищеца с гризачи,
дървеници и хлебарки, то от доказателствата по делото се установява, че са
създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като
отговорността за това е и на самите лишени от свобода. От страна на ответника,
освен това, са представени и доказателства за осъществяване на дейности по
дезинсекция и дератизация периодично за времето на престой
на ищеца в затвора Пловдив по няколко пъти годишно, които дейности са включвали
и обработката на спалните помещения. Данни за ДДД обработка от началото на 2022
г. до края на исковия период (07.02.2022 г.) единствено не са представени по
делото, но според съда този времеви период е сравнително кратък и сравнително
близък до последното третиране на помещенията с препарати против хлебарки и
дървеници през месец ноември 2021 г., когато е извършена цялостна дезинсекция на
килиите в Затвор Пловдив и не е установено наличие на вредители, съгласно
отразеното в представения по делото протокол, като се има предвид и спецификата
на извършване на подобни дейности, която предполага определена периодичност. По
отношение на твърдението за наличие на гризачи, както и дървеници и хлебарки
именно в помещенията по настаняване на Д., впрочем, ищецът не е ангажирал
каквито и да било доказателства, като въпреки предоставената му от съда
възможност не е посочил свидетел за разпит. Според съда, в тази насока, въпреки
че принципно наличието на инсекти и гризачи в
спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не
може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на
ответника, доколкото се установява същият да е положил необходима и дължима
грижа за справяне с този конкретен проблем по адекватния начин, а именно
осигуряване осъществяването на химическа обработка, който се прилага и при
наличие на подобно заразяване и в места, различни от местата за лишаване от
свобода. Поради това и дори и при установено заразяване с инсекти
и гризачи, то не може да се счете, че се дължи на незаконосъобразно бездействие
на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, като
напротив, установява се, че за периода, предмет на разглеждане, са били
осъществявани и то много често съответните дейности по ДДД обработка, за което
са приложени и съответни протоколи. В тази насока и констатациите в приетия
доклад от АДФИ, който касае проверка на документация по извършваните ДДД
обработки и в Затвора Пловдив, но за времето само след 20.01.2021 г., не водят
до различен извод, доколкото същите се отнасят до установяване на непълноти на
изготвяната документация и участието на различни лица при извършването и
приемането на дейностите по химическа обработка, които не са били упълномощени,
както и установявания във връзка с действителната обработена площ в квадратни
метри и в тази връзка имат отношение към документалната обоснованост на
извършените за услугите разходи за сметка на ГДИН, част от които /но не всички/
е прието в доклада да са били неоснователно направени. Същевременно, видно от
част от представените протоколи, независимо от посоченото в доклада на АДФИ
обстоятелство, че същите не удостоверявали осъществяването на дейностите по
договора конкретно от 2021 г., в тях е отразена и друга, отделна от обсъжданата
в доклада констатация, а именно за липса на установени вредители след
извършвана обработка. В тази насока, не се установява бездействие на ответника,
което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на твърдените
вреди, свързани с твърдяното наличие на вредни насекоми и гризачи в Затвора
Пловдив. При това, с оглед характера на изготвения доклад от АДФИ, същият се
отнася преди всичко до признаване/непризнаване осъществените разходи от
ответника за обработката на пенитенциарните заведения
против вредители, част от които, както се посочи вече, са счетени за
необосновано направени, но не променя извода за действително извършвана
химическа обработка на спалните помещения конкретно в Затвора Пловдив,
независимо от това дали същата е била стриктно съобразена, или не, със
сключения договор по възложената обществена поръчка и дали е била извършена и
съответно проконтролирана от конкретно оторизирани за това лица, или от други
лица. По посоченото оплакване за наличие на гризачи, дървеници и хлебарки,
както се каза вече, липсват
ангажирани от страна на ищеца каквито и да било конкретни доказателства, при
указана доказателствена тежест да установи фактите,
на които основава исканията си. На ищеца, както се каза, бе предоставена
възможност да ангажира гласни доказателства, от която същият не се възползва. В
тази насока следва да се има предвид, че законът предвижда в разпоредбата на
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди да се предполага до
доказване на противното, когато обаче е налице установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, като това не освобождава ищеца от доказателствената
тежест да установи наличието на твърдяното от него нарушение, от което именно
се претендират вредите. Действително по делото са приложени протоколи за
извършване на дейности по ДДД обработка на помещенията на Затвора Пловдив, а по
искане на ищеца е събран и цитираният по-горе доклад на АДФИ от извършена
финансова инспекция на ответната страна. Нито представените протоколи за ДДД
обработка, нито въпросният доклад обаче, могат да се приемат като такива, от
които да се установява твърдението на ищеца за налична действителна заразеност на помещенията, в които е пребивавал в Затвора
Пловдив с посочените от него исекти и гризачи.
Наличието на сключен договор за дезинсекция и дератизация
и представените протоколи за обработка, независимо от това дали установяват в
действителност извършваните дейности, описани в тях, или не, са само индиция относно твърдяното обстоятелство, но не го
установяват, доколкото сключването на такъв договор, респективно
осъществяването на дейности по същия предполага също така и осъществяване на
превенция по отношение на хигиената в местата за лишаване от свобода. В тази
насока и предвид липсата на преки доказателства за твърдението, че именно в
помещенията по настаняване на ищеца в рамките на исковия период е била налице
лоша хигиена поради наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, това конкретно
оплакване на ищеца се явява изцяло недоказано.
Досежно оплакването
на ищеца от това, че не е било осигурено достатъчно
естествена светлина и чист въздух в Затвора Пловдив, съдът намира, че и тук
не се установява незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора
Пловдив. Установено е, че освен наличието на прозорци в спалните помещения, от
които има възможност за проникване на дневна светлина, то е било налице
изградено изкуствено осветление в помещенията за лишаване от свобода в
условията на Затвора Пловдив, като своевременно при нужда се подменяли
осветителните тела. В тази насока, действително, с оглед размера на стаите,
съпоставен с размерите на прозорците, би могло да се приеме, че е налице
известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията,
но следва да се има предвид типа на сградата, която не е типична жилищна
сграда, а вид обществена и то такава, при която е нужно да бъдат спазени и
конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно
осветеността с дневна светлина, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не
могат да се прилагат безусловно, като в тази насока и следва да се вземе
предвид нормата на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС. Що се касае до оплакването на ищеца
от липсата на чист въздух, то същото
според съда не е доказано. От представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че проветрение на помещенията лишените от свобода могат да осъществяват
по свое желание и по всяко време, предвид факта, че прозорците на помещенията били
отваряеми. Не се установява и от медицинската документация,
представена по делото, ищецът да е имал
оплаквания, свързани конкретно с липса на свеж въздух, като в тази насока
и не се установява на ищеца да не е бил предоставян предвиденият дневен престой
на открито.
Недоказано е и твърдението за това, че ищецът не е бил настанен в стая за непушачи.
От писмените доказателства се установява, че за непушачи са били отредени
конкретни стаи в затвора Пловдив, т.е. възможност за настаняване в такова
помещение за непушачи е съществувала за ищеца през цялото време на престоя му, но
няма данни от негова страна да е заявявано пред затворническите власти искане
да бъде настаняван в стая за непушачи и такова искане да не е било
удовлетворено. Напротив, по представените данни по делото самият ищец изрично е заявил искане да бъде настанен в
стая № 36, която не е била сред определените за непушачи. В тази насока и
свързването на това оплакване с действително установеното заболяване при Д. от
астма, не води до извод, че поради същото задължително /сиреч без негово
искане/ ищецът следва да е настанен в помещение за непушачи, предвид вида на
астмата, така, както е определена от медицинската документация – неалергична и
с оглед изводите на експерта относно това, че по отношение конкретното
състояние на ищеца, свързано с това именно заболяване, от най-съществено
значение е приемането на предписаната му терапия.
Досежно оплакването
за качеството и състава на
предоставяната храна, установява се от прието по делото становище на
длъжностно лице при ответника, че практически храната, предоставяна в Затвора
Пловдив е била в достатъчно количество с калориен състав, което е видно и от
представените по делото примерни общи менюта. В тази насока и съдът намира, че
предоставяната в затвора Пловдив храна, съпоставена с утвърдените от Министъра
на правосъдието и съгласувани с Министъра на здравеопазването таблица за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода възрастен, както и заменителната таблица е добре
балансирана и съдържаща необходимия химически и калориен състав. По отношение
на ищеца Д. впрочем е видно, че от директора на медицинската служба при затвора
е било изготвено индивидуално меню за прилагане на Диета № 5. Предписаната на
лицето диета № 5, както е широко известно, не е универсална такава, която се
прилага на общ принцип, а е специализирана терапевтична диета, разработена от диетолога
М.П., традиционно използвана в гастроентерологичната
практика, която се предписва на хора, които имат хронични заболявания на
стомаха, на черния дроб, на жлъчния мехур, хранопровода. Това идва да покаже,
че на Д. е била предписана диета, а видно от представените медицински бележки и
предоставяна такава, която е отговаряла
напълно и е имала превантивна и терапевтична насоченост с оглед на
симптоматиката, която той сочи, че е имал в процесния
период на пребиваването му в затвора. Назначената на Д. диета № 5 поради това и
е била изцяло съобразена и адекватна на здравословното състояние на ищеца. Отделно
от посоченото, на Д., както се посочи е предоставяна и допълнителна храна.
Липсват каквито и да е данни, освен това, ищецът да е подавал оплаквания до
затворническата администрация за състава или качеството на предоставяната му в
затвора храна. При това положение и оплакването на ищеца за настъпили
неимуществени вреди в резултат от лоша
храна, предоставяна му в Затвор Пловдив, не се счете за основателно от
съда.
Същото се отнася
по отношение на свързаното с него оплакване за липсата на професионални готвачи в Затвор Пловдив. От представените
по делото писмени доказателства е видно, че от началото на пребиваването на Д.
в затвора - 22.05.2020 г., на длъжност готвач е работило лице, притежаващо
съответната професионална квалификация, придобита по надлежния ред. Въпреки
данните, че посоченото лице, заемащо длъжността е било освободено в края на
исковия период, съдът намира, че няма основание да се приеме за основателно, че
от това обстоятелство на ищеца са нанесени твърдените в исковата молба
неимуществени вреди. В тази връзка фактът, че длъжността „готвач“ се заема след
провеждане на конкурсна процедура, сам
по себе си е индиция, че затворническата
администрация осъществява специален избор, след поставяне на конкретни
изискания към кандидатите, сред които изисквания безспорно е наличието на
съответна професионална квалификация за длъжността, което е една от гаранциите
за качеството при изпълняване на включените в нея задължения по приготвяне на
храна за лишените от свобода.
Твърдението на ищеца Д. относно това, че в Затвора
Пловдив не му е била оказвана адекватна
медицинска помощ са изцяло оборени от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза. Последното, както вече се спомена, съдът кредитира като изготвено с
необходимите професионални знания и опит. Видно е, че по време на престоя на Д.
в затвора, същият е имал оплаквания от различен характер, свързани със
здравословното му състояние, като са му правени редица амбулаторни прегледи и
съответно му е назначавано и лечение. Отделно от това, видно е, че при заявени
спешни оплаквания, всякога е бил викан екип на ЦСМП. В исковия период Д. е бил
и хоспитализиран във Вътрешно отделение на СБАЛЛС, където са му били извършени
и необходимите лабораторни и други изследвания и проведено съответно медикаментозно
лечение за установена диагноза: „Гастродуоденитис
хроника“ и придружаващо заболяване „Бронхиална астма – неалергична форма“. Тоест
от наличната медицинска документация, издадена по повод на здравословното
състояние при Д., както и от експертизата, категорично се установява същият да
страда от заболяването астма, което е посочено в исковата му молба и от друго
заболяване, за което няма оплакване по исковата молба. Не се доказва обаче,
изобщо твърдението, посочено в исковата молба на ищеца, да не му е оказвана
адекватна медицинска помощ за лечение на Хепатит С, или пакреатит,
заболяване на жлъчката, от които не се установява нито от медицинската
документация по чиято пълнота ищецът не спори, нито от СМЕ, ищецът да е
страдал. Няма споменаване на заболяванията панкреатит,
Хепатит С, болна жлъчка, нито на конкретни симптоми, които да се свържат с тях
в представените медицински документи. В представен по делото амбулаторен лист №
000012, издаден на 20.01.2021 г. от д-р Лазаров, гастроентеролог, се
констатира, че по данни на Д. от няколко месеца имал оплаквания от болки в епигастриума, несвързани с храненето, разпространяваща се и
по гърба, подуване на корема и повръщане. В графа диагноза в АЛ е записано
„Черен дроб“ и са му назначени и проведени изследвания, вкл. и ултразвук на
коремни органи. Според вписаното в АЛ заключение са установени „огнищни чернодробни промени“. Назначена е медикаментозна
терапия и е препоръчан КТ на коремни органи с контраст. Така посочените в
коментирания АЛ данни не могат обаче да се свържат пряко с твърдението на
ищеца, че е страдал от Хепатит С, който се сочи, да не е бил лекуван по време
на престоя му в затвора. Липсват констатации в медицинската документация, както
и в приетата СМЕ по отношение на установено подобно заболяване, чието
установяване следва да е подкрепено с лабораторно изследване. От извършените
такива изследвания на ищеца подобна диагноза не е изведена. За заболяването
астма, както вече се посочи и по-горе, на Д. е било предписано съответно
лечение още през 2019 г. и същият е бил обучен да прилага инхалации. В тази
насока и съгласно изводите на експерта, изготвил заключението на СМЕ, оказаната
на ищеца медицинска помощ е била адекватна, относима
към оплакванията му и съобразена с правилата за добра медицинска дейност. Затова
и в целостта им твърденията на ищеца за неоказвана адекватна медицинска помощ
не могат да бъдат приети за доказани, защото е видно, че за конкретно
установените при него оплаквания същият
е получил адекватна и навременна помощ. Превеждането на ищеца от
администрацията на Затвора Пловдив в СБАЛЛС
в гр.София, както и прегледите му от екипи на СМП, сочи на изключително активно
поведение на затворническата администрация, свързано с оказване медицинска
помощ на Д..
С
оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца,
то съдът счита, че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода за установения конкретен брой
дни в рамките на разглеждания по-малък период от време, включен в исковия такъв,
а именно, когато ищецът е бил действително изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Пловдив от 22.05.2020 г. и до края на посочения в исковата
молба исков период – 07.02.2022 г. Както
се посочи, общият брой на дните в рамките на този период, за които е налице доказаност на бездействието е 159 дни. За останалата част
от времето, за което е предявен искът, а именно от 12.03.2020 г. до 21.05.2020 г.,
когато ищецът още не е бил започнал изтърпяване на наказанието си в Затвора
Пловдив, както и по отношение на останалите оплаквания, съдът счете, че не
следва да уважава исковата претенция, предвид нейната неоснователност и недоказаност.
Отговорността на
държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията във
връзка с нарушение по чл.3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл.3 от ЗИНЗС, въведена след 2017 г., която вече не съдържа изискване
действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни условия на задържаните
лица да са умишлени и това е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че
липсата на умишлено поведение не пречи неблагоприятните условия на задържане да
съставляват нечовешко или унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС,
то посочените като установени условия, свързани с пренаселеност в част от помещенията
по настаняване на ищеца, съдът счита, че съставлява нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. При наличието на
така установените неблагоприятни условия, при които ищецът Д. е следвало да
търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, при прилагане на подхода
на оценка на въздействието им върху психическото и физическото състояние на
задържаното лице, съобразно с тежестта на това нарушение, неговият интензитет,
конкретния брой дни в рамките на времето, за което се установява по категоричен
начин пренаселеност в килията, както и с оглед разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване на
неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора Пловдив по осигуряване на благоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС, като е налице поставяне в неблагоприятни условия на ищеца над
нормално присъщите на лишаването от свобода, което пък, само по себе си, дори
да не е доказано да е в кумулативна съвкупност с другите твърдени нарушения по
исковата молба, е от естество да причини описаните от ищеца чувства на обида и
възмущение, като и цялостен психологичен дискомфорт. Пренаселеността
в помещенията по престояване на ищеца е действително такова обстоятелство,
което и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото
неминуемо се отразява върху човешкото достойнство, което категорично води до
описаните от ищеца неблагоприятни психологични изживявания. В тази връзка и
описания от ищеца психологически дискомфорт според
съда е реална последица от посочените неблагоприятни условия. Съдът взема
предвид и факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото Н.и др. срещу България, не е необходимо доказването на
настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в
арест, като съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените
вреди се предполага до доказване на противното. В тази насока от страна на
ответника не са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод.
Що се касае до интензитета на търпените неимуществени
вреди, то съдът го определя като не особено висок, като взема предвид продължителността
на установеното време, за което доказано са били налице вреди, на фона на целия
престой на задържане на ищеца в Затвора Пловдив. Така с оглед на доказания
период на престой на ищеца в затвора, съставляващ част от заявения исков период, времето, в
което е търпял веди е около една четвърт от общия период, като следва да се има
предвид и че за част от същото ищецът се е намирал и извън сградата на затвора,
като хоспитализиран в болницата за лишени от свобода. При това положение и
съдът намира, че справедливо и отговарящо на действителния интензитет на
търпените от страна на ищеца Д. неимуществени вреди, като резултат от
незаконосъобразното бездействие, осъществило нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 лева, като тук се взема
предвид, че се касае до доказано само едно оплакване на ищеца и липсва
кумулативно въздействие на други неблагоприятни условия по изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ заедно с него, както и че установената
пренаселеност не е била особено съществена. Затова и съдът счете, че следва да
уважи формулираната като такава за сумата от 50 000 лева искова претенция за
обезщетение само до посочения размер от 900 лева, като я отхвърли до пълния
предявен размер от 50 000 лева, като недоказана. В тази насока и съдът се
съобразява и с разрешението на ЕСПЧ касателно
размерите на присъжданото обезщетение, посочен в приложение към Решение И. и
др. срещу България, както и Й. и Дж. срещу България,
И. срещу България и др. и взема предвид като основа за преценката си и
присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ, а също и съобразява обстоятелството, че
по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения от ЕСПЧ по тези дела,
са установени и значително по-голям брой и по-сериозни оплаквания по условията
в местата за лишаване от свобода, отколкото по настоящото дело. Затова и както
взе предвид като ориентир и размера на минималната пенсия и минималната работна
заплата за страната, както и размера на месечен размер на гарантирания
минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи в
страната за въпросния период, за който е доказано оплакването, предвид посоченото
и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл.3 от ЕКПЧОС, че определянето на
адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и съответната
правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в
държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от
определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan
v. Hungary/, съдът намери, че размерът на
обезщетението от 900 лева, което ще присъди, ще съответства на установения
принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. В тази
връзка и се взе предвид и че в редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност
последователно да затвърди становището си, че с оглед различията в жизнения
стандарт в различните държави, то присъждане на обезщетение, съставляващо 30
процента от това, което този съд е определил, би било достатъчно и справедливо
/ Решение Bizjak v. Slovenia;
Решение Stella and others v. Italy и др./.
Предвид
претендирането на законна лихва от ищеца, понеже това е акцесорна
претенция, която следва съдбата на главната, такава следва да се присъди върху
размера на присъжданото обезщетение, както е поискано, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда 07.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, което съответства на разрешението, дадено с ТР №
3/2004 г. на ВКС, ОСГК.
При този
изход от производството и съобразно разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева –
държавна такса за образуване на производството, което се претендира от страна
на ищеца. Последният не е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
С оглед нормата на чл.285, ал.3 от ЗИНЗС и предвид
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице от 250 лева от
бюджета на съда, ще следва ответникът да бъде осъден да ги заплати по сметката
на съда.
Що се касае до искането на ответника за
присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото
не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично
отхвърляне на исковата претенция за част от периода и част от оплакванията, то
нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират
общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
С оглед
така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, да заплати на ищеца Р.Ф.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за времето на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив от 22.05.2020
г. до 07.02.2022 г., в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в
бездействие на затворническата администрация по осигуряване на достатъчно жилищна площ за общо 159
дни в рамките на посочения период, ведно със законната лихва върху сумата на
обезщетението, считано от 07.02.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Р.Ф.Д. с ЕГН ********** *** по отношение
на част от заявения в исковата му молба исков период, а именно за времето от 12.03.2020
г. до 21.05.2020 г., а така също и за разликата до пълния предявен размер на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева, а също и по
останалите оплаквания в исковата молба, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София да заплати на ищеца Р.Ф.Д.
с ЕГН ********** ***, сумата от 10 лв. /десет
лева/, съставляваща заплатената от ищеца държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати по сметка
на Административен съд Пловдив –
сумата от 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: