РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Силистра, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.а
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100454 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК” АД твърди, че на 19.03.2018 г. ответницата сключила със
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД договор за кредит „Експресо компакт“ № ..........., по
силата на който банката предоставила на клиента си кредит от 6000 лв., който последният
се задължил да ползва срещу уговорена между страните лихва, като го погаси в срок до
15.04.2023 г. След сключването на договора последвало вливане на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД в „Банка ДСК” АД, която на това основание придобила качеството на
страна по кредитното правоотношение. Длъжникът преустановил обслужването на
задълженията си на 15.06.2018 г. (датата на първата частично незаплатена погасителна
вноска), поради което банката предприела действия по обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита чрез изпращане на уведомление до длъжника, връчено му от ЧСИ
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложените причини ищецът моли съда да признае за
установено, че ответницата му дължи главница по договора за кредит в размер на 5918,58
лв., договорна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 29.12.2020 г. в размер на 1016,39 лв.,
лихвена надбавка за забава за периода от 15.06.2018 г. до 29.12.2020 г. (без периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.) в размер на 331,59 лв., законна лихва от 30.12.2020 г. до
12.03.2021 г. в размер на 118,38 лв., както и законна лихва върху главницата от 13.03.2021
г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 332 по описа на СРС за 2021 г. Претендира и разноските, направени в
исковото и в заповедното производство.
Ответницата Н. Х. М. чрез назначения си по делото особен представител изразява
1
становище за неоснователност на исковата претенция в размерите, посочени в исковата
молба. Счита, че ако първата незаплатена вноска от ответницата е тази от 15.06.2018 г., то не
би следвало да се дължи възнаградителна лихва по договора, считано от 15.05.2018 г.
Определя като нищожна клаузата по т. 9.2 от договора, тъй като размерът на уговорената в
нея неустойка за забава надхвърля законната лихва.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и
чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 12.03.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 149 от 16.03.2021 г. по ч.гр.д. № 332 по
описа за 2021 г., поправена чрез разпореждане № 814 от 05.04.2022 г., чрез която е
разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото
производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното
влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в
резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково
производство.
От представен по делото договор за кредит „Експресо компакт“ № .............от
19.03.2018 г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, се установява, че на тази
дата банката встъпила в договорни отношения с кредитополучателя, по силата на които се
задължила да му предостави потребителски кредит в размер на 6000 лв. срещу поето от
негова страна задължение да възстанови същия на 60 месечни вноски ведно уговорената за
срока на ползването му договорна лихва от 7,49 % годишно. В чл. 10, ал. 2 от договора е
предвидено основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, а именно
просрочване на задължение над 90 дни; съгласно ал. 1 от същата клауза при неиздължаване
на месечен анюитет в уговорените срокове, освен договорната лихва се дължи и лихва за
просрочие в размер на наказателната надбавка по част първа, т. 9.1 от договора, а според чл.
12, ал. 2 от момента на обявяване на предсрочното изискуемост върху главницата по
кредита се начислява лихва за просрочие в размер на наказателната надбавка по част първа,
т. 9.2, ведно с договорната лихва по част първа, т. 8 до окончателното плащане на
задължението. Според т. 9.1 и 9.2 от част първа от договора наказателната надбавка е 6
пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 (договорната лихва), т.е. общият размер на
неустойката за забава възлиза на 13,49 %, като въз основа на твърденията на ищеца в
допълнителна молба от 06.10.2022 г. съдът приема, че за периода от 15.06.2018 г. до
29.12.2020 г. (преди обявяването на изискуемостта на целия кредит) приложеният лихвен
процент към просрочените вноски на ответницата е именно този, тъй като върху тези вноски
била начислявана едновременно договорна лихва и надбавка от 6 %.
Ответницата преустановила обслужването на задълженията си на 15.06.2018 г.
(датата на първата частично незаплатена погасителна вноска); междувременно в търговския
регистър е вписано преобразуване на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД чрез вливането
2
в „Банка ДСК” АД, поради което тази банка придобила качеството на кредитор по
кредитното правоотношение; новият кредитор предприел стъпки по обявяване предсрочната
изискуемост на задълженията по кредита, като отправил уведомление в този смисъл до
длъжника, връчено му от ЧСИ на 30.12.2020 г. чрез залепване на уведомление (т.е.
уведомлението било залепено на 16.12.2020 г.). Ответницата не формулира твърдения за
плащане на по – голяма част от задълженията му по кредита от тази, която насрещната
страна признава, поради което искът за установяване на вземането на ищеца за главница по
договора се явява основателен и следва да се уважи. Основателен е искът за установяване на
вземането на ищеца за възнаградителна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 29.12.2020 г. в
размер на 1016,39 лв., тъй като крайният момент, до който е начислявана на тази лихва, е
съобразен с настъпването на изискуемостта съгласно разрешението, дадено в т. 2 от ТР №
3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Ответницата изразява становище,
че началният момент на неиздължената договорна лихва по процесния договор следва да е
датата 15.06.2018 г., тъй като първата неплатена вноска била с тази падежна дата, но съдът
намира за неоснователно това възражение, защото незаплатената лихва, включена в първата
просрочена вноска, е начислена за целия месечен период преди падежната дата на вноската
и вземането е правилно индивидуализирано чрез посочване на периода, за който лихвата е
начислена, а не на периода, за който се дължат погасителните вноски, в които тя е
инкорпорирана.
Чл. 33, ал. 2 ЗПК гласи, че когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Видно е, че чл.
12, ал. 2 от договора за кредит противоречи на цитираната законова разпоредба, тъй като
предвижда по – висока неустойка за забава от размера на законната лихва, което обосновава
нищожността на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; вследствие на тази
нищожност клаузата не произвежда действие в отношенията между страните и следва да се
замести с нормата на закона. В конкретния случай обаче нищожността на посочената клауза
не се отразява върху основателността на акцесорната претенция на банката за заплащане на
лихва за забава след настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като тя е съобразена с
размера на законната лихва видно от изчисленията, извършени от съда посредством он-лайн
калкулатор. Поради изложените по – горе причини се явява нищожна и клаузата на чл. 10,
ал. 1 от договора, която фиксира размера на неустойката за забава преди обявяване на
изискуемостта, като съдът не споделя доводите на ищеца, че при забава в плащането на
погасителна вноска обезщетението за забавата се формирало единствено от наказателната
надбавка от 6 %, а договорната лихва не участвала при определянето на този размер, тъй
като тя се дължала на общо основание. Договорната лихва върху отпуснатия кредит се
уговаря предварително за срока на неговото ползване и не се дължи след изтичането на този
срок дори ако длъжникът е закъснял в връщането на кредита си и продължава да го ползва
след срока, за който той му е бил предоставен. Казаното сочи, че след падежа на всяка
незаплатена вноска включената в нея главница не се олихвява с възнаградителна лихва,
поради което уговорената в чл. 10, ал. 1 лихва следва в пълния си размер да се квалифицира
3
като неустойка за забава, която при това положение надхвърля максималния размер по чл.
33, ал. 1 ЗПК въпреки потребителския характер на договора за кредит. Поради тези причини
вземането за неустойка за забава за периода от 15.06.2018 г. до 29.12.2020 г. (без периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.) в размер на 331,59 лв. (обозначено като лихвена надбавка за
забава), следва да се редуцира, като се приеме, че вместо 13,49 % приложимият лихвен
процент е този на законната лихва. При това положение на основание чл. (62 ГПК съдът
определя размера на вземането на сумата от 245,80 лв., до който размер предявеният иск за
неговото установяване следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете (съобразно представен
списък) в размер на 145,98 лв. за държавна такса, 148,26 лв. за юрисконсултско
възнаграждение (при първоначално определено от съда в размер на 150 лв.) и 593,03 лв. за
депозит за особен представител, като искането за присъждане на разноски над тези суми
следва да се остави без уважение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235
ГПК, Силистренски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Х. М. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул.
„С.“ № ..дължи на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК ........., с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” №
.., представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., следните суми по заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 332 по описа на РС – Силистра за 2021 г.: главница по договор за кредит
„Експресо компакт“ № ..........от 19.03.2018 г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД (впоследствие вляла се в „БДСК“ АД), в размер на 5918,58 лв. (пет хиляди деветстотин
и осемнадесет лв. и 58 ст.), договорна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 29.12.2020 г. в
размер на 1016,39 лв. (хиляда и шестнадесет лв. и 39 ст.), неустойка за забава за периода от
15.06.2018 г. до 29.12.2020 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.) в размер на
245,80 лв. (двеста четиридесет и пет лв. и 80 ст.), законна лихва от 30.12.2020 г. до
12.03.2021 г. в размер на 118,38 лв. (сто и осемнадесет лв. и 38 ст.), както и законна лихва
върху главницата от 13.03.2021 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за установяване вземането на ищеца за неустойка за забава за периода от
15.06.2018 г. до 29.12.2020 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.) за сумата над
245,80 лв.
ОСЪЖДА Н. Х. М. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „С.“ № ..да заплати на
“БДСК” ЕАД с ЕИК .........., с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № .., представлявано от
В. М. С. и Д. Н. Н., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 145,98 лв. (сто четиридесет и пет лв. и 98 ст.) за държавна такса, 148,26
лв. (сто четиридесет и осем лв. и 26 ст.) за юрисконсултско възнаграждение и 593,03 лв.
4
(петстотин деветдесет и три лв. и 3 ст.) за депозит за особен представител, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски над тези размери.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5