Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 10.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 14227 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 17.07.2019г. по гр. д. № 67776/2018г. Софийски районен съд, ГО, 163
състав, ответникът “КООП-Т.И Т.“ АД е осъден да заплати на Т.С.С. по иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД сумата от 1 425, 82 лева,
представляваща заплатена от ищцата на отпаднало основание /поради отхвърляне на
искови претенции по гр.д. № 40560/2014г. по описа на СРС/ на ответника по
изпълнително дело № 20138380406033 по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 4589/2013г. по описа на СРС, от които – 25, 99 лева – главница по
изпълнителното дело, ведно със законната лихва от 29.08.2013г. до изплащане на
вземането; 849, 54 лева законна лихва, както и 546, 73 лева неолихвяеми суми,
дължими по изпълнителен лист и разноски по изпълнителното дело. Със същото
решение е отхвърлена претенцията за разликата до пълния предявен размер от
2 213, 15 лева.
Срещу
решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна
жалба от ответника “КООП-Т.И Т.“ АД. В жалбата са релевирани оплаквания за
допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формирани от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че въз основа на
съставен по предвидения в ЗДФИ акт за начет е ангажирана отчетническата отговорност
на ищцата и още осем солидарно отговорни лица. Развити са доводи относно
правилността на изводите на СРС по друго производство, образувано по искова
молба на “КООП-Т.И Т.“ АД срещу Т.С.С.. Жалбоподателят акцентира върху
обстоятелството, че първоинстанционното решение се позовава на друго висящо
производство по гр.д. № 67776/2018г. по описа на СРС, което не е влязло в
законна сила към настоящия момент, поради което счита, че обжалваното решение е
необосновано. По тези съображения е направено искане за отмяна на същото в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят.
Насрещната
страна Т.С.С. изразява становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от Т.С.С., в която се твърди, че между нея и
ответника е съществувало трудово правоотношение за периода от 12.12.2011г. до
01.08.2012г., по силата на което е заемала длъжността „продавач консултант“.
Сочи, че на 08.11.2012г. срещу нея бил съставен акт за начет, съгласно който е ангажирана
отчетническата й отговорност в условията на солидарност с още осем лица.
Ответникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано гр.д. №
4589/2013г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, с което е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на издадения
акт за начет с вх. № Р-6175/07.11.2012г. Съдът уважил подаденото заявление и
издал на 04.07.2013г. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист срещу осем лица, включително и срещу Т.С.С., с който длъжниците били
осъдени солидарно да заплатят на “КООП-Т.И Т.“ АД сумата от общо 9 936, 37
лева, представляваща вреда от пълна имуществена отговорност за установена липса
на стоки и парични средства, ведно със законната лихва от 14.09.2012г. Въз
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20138380406033
по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ. В рамките на
изпълнителното производство от длъжника Т.С. била удържана сума в общ размер на
2 332, 74 лева. В полза на взискателя “КООП-Т.И Т.“ АД била разпределена
сума в размер на 1 425, 82 лева за главница, законна лихва и неолихвяеми
суми, а в полза на ЧСИ М.Б. – сумата от 787, 33 лева за такси и разноски по
изпълнителното дело. Ищцата оспорва твърдението, че е материално отговорно
лице, както и че е причинила вреда в посочения размер. Конкретно поддържа, че е
работила в обектите на ответника единствено и само като работник в топла кухня,
чиито задължения се свеждали до приготвяне на храна, опаковане на същата и
предаване на храната на клиентите, които плащали същата на касата в обекта.
Ищцата навежда твърдения, че не е имала достъп до касата, до парични средства, не
е осъществяла дейности по приемане-предаване на складови наличности и др.
подобни. Изложени са и възражения срещу издадения акт за начет при твърдения,
че е нарушена процедурата за съставянето му, включително, че е издаден от
некомпетентен орган и при липса на законовите изисквания. В исковата молба е
посочено още, че ищцата не е присъствала в обекта по време на ревизията, че не
е била материално отговорно лице, че не е приемала стока, материални ценности и
др., нито че се е задължавала да отговоря и да отчита същите. По изложените
съображения счита, че не дължи сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, а получаването на паричните суми от ответника в
резултат на реализираното принудително изпълнение е без основание.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че сумата от 2 213, 15
лева е платена от ищеца на ответника в рамките на образуваното изпълнително
производство. Направен е извод, че плащането е без основание, тъй като исковете
на “КООП-Т.И Т.“ АД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4589/2013г. по описа на СРС, са
отхвърлени.
Безспорно
е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства по делото
е установено, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК, подадено от “КООП-Т.И Т.“ АД, било
образувано ч.гр.д. № 4589/2013г. по описа на СРС. На 04.07.2013г. в полза на
заявителя била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, с който солидарните длъжници П.В.М., Р.Т.Т., Д.А.Н., С.Л.А., Ана Иванова К.,
Т.С.С., Т.Д.Ф., Г.Б.Б., Н.И.И., Е.Л.Г.и Д.Г.М.са осъдени да заплатят на “КООП-Т.И
Т.“ АД сумата от общо 9 936, 37 лева, представляваща размера на пълна
имуществена отговорност за установена липса на стоки и парични средства с акт
за начет с вх. № Р-6175/07.11.2012г. по описа на ЦКС, ведно със законната лихва
от 14.09.2012г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Въз
основа на същия изпълнителен лист кредиторът е подал молба до частен съдебен
изпълнител М.Б., с рег. № 839 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. Такова е било образувано под № 20138380406033. По същото
изпълнително производство от Т.С.С. била удържана сума в общ размер на
2 332, 74 лева, които са разпределени както следва: на взискателя –
1 425, 82 лева и на ЧСИ М.Б. – 787, 33 лева за такси и разноски по
изпълнението, както и сума в размер на 119, 59 лева, която също е разпределена
в полза на взискателя.
По
делото не е спорно и обстоятелството, че срещу издадената заповед за изпълнение
всички длъжници, в това число и Т.С., са подали в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка заявителят “КООП-Т.И Т.“ АД е подал искова молба, с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК пасивно субективно съединени искове
срещу П.В.М., Р.Т.Т., Д.А.Н., С.Л.А., Ана Иванова К., Т.С.С., Т.Д.Ф., Г.Б.Б., Н.И.И.,
Е.Л.Г.и Д.Г.М., за установяване съществуването на вземане в размер на
9 936, 37 лева – имуществени вреди от акт за начет № 186/07.11.2012г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
4589/2013г. по описа на СРС, ГО, 30 състав. Образувано било гр.д. №
40560/2014г. по описа на СРС, по което на 19.06.2019г. е постановено съдебно
решение, с което предявените искове са отхвърлени в цялост. Видно от
извършената служебна справка от настоящия съдебен състав /обявена на страните в
проведеното публично съдебно заседание на 08.10.2020г./, срещу така
постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от ищеца
“КООП-Т.И Т.“ АД, по която е образувано в.гр.д. № 11516/2019г. по описа на СГС,
ГО, II Г въззивен състав, по което не е постановено съдебно решение – делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2020г.
По
исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без
основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно
правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен
това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата
хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а
ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът
докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на
ответника е да докаже наличието на оснавание за получаване на процесната сума,
респективно – основание за задържането на процесната сума.
Основателността
на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза
на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без
основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на
основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е недопустим по следните съображения:
В конкретния случай претенцията на ищцата за връщане
на платени без основание парични суми е основана на фактически твърдения за
несъществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК. В
рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени
от закона способи за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за
изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба
срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК,
както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното
производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални
норми, установяващи специфични права /съответно задължения/, относими само към
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.
Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби
на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото
законът изисква само депозирането на възражение от негова страна /дори без да е
необходимо мотивиране на това възражение/, за да бъде заявителят задължен да
установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок.
В
аспекта на изложеното се налага извод, че защитата на ищцата срещу
претендираното от ответника материално право /с оглед конкретните фактически
твърдения, очертаващи правопораждащия настоящата претенция юридически факт/ следва
да се реализира в образуваното и висящо към настоящия момент производство по
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване съществуването на
вземане, за което срещу Т.С. е издадена заповед за изпълнение. Съгласно чл.
422, ал. 3 от ГПК, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение,
изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ. Според
нормата на чл. 245, ал. 3 от ГПК в този случай съдът, който е постановил
решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на
сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение
на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в
изпълнителното производство. Защитата на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение,
по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК чрез правото да получи изпълнителен лист
за връщане на сумите или вещите, които са му били отнети с помощта на
държавната принуда, без да е необходимо успешното провеждане на осъдителния иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е призната от закона при наличие на законовите
предпоставки на чл. 245, ал. 3 ГПК. Обратен
изпълнителен лист се издава само в изчерпателно уредени хипотези /чл. 245, ал.
3, чл. 282, ал. 2 и чл. 309, ал. 2 ГПК,
в които законодателят приема, че длъжникът не следва да води осъдителен
иск срещу взискателя, тъй като последният е привиден кредитор /в този смисъл
определение № 70 от 08.02.2016 г. по ч.т.д. № 3345/2015г. на ВКС, ТК, I ТО/. С
чл. 245, ал. 3 от ГПК е предвидена облекчена защита на длъжника, когато с
влязло в сила решение се установи, че изпълняемото право не съществува. Обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245,
ал. 3 ГПК се издава и когато предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск бъде отхвърлен
с влязло в сила решение за суми, които са събрани въз основа на предварително
изпълнение на заповед за изпълнение. В тези нормативно уредени хипотези
законодателят приема, че длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу
взискателя, тъй като е привиден кредитор - изпълняемото право, за което е
издаден изпълнителен лист не съществува. В останалите случаи длъжникът, който е
претърпял незаконосъобразно принудително изпълнение
разполага с иск по чл. 55 от ЗЗД за това, което е получил кредиторът по изпълнителния лист.
В
обобщение се налага извод, че съгласно изричните разпоредби на ГПК се изключва
възможността за инцидентно установяване ad hoc на недължимостта на вземането,
предмет на заповед за изпълнение, преди нейното обезсилване по някой от
предвидените в заповедното производство процесуални способи: по чл. 415, ал.2
от ГПК, респ. ал. 5 – в редакция ДВ, бр.86/17г., при процесуално бездействие на
кредитора или преди да приключи производството по установителния иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК. Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението /включително
и чрез осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като защита срещу
твърдяно материалнонезаконосъобразно изпълнение/, като искът на длъжника може
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание /аргумент от чл.
439 от ГПК/. Такива фактически твърдения не са заявени от ищеца в конкретния
случай. Разменената между страните престация не може да се иска обратно докато
основанието за нейното даване съществува.
Правно
релевантно за допустимостта на обжалвания съдебен акт е наличието на
задължителна съдебна практика, обективирана в т. 6 от ТР № 4 от 11.03.2019г. по
тълкувателно дело № 4/2017г., ОСГТК на ВКС, както и в т. 13 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. С първото
посочено тълкувателно решение е разяснено, че ищецът по неоснователния
осъдителен иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за
вредите от неоснователното принудително изпълнение. По този начин е улеснена
защитата срещу кредитор, който в действителност няма вземане. Длъжникът е
освободен от необходимостта да води искове. За всички вземания на длъжника,
които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за
тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. Така
длъжникът трябва да води иск само за останалите настъпили вреди, които трябва
да докаже. При отмяната на решение, по което е постановено предварително
изпълнение и отхвърляне на иска, в полза на длъжника следва да се издаде
обратен изпълнителен лист както за връщане на сумите или вещите, получени въз
основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, така и за
събраните разноски в полза на взискателя в рамките на проведеното до момента
изпълнително производство. В противен случай длъжникът би се поставил в по -
неблагоприятно положение от това преди започване на принудителното изпълнение,
въпреки че изпълнителният титул въз основа на който е проведено това изпълнение
е отпаднал с обратна сила. Взискателят отделно би получил разноски, които не му
се полагат, именно поради отпадане на основанието, въз основа на което е било
постановено предварително изпълнение. В този случай защитата на длъжника би
била в отделно производство, което противоречи на идеята на разпоредбата на чл.
245, ал. 3, изр. второ ГПК, а именно: че на същия следва да се възстанови
всичко, което е дадено от него в изпълнителното производство.
В
т. 13 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
са дадени задължителни разяснения относно хипотезите, при които се издава
обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК. С него е
разяснено, че обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК се издава
за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително
изпълнение, в случая - получени въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение по чл. 418 ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е от значение
дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е
постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане,
предвид влязло в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на
определение за прекратяване на производството по делото.
По
изложените съображения първоинстанционното решение в обжалваната му част е процесуално
недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК същото следва да се обезсили,
а производството по делото в тази част да се прекрати. За ищцата съществува
друг ред за защита – по чл. 245, ал. 3 от ГПК, но само в случай, че
установителният иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, предмет на
висящото по в.гр.д. № 11516/2019г. по описа на СГС производство, бъде отхвърлен
с влязло в законна сила съдебно решение. Повдигането на правен спор по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД преди приключване на производството по иска за установяване
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, е недопустимо по изложените по-горе съображения.
Първоинстанционното
решение следва да се обезсили и в обусловената част, в която ответникът е
осъден да заплати на ищцата разноски в първоинстанционното производство в
размер на 388, 23 лева.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 4 от ГПК, следва да се присъдят своевременно поисканите от въззивника
съдебни разноски за въззивното производство в общ размер на 144, 26 лева, от
които 44, 26 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определен съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 4 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното
дружество неприсъдената част от направените разноски в първоинстанционното
производство, които възлизат на сумата от още 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 168927 от 17.07.2019г., постановено по гр.д. № 67776/2018г. по описа
на СРС, ГО, 163 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Т.С.С. срещу
„КООП-Т.И Т.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от общо 1 425, 82 лева - заплатена от ищеца на
отпаднало основание, от които – 29, 55 лева представляваща изплатена главница
по изпълнително дело № 20138380406033 по описа на ЧСИ М.Б., ведно със законната
лихва за периода от 29.08.2013г. до изплащане на вземането; 849, 54 лева
законна лихва, както и 546, 73 лева изплатени за неолихвяеми суми дължими по
изпълнителен лист и разноски по изпълнителното производство, както и в частта,
в която ответникът е осъден да заплати на Т.С.С. съдебни разноски в
първоинстанционното производство в размер на 388, 23 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в обезсилената част като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********,*** да
заплати на „КООП-Т.И Т.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК допълнително сумата от още 100 /сто/ лева – съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********,*** да
заплати на „КООП-Т.И Т.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 144, 26 /сто четиридесет и четири лева и 26 ст./ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.