Определение по дело №172/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 185

 

 07.04.2020г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на         април две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 172

по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 121 ГПК, образувано по частна жалба на Д.В.С. срещу определение № 192/22.01.2020г., постановено по т. д. № 1728/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството пред сезирания съд и делото е изпратено по подсъдност на Бургаски окръжен съд, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

В частната жалба се заявява съгласие с направения в обжалвания съдебен акт правен извод за основателност на направено от ответника Д. С. възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания Варненски окръжен съд, предвид установения по делото регистриран негов адрес в страната - с. Кошарица, Община Несебър, Област Бургас, ул. „Богориди – в.з. чол. Чешма“ № 1. Оплакванията са за неправилност на определението в частта, с която съдът е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за родова неподсъдност на спора на окръжен съд като първа инстанция, респ. не е уважено искането му за изпращане на делото на Районен съд - Несебър. Следователно определение № 192/22.01.2020г. не се обжалва в частта, с която е прекратено производството по т. д. № 1728/2019г. по описа на ВОС, и респ. обжалва се в частта, с която с изпращане на делото на местно компетентния окръжен съд не е уважено възражението на ответника за родова подсъдност на спора на местно компетентния Районен съд гр. Несебър като първа инстанция.

Твърденията, на които е основано възражението за родова неподсъдност на спора на окръжен съд като първа инстанция са, че през последните две години и половина, след завеждането на делото, ответникът е извършил плащания на част от процесните парични задължения, в резултат на което дължимата сума е спаднала под 25 000 лв. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което делото да се изпрати на родово компетентния според жалбоподателя Районен съд – Несебър.

Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частната жалба за нeоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 1728/2019г. по описа на ВОС е образувано след като с решение № 216/15.10.2019г. по в. т. д. № 347/2019г. по описа на ВнАпС, е отменено неприсъствено решение № 1024/20.12.2018 г. по т. д. № 1101/2017 г., на ВОС, ТО и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора и разрешаването му при участието на двете страни, от стадия на размяна на книжа. В срока по чл. 367 ГПК ответникът е направил с молба вх. № 37595/17.12.2019г. възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания съд, а с молба вх. № 37598/17.12.2019 г. се възразява срещу разглеждане на делото по реда за гл. XXXII ГПК – „Производство по търговски спорове“.

Предвид обстоятелствата, на които е основано възражението по молба вх. № 37598/17.12.2019г., същото не подлежи на правна квалификация по чл. 369 ГПК. Доводите на ответника не са за нетърговски характер на правоотношението, от което произтичат процесните парични задължения, при което спорът би подлежи на разглеждане отново от окръжен съд, но по общия ред. Съображенията, които са в смисъл, че делото е подсъдно на районен съд предвид размера на задълженията след частичното им погасяване, обосновават правна квалификация на възражението като такова за родова подсъдност, на основание чл. 119, ал. 1, изр. 1 ГПК.

Възражението е неоснователно. Обуславящ родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция е предявеният срещу жалбоподателя осъдителен иск за присъждане на главница от 16 361.85 щатски долара, чиято левова равностойност е над 25 000 лв. Твърденията за извършени частични плащания в хода на процеса са ирелевантни по спорния въпрос за местната подсъдност. Съгласно чл. 120 ГПК настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Погасяването на част от процесните парични задължения би било релевантно по отношение на родовата подсъдност само в случай, че това мотивира ищеца да предприеме изменение размера на осъдителния иск, обуславящ родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция, чрез неговото намаляване за сума, чиято левова равностойност е под 25 000 лв.

По изложените съображения ВнАпС, ТО, І-ви състав, намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д.В.С. срещу определение № 192/22.01.2020г., постановено по т. д. № 1728/2019г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която не е уважено искането на жалбоподателя за изпращане на делото на Районен съд гр. Несебър, по възражение за родова подсъдност.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно т. 9 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.