Р Е Ш Е Н И Е
№ 526
28.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Петър Вунов административно дело № 320
по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 268 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на „Ново българско строителство“ ЕООД, чрез
управителя Б. С. И., против Решение
№ 34/16.02.2023 на Директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите /ТД на НАП/ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане
за отказ за погасяване по давност публични вземания с изх. №
С230026-173-0000414/18.01.2023 г., издадено от Н. В.- Публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, като неоснователна.
В
жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт поради противоречие на материалния закон,
като се твърди, че на 19.02.2019
г. от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив срещу дружеството било
образувано изпълнително дело *********/2019 за изискуеми публични вземания,
произтичащи от декларации за здравно осигуряване и държавно обществено
осигуряване. По него били издадени Постановление за доброволно изпълнение от
20.02.2019 г.; Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх.
С190026-022-0033719/07.05.2019 за налагане на запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки в банки; Постановление за налагане на обезпечителни мерки
от 04.11.2021 г.; Съобщение за насрочване на опис от 19.12.2022 г.; като
съобщенията за горепосочените действия му били връчени на 19.12.2022 г., когато
узнал за образуваното изпълнително дело. В тази връзка се сочи, че задълженията
за вноски по ДОО и вноски за ЗО към НЗОК за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. били
изискуеми през следващите се години, като съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК общата
петгодишна давност започвала да тече за последната от 01.01.2017 г. и изтичала
на 01.01.2022 г. Съгласно Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по тълк. дело
№ 8/2019 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и
II колегия, давността не се прекъсвала с образуването на изпълнителни дела по
реда на чл. 220, ал. 1 ДОПК и с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение
по чл. 221, ал. 1 ДОПК. Ето защо се поддържа, че към датата на издаване на ПНОМ
изх. № С220026-022-0090645/12.12.2022 г. давността за всички задължения по
справка за общите задължения - със срок за доброволно плащане до 31.03.2015 г.,
а именно: 1. 3КПО задължение с главница 82.00 лв., 2. 3КПО задължение с
главница 1 535.91 лв. и 3. ЗКПО задължение с главница 407.80 лв., ведно с
законната лихва към всяка едно от тях, била изтекла и те следвало да бъдат
отписани по давност. Поради това Решение № 34/16.02.2023 г. на Директора на ТД
на НАП - Пловдив било незаконосъобразно.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспореното решение.
Ответникът по жалбата - Директорът на
ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмено становище я оспорва като неоснователна и се моли тя да бъде отхвърлена.
Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение и се прави възражение
за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК с изх. № С190026-048-0021195/20.02.2019
г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, Офис Хасково, жалбоподателят е
поканен в 7-дневен срок от датата на получаването му да плати доброволно по
посочена банкова сметка ***.02.2019 г., както следва: 1.
корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №
2600И0038205/17.03.2014 г. в размер на 1 535,91 лв. главница и 763,07 лв.
лихва; 2. корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация
по ЗКПО № 2600И0057223/30.03.2015 г. в размер на 407,80 лв. главница и 161,16
лв. лихва; 3. корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна
декларация по ЗКПО № 2600И0083255/31.03.2016 г. в размер на 345,45 лв. главница
и 101,35 лв. лихва; 4. корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна
декларация по ЗКПО № 2600И0107395/23.03.2017 г. в размер на 788,13 лв. главница
и 151,29 лв. лихва; 5. корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна
декларация по ЗКПО № 2600И0140895/26.03.2018 г. в размер на 511,84 лв. главница
и 46,07 лв. лихва; 6. данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация
по ЗДДС № 26001359639/14.04.2015 г. в размер на 82,00 лв. главница и 32,09 лв.
лихва.
С разпореждане
за присъединяване с изх. № С190026-105-0124316/07.05.2019 г. на публичен
изпълнител в ТД на НАП Пловдив, Офис Хасково, е допуснато присъединяване на
публичен взискател в същото изпълнително производство за следните вземания: корпоративен
данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО № 2600И0180254/28.03.2019 г. в
размер на 514,45 лв. главница и 5,14 лв. лихва към 07.05.2019 г.
С ПНОМ с изх. № С190026-022-0033719/07.05.2019 г. на
публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, Офис Хасково, на основание чл. 200 ДОПК и чл. 202, ал. 1, във връзка с
чл. 195, ал. 1-3 ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Търговска банка
Д“ АД, „Инвестбанк“ АД, и „Първа
инвестиционна банка“АД за събиране на установени и изискуеми публични вземания
по изп. д. № *********/2019
г. в общ размер на 5 523,26 лв.
До горепосочените банки са изпратени запорни съобщения на
основание чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ДОПК, като от същите
са постъпили отговори, че сметките са блокирани.
С ПНОМ с изх. № С220026-022-0090645/12.12.2022 г. на
публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, Офис Хасково, на основание чл. 200 ДОПК и чл. 205 ДОПК, във връзка с
чл. 195, ал. 1-3 ДОПК, е наложена възбрана върху подробно описан недвижим имот
на жалбоподателя, надлежно вписана в Службата по вписванията - Хасково.
Със съобщение
изх. № С220026-110-0005048/19.12.2022 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП
Пловдив, Офис Хасково, жалбоподателят е уведомен за насрочен опис на същия
недвижим имот, за 27.01.2023 г. от 11,30 ч.
От разписка №
С220026-РЗЛ-0015421/19.12.2022 г. се установява, че жалбоподателят е получил
екземпляр от горецитираните съобщение за доброволно изпълнение, разпореждане за
присъединяване, 2 бр. ПНОМ и съобщение за насрочване на опис, на
19.12.2022 г.
С жалба с вх. № ВхК- 80/03.01.2023 г. „Ново
българско строителство“ ЕООД е поискало да му
бъдат отписани всички погасени по давност публични задължения, а именно
главници в размер на по 1
535,91 лв., 407,80 лв. и 82,00 лв., както и лихвите върху тях.
С Решение № 8/11.01.2023 г. на Директора на
ТД на НАП Пловдив е потвърдено ПНОМ с изх. № С220026-022-0090645/12.12.2022 г., а на публичния изпълнител е изпратена преписката за
произнасяне по компетентност относно възражението в жалбата за изтекла
погасителна давност за събиране на вземанията по изпълнителното дело в
14-дневен срок от получаването му.
С разпореждане
изх. № С230026-137-0000414/18.01.2023 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП
Пловдив, Офис Хасково е отказана да се прекрати поради изтекла погасителна
давност събирането на публичните задължения на „Ново българско строителство“ ЕООД.
Срещу това разпореждане
в частта за задълженията в
размер на 1 535,91 лв. за главница, 407,80 лв. за главница, 82,00 лв. за
главница и лихвите върху тях е подадена жалба с вх. № С230026-000-0051989/03.02.2023 г. от „Ново българско строителство“ ЕООД, която
е оставена без уважение с Решение № 34/16.02.2023 г. на Директора на
ТД на НАП Пловдив, като неоснователна. Прието е, че за публичните задължения по данъчна
декларация по ЗКПО за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. петгодишната
давност започнала да тече от 01.01.2015 г. и изтичала на 01.01.2020 г., като
същата била спряна с издаването на ПНОМ с изх. № С190026-022-0033719/07.05.2019
г., съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК. Тази норма не съдържала в себе си срок, за
който спирането имало своето действие, поради което след като и към момента все
още течал изпълнителният процес и не последвали основания за възобновяване на
давността, същата продължавала да бъде спряна. Посочено е още, че връчването на ПНОМ на задълженото лице не било елемент от
фактическия й състав, за да се породят правните последици, изразяващи се в
спиране на давността.
Видно от представената
обратна разписка, това решение е получено на 16.03.2023 г., а жалбата срещу
него е подадена в съда на 20.03.2023 г.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Обжалваният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган,
доколкото съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК действията на
публичния изпълнител се оспорват пред директора на компетентната териториална
дирекция, която според чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК се определя по седалището на
юридическото лице. В случая то се намира в гр. Хасково, поради което ТД на НАП Пловдив
се явява компетентната дирекция.
Последният се е
произнесъл в 14-дневния срок по чл. 267, ал. 2 ДОПК в изискуемата писмена
форма, като решението му съдържа фактически и правни основания за издаването
му, а разпореденото с него е в съответствие с предвиденото в закона правомощие
по чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК.
На
следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се
установява при издаването му да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила или то да противоречи на целта на закона.
Според настоящия
съдебен състав оспореното решение, обаче, е в несъответствие
с материалния закон.
Вярно е, че съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания, каквито са
и процесните по силата на чл. 162, ал. 2,
т. 1 ДОПК, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок и ако не са били налице предвидените в чл. 172 ДОПК основания за
спиране или прекъсване на давността.
По делото няма
спор, а и от данните, съдържащи се в преписката по издаването на акта, е видно, че: вземането за корпоративен
данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №
2600И0038205/17.03.2014 г. в размер на 1 535,91 лв. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. е следвало да бъде платено през 2014 г., поради което 5-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2015 г. и
съотв. е изтекъл на 01.01.2020 г.; вземането за
корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №
2600И0057223/30.03.2015 г. в размер на 407,80 лв. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. е следвало
да бъде платено през 2015 г., поради което 5-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2016 г. и съотв. е изтекъл на 01.01.2021 г.; вземането за
данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №
26001359639/14.04.2015 г. в размер на 82,00 лв. за периода 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. е следвало да бъде платено през 2015 г., поради което 5-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2016 г. и съотв. е изтекъл на 01.01.2021 г.
Не се спори между
страните, а и от представената административна преписка се установява, че жалбоподателят е
получил екземпляр от описаните по-горе съобщение за
доброволно изпълнение, разпореждане за присъединяване, ПНОМ и съобщение за насрочване на опис, едва на
19.12.2022 г. Нещо повече, липсват
доказателства преди това публичният изпълнител да е направил
дори опит да ги връчи на длъжника по предвидения в закона ред, вкл. и по чл. 32 ДОПК. Ето защо следва да
се приеме, че бездействието се дължи единствено и само на органа, поради което е
недопустимо същият да черпи права от това си неправомерно поведение.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по т. д. №
8/2019 г., ОСС на
ВАС, І и ІІ колегия, за нуждите на изпълнителното производство по ДОПК
погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността
публично задължение да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената
в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко
действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до
неговото знание. При образуването на изпълнителното дело длъжникът не взема
участие, следователно с това действие не може да бъде прекъсвана давността.
Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение,
следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той
заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде
прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. Обстоятелството, че
между публичния взискател и публичния изпълнител е започнала кореспонденция
относно необходимостта от предприемането на принудително изпълнение не е сред
действията, които по своето съдържание са основание за прекъсване на давността.
От тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба
има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника.
В този смисъл са и мотивите по т. 14 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според които при действието на ЗЗД, давността се прекъсва
само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не
може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за
съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако
давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да
унищожи или най- малкото да престане да съхранява документите за плащане на
дълга или за погасяването му по друг начин, както и константната съдебна практика на административните съдилища по приложеното на чл. 172,
ал. 1, т. 5 ДОПК, а и на
чл. 109 ДОПК, съобразно която, за да породи правните последици на спиране на
давността, респ., за да се счита, че е спазен срокът по чл. 109 ДОПК, заповедта
за образуване на ревизионното производство, следва да е редовно връчена на
ревизираното лице, като без същото да е сторено, не може да се породи, както
ефектът на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, така и да се приеме, че е спазен срокът
по чл. 109 ДОПК. Няма никаква логика да бъдат различно третирани институтите на
спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, спазване на преклузивните
срокове по чл. 109 ДОПК и прекъсване на давността по чл. 172, ал. 2 ДОПК.
Следователно,
доколкото по делото не се твърди, а и не се
установява ПНОМ с изх.
№ С190026-022-0033719/07.05.2019
г. да е било редовно
връчено, съответно да е било доведено до
знанието на длъжника преди 19.12.2022 г., то противно на приетото от административния орган, същото не е
предизвикало правния ефект на спиране на давността съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК преди тази дата. Ето защо и не могат да бъдат споделени и доводите му, че връчването на ПНОМ на задълженото лице не било необходимо, за да се породят сочените в тази разпоредба правни последици.
При това положение и доколкото няма данни да са били извършени някакви други действия по изпълнителното
дело на жалбоподателя, водещи до спиране или прекъсване на давността преди 19.12.2022 г., се
налага изводът, че към този момент за
оспорените публични задължения давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК вече е била изтекла, а това е основание за погасяването им – чл. 168, т. 3 ДОПК, както и за отписването им на основание чл. 173, ал. 1 ДОПК.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на „Ново
българско строителство“ ЕООД е основателна, респ. обжалваното от него решение,
както и Разпореждане изх. № С230026-137-0000414/18.01.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив,
офис Хасково, в оспорваната им част са незаконосъобразни, поради
което следва да бъдат отменени, а преписката следва да бъде изпратена на
съответния компетентен административен орган за ново произнасяне по направеното с жалба вх. № ВхК- 80/03.01.2023 г.
възражение от „Ново българско
строителство“ ЕООД за изтекла погасителна
давност
на процесните публични вземания,
при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото
решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора само жалбоподателят
има право на разноски, но такива не следва да
му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това,
както и доказателства за извършването им
Мотивиран от
горното и на основание чл. 268,
ал. 2 ДОПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 34/16.02.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите Пловдив и Разпореждане изх. № С230026-137-0000414/18.01.2023
г.
на публичен изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите Пловдив, Офис Хасково в частта им, с която е отказано прекратяване поради изтекла
погасителна давност събирането на следните публични
вземания по изпълнително дело № *********/2019 г., а именно: корпоративен
данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №
2600И0038205/17.03.2014 г. в размер на 1 535,91 лв. главница, корпоративен
данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №
2600И0057223/30.03.2015 г. в размер на 407,80 лв. главница, данък върху
добавената стойност от сделки в страната по Декларация по ЗДДС №
26001359639/14.04.2015 г. в размер на 82,00 лв. главница, както
и лихвите върху тях.
ИЗПРАЩА
преписката на публичен изпълнител при Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, Офис Хасково за ново произнасяне по направеното с жалба вх. № ВхК-
80/03.01.2023 г. възражение от „Ново българско строителство“ ЕООД, чрез управителя Б. С. И., за изтекла
погасителна давност на следните публични
вземания по изпълнително дело № *********/2019 г., а именно: корпоративен данък от нефинансови
предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО № 2600И0038205/17.03.2014 г. в размер
на 1 535,91 лв. главница, корпоративен данък от нефинансови предприятия по
Данъчна декларация по ЗКПО № 2600И0057223/30.03.2015 г. в размер на 407,80 лв.
главница, данък върху добавената стойност от сделки в страната по Декларация по
ЗДДС № 26001359639/14.04.2015 г. в размер на 82,00 лв. главница, както
и лихвите върху тях, съобразно задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/