№ 52
гр. Попово, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200213 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на ПЛ. АТ. П. от с.К., общ.О., против НП №21-0321-000552/30.07.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР Т., РУ П., с което и на основание чл.174,ал.1,т.2 и на осн.чл.185
от ЗДвП са му наложени наказания, както следва: глоба в размер на 1000 лв., „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, отнемане на 10 к.т. и глоба в размер на 20
лв. за това, че „на 08.07.2021 г. в 09.05 ч., в гр.П., на път II-51 км52+480 в посока към гр.П.
управлява л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *** собственост на „***“ООД след употреба
на алкохол с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.86 промила, установено по
надлежния ред с „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0050 в 09.09 ч. Пробата е под № 1039.
Издаден талон за медицинско изследване № 073366 от 08.07.2021 г. На водача е взета кръв
за изследване в ЦСМП П.. От протокола за химическа експертиза № 66/15.07. 2021 г.
крайна концентрация на алкохол в кръвта 0.89 промила. Автомобилът не е представен на
годишен технически преглед”– нарушения по чл.5, ал.3, т.1 и по чл. 147,ал.1 от ЗДвП.
В бланкетната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че при
отговорността на водача са допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане
за повторно извършване на химически анализ на взетата кръв. В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д.П. от ТАК, който поддържа жалбата
и пледира за отмяна на издаденото НП.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не
изпраща процесуален представител в с.з.
1
Районна прокуратура Т., ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят ПЛ. АТ. П. живеел в с.К., общ.О., бил правоспособен по
смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.9 и сл./ за категории „С“, „М“ „СЕ“, „В“,
„АМ“, ТКТ и „ВЕ, с правоспособност придобита през 1990 г., като до извършване на
настоящото нарушение бил санкциониран многократно за различни по вид нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На 08.07.2021 г. жалбоподателят предприел управление на л.а.„Фолксваген Пасат“ с
рег.№ *** собственост на „***“ООД, като при движение по път II-51 км 52+480 бил спрян
за проверка от служители на РУ П. – Я. и Б., които осъществявали контрол на
преминаващите ППС. След извършване на проверка на документите на водача и
автомобила, била извършена и проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510” с № 0050, скалата на което в 09.09 ч. отчела отчела 0.86 промила
концентрация на алкохол в издишания въздух. Нарушителят пожелал да даде кръв за
химически анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 073366 /приложен
л.7/, в който било вписано, че жалбоподателят следва да се яви за медицинско изследване в
ЦСМП П. най-късно до 09.45 ч. на 08.07.2021 г. Жалбоподателят бил придружен до
ФЦСМП в гр.П., където при стриктно спазване на нормативните изисквания дежурен лекар
му взел кръв за химическо изследване. След това на водача бил съставен АУАН № 456509
/приложен л.6/, с който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП
против него за извършените нарушения по чл.5, ал.3, т.1 и по чл.147,ал.1 от ЗДвП.
Нарушителят се запознал с констатациите в акта и го подписал без възражение, като не
депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Междувременно кръвната пробата била изпратена за изследване в ОДМВР Т., където на
15.07.2021 г. в.л. Б. А., след анализ по газхроматографския метод установила, че в
предоставената за изследване кръв иззета на 08.07.2021 г. има наличие на етилова
концентрация 0.89 на хиляда. При тези обстоятелства било издадено атакуваното в
настоящия процес НП № 21-0321-000552/ 30.07.2021 г. на Началника на РУ П., връчено
лично на 12.08.2021 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
изслушания в с.з. актосъставител С.Я., св.Б., както и от приобщените по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства, като същата не се оспорва от защитата на нарушителя. Във връзка с
направеното с жалбата искане за повторно химическо изследване, с отделно разпореждане
/л.13/ съдът прие, че е направено в срока по чл.26,ал.4 от Наредба № 1/2017 г., при което
постанови изпращането на контролната проба за изследване в МБАЛ“***“ гр.В.. Видно от
протокола за химическо изследване на контролната проба № 791/30.08.2021 г. в изпратената
2
за изследване кръв на ПЛ. АТ. П. изследвана чрез газхроматографски метод се доказва
наличие на 0.68 промила концентрация на алкохол в кръвта.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до
цялостно опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от
компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай,
в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно
изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган
–Началник към ОДМВР Т., РУ П., на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и т.2.8 от
приложената /л.11-12/ Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, са делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
По отношение нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.
Съдът приема, че контролните органи са следвали стриктно процедурата и реда за
установяване употребата на алкохол, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. На
първо място и на осн.чл.3,ал.1 е извършена проверка на място посредством годно
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0050, скалата на което е отчела 0.86
промила алкохол в издишания въздух – показания, с които водачът П. не се е съгласил.
Издаден му е бил талон за медицинско изследване № 073366, послужил като основание за
последващото химическо изследване от НТЛ при ОДМВР Т. с почти идентична крайна
концентрация 0.89 промила в кръвта на водача. По искане на нарушителя е извършено
повторно изследване на кръвта в МБАЛ“***“ В., с което е установена крайна концентрация
от 0.68 промила в кръвта, която следва да се има предвид в настоящия случай, тъй като тя е
с 0.21 промила по-ниска концентрация от първоначалното химическо изследване, т.е. е в
интерес на нарушителя.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства по несъмнен и категоричен
начин се установява, че на 08.07.2021 г., на посоченото място и час, жалбоподателят е
управлявал л.а.„Фолксваген Пасат“ с рег.№ *** собственост на „***“ООД. Не се спори по
делото, че посредством годно техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабр.№ 0050 е
отчетена концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух 0.86 на хиляда;
след извършено химическо изследване на кръвта на водача е установена концентрация 0.89
промила, а след извършено изследване на контролната проба е установена концентрация
0.68 на хиляда. При този най-благоприятен за нарушителя трети резултат, който попада в
границите по чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП предвиждащ по-лека санкция при употреба на алкохол
3
в кръвта с концентрация над 0.5 на хиляда до 0.8 включително, съдът намира, че следва да
бъде приложен закон за по-леко наказуемо нарушение. Съгласно чл.84 от ЗАНН и
доколкото няма особени правила за производството пред съд се прилагат разпоредбите на
НПК, прие което правомощията на съда за изменение на наказателното постановление са
съответни на правомощията на въззивния съд за изменение на присъдата, уредени в
чл.337,ал.1 от НПК. /в този смисъл са задължителните указания за съдилищата дадени т.1 от
ТР №8/16.09.2021 г. по т.д.№1/ 2020 г. на ВАС, както и практиката на ТАС, например р.
№164/30.12.2019 г. по кнахд № 151/2019 г./. Този текст е категоричен за това, че съдът може
освен да намали наказанието да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
наказание (без изменение на обвинението). Както вече се посочи, нарушението по
чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП очевидно е много по-леко наказуемо от това по чл.174,ал.1,т.2 от
ЗДвП, чиято санкция първоначално е приложена спрямо нарушителя. В случая спор по
отношение на фактите няма, като всички съставомерни такива са били надлежно предявени
на нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП, като правото му на защита не е било
нарушено с оглед и дадената му от съда възможност за повторно изследване на кръв.
Поради това атакуваното НП следва да се измени в частта за нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от
ЗДвП като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и санкцията бъде определена
по реда на чл.174, ал.1,т.1 от ЗДвП
Съгласно чл.174,ал.1,т.1 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС за
срок 6 месеца и глоба в размер на 500 лв. водач, който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, установена с медицинско
и химическо изследване и/или техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а съгласно чл.6,ал.1,т.1 от Наредба № Із-
2539/17.12.2012 г. на МВР /Обн.,ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г./ за същото
нарушение /в границите на концентрация от 0.5 до 1.2 на хиляда/ се отнемат задължително и
10 к.т. В конкретният случай безспорно е налице пълно съответствие между фактическата
обстановка констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от
наказващия орган в издаденото НП. Разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП задължава всеки
водач на МПС да не го управлява под въздействие на алкохол – разпоредба, чиято конкретна
индивидуализация касаеща границите на допустимата концентрация е регламентирана чрез
чл.174,ал.1,т.1 ЗДвП, по силата на която е санкциониран нарушителя. Нарушението е
извършено виновно, умишлено, като нарушителят е съзнавал общественопасния характер
на деянието си, знаел е че е употребил алкохол и не следва да управлява МПС в това си
състояние, но въпреки това е управлявал л.а., с което е допускал настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
Предвидените в санкционната разпоредба наказания са във фиксирани размери,
поради което съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с
разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил наказанието точно във фиксирания му
размер доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер.
По отношение отнетите 10 к.т. за нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП - отнемането на
4
контролни точки по реда на чл.6,ал.1,т.1 от Наредба №Із- 2539 на МВР не представлява нито
наказание нито принудителна административна мярка, т.е. не се явява санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване и респективно отмяна.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.27,ал.3 от Наредба № 1/2017 г., на
жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските за повторното изследване на кръвта,
извършено в МБАЛ“***“ гр.В. в размер на 35 лв. за вещото лице Миглена Николова, за по
делото са приложени съответни счетоводни документи.
По отношение нарушението по чл.147,ал.1 от ЗДвП.
При служебна проверка за законосъобразността на НП от процесуална страна,
включително и на предхождащия го АУАН, за това нарушение съдът констатира допуснато
съществено процесуално нарушение, което макар и непосочено в жалбата, е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, и опорочило процеса по издаване на НП
до степен, налагаща неговата отмяна. Принципно съдът намира за доказано по несъмнен
начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото нарушение с правна
квалификация по чл.147,ал.1 ЗДвП, доколкото в хода на извършената полицейска проверка е
било установено, че управлявания от него л.а. не е бил представен на редовен ГТП. Това
нарушение обаче неправилно е санкционирано от АНО по реда на чл.185 от ЗДвП, тъй като
тази санкция е приложима само за такива нарушения, за извършването на които не е
предвидено друго наказание. Случаят обаче не е такъв, тъй като за нарушенията по
чл.147,ал.1 от ЗДвП приложимата санкция е по чл.181,т.1 от ЗДвП, според която се наказва с
глоба 50 лв. лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно
средство за технически преглед, а самият ред и условия за извършване на прегледите за
техническа изправност се урежда в Наредба № Н-32/16.12.2011 г., Обн., ДВ,бр.104/2011 г.,
към която препраща нарушената бланкетна разпоредба на чл.147,ал.1 от ЗДвП. Ето защо
съдът намери, че издаденото НП следва да бъде отменено в частта му досежно това
нарушение,като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП № 21-0321-000552/30.07.2021 г. на Началника на РУ П., с което на
ПЛ. АТ. П. от с.К., общ.О., обл.Т., ул. ***, ЕГН-**********, чрез пълномощник адв.Д.П. от
ТАК, със съдебен адрес гр.Т., ул.***, за нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, на
осн.чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП са били наложени административни наказания глоба в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като прилага закон
за по-леко наказуемо нарушение и определя наказания по реда на чл.174,ал.1,т.1 от
ЗДвП – глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/; лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 м. /шест месеца/ и отнема 10 к.т. на основание чл.6,ал.1,т.1 от Наредба
№ Із-2539/12 г. на МВР.
5
ОТМЕНЯВА НП № 21-0321-000552/30.07.2021 г. на Началника на РУ П., в частта,
в която на осн.чл.185 от ЗДвП, на ПЛ. АТ. П. от с. К., общ.О., обл.Т., ул. ***, ЕГН-
**********, чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес гр.Т., ул.*****, за
нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лв. /двадесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ПЛ. АТ. П. от с.К., общ.О., обл.Т., ул.***, ЕГН-**********, чрез
пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес гр.Т., ул.***, ДА ЗАПЛАТИ направените
по делото разноски за вещо лице по извършеното повторно химическо изследване в размер
на 35.00 лв. /тридесет и пет лева/ по сметка на МБАЛ“***“АД гр.В., по фактура №
36937/06.02.2020 г., по банкова сметка IBAN:BG 58 CECB 97901037386300.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6