№ 2237
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110108225 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо производство”
на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетното дете Д. Д. Х., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. Г., ЕГН
**********, срещу Д. Й. Х., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответникът е баща на ищцата. С влязло в
сила решение бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното
си дете в размер на 180 лева. Поддържа, че се нуждае от по – висок размер на
издръжката. Моли да бъде увеличен размерът на първоначално определената
издръжка от 180.00 лева на 500.00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба, до настъпване на обективни предпоставки за нейното
изменение или прекратяване. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Счита иска за допустим, но неоснователен за размера над 300
лева до пълния предявен размер от 500.00 лева. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищцата е дете на ответника. Същата е дневна форма на обучение в 5 „а“
клас за учебната 2023/2024г. в 108 СУ „Никола Беловеждов“. Детето е
записано в курс по графичен дизайн към „ШМУ“ ООД гр. София и заплаща
1
месечна такса размер на 157 лева. На 18.11.2024г. майката е заплатила сумата
от 80 лева – такса за занимания по волейбол за месец 11.24г. към ВК Армеец и
на 18.11.2024г. - 20 лева такса за занимания по волейбол за м.10.24г.
С решение № 527/23.11.2020г. на Хасковския районен съд, четвърти
граждански състав, влязло в сила на 23.11.2020г., ответникът е осъден да
заплаща на детето си Д. месечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от
01.09.2020г.
Майката на детето работи в „Балкан Стийл Инженеринг“ ООД, като за
периода от месец юли 2023г. до месец декември 2023г. е получила среден
месечен трудов брутен доход в размер на 2259.12 лева. На 11.03.2022г. същата
е сключила договор за наем на недвижим имот в качеството на наемател, с
месечна наемна вноска в размер на 650.00 лева.
Видно от изисканите и приети по делото справки от НАП, ответникът
работи по трудов договор в „Си Транс“ ООД, с основна заплата от 780.00 лева.
Същият е декларирал, че е собственик на земя и сгради в гр. Хасково и с.
Брястово, както и че е собственик на пет моторни превозни средства. От
представеното удостоверение, издадено от „Си Транс“ ЕООД, се установява,
че освен месечен брутен доход в размер на 780 лева, ответникът е получил и
командировъчни за периода от месец октомври 2023г. до месец декември
2023г. в общ размер от 5805 лева.
С оглед изискванията на чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото е
изготвен социален доклад от ДСП – Слатина. Видно от проведеното социално
проучване, майката съобщава, че бащата изплаща постановената издръжка от
съда в размер на 180 лева, като от два месеца насам изплаща по 240 лева.
Споделя, че освен месечната издръжка, бащата не участва в нищо
допълнително относно ежедневните нужди на детето. Към настоящия момент
основни грижи за детето полага майката. В жилището, в което живеят майката
и детето, е осигурена детска стая за Д., обзаведена с всичко необходимо за
възрастта й. Майката споделя, че е трудово ангажирана, работи в дентална
клиника „Балкан стийл инженеринг“ ЕООД на длъжност „мениджър
продажби“, с месечно трудово възнаграждение в размер на 2200 лева. В
проведен разговор с детето Д., то споделя, че през учебната 2023/2024г. е
ученичка в 5-ти клас при 108 СУ „Никола Беловеждов“. Д. споделя, че
посещава тренировки по волейбол два пъти седмично. Детето има изградена
2
емоционална връзка с майка си. Детето съобщава, че ежедневно поддържа
контакт по телефон с баща си.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Получаването на издръжката
е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е безусловно, що се
касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако
след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя
от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 180.00
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от почти пет години дефинитивно са се увеличили и
потребностите на детето от средства за храна, облекло, образование.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
3
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди.
Установи се, че към настоящия момент детето е ученичка в 108 СУ
„Никола Беловеждов“. Същото посещава и допълнителни курсове и
занимания – курс по графичен дизайн и занимания по волейбол. Ответникът е
трудово ангажиран с основна месечна заплата в размер на 780 лева, като
получава и допълнителни средства /командировъчни/. Същият е собственик
на недвижими имоти и моторни превозни средства, от които би могъл да
реализира допълнителни доходи. Ответникът не оспорва предявеният иск за
размера от 300.00 лева. Не са налице данни същият да е с влошено
здравословно състояние, както и да заплаща издръжка на друго непълнолетно
дете. Като съобрази изложеното, както и обстоятелството, че потребностите
на детето са се увеличили от момента на определянето на издръжката, съдът
намира, че във възможностите на ответника е да заплаща на детето си месечна
издръжка в размер на 350.00 лева.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен. С
оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете от 180.00 лева на
350.00 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба
/14.02.2024г./, до настъпване на законова причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като в останалата част до пълния предявен размер от
500.00 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на
350.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от двете страни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат сторените по
делото разноски съобразно уважената част от иска. Ищцата е доказала сторени
разноски в размер на 550.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие. Ответникът
4
чрез процесуалния си представител, както и ищцата, са направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на другата страна. Според чл. 21 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по глава IX, глава X и
глава XI от Семейния кодекс минималното възнаграждение е 600 лева. Делото
не представлява фактическа и правна сложност, поради което съдът намира
направеното възражение от ответната страна за неоснователно, тъй като
заплатеното възнаграждение е под посочения минимален размер. Счита
направеното от ищцата възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на процесуалния представител на ответника за основателно, като заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно за разликата над
600 лева. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 187.00 лева – разноски в производството. Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 180.00 лева – разноски в производството.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 244.80 /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 527 от 23.11.2020г. на Хасковския районен съд,
Четвърти граждански състав, влязло в сила на 23.11.2020г., по гр. д. № 1707 по
описа за 2020г., като я УВЕЛИЧАВА от 180,00 /сто и осемдесет/ лева на
350,00 /триста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Д. Й. Х.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Д. Д. Х., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. Г. Г., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева,
5
считано от датата на предявяване на исковата молба /14.02.2024г./, до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за
разликата над 350,00 /триста и петдесет/ лева до пълния предявен размер от
500,00 /петстотин/ лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на малолетното си дете Д. Д. Х.,
ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Й. Х., ЕГН ********** да
заплати на малолетното дете Д. Д. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С. Г. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 187.00 /сто
осемдесет и седем/ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете Д. Д. Х.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Г. Г., ЕГН
**********, да заплати на Д. Й. Х., ЕГН ********** сумата в размер на
180.00 /сто и осемдесет/ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. Й. Х., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 244.80 /двеста четиридесет и четири
лева и осемдесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 19.02.2025г., а в частта, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6