Определение по дело №261/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 314
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Илияна Попова
Дело: 20224000500261
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 314
гр. Велико Търново, 25.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500261 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ПЛ. В. Б., Т.П. Б. и Г. СТ. Б., чрез адвокат Д.Й.
против протоколно определение № 277/19.05.2022 г. на Окръжен съд – Русе, постановено по
гр.д. № 655/2021 г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено,
поради недопустимост на предявения иск.
Частните жалбоподатели твърдят във връзка с полученото от ответното дружество
писмо от 27.09.2021 г., че е необосновано искането застрахователя за представяне на
допълнителни документи. Изразено е становище, че по същество това искане на
застрахователя, осъществява хипотезата на чл. 498 ал. 3 пр.2 от КЗ, тъй като преценката за
необходимостта и относимостта им към определяне на застрахователното обезщетение, не е
предоставена на увреденото лице. Поддържа се довод, че изискването от страна на
ответното дружество на допълнителни документи във връзка с произнасяне по
застрахователната претенция, е приравнено на отказ от страна на застрахователя за
изплащане на обезщетение. В жалбата се прави оплакване че определението е постановено
в нарушение на материалния закон. В настоящия случай, представеният към претенцията
констативен протокол за ПТП, изцяло удостоверява настъпването на застрахователното
събитие и при наличието му застрахователят не е имал основание да откаже да се
произнесе по основателността на претенцията. Писмото на ответната страна, с което се
изискват допълнителни документи относно процесния казус, има характера на отказ по
смисъла на чл. 498 ал. 3 от КЗ и незаконосъобразно първоинстанционният съд е отказал да
отчете това негово значение за допустимостта на предявените искове. Искането е да се
отмени обжалваното определение ведно с всички законови последици.
От ответната по жалбата страна „Дженерали застраховане“ АД град София е
постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на частната
жалба.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в частната жалба
оплаквания и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
1
същество същата е неоснователна.

Пред Русенския окръжен съд е предявен иск по чл.432 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от В. Т. Б., като в
качеството му на пострадало лице при ПТП настъпило на 14.08.2021 г. в гр. Русе. В. Т. Б. е
предявил писмена претенция пред ответното застрахователно дружество на 21.09.2021 г.,
чрез адвокат Д.Й., На 27.09.2021 г. от ответното дружество е изпратено писмо до адв. Д.Й., с
което същата се уведомява, че по предявената претенция от В.Т. Б. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и във връзка с ПТП настъпило на 14.08.2021 г., при
което са му причинени телесни повреди, е регистрирана ликвидационна преписка №
*********. С писмото застрахователното дружество уведомява адв. Й. за следното: за да се
произнесе по претенцията, следва да представят допълнително автотехническа експертиза,
съдебен акт, прокурорско постановление и /или друг документ, доказващ отговорността на
водача на автомобила; не може да се приеме представения констативен протокол за ПТП за
такова доказателство, както и че е необходимо също така да се представи банкова сметка на
увреденото лице. След представяне на изисканите документи дружеството ще се произнесе
със становище по случая. Исковата молба е постъпила в съда на 08.10.2021 г. Видно от
препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, ищецът В. Т. Б. е
починал на 8.10.2021 г.
За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че в
настоящият случай към момента на завеждане на иска предпоставките на чл. 498 ал. 3 от КЗ
за допустимостта на прекия иск на увреденото лице, не са били налице, тъй като исковата
молба е предявена преди изтичане на установения в КЗ тримесечен срок, т.е. към момента на
завеждане на иска същият е бил недопустим. Русенският окръжен съд приема че с оглед на
факта, че предмет на исковата претенция е заплащане на обезщетение на увреденото лице за
претърпените от него неимуществени вреди, то обстоятелството, че тримесечния срок към
настоящия момент /момента на постановяване на определението/ е изтекъл се явява
ирелевантно, тъй като правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право и не
се наследява. Преди изтичане на законно установения тримесечен срок първоначалния ищец
В. Т. Б., е починал, поради което не може да се обоснове и извод, че предявената исковата
молба от него може да породи правото процесът да продължи с участието на неговите
законни наследници, тъй като към момента на подаване на исковата молба предявеният иск
е недопустим. По тези съображения съдът е приел, че предявения иск е недопустим и е
прекратил производството по делото.
В случая писмената претенция на увреденото лице В. Т. Б. пред ответното
застрахователно дружество е предявена на 21.09.2021 г., а исковата молба е постъпила в
съда на 8.10.2021 г. Следователно към датата на подаване на исковата молба тримесечният
срок не е бил изтекъл. На 8.10.2021г. ищецът В. Т. Б. е починал. Същият е заместен в
процеса от наследниците му-настоящите частни жалбоподатели.
При тези данни въззивният съд в настоящия си състав намира, че обжалваното
определение за прекратяване на производството по делото е правилно и законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 498 ал. 3 КЗ обвързва допустимиостта на прекия иск от
увреденото лице срещу застрахователя с изискване преди предявяването му да е проведена
предварителна процедура за доброволно уреждане на претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение и да е изтекъл тримесечен срок от отправяне на претенцията
пред застрахователя или негов представител. Уреденият в чл. 496 КЗ срок е рекламационен
и има за цел да предотврати предявяването на неоснователни искове в случаите, когато
застрахователя е съгласен да обезщети доброволно претърпените в резултат на настъпило
застрахователно събитие вреди. Изтичането на срока е специална процесуална предпоставка
за възникване на правото на иск и за неговото надлежно упражняване пред съда, за която
2
съдът следи служебно.
В разглеждания случай тази предпоставка не е налице към момента на подаване на
исковата молба в съда, както и не е налице към момента на смъртта на ищеца.
Обстоятелството, че тримесечният срок по чл.496 от КЗ е изтекъл към момента на
постановяване на обжалваното определение от първостепенния съд/19.05.2022г./, е
ирелевантно, тъй като към този момент ищецът не е бил жив и в този случай процесуалната
предпоставка за изтичането на тримесечния срок трябва да е налице към момента на
предявяване на иска пред съда, тъй като тя е от значение за възникването на правото на пряк
иск срещу застрахователя. Процесуалната предпоставка за изтичането на тримесечния срок
трябва да е налице към момента на предявяване на иска пред съда, тъй като се касае за иск за
обезщетяване на неимуществени вреди, който е личен и единствено обектът на
въздействието при непозволено увреждане може лично да прецени дали са му причинени
или не неимуществени вреди.
Съдебната практика на ВКС: определение по ч.гр.д. № 466/2011 г. определение №
332/19.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1614/2018 г. І ТО, определение № 165/24.03.2017 г. на
ВКС по ч.т.д. № 306/2017 г., ІІ ТО, определение № 224/15.05.2019 г. на ВКС по ч т.д №
805/2019 г. І ТО, съгласно която при проверка на предпоставките обуславящи правото на иск
включително и във въззивната инстанция се дължи самостоятелна проверка както на общите
условия от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните
предпоставки – в конкретният случай започнала процедура за доброволно плащане на
застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от ГПК и с оглед
на тази проверка съдът е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към изтичане
на срока по чл. 496 ал. 1 от ГПК в хода на образуваното пред него производство, съдът
намира в случая за неприложима, тъй като ищецът е починал преди изтичането на
тримесечния срок по чл.496 от КЗ и независимо, че е предявил претенция пред
застрахователя, предявеният от него иск е процесуално недопустим.
Отправеното в случая от застрахователя изявление не може да се квалифицира като
отказ, тъй като по съдържанието си, то не съдържа окончателно произнасяне по
претенцията и не съдържа отказ за плащане. Изискването от застрахователя от увреденото
лице на допълнителни документи, не може да се приравнява на отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение в случаите на преценка за ненужност на такива документи,
тъй като застрахователят има възможност да изисква допълнително документи/ в случая с
основание е изисквана и банковата сметка на увреденото лице/, както и има правото сам да
попълва застрахователната преписка с документи. Предоставения на застрахователя срок за
преценка по чл.496 ал.1 от КЗ не може да се съкращава или игнорира на базата на преценка
дали са нужни изискваните от него документи в рамките на същия срок и при липсата на
изричен отказ от плащане. Ето защо доводът на частните жалбоподатели, че в случая е
налице отказ по чл.498 ал.3 предл.2 от КЗ, е неоснователен.
По изложените съображения въззивният съд приема, че в случая предявеният иск е
процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. До същия
извод е достигнал и първостепенния съд, поради което обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение от 19.05.2022 г. на Окръжен съд –
3
Русе, постановено по гр.д. № 655/2021 г. по описа на същия съд, с което прекратява
производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4