№ 42
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000665 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 258 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „МАРК 1“ ЕООД –
София против Решение № 163/14.06.2021 год. по т.д.№ 1115/2020 год. по
описа на ОС – Варна, с което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от от „МАРК
1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр.София, р-н
Триадица, бул."България" № 51Б, ет.4, против „ЕНЕРГО[1]ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС - Г, №258, искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
следните суми: сумата от 89 110,37лв. /осемдесет и девет хиляди сто и десет
лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща цена на произведена и
доставена ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017 г., за
която е издадено дебитно известие №161/30.09.17 г., както и сумата от 24
851,94 лв. /двадесет и четири хиляди осемстотин петдесет и един лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 10 192,15 лв. /десет хиляди сто
1
деветдесет и два лева и петнадесет стотинки/, представляваща цена на
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник –
ВяЕЦ за м. август 2017г., за която е издадено дебитно известие №164 от
01.10.2017 г., както и сумата от 2 842,50 лв. /две хиляди осемстотин
четиридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 86 363,25 лв. /осемдесет и шест
хиляди триста шестдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща цена на произведена и доставена ел. енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 г., за която е издадена 1 фактура №
162/30.09.2017 г., сумата от 24 085,63 лв. /двадесет и четири хиляди и
осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до 30.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 9 785,83 лв.
/девет хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща цена на произведена и доставена ел.енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 г., за която е издадено дебитно
известие №165 от 01.10.2017 г., както и сумата от 2 729,23лв. /две хиляди
седемстотин двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица № 8, конституирано на
страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********.
Предявената въззивна жалба е основана на твърдения за недопустимост,
евентуално – неправилност на постановения съдебен акт, като постановен при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се
спиране на производството, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до
окончателното разрешаване на спора по висящи административни дела
относно законосъобразността на Решение № СП – 1/15.10.2020 год. и СП –
2/15.10.2020 год. на КЕВР.
2
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна и третото лице – помагач.
Съдът по реда на чл. 267 ГПК констатира редовност и надлежно
администриране на депозираните въззивна и частна жалби.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е налице спор относно фактите по делото,
установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както
следва: 1/ Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) с обща
инсталирана мощност от 4 000 kW, която е въведена в експлоатация; 2/
Същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи" АД на основание Договор за присъединяване 3/ Страните
са сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник 4/ Не е налице спор и относно количеството
на произведената и доставена електроенергия за процесните месеци; 5/ Не се
спори, че цялото количество електрическа енергия след достигане на НСП
/нетното специфично производство/ за процесния период е платена от
ответното дружество по цена за излишък на балансирания пазар.
Отношенията във връзка производството и изкупуване на ел.енергия от
възобновяеми източници имат договорен, облигационен характер.
Същевременно, същите се регулират от законовите норми на ЗЕ и ЗЕВИ, в
редакция към процесния период – 2017 год. В чл.16 от договора за
изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за продажба на ел.енергия е
регулирана и се определя от ДКЕВР. В случай, че с решение на компетентния
орган преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от производителя
бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение по договора – чл.17, ал.2. Цената на изкупуване на
произведената ел.енергия като съществен елемент на договорната връзка не
подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в
рамките на неговите правомощия и по предвидения в закона ред.
Процесният договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от
3
възобновяем енергиен източник е сключен въз основа на чл.94а, ал.3 от ЗЕ вр.
чл. 31 ЗЕВИ. Според Закона за енергията от възобновяеми източници (в сила
от 3.05.2011 г.), общественият доставчик, съответно крайните снабдители,
изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми
източници, за която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата
по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата, които производителят: 1.
ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва за собствено потребление
и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти; 3.продава по
свободно договорени цени по реда на глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на
балансиращия пазар /чл.31, ал.5 в редакция, обн. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в
сила от 3.05.2011 г.) /, по определената от ДКЕВР преференциална цена,
действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване
изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за
устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ е
предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на водноелектрически
централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация
към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за
изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват
действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към
датата на влизане в сила на закона. Цените са определени с Решение № Ц-18
от 20.06.2011 год. на ДКЕВР в два варианта: в размер на 191 лв/МВтч за
ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа и 173,06 лева за ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа
годишно според пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори. Не се оспорва, че соченото решение е било прилагано като при
достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на
електрическата централа, за следващите пълни ефективни часове на работа до
края на календарната година, цената се е определяла 173,06 лева, т.е.
приложимата законова и договорна уредба е позволявала последователно
преминаване в различни тарифни групи според пълните ефективни часове на
работа на централата.
С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г. е предвидено крайният
снабдител да изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средна годишна продължителност
на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а
над това количество – по утвърдени цени за крайни потребители.
4
С ново изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е
предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват
произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1.
по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3
определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи
производството по т.1. С измененията в закона се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като се
въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП). Понятието
„НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона
е предвидено задължение за КЕВР да приеме решение, с което да определи
„НСП“ на ел.енергия за отделните видове централи.
Въз основа на посочените законови норми е прието Решение № СП –
1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което е определено нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което енергията се заплаща по
преференциални цени, съобразно решение № Ц-18 от 20.06.2011 год., както
следва: т.2.7 1907 КВтЧ по цена 191 лв., без ДДС за вятърни централи,
работещи до 2250 часа и т.2.8 – 2 139 kWh, при определената цена - 173.06
лв./MWh, без ДДС,за централи, работещи над 2250 часа.
С решение № 3312/04.03.2020 год., постановено по адм. д. № 5284/2018
г. по описа на ВАС, четвърто отделение, е потвърдено решение №
5483/26.09.2018 год. по адм. дело № 8493/2015 год. по описа на АССГ, с
което е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР по т. 2. 7 и т.2.8,
раздел втори, за определяне на НСП.
Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново
установяване по същия административен ред на конкретен размер на НСП е
прието Решение № СП-1/15.10.2020 год., в което е установено, че считано от
31.07.2015 год. НСП за обекти с характеристиките на процесния възлиза на
1907 КВтЧ по цена 191 лв., без ДДС
Прието е още Решение № СП-2/15.10.2020 год., в което е установено
считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа
енергия в размер на 2 139 kWh, въз основа на което в Решение No Ц-18 от
5
20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т. 8, е определена преференциална цена в
размер на 173,06 лева/MWh за вятърни електрически централи, работещи над
2250 часа.
Постановените административни актове се ползват с предварителна
изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал.9 ЗЕ.
Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се
прилага, независимо от предприетото обжалване. Потенциалното увреждане
на правата на адресатите на индивидуалния административен акт е
съобразена чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301
АПК. Предварителната изпълняемост на административния акт означава още,
че когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в
гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената
му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма
релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни
права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.
229, ал.1, т.4 ГПК /така Определение № 60423 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 2114/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№
1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС/.
Твърденията във въззивната жалба за нищожност на новопостановените
от КЕВР решения не следва да бъдат разглеждани по същество, тъй като
евентуалната отмяна на акта няма да доведе до възникването на основание за
изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови
ново стабилно решение за обоснован със съответната цена лимит. Такова
основание ще възникне само ако след евентуална отмяна, КЕВР издаде нов
законосъобразен акт, с който лимитът се увеличи. Това обаче би
представлявало ново основание на претенция на ищеца. В съотношение на
евентуалност разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ако и да въвежда за
КЕВР срок за изпълнение на вменено от закона задължение, не установява
изрично времева компетентност на административния орган, а цели
своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 от
с. з. отношения. Изтичането на срока няма за последица погасяване на
материалната компетентност на органа. В Решението са посочени относимите
за приемането му разпоредби на § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, във връзка с чл. 31,
ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, както
и възприетите от КЕВР факти и обстоятелства, по които е установено нетното
6
специфично производство.
Основният предмет на спора пред въззивната инстанция е сведен до
това как следва да се определи размера на дължимата цена за произведената
ел. Енергия. Поставя се и въпросът дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в
рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи при
промяна в пълните ефективни часове или спрямо една централа в рамките на
една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане
размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. Дори и да се
приеме, че първоначално страните по спора са договорили заплащане на
изкупуваната ел.енергия от ищцовата ВяЕЦ по двете преференциални цени,
то след влизането в сила на изменената редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ от
25.07.2015г., сочените договорни уговорки следва да се считат отменени, тъй
като противоречат на въведеното с изменението на закона ограничение за
изкупуване по преференциална цена до определено НСП за отделните
категории централи. Разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015
г., на общо основание намира приложение както към бъдещи производители,
така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото
ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени
заварени правоотношения.
Настоящият състав е споделял трайно наложилото се в съдебната
практика по приложението на посочената разпоредба разбиране, че ако се
допусне, че един и същи производител може да промени началното си
планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща
година, това би довело до получаване на приход на производителя над
заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на
разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на
приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на
обществото. В този смисъл и в мотивите към законопроекта за изменение на
чл.31 ал.5 от ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието
„средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично
производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални
цени да бъдат изкупувани само онези количества ел.енергия, „които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на
7
изменението на закона е да постигне баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността
за неоснователно обогатяване на последните.
Поставя се и въпросът как следва да се определи принадлежността на
ищеца към двете тарифни групи според критерия „пълни ефективни
годишни часове“ на работа. Пълните ефективни часове на работа определят
средната годишна производителност на ВяЕЦ. Изчисляват се на база
прогнозното количество енергия за едногодишен период, разделено на
общата инсталирана мощност на ветровата централа. Видно от мотивите на
предходно Решение № Ц-013 от 28.06.2006 г. на ДКЕВР, изследванията на
БАН за потенциала на вятъра /ветроенергия/ в най-перспективните от
енергийна гледна точка райони на страната мотивират регулаторния орган да
определи две ветрови зони: •зона с пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори до 2250 часа включително; •зона с пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2250 часа.
Пълните ефективни часове на работа на ветровите генератори се доказват на
базата на достатъчно представителен период на измерване на ветровия
потенциал, но не по-малък период от една година и одитиран доклад от
лицензирана фирма. Следователно, използваният специфичен критерий за
приложима тарифа има прогнозен характер. Соченият прогнозен характер на
пълните ефективни годишни часове се потвърждава и от редакцията на
чл.19а, ал.3 НРЦЕЕ /ДВ бр. 62 от 2007 г./. Нормата въвежда специален
критерий при определяне на преференциални цени на ел. енергия,
произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при
пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са
по т. 1 и над 2250 часа по т. 2. Разделението по специфичния критерий е
продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в
решение № Ц-010/2011 г., в което е посочено, че преференциалните цени са
определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250
часа.
Съгласно твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения
от ответника факт, че ищцовото дружество е получавало за произведената ел.
енергия преференциалната цена в размер на 191 лева /MWh, следва, че ВяЕЦ
8
се индивидуализира като такава, работеща прогнозно до 2250 ефективни часа
годишно. В този смисъл са и отбелязванията в чл. 16, ал.3 от договора.
Приетото в мотивите на Решение № 3312/04.03.2020 год. по адм.дело №
14112/2018 год. по описа на ВАС и др., на което въззивникът се позовава не
обвързва настоящия състав / така чл. 302 ГПК относно задължителната сила
на решение по административен спор/.
При съвкупната преценка на гореизложеното следва да се приеме, че
ако в рамките на календарната година, ВяЕЦ премине прага от прогнозни
2250 пълни ефективни годишни часове, това не се отразява на
ценообразуването на продадената енергия. Соченият критерии е
предварително, прогнозно установен, а неговата последваща промяна не може
да обуслови различно от заложеното НСП, респ. преминаване в друга група
на ценообразуване. Приемането на противната теза означава, критерият
„пълни ефективни годишни часове“ да се определи в края на финансовата
година и да влече доплащане от купувача или връщане на полученото от
продавача в зависимост от окончателното „тарифиране“ според НСП за
реализираните пълни ефективни годишни часове. Една ВяЕЦ не може да
попада в две тарифни групи.
С оглед на така установеното, по преференциални цени подлежи на
изкупуване част от произведената ел. енергия за процесния период (тази до
достигане на НСП от 907 kWh съгласно Решение № СП-1/15.10.2020 год.), а
останалото произведено количество за същите месеци подлежи на изкупуване
по цени за излишък на балансирания пазар. Между страните няма спор, че
ответникът е заплатил количествата ел. енергия, надхвърлящи НСП по цена
за излишък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват
и акцесорните претенции за обезщетение за забава за периодите по исковата
молба, както и за присъждане на законна лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
Този изход на спора е съобразен с междувременно постановените
актове на ВКС по идентични правни казуси – Решение № 60130/30.01.2022
год. по т.д.№ 1681/2020 год. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Постановеното при идентичен краен резултат решение на ВОС следва
9
да бъде потвърдено.
По депозираната частна жалба:
С постановеното по делото решение ВОС е приел, че заплатеното
възнаграждение за процесуално представителство на ответника – 11268 лева с
ДДС има прекомерен характер и е редуцирал същото до размер на 7835 лева с
ДДС при съобразяване на предвидения в чл. 7, ал.2, т.5 Наредба 1/2004 год.
минимален размер според общия материален интерес по делото.
С обжалваното Определение ВОС е оставил без уважение искането на
„Енерго – Про Продажби“ АД за изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
Изчисленията на съда не отчитат факта, че процесуалното
представителство е осъществено по два обективно кумулативно съединени
иска – иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 195 451 лева, цена
на произведена и доставена ел.енергия за м.август и септември 2017 год. и
иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за съответстващо обезщетение за забавено плащане на
главното вземане в размер на 54 509 лева. Обстоятелството, че главните
притезания касаят два различни периода не обуславя наличието на два
обективно съединени главни иска. Главният иск е един, тъй като за
различните индивидуализирани периоди е налице идентично правно
основание на съдебно предявеното вземане и съвпадащ петитум.
При наличие на обективно съединени претенции минималното
адвокатско възнаграждение по делото следва да се определи като сбор от
минималните възнаграждения според материалния интерес по отделните
искове /арг. от т.18 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Определение № 77 от 4.02.2021 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1819/2020 г., II т. о., ТК и др./
Отчитайки горното, сборът от минималните възнаграждения за
престирана адвокатска помощ по Наредба 1/2004 год. за отделните искове,
ведно с дължимото ДДС, възлиза на 9125, 15 лева. Съдът отчита, че защитата
на ответника се осъществява по множество сходни дела с идентичен правен
въпрос и при безспорна фактическа обстановка. Налице са основанията за
редуциране на заплатеното възнаграждение, но до размер на 9125, 15 лева с
ДДС /чл. 78, ал. 5 ГПК/.
В съответствие с горното, обжалваното определение следва да бъде
10
частично отменено.
Разноски във въззивното производство:
Въззиваемата страна претендира разноски в общ размер от 11 523 лева,
от които адвокатско възнаграждение в размер на 11 268 лева с ДДС. По
съображения, идентични с изложените по-горе, заплатеният адвокатски
хонорар надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение по
Наредба 1/2004 год., дължимо за предявените кумулативно обективно
съединени претенции. Същевременно спорът пред въззивната инстанция има
изцяло правен характер и не се ползва с фактическа сложност. На посоченото
основание дължимото възнаграждение следва да се редуцира до размер на
9 125, 15 лева с ДДС. Общата величина на разноските при това положение е в
размер на 9389, 15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163/14.06.2021 год. по т.д.№ 1115/2020
год. по описа на ОС – Варна.
ОТМЕНЯ Определение № 1167/09.9.2021 год. , постановено по реда на
чл. 248 ГПК в частта, в която е отказано допълнително присъждане на
разноски за разликата от 7 835 лева до 9125, 15 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 163/14.06.2021 год. по т.д.№ 1115/2020 год. по
описа на ОС – Варна като ОСЪЖДА „МАРК 1“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 51Б, ет.4, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна
Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258 допълнително сумата от 1290,
15 лева – разноски при първоинстанционното разглеждане на спора, на
основание чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА „МАРК 1“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“България“ № 51Б, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
11
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.
Владислав Варненчик № 258 сумата от 9389, 15 лева – разноски за въззивното
разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12