№ 1161
гр. С., 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря Н. ИВ. В.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110211836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М.-Й.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр. Б., ул. „Я.“ № 40, представлявано от управителя В. В. Й., чрез адвокатско сружество
„*******“, против наказателно постановление № 182/20.07.2021 г., издадено от директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите - С. /РИОСВ - С./, за нарушение по чл.
35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. На основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3
ЗУО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и се прави искане за отмяната му. Поддържа се, че при издаването му и при
съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в непълно и неясно описание на нарушението, което се твърди да е
извършено. Поддържа се, че нарушението не е извършено, тъй като „М.-Й.“ ЕООД не е
извършвало дейност с код R4 по оползотваряване на процесния отпадък, като последното
било вписано в Анекс VII, на който се позовават актосъставителят и наказващият орган,
поради техническа грешка, която впоследствие била коригирана.
За проведеното на 18.10.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. РИОСВ - С. се представлява от юрк. Д., а „М.-Й.“ ЕООД - от адв. И. и Адв. У..
В дадения ход по същество адв. И. поддържа съображенията, обективирани в жалбата,
и прави искане НП да бъде отменено. Претендира присъждане в полза на доверителя им на
направените разноски, за които представя списък и доказателства за извършеното плащане.
Адв. У. поддържа депозираното от него.
Юрк. Д. намира нарушението за доказано и пледира НП да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендиран от процесуалните
представители на жалбоподателя.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
1
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Съгласно решение № 12-ДО-1274-00/26.06.2013 г., „М.-Й.“ ЕООД притежава
разрешение да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка с
местонахождение гр. Б., район К., ул. „Я.“ № 40, като видът /код и наименование/,
количеството, произходът на отпадъците и дейностите по третиране, са изчерпателно
посочени. Сред тях фигурират дейности с код R12 - размяна на отпадъци за подлагане на
някоя от дейностите с кодове R1 - R11 /сортиране, трошене, разделяне/, и код R13 -
съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1 - R11, с
изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до
събирането им. В разрешението не фигурира дейност с код R4 - фактическо
оползотворяване на отпадъци.
На 06.11.2020 г. в РИОСВ - С. постъпила информация от Оперативен център за контрол
на трансграничния превоз на отпадъци към МОСВ за извършен трансграничен превоз на
отпадък с код 11 05 02 с получател „М.-Й.“ ЕООД. Представени били 2 бр. Анекс VII към
Регламент 1013/2006 на Европейския парламент и на съвета от 14.06.2006 г. относно превози
на отпадъци, които анекси били издадени на 05.11.2020 г. и съдържали информация относно
произхода, вида, количеството на превозваните отпадъци, дейността по третиране, за която
са въведени в Република България, и адрес на лицето, което ще извърши дейността по
оползотворяването им. Съгласно единия от въпросните анекси, „М.-Й.“ ЕООД било
посочено като лицето, което следва да извърши фактическо оползотворяване с код на
дейността R4 на отпадък с код 11 05 02 /цинкова пепел/.
Съответните обстоятелства били установени от свидетелите М.Г. и С.А., експерти в
отдел „ККФОС“ при РИОСВ - С., и доколкото в решение № 12-ДО-1274-00/26.06.2013 г.
дейност с код R4 - фактическо оползотворяване на отпадъци, не фигурира, на 22.01.2021 г.,
в присъствието на управителя на „М.-Й.“ ЕООД, свид. Г. съставил срещу дружеството
АУАН № 15/2021 г. за извършено на 05.11.2020 г. нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал.
1 ЗУО.
В законоустановения срок срещу АУАН било депозирано писмено възражение, в което
били релевирани твърдения, че процесната дейност с код R4 била вписана в Анекс VII от
контрахента на дружеството от македонска страна по погрешка, но въпреки това, на
20.07.2021 г. Директорът на РИОСВ - С. издал срещу „М.-Й.“ ЕООД атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 ЗУО му
наложил имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лв. за нарушение по чл. 35,
ал. 1 ЗУО.
В действителност процесният отпадък с код 11 05 02 пристигнал на площадката на
„М.-Й.“ ЕООД в гр. Б. на 06.11.2020 г., като с него не били извършвани дейности по
оползотворяване от страна на дружеството, а впоследствие бил предаден на друго
дружество, разполагащо със съответно разрешително с код R4 за оползотворяването му.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите М.Г., Соня А. и Радослав И., и писмени -
заповед № РД-69/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ - С.; писмо изх. № 8747/31.12.2020 г.;
писмо вх. № 15694/06.11.2020 г. от Оперативен център за контрол на трансграничния превоз
на отпадъци; заповед № РД-67/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ - С.; заповед № РД-
2
124/07.02.2020 г. на министъра на околната среда и водите; 2 бр. Анекс VII; товарителница;
фактура; решение № 12-ДО-1274-00/30.06.2013 г.; възражение срещу АУАН; решение №
494-Н0-И1-А2/2018 г.; извлечение от отчетна книга за оползотворяване и/или обезвреждане
на отпадъци; договор за покупко-продажба от 10.01.2018 г.; превод на български език на
Анекс VII с национален код за идентификация на отпадъка 11 05 02, изпратен от Република
Северна Македония на 05.11.2020 г. и получен от „М.-Й.“ ЕООД на 06.11.2020 г.
Съдът кредитира депозираните от свидетелите Г. и А. показания, като въз основа на тях
прие за установена хронологията на извършената документна проверка и съставянето на
АУАН.
От друга страна се изясни, че процесният отпадък с код 11 05 02 бил приет на
площадката в гр. Б. от свид. Радослав И., служител на „М.-Й.“ ЕООД, на 06.11.2020 г., както
и че дружеството не е извършвало с него дейности по оползотворяване съгласно код R4,
като процесната класификация била вписана с изпратения към Координационния център при
МОСВ Анекс VII поради допусната техническа грешка от македонската страна. Съответните
обстоятелствата съдът прие за установени въз основа показанията на свид. И., които прецени
като обективни и достоверни, и въз основа на представения в превод на български език
коригиран Анекс VII, касаещ отпадък с код 11 05 02.
Материалната и териториална компетентност на свид. Г., старши експерт в отдел
„Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „Контролна и
превантивна дейност“ към РИОСВ - С., по съставяне на АУАН, следва от представената
заповед № РД-6917.06.2020 г., а компетентността на наказващия орган следва по силата на
закона /чл. 157, ал. 4 вр. ал. 2 ЗУО/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 ЗАНН, и са редовно връчени на представител на дружеството-жалбоподател. При
издаването им не са допуснати твърдените в жалбата съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото отговарят на изискванията съответно на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, времето и мястото на
извършването му, и пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено,
като е налице и съответствие между фактическото му описание и дадената правна
квалификация.
Същевременно обаче, въз основа приобщената в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие доказателствена съвкупност, се изясни безспорно, че дружеството не е извършило
вмененото му нарушение.
Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗУО, която се твърди да е нарушена, въвежда
императивното изискване дружествата, извършващи дейности по третиране на отпадъци, да
притежават: 1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или, 2. комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната
среда.
В случая се установи, че „М.-Й.“ ЕООД не разполага с разрешително за извършване на
дейност по „третиране на отпадъци“ по смисъла на §1, т. 44 от ДР към ЗУО, а именно
„Рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения“, обозначена с код R4 на
отпадъци от цинкова пепел. Това обстоятелство е безспорно.
Същевременно обаче се изясни и че дружеството-жалбоподател не е извършвало
съответната дейност с процесния отпадък, за която не разполага с разрешително съобразно
изискването на чл. 35, ал. 1 ЗУО, предвид което и не е налице извършено от обективна
страна нарушение. Предвид това издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно поради неправилно приложение от страна на наказващия орган на
материалния закон, и следва да бъде отменено.
3
Наред с това, дори фактът на извършване на нарушението да беше доказан от
обективна страна, съдът констатира, че в АУАН и НП датата на неговото евентуално
извършване е посочена неправилно - 05.11.2020 г. Този извод следва, доколкото от
доказателствата по делото се установи, че процесният отпадък е бил получен от „М.-Й.“
ЕООД на 06.11.2020 г., при което и фактическото му оползотворяване не би могло да бъде
извършено преди този най-ранен момент.
Неправилното определяне на датата на извършване на нарушението представлява
нарушение на материалния закон, което не би могло да бъде санирано от въззивната
инстанция чрез изменение на наказателното постановление, доколкото касае един от
съществените му реквизити. Предвид това и неправилното й определяне от актосъставителя
и наказващия орган представлява второ самостоятелно основание за отмяната на процесното
НП, като депозираната срещу него жалба се явява основателна и следва да бъде отменена.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалните
представители на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
В случая, видно от представените доказателства за направени разноски, договореното и
заплатено от страна на „М.-Й.“ ЕООД възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, е 960 лв. Същевременно съдът прецени като основателно направеното от
процесуалния представител на РИОСВ - С. възражение за прекомерност, с оглед невисоката
фактическа и правна сложност на делото, поради което и искането за присъждане на
разноски следва да бъде уважено в минималния размер съобразно разпоредбата на чл. 18, ал.
2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно в размер от 680 /шестстотин и осемдесет/ лв. В
останалата част искането е неоснователно, и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 80
ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 182/20.07.2021 г., издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите - С. /РИОСВ - С./ срещу „М.-Й.“ ЕООД за
нарушение по чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за което на основание чл.
136, ал. 2, т. 3, предл. 3 ЗУО му е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лв.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната страна и водите гр. С. /РИОСВ - С./ ДА
ЗАПЛАТИ на „М.-Й.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Я.“ №
40, представлявано от управителя В. В. Й., сума в размер на 680 /шестстотин и осемдесет/
лв. - направени по делото разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М.-Й.” ЕООД, ЕИК *** за присъждане на
разноски за процесуално представителство до пълния претендиран размер от 960
/деветстотин и шестдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд С. град в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4