Р
Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр.Плевен, 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура
–Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №758
по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова
молба от В.Н.Л. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.О.Л. *** със
съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения гр.Плевен, ул „Св.Св.Кирил и
Методий“ №18, оф.7, против Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул „Сан
Стефано“ №3, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 3048,50
лева. Претендира се обезщетение за вреди от отменена, с влязло в сила съдебно
решение по адм. дело №2061/2020 год. на АССГ, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0938-002211/17.12.2019 год.
Първоначално заявената цена на исковата
претенция в размер на 3048,50 лева е увеличена в хода на съдебното
производство, като е заявена претенция в размер на 5048,50 лева, като
увеличението е допуснато с протоколно определение в съдебното заседание на
21.01.2021 год.
Сочи
се в исковата молба, че с договор № 22909 / 10.09.2019 г. „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД е придобило собствеността и
предоставило на ищеца за ползване при условията на финансов лизинг лек
автомобил АУДИ A6AVANT 3.0 TDI quatro, рама № WAUZZZ4G0FN074522, per. № *****, срещу месечна вноска от 474.17 евро (395.14 евро без
ДДС) за срок от 60 месеца. Със заповед №
19-0938-002211/ 17.12.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен
(Заповедта) е била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а, б. А от Закона за движение по пътищата — прекратяване на регистрацията на
същото МПС за срок от шест месеца, както и са отнети регистрационните табели на
автомобила. Позовава се на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, според която
заповедта се ползва с незабавно изпълнение, въпреки обжалването й пред съд.
Поради това и принудителната мярка е била приложена ефективно за целия период,
като регистрацията на автомобила е била възстановена на 18.06.2020 г. Твърди, че срещу заповедта за
ПАМ е подадена жалба от собственика на автомобила „ПОРШЕ
ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, по която в АССГ е
образувано адм.дело № 2061/2020 г. С решение № 3249 от 25.06.2020 г. (т.е. след възстановяване на регистрацията) АССГ е отменил административния акт като
незаконосъобразен с окончателно съдебно решение.
Ищецът твърди, че прекратената
регистрация на лекия автомобил и изземването на регистрационните му табели го е
лишило изцяло от възможността да ползва лизинговата движима вещ през срока на
действието на ПАМ, но не го е освободило от задължението по договора за лизинг и
той продължил да заплаща следващите се
лизингови вноски. Твърди, че през
периода 17.12.2019г.- 17.06.2020 г. е заплатил
сумата от 6429.72 лева, за което е представил редовни платежни документи към исковата молба.
Счита, че след като Заповед № 19-0938-002211 от 17.12.2019 г. на Началник
сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен е призната за незаконосъобразна и
отменена по надлежен ред, а нейното издаване е в упражнение на властнически
правомощия на административен орган, които пряко произтичат от закона, т.е.
съставлява акт на длъжностно лице от администрацията при изпълнение на неговите
функции, е налице хипотезата на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ. Твърди, че от незаконосъобразния административен акт за ищеца
са произлезли имуществени вреди, съставляващи пропуснатата полза от ползване на
лизннговия лек автомобил. Вредата е пряка и непосредствена, защото съдържанието
и целта на приложената принудителна мярка (временна дерегистрация и изземване
на табелите) е насочена именно към спирането от движение на превозното
средство. Твърди, че искът е предявен срещу Областна дирекция на МВР-Плевен в качеството й
на юридическо лице, в чиято структура се намира издателят на Заповедта, на
основание чл. 205 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
Областна дирекция на МВР- Плевен да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
общо сумата от 3048.00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на този
иск до окончателното й заплащане, съставляваща обезщетение за причинени вреди
от отменена като незаконосъобразна заповед № 19-0938-002211 от 17.12.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен,
разпределени, както следва: 3000.00 лв., изразяващи се в противоправното
лишаване от ползване на движима вещ -
лек автомобил АУДИ А6 AVANT 3.0 TDI quatro, рама № WAUZZZ4G0FN074522, per. № ***** за периода
17.12.2019 г. — 17.06.2020 г. и 48.50 лева, съставляващи половината от
стойността на платената годишна винетна такса от 97 лева. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Л. с пълномощно на л.26 от
делото, който поддържа исковата молба на заявените в нея основания, с оглед
заявеното увеличение на цената на исковата претенция в с.з. на 21.01.2021 год.,
претендира присъждане на сума в размер общо на 5048,50 лева , от които 5000.00 лв., изразяващи се в противоправното лишаване
на от ползване на лекия автомобил за периода 17.12.2019 г. — 17.06.2020 г. и 48.50
лева, съставляващи половината от стойността на платената годишна винетна такса
от 97 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно
представен списък. Развива подробни съображения в писмени бележки. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение от
ответника счита, че в случая следва да бъдат приложени Закона за правната помощ
и Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, в какъвто смисъл прави
възражение за размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от
ответника.
Ответникът- ОД на МВР-Плевен в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.38 от делото,
която оспорва исковата молба като недопустима, алтернативно –като неоснователна
и недоказана. Счита,
че реално не е бил сключен договор за отдаване под наем на процесния автомобил
и в конкретния случай не може да се предполага пропусната полза, т.к. тези
ползи не могат да бъдат хипотетични, а следва да бъдат реални и доказани. Сочи,
че договорът за лизинг е продължил своето действие и автомобилът е все още
собственост на ищеца. Тази възможност да придобие автомобила не е била осуетена
с оглед издадения незаконосъобразен административен акт от страна на
администрацията и в този случай не може да бъде доказано, че има налице реални
вреди по отношение на имуществото на ищеца. Счита, че ако бъде присъдено
исканото обезщетение, ще е налице
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на държавата, т.к.същият не е имал
никакво намерение да отдава автомобила под наем, а го е ползвал само и
единствено за лични нужди. Ако той е имал намерение да отдава автомобила под
наем, то същият е щял да обяви това свое намерение и съответно да търси
клиенти, с които да сключи договори за отдаване под наем. Счита, че вреди не са
били доказани в конкретния случай – нито имуществени, нито неимуществени, които
да са пряка и непосредствена последица от отменената заповед за налагане на
принудителна административна мярка. Неоснователна според ответника е и претенцията в размер на 48,50 лв., която се
явява половината стойност от платената винетна такса. Счита, че плащането на
винетна такса е по желание на ищеца, който не е имал задължение в началото на
годината да плати за цял едногодишен период, можел е да плаща тази такса и на
съответните части, като ищецът е продължил да използва автомобила и след
връщането му.. Поддържа представените в хода на делото писмени бележки.. Моли,
ако съдът счете, че са налице доказани вреди от страна на държавата, да се
направи преценка дали е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, като се вземе предвид
и виновното поведение на водача на МПС-то Н.В. Л., което е изцяло причина за
издаването на административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. Ако съдът се произнесе в полза на
ищеца, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Участващият в делото прокурор от
Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че предявения иск е изцяло
неоснователен и недоказан. Според прокурор Рачева не е осъществен в цялост
фактическия състав на отговорността на държавата, т.к. в хода на делото не е доказано
настъпването на реални вреди от отменения незаконосъобразен акт. Претендират се
предполагаеми вреди, като не е ясно дали се претендират вреди от това, че
автомобилът е трябвало да бъде отдаден под наем или от това, че ищецът е
трябвало да наеме друг автомобил, който да ползва, от същия вид. Твърди, че няма доказателства нито в едната, нито в
другата насока и счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът, за да се произнесе по исковата
молба, намери за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към
настоящото дело административно дело №2061/2020 год. на АССГ. се установява, че
на 17.12.2019 г., около 01. 10 часа, в гр.Плевен, жк“Сторгозия“, на кръстовище,
образувано от ул.“Цар Самуил“ и път към бл.5, с посока на движение към хотел „Сторгозия“ Н. В. Л. управлявал лек автомобил "Ауди
А 6" с рег. *****. При завой лицето навлязло и преминало през описаното
кръстовище, като не съобразило поведението си с пътен знак Б2 /Спри! Пропусни
движещите се с предимство!. Последният е спрян за проверка от служители на
ОДМВР –Плевен, които в хода на проверката и относно правоспособността на водача
да управлява МПС са констатирали, че свидетелството му за управление на МПС е
обявено за изземване на основание влязло в сила Наказателно постановление №
18-0938-003456/18.07.2018 г., с което е лишен от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца. Свидетелството за управление на МПС на водача Н.Л. не било иззето физически и не е предадено на
органите на МВР за изпълнение на наложеното му административно наказание към
момента на извършената проверка.
Съставен бил Акт
за установяване на административно нарушение серия GA № 137178/17.12.2019 г.,
от младши автоконтрольор в ОДМВР-Плевен, сектор "Пътна полиция" за
извършени нарушения Н. В. Л. съответно по чл. 6, ал. 1 от ЗДВП и на чл. 150а ал. 1 от ЗДВП.
Въз основа на акта
за установяване на административно нарушение била издадена Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-0938-002211/17.12.2019 г. от
началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Плевен, с която по
отношение на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП е наложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети
Свидетелство за регистрация на МПС №*********, както и 2 бр. регистрационни табели с №******.
Против издадената
Заповед за прилагане на ПАМ, е подадена жалба от „Порше лизинг БГ“ ЕООД, по
която в АССГ е образувано адм.дело №2061/2020 год. По жалбата е постановено
Решение №3249/25.06.2020 год., с което е
отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0938-002211/17.12.2019 г. от началник сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР-Плевен, с която по отношение на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП е наложена
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца и са отнети Свидетелство за регистрация на МПС №*********, както и 2 бр. регистрационни табели с №******.
Решението като необжалваемо, е влязло в законна сила на 25.06.2020 год.
След отмяната на горната заповед , пред
настоящия съд е предявена исковата молба на В.Н.Л., поставила началото на
настоящото производство.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
На първо място ответникът е направил
възражение за недопустимост на исковата претенция, поради факта, че отменения
административен акт, от който се претендират вреди, е с адресат „Порше лизинг
БГ“ ЕООД, а искът е предявен от физическото лице В.Н.Л.. Съдът намира
възражението за недопустимост на исковата претенция за неоснователно.
С оспорената и отменена по адм.дело
№2061/2020 год. на АССГ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0938-002211/17.12.2019 год. по отношение на „Порше лизинг БГ“ ЕООД,
на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП е прекратена регистрацията на ППС Ауди
А5 с рег.№******, собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД.
Ищецът в настоящото производство е
ползвател на процесното МПС с прекратена регистрация, на основание приложения на
л.9-10 от делото договор за финансов
лизинг от 10.09.2019 год. Лизингът е договор, по силата на който едно лице-
лизингодател, предоставя притежавани от него активи на друго лице-
лизингополучател, като му позволява да ги ползва за определен период от време
срещу възнаграждение. Има две основни форми лизинг - финансов и оперативен
(експлоатационен) лизинг. Сключеният между „Порше лизинг БГ“ ЕООД и ищеца
договор е такъв за финансов лизинг. Финансовият лизинг е дългосрочен договор
без възможност за отказ през определения в него срок. При него
лизингодателят прехвърля на лизингополучателя всички разходи и изгоди, свързани
с експлоатацията на актива. След уреждане на предварително определените месечни
вноски в периода на наемане на ползвателя се предлага възможност за покупка.
Когато се изплати последната вноска и лизингополучателят е заплатил цялата цена
на актива, лизингодателят му прехвърля собствеността. Финансовият лизинг
обикновено е дългосрочен или няма горна граница и при него няма възможност за
прекратяване.
Същественото за финансовия лизинг от гл.точка на настоящото производство е, че
при финансовия лизинг всички разноски са
за лизингополучателя- застраховки, поставяне на аларма и др., като лизингополучателят носи и риска от случайно погиване на вещта, в
случая –автомобила. Следователно, ищецът е ползвател на МПС с прекратена
регистрация на законово основание, като носи риска от погиване на вещта, поема всички разходи за
ползването й, като същественото е, че след като е сключил договора с оглед
ползване на автомобила, именно лизингополучателят се лишава от възможността да
ползва автомобила, след като е прекратена неговата регистрация с отменената
заповед. На това основание съдът намира, че искът е допустим, като предявен от
физическо лице-ползвател на движима вещ-МПС с прекратена регистрация, от
ползването на която е бил лишен за определен период от време въз основа на
административен акт, който е отменен по съответния ред с влязло в сила съдебно
решение. Налице е твърдение за претърпени имуществени вреди , налице е отменен
по съответния ред административен акт, от който се претендира, че произтичат
тези вреди, независимо че актът е издаден по отношение на друго лице, поради
което са налице предпоставките на чл.204, ал.1 от АПК.
Дали ищецът действително е претърпял
вреди и дали те се намират в
причинно-следствена връзка с отменения по съдебен ред административен акт, е
въпрос на доказване на основателността на предявената претенция, а не на нейната
допустимост.
Съгласно разпоредбата на чл.
203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди,
причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието
на чл.
204, ал. 1 от АПК
– искът е подаден от физическо лице с надлежна процесуална легитимация и е
насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.
205 от АПК,
тъй като съгласно чл. 37, ал.1, т.2 вр. чл.37, ал.2 от ЗМВР , ОД на МВР-Плевен е юридическо лице. Изпълнено е и изискването
на чл.
204, ал. 1 от АПК
– искът е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред, а
именно след отмяна на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0938-002211/17.12.2019 год.
на Началник сектор „Пътна полиция“.
Следователно искът е допустим за
разглеждане по същество.
Искът обаче е неоснователен и недоказан.
Основателността на иск с правно
основание чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от
фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по
ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. При недоказване на който и
да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение
на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Претенцията по настоящото дело се
основава на следното: прекратената регистрация на лекия автомобил и изземването
на регистрационните му табели изцяло е лишило ищеца от възможността да ползва лизинговата движима
вещ през срока на действие на наложената принудителна административна мярка, но
не го е освободила от задължението да заплаща следващите се лизингови вноски.
Твърди в исковата молба, че по този начин от незаконосъобразния административен
акт за ищеца са произлезли имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от
ползването на лизинговия лек автомобил, който е бил спрян от движение през
процесния период и ищецът е бил лишен от ползването му. Ищецът оценява вредите,
които са настъпили в неговия патримониум под формата на пропуснати ползи, както
следва: от лишаването от ползването на
МПС за периода 17.12.2019-17.06.2020 год.-в размер на 5000 лева, съставляващи
размера на пазарния наем за процесния период на автомобил от същия вид и клас,
както и ниво на оборудване и година на производство при съобразяване на цените, предлагани от търговци на услуги
рент-а-кар; 48,50 лева, съставляващи половината от стойността на платената
годишна винетна такса от 97 лева.
На първо място
следва да бъде отбелязано за пълнота, че заплатените от ищеца лизингови вноски за
процесния период след прекратяване на регистрацията на МПС до новата регистрация
на автомобила, по сключения между „Порше лизинг БГ“ ЕООД и В.Н.Л. договор за
финансов лизинг , за които са приложени фактури и вносни бележки на л.12-л.17,
л.18-л.23 от делото, не е обусловено от отменения административен акт. Тиз вноски са били дължими по силата на
лизинговия договор от 10.09.2019 год, съгласно който договор за финансов лизинг, лизинговите вноски се заплащат независимо дали
процесното МПС се ползва или не от лизингополучателя. Отмененият индивидуален
административен акт не рефлектира пряко върху поетите облигационни задължения
по договора за лизинг. Само по себе си неползването на дадено МПС за определен
период от време, независимо на каква причина се дължи неползването на МПС, не води до настъпването на вреди. Заплатените
лизингови вноски от ищеца не представляват вреда и липсва причинна връзка между
тях и отменения незаконосъобразен акт.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието
на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт, действие или
бездействие, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква
обезщетителната отговорност на Държавата. Тук под вредоносен резултат /вреда/
следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга
неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения,
а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице,
когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и
във връзка с него. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички
предпоставки за реализиране на отговорността се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
за разпределение на доказателствената тежест. И накрая, следва да се посочи, че
за да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата
на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с
препращащата норма на чл. 144 от АПК.
По отношение на
претендираните от ищеца имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от ползването на лизинговия лек автомобил, който е
бил спрян от движение през процесния период и ищецът е бил лишен от ползването
му, оценени от ищеца на база изслущаното заключение по съдебно-оценителната
експертиза, в размер на 5000 лева, съставляващи размера на пазарния наем за
периода 17.12.2019 год.-18.06.2020 год. на автомобил от същия вид и клас, както
и ниво на оборудване и година на производство при съобразяване на цените, предлагани от търговци на услуги
рент-а-кар, съдът намира следното:
Както в правната
доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като
неосъществено увеличаване на имуществото, в случая на ищеца като ползвател на
МПС с прекратена регистрация въз основа на акт, който е отменен по съответния
ред. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако не беше издадена незаконосъобразната
, отменена впоследствие заповед за прилагане на ПАМ, с която е прекратена
регистрацията на МПС, поради което ищецът не е могъл обективно да се придвижва
с него по пътищата, отворени за обществено ползване или да го ползва по друг
начин, съпоставено с имуществото му към
момента на издаване и привеждане в действие на отменената заповед за ПАМ. Тъй
като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че ако
не беше издадена незаконосъобразната, отменена заповед за ПАМ, имуществото на ищеца
е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 1 от
ЗОДОВ обезщетяване - да се поправят претърпените от ищеца вреди, без да се
допусне неоснователното му обогатяване.
Издаването на незаконосъобразната заповед,
която е била отменена от съда, несъмнено и безспорно лишава ищеца за периода на
действие на заповедта, до отмяната й от съда, от възможността да ползва МПС, защото то е
било с прекратена регистрация на основание издадената заповед, били са отнети
регистрационните табели на МПС и то не е могло да бъда управлявано не само от
ищеца, но и от което и да е друго трето лице законосъобразно по пътищата. Не
във всички случаи, обаче, лишаването от ползване на вещта, в случая МПС, би
довело до увеличаване на имуществото на ищеца. Увеличаване не би настъпило в
хипотезата на ползване на МПС от самия ищец и поради това лишаването му от тази
възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения
по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на ищеца и съответно
пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от лишаването му от
право на ползване именно поради прекратяване на регистрацията на МПС, ищецът е
пропуснал възможността да получи граждански плодове от МПС, например чрез
предоставянето му за възмездно ползване на друго лице под наем или да получи
доходи чрез използването на автомобила за осъществяване на търговска дейност
или да пропусне да реализира доходи от използването на този процесен автомобил
на каквото и да е друго основание.
В съответствие с
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават
своите искания и възражения, ищецът следва да докаже, че, ако отменената от
съда Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0938-002211/17.12.2019 г. на началник сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР-Плевен, с която по отношение на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП е наложена
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца и са отнети Свидетелство за регистрация на МПС №*********, както и 2 бр. регистрационни табели с №******.
, не е била издадена изобщо, през процесния период на действие на заповедта –от
17.12.2019 год. до 18.06.2020 год./когато е възстановена регистрацията на
автомобила/, ищецът със сигурност би получил увеличаване на имуществото си,
като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във
връзка с този автомобил по повод на неговото ползване, което е било осуетено
именно в резултат от издадената незаконосъобразна заповед или като установи, че при конкретните пазарни
условия в периода на действие на заповедта е съществувала реална възможност за
отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за
осъществяване на търговска дейност или за други цели, от реализирането на които
е могъл да получи доходи, да увеличи имуществото
си. Най-често това при МПС може да бъде възможността за периода на прекратената
регистрация на автомобила ищецът да го отдаде под наем на трето лице и да
получи доходи от този наем, които със сигурност биха увеличили имуществото
му-защото например с тези доходи, може да покрива част или цялата вноска по
договора за лизинг, или дори наемът да бъде в по-голям размер от лизинговата
вноска, или да спести тези доходи, или да ги вложи с инвестиционна цел и да
получи и други доходи от направената инвестиция от получените пари за наем и
т.н. Ищецът нито е доказал, нито дори твърди, че има възникнало облигационно,
търговско или друг вид правоотношение с
трето за спора лице с предмет-възмездно ползване от това трето лице на МПС с
прекратена регистрация, вследствие на което правоотношение ищецът да добие
граждански плодове от МПС, в който случай имуществото му би се увеличило, ако
прекратяването на регистрацията на МПС с отменената заповед за ПАМ, не беше
възпрепятствало обективно реалното ползване на МПС от това трето
лице-ползвател.
Именно поради дефинирането на пропуснатата
полза от правната доктрина и от съдебната практика като неосъществено
увеличаване на имуществото на претендиращия, с оглед на което по делото не бе
доказано обективна невъзможност на ищеца да увеличи имуществото си вследствие
издадената и отменена от съда заповед за ПАМ, съдът
приема, че не е налице настъпила вреда под формата на пропусната полза от
невъзможността за ползване на МПС през периода на действие на ПАМ. Обезщетението
за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с
незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Пропуснатата полза също подлежи на
обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който
не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е
случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства
(решение № 73/2017 г. по гр. д. № гр. д. № 3728 по описа на ВКС ІІІ г. о за
2016 г. и Решение № 54/13.06.2017 по дело № 2755/2016 на ВКС, ГК, III г. о.),
да е обективно, а не само субективно очакван резултат като увеличение на
имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от
незаконните действия на органите и лицата по чл. 1 от ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е реално
и сигурно, като свързано с конкретните обстоятелства. Поради това и при липса
на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза
както вече беше казано не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса,
като реална, а не хипотетична вреда,
като наличието й винаги трябва да се базира на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е
могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина
на въздействие от незаконосъобразния акт, само тогава претенцията за обезщетение
на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. В настоящия случай е
безспорно, че ЗППАМ е отменена по надлежния ред, като незаконосъобразна. Ищецът
не е е доказал , че претендираната сума
в размер на 5000 лева, представляваща твърдяната пропусната полза, се дължи на нереализирани доходи като следствие на липсата
на възможност от страна на ищеца да ползва лизинговия автомобил съобразно
неговото предназначение, липсват и доказателства, от които да се направи извод,
че през процесния период ищецът реално е щял да получи конкретен доход от ползването
на този автомобил от трето лице , липсват доказателства относно сключени
договори с такива трети лица. При липса на конкретни договори не би могло да се определи и какъв доход е
пропуснал да реализира ищеца от неизползване на същия автомобил през този
период. Коректно направените от експерта изчисления относно размера на пазарния
наем за периода 17.12.2019 год.-18.06.2020 год. на автомобил от същия вид и
клас, както и ниво на оборудване и година на производство при съобразяване на цените, предлагани от търговци на услуги
рент-а-кар, също не са в състояние да променят този извод. Експертното
заключение по делото не почива на конкретни договори, по повод на които е
трябвало да се използва процесната вещ, а прави прогноза - видно от констативно-съобразителната част на
експертизата, след допитване до фирми от гр.Плевен, предоставящи такива услуги,
същите не е установено да предлагат под наем автомобили от същия клас и с
година на производство над 2014 год., какъвто е процесния. Заключението в този
смисъл е направено на база отговор за автомобил от друга марка и модел, почти
същия клас, който е ползван и на второ
място, дори да беше представена информация за отдаване под наем за същия период
на автомобил от същата марка, водел, клас, година на производство и т.н., това
не означава автоматично, че процесният автомобил със сигурност е щял да бъде
отдаден под наем, и то при същите и/или по-изгодни условия. При тези
констатации и при липсата на представени от ищеца сключени договори за ползване
на процесното МПС с трето лице, е
невъзможно да се направи обоснован извод, че за визирания период от ползването
на МПС с прекратена регистрация биха се реализирали доходи и то в претендирания размер от 5000 лева. За
уважаване на исковете е било необходимо ищецът да твърди и да докаже реално
претърпяната загуба, респ. реално пропускане на възможности за увеличаване на
своето имущество чрез съществуващи между
него и трети лица правоотношения във връзка с вещта, които са били осуетени
именно в резултат от незаконосъобразния акт, и в този смисъл- че е била
създадена и е съществувала реална възможност за получаване на доходи от вещта
чрез използването й. Такива доказателства в хода на процеса не са представени;
нещо повече, липсват и твърдения за конкретни договорни отношения, които са
били в състояние обективно да доведат до сигурно увеличение на имуществото на
ищеца от ползването на вещта.
Липсата на реална вреда, води до липса на
една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо, съдът намира, че исковата претенция за обезщетение
на имуществените вреди в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от нереализираната възможност ищецът да използва горепосочения
автомобил в периода от 17.12.2019 год. до 18.06.2020 год. и да реализира доход
във връзка с това, е недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
За пълнота следва да се отбележи, че не са
представени доказателства и ищецът от своя страна да е ползвал възмездно по
облигационно или търговско взаимоотношение друг автомобил за процесния период,
тъй като този, който е бил с прекратена регистрация не е могъл да се ползва
поради издадената заповед за ПАМ. Това обаче би представлявало вреда под
формата на претърпяна загуба, защото , ако беше сключил договор, по силата на
който ищецът да ползва автомобил на трето лице за процесния период, за което
ползване да дължи насрещна престация, това би довело до реално намаляване на
неговото имущество и не би се квалифицирало като пропусната полза, каквато
ищецът в исковата молба е заявил, че е настъпила в неговия патримониум.
Претенцията за възмездяване на 48,50 лева, съставляващи половината от
стойността на платената годишна винетна такса от 97 лева, според настоящия
състав на съда също е неоснователна.
Не се спори и се установява от приобщените по
делото доказателства-документ на л.24 и
от заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, че винетна такса
за автомобила е заплатена за периода 13.09.2019 год.-12.09.2020 год.
Уредбата на таксите за закупуване на винетни
стикери, включително за електронните винетки, се съдържа в Закона за пътищата. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата , "За преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. (изм. и доп. –
ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да
ползва за определен срок платената пътна мрежа. Както става ясно и от текста на
закона, заплаща се такса за ползване на определени части от пътната мрежа, за
които е предвидена такава такса. Обхватът на т. нар "платена пътна
мрежа" е от изключителната компетентност на Министерския съвет на
Република България, тъй като законодателят е възложил тези правомощия само на
този колективен орган /легално определение на понятието, съгласно Параграф 1, т. 31 от ДР на ЗП, вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗП/. Наред с това, размерът на събираните винетни такси също се определя
от централната изпълнителна власт, тъй като са индивидуализирани в нарочна
Тарифа, приета от Министерския съвет /чл. 10, ал. 6 от ЗП/. Законодателят, указал, че условията, редът и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, се определят с
наредба на Министерския съвет, а именно наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП "Винетните такси предоставят право на едно пътно превозно
средство, попадащо в категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата, да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
" Ясно е, че заплащането на такива такси не е скрепено с принуда от страна
на държавата /както е например незаплащането на задължителната застраховка „ГО“
по аргумент от чл.483, ал. от КЗ вр. чл.638 от КЗ/, защото притежателите на
моторни превозни средства, респективно лицата, които ги ползват и управляват не
са длъжни да заплатят подобна такса, а дължат такава само, ако желаят да
управляват съответното МПС в посочената пътна мрежа. С други думи, таксата се заплаща
по желание от съответния субект, като условие за ползване на пътищата, включени
в платената пътна мрежа. Ето защо разходът, направен от ищеца за заплащане на
винетна такса, и то за най-дългия
предвиден от закона срок- срок от една година, не е в пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка с наложената ПАМ. Задължението за заплащане на
винетна такса е нормативно установено, т. е. разходите за него не са обусловени
от липсата или наличието на пречка за използването на автомобила. В този
смисъл, фактическото лишаване на ищеца от възможността да ползва собственото си
МПС за определен период – при действието на ПАМ, няма за последица дължимост на
съответна част от разходите, които той е направил, за да може да използва
правомерно превозното си средство по републиканската пътна мрежа.
С оглед на изложените аргументи исковата
претенция на ищеца следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и
недоказана.
С оглед изхода на спора искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно. С изменението на чл. 10, ал. 3
и ал. 4 ЗОДОВ
в ред. ДВ, бр. 94/2019 г. се предвиди отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника, ако последният е бил защитаван от юрисконсулт при пълно или частично
отхвърляне на иска. Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. Ответникът е поискал юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева, а ищецът е възразил относно претендирания размер. Съдът намира, че с
оглед размера на претендираното обезщетение от ищеца, извършените по делото
процесуални действия, броя на проведените съдебни заседания, активното участие
на пълномощника на ответника на целия етап на производството от една страна, и
от друга –неголямата фактическа и правна сложност на делото, справедливо и
обосновано би се явило юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ответника в средния предвиден от нормата на чл.25 от наредбата размер от 200 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба, подадена от В.Н.Л.
***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.О.Л. *** със съдебен адрес за
връчване на книжа и съобщения гр.Плевен, ул „Св.Св.Кирил и Методий“ №18, оф.7,
против Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3,
предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 5048,50 лева, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, представляващи обезщетение за вреди от отменена, с влязло в сила
съдебно решение по адм. дело №2061/2020 год. на АССГ, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0938-002211/17.12.2019 год , разпределени, както следва: 5000.00 лв.,
изразяващи се в противоправното лишаване
от ползване на движима вещ - лек автомобил АУДИ А6 AVANT 3.0 TDI quatro,
рама № WAUZZZ4G0FN074522, per. № ****** за периода 17.12.2019 г. — 17.06.2020
г. и 48.50 лева, съставляващи половината от стойността на платената годишна
винетна такса от 97 лева..
ОСЪЖДА В.Н.Л. ***, с ЕГН ********** да
заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул „Сан Стефано“
№3, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ:
/п/