Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр.
Варна, ____.07.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното
от съдията
т.дело№644 по описа за
2016г. на ВОС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове от
„МАНИЯ ТИЙМ“ АД, гр.Варна срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ“ АД,
гр.София, за заплащане на сумата от 86 736,03 лв., представляваща
изплатено на Ю.С.Г.обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания в размер на 75 000 лв., ведно със законната лихва върху нея в
размер на 11 736.03 лв., за периода от 22.10.2013г. до 25.11.2015г.,
вследствие на смъртта на сина й С.Г.С., настъпила в резултат на ПТП на
22.10.2013г., явяващо се трудова злополука, причинена от С.Й.С.- служител на
„Мания Тийм“ АД, последното явяващо се застраховано
лице по риска „Гражданска отговорност“ по договор за застраховка №
09113001604318/17.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът излага в исковата си
молба, че на 21.10.2013г. е командировал своите служители - С.Г.С., С.Й.С.и М.Г.Х.в
Република Гърция, гр.Атина, с цел откриване на магазин, за периода от
22.10.2013г. до 24.10.2013г.
Твърди, че във връзка с
поставената им задача, на 22.10.2013г. тримата са отпътували от гр.Варна с
предоставения им служебен автомобил- „Шкода Фабия“ с
ДК №7784 НС, управляван от С.Й.С.. По време на пътуването, на магистрала Хемус,
на километър 390+800, посока гр.Шумен, водачът се е движил с несъобразена с
пътните условия и видимост скорост, като при възприемане на появилото се на
пътя препятствие- куче /чакал/ и предприемане на маневра по заобикалянето му, е
изгубил контрол над автомобила и се е блъснал в предпазната мантинела между
двете платна, впоследствие в бетонен фундамент на пътя, завъртял се е,
преобърнал се е по таван и е спрял на значително разстояние от мястото на
удара. В резултат на произшествието, седящият на предната седалка С.Г.С. е
получил увреждания несъвместими с живота и е починал.
Автомобилът е собственост
на „ДСК Лизинг“ АД, което е предоставило ползването му на ищеца „Мания Тийм“ АД, въз основа на договор за финансов лизинг №
0003244А1/12.06.2013г. Към датата на инцидента същият е бил застрахован по
риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
09113001604318/17.06.2013г. със срок на действие от 18.06.2013г. до
17.06.2014г.
С решение по г.д.№
12826/2014г. на ВРС, постановено при участието на ответника, в качеството му на
трето - лице помагач, ищецът е осъден да заплати на Ю.С.Г., единствен наследник
на пострадалия С.Г.С., сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина
й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента -
22.10.2013г. до окончателното й изплащане, на основание чл.200 от КТ.
Твърди се, че посочената сума, ведно със законната
лихва в размер на 11 736.03, дължима за периода от 22.10.2013г. до
25.11.2015г. е била заплатена на Ю.Г., поради което има право да получи
стойността на заплатеното обезщетение, на основание чл.229 от КЗ /отм./. Излага
се още, че претенцията е предявена от ищеца, в качеството му на трето ползващо
се лице от застрахователното покритие и в качеството му на работодател на С.С., управлявал процесния автомобил, с който е причинен
инцидента, заплатил на основание чл.200 от КТ обезщетение за неимуществени
вреди. Предвид извършеното плащане и съгласното систематическото тълкуване на
разпоредбите на чл.54, чл. 226 КЗ (отм.) и чл.229 от КЗ (отм.) и чл.257 от КЗ
(отм.), няма пречка, след удовлетворяване наследниците на своя служител С.С., ищецът да насочи регресната
си претенция направо срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за възстановяване на сумите, които е заплатил на наследниците
на пострадалия, починал в резултат на пътния инцидент, представляващ и трудова
злополука. Претендира и присъждане на
направените разноски.
В съдебно заседание и с писмено становище ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове. Излага, че от
събраните по делото доказателства се установява наличието на определените в
закона предпоставки за уважаване на исковете – настъпилия инцидент, вината на
водача на автомобила, който е предприел неправилна и рискова маневра довела до
настъпване на произшествието и смъртта на С.Г.С., както и заплащане на
обезщетението от ищеца. Излага, че по делото не се установи наличие на
съпричиняване, доколкото пострадалото лице е било с предпазен колан. Безспорно
се установява и наличието на застраховка „Гражданска отговорност” за
автомобила, в който е пътувал пострадалия, поради което искът е предявен срещу
надлежен ответник.
По същество моли предявените искове да бъдат уважени и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „ЗД ЕИГ ЗЕ“ АД,
гр.София, с писмени отговори, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът е бил работодател
на лице починало вследствие на трудова злополука и е изплатил обезщетение по
реда на чл.200 от КТ, поради което няма качеството „потребител на застрахователна
услуга“, респ. право на регрес за заплатеното от него обезщетение по реда на
КЗ. Същият може да претендира възстановяване на заплатените суми от виновните
работници и служители. Твърди още, че при настъпване на ПТП не е налице вина у
водача С.С., по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК. Няма данни за постановена присъда срещу него, нито за влизането й в сила.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието, като твърди, че същото е
настъпило в резултат на случайно събитие - появата на куче /чакал/ на пътното
платно, което не е могло да бъде предотвратено от водача на автомобила и за
което застрахователят не отговаря. Оспорва твърденията, че водачът е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, поради което същият не е виновен за
настъпване на произшествието, респ. застрахователят не носи безвиновна
отговорност. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
пострадалото лице е пътувало без предпазен колан, който би предотвратил
настъпването на смъртта му. По същество претендира отхвърляне на предявените
искове и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява. С писмени становища оспорва исковете, като
поддържа подадените писмени отговори. Твърди, че по делото е безспорно
установено обстоятелството, че застрахованият от ищцовото дружество водач не е
могъл нито да предвиди, нито да предотврати настъпването на произшествието,
поради което е налице „случайно събитие”, изключващо неговата вина, респ.
възможността за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, съобразно приложения списък по чл.80
от ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение с искане същото да бъде намалено до минималния размер по Наредба
№1/2004г.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе
предвид следното:
Предявените искове са с
правно основание чл.229 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
Предвид разпоредбата на
чл.154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: 1/ Фактът на настъпилото ПТП и вината
на водача, която се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 от ЗЗД/;
2/ Наличие на валидно
застрахователно правоотношение; 3/
Настъпването на неимуществените вреди и заплащането им от ищеца; 4/ Причинно-следствената връзка между
ПТП и вредоносния резултат.
В
тежест на ответника е да установи, че настъпването на произшествието е резултат от
случайно събитие, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, както и
погасяването на задълженията.
Не се спори между страните
и съдът приема за безспорни между тях обстоятелствата, че процесният лек
автомобил „Шкода Фабия“ с ДК №7784 НС е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
09113001604318/17.06.2013г. със срок на действие от 18.06.2013г. до
17.06.2014г. в „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ” АД, гр.София, както и относно
факта на настъпване на ПТП на 22.10.2013г. и смъртта на лицето С.Г.С..
Съобразно разпоредбата на
чл.229 КЗ /отм./ застрахованият деликвент има право да получи застрахователното
обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
От представените по делото
писмени доказателства /договор за лизинг от 12.06.2013г. и приложенията към
него /л.14-23/ се установява по безспорен начин, че автомобилът, с който е
настъпило произшествието е собственост на „ДСК Лизинг“ АД, което е предоставило
ползването му на ищеца „Мания Тийм“ АД, което от своя
страна е упълномощило С.Й.С., негов служител, да го управлява /л.42/.
Предвид изложеното, съдът
намира, че ищецът, в качеството му на ползвател е материалноправно легитимиран
да се ползва от сключения застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност” и се счита застрахован /така решение по т.д.№377/2012г. на ВКС,
2-ро т.о., решение по т.д.№328/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и др./.
Спорен по делото е въпросът
дали ищецът, в качеството му на работодател на починалото лице, изплатил
обезщетение на неговите наследници по реда на чл.200 от КТ има право на регрес
от застрахователя на деликвента, причинил трудовата злополука /увреждането/.
Съдът намира, че по този
въпрос е формирана трайна съдебна практика, представляваща задължителна такава
по реда на чл.290 от ГПК, според която „от систематичното тълкуване на разпоредите
на чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл. 226 и чл. 229 от КЗ
следва, че няма пречка и работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по
чл. 200 от КТ вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, респ.
неговите наследници, да насочи регресните си претенции за връщане в
патримониума си на платеното, не срещу деликвента, причинил трудовата злополука
и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката
„гражданска отговорност”. /решение №395/10.10.2012г.
по г.д.№1538/2011г. на ВКС, 4-то г.о./.
С оглед на горното и
доколкото по делото е безспорно установено обстоятелството, че за автомобила, с
който е причинено ПТП е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите със застраховател „Застрахователно дружество
ЕИГ РЕ” АД, гр.София, с период на покритие от 18.06.2013г. до 17.06.2014г.,
съдът намира, че ответникът е надлежно легитимиран да отговаря по предявените
спрямо него искове.
Съобразно изложеното
по-горе фактът на настъпване на ПТП, предмет на исковете, е безспорен между
страните, но е налице спор относно механизма на произшествието, вината на
водача, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както и
обстоятелства изключващи вината на водача - случайно събитие довело до
възникване на произшествието.
Преди да пристъпи към разглеждане
на спорните между страните обстоятелства по същество, съдът следва да се
произнесе по наведеното от ответника възражение, че вината на водача С.С. е изключена по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК,
доколкото няма данни за постановена срещу него присъда, нито за влизането й в
сила.
Действително, от
приложеното по делото ДП №1112/2013г. по описа на УП-Ветрино ОД на МВР и
постановление на ВОП от 10.05.2014г. по преписка №4383/2013г. /л.59-61/ е видно,
че същото е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, но само по себе си посоченото
обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за наличие на случайно събитие
причина за произшествието, респ. липса на вина у водача на МПС.
Съобразно трайно
установената съдебна практика, въпреки характера си на официални документи,
актовете на органите на досъдебното производство не съставляват доказателства
за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците
в него. В гражданския процес, в който се разглежда иск за обезщетяване на вреди
от пътно-транспортно произшествие, актовете на органите на досъдебното
производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл.300
от ГПК, поради което въз основа на същите не може да бъде направен извод за
наличието или липса на вина у дееца /решение по т. д.№648/2008г. на ВКС, ІІ
т.о./. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство отразява
мнението на разследващия орган за отсъствие на основание за носене на
наказателна отговорност от причинителя на произшествието, но тази констатация
не е обвързваща за гражданския съд.
В хода на общия исков
процес наличието на предпоставките за уважаване на иска, респ. отхвърлянето му
поради липса на виновно поведение или случайно събитие следва да бъдат доказани
по реда на главното и пълно доказване. Вината в гражданския процес се презюмира
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като оборването на презумпцията е възможно само с
доказателства, ангажирани от страните в този процес, в какъвто смисъл е и
разпределената от съда доказателствена тежест между страните.
За установяване механизма
на произшествието, съпричиняването и причинно – следствената връзка между ПТП и
вредоносния резултат по делото е допусната комплексна съдебно- автотехническа и
медицинска експертиза, заключението по която е прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните. От същото, както и от обясненията
на вещите лица Й.М. и Д.Д., дадени в проведеното на
03.05.2017г. открито съдебно заседание, се установява, че на 22.10.2013г.,
около 6,30 часа, в тъмна към светла част на денонощието, при движение по
Автомагистрала – 2 /Хемус/, при километър 392+800, водача на л.а „Шкода Фабия” – С.С.-попада на внезапно
появило се на пътното платно препятствие – животно/куче, което е навлязло от
дясно на ляво спрямо движението на автомобила, пресичайки аварийната и
навлизайки в дясната лента за движение. С цел избягване на препятствието и
предотвратяване на ПТП, водачът е предприел маневра заобикаляне в ляво, при
което е загубил контрол над автомобила и е причинил ПТП. След предприетата
маневра ляв завой и следваща десен завой с цел овладяване, автомобилът е
загубил стабилност, устремил се е в лява посока и се е блъснал в крайпътната
лява мантинела. След удара в нея и занасяне обратно на часовниковата стрелка,
се е качил с предна лява част по мантинелата, преминал я е и е реализирал удар
в близкия бетонен фундамент от надлезно съоръжение.
След удара във фундамента автомобила се е плъзнал странично по дясната част
/десни врати и таван, като се е установил на 99,8м след удара в него. Скоростта
на движение е била 139 км/ч, а уврежданията по автомобила са могли да настъпят
при изчислената скорост на движение преди произшествието.
Налице са данни за
навлязлото от ляво на дясно животно на пътното платно, което е провокирало и
предприетата маневра довела до загуба на стабилност на автомобила. Видимостта
на мястото на ПТП е била не по-ниска от 100м., а според данните на огледния
протокол на мястото не е имало предмети, които да ограничават видимостта на
водача.
Съобразно изчислената
скорост на движение, спирачния път на автомобила е бил 132,7м, а опасната зона
– 194,88м, като относно точката на установяване на животното и позицията на
начални следи на маневрата на автомобила оставени на място, произшествието е
било непредотвратимо. В съдебно заседание вещото лице посочва, че предвид
местоположението на следите – косо разположени спрямо оста на пътя, същите не
са спирачни, а са от рязка маневра.
Произшествието би могло да
бъде избегнато при движение на автомобила със скорост от 70-75км./ч или при
привеждане на автомобила в авариен режим на движение, без предприемане на
спасителна маневра наляво, която реално е доближила превозното средство до
животното /л.212/, доколкото началният сблъсък с него се е осъществил в дясна
част на лявата лента с предна лява част на автомобила. Вещото лице посочва още,
че няма данни за времето, през което животното е престояло на пътното платно, както
и за начина му на движение и колко време е стояло в аварийната лента, като в
дясно на магистралата няма ограда, която да препятства навлизането на животни
на платното.
От заключението се
установява още, че в резултат на ПТП е причинена смъртта на С.Г.С., който е
получил подробно описаните травматични увреждания. Причината за смъртта е
тежката черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчния ствол, довела до отток на
мозъка и потискане на центровете на дишането и сърдечната дейност, в комбинация
с останалите тежки увреждания. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания и настъпилата смърт, като пострадалият е бил с
предпазен колан при настъпване на произшествието, установено от данните по
досъдебното производство и снимковия албум. Предвид конкретната деформация на
тавана на автомобила, травмите са непредотвратими от коланен
механизъм.
Описания механизъм на
настъпване на произшествието – предприетата маневра за движение на автомобила
на ляво, с цел заобикаляне на появилото се на пътя животно и сблъсъкът с него
се установяват и от показанията на разпитания по делото свидетел М.С.М., които
съдът кредитира като обективни и безпристрастни.
С оглед на така
установеното съдът намира, че към момента на настъпване на произшествието
водачът С.С. е управлявал лекия автомобил със скорост
от 139км/ч, която предвид изчисления спирачен път и опасната зона, в съвкупност
с точката на установяване на излязлото на пътя животно и вида на предприетата
маневра за заобикаляне на появилото се препятствие, е довела до невъзможност за
предотвратяване на произшествието.
За да бъде изключена вината
на водача за настъпване на произшествието, е необходимо по делото да бъде
установено по безспорен начин, че произшествието е настъпило поради случайно
събитие, а именно събитие, което не е могло да се предвиди /деецът не е бил
длъжен да предвиди обществено опасните последици от своите действия или да не е
могъл да ги предвиди/ или е осъществено в резултат на непреодолима сила.
Съдът намира, че при
управление на МПС всички водачи, независимо на какъв път се осъществява
движението, са длъжни да спазват правилата за движение, разписани в ЗДвП.
Съобразно чл.20 и 21 от закона /в редакцията им към момента на настъпване на произшествието/
движението по магистрала или път с предимство не освобождава водача на
превозното средство от задължението да избира такава скорост на движение, която
да позволи своевременно спиране пред всяко предвидимо препятствие.
Ето защо, при осъществяване
на движението си по Автомагистрала – 2 /Хемус/ водачът С.С.
е нарушил е и разпоредбите на ЗДвП, като е управлявал автомобила със скорост и
е предприел маневра, довели до загуба на контрол над автомобила, вследствие на
което е причинил е пътнотранспортно произшествие и смъртта на лицето С.Г.С..
По делото, въпреки
предоставената от съда възможност, не се събраха доказателства, от които да се
установява, че сблъсъкът с излязлото на пътя животно не е могъл да бъде
избегнат при никакви обстоятелства, предвид посоченото от вещото лице, че при
преминаване на автомобила в авариен режим и предприемане на действия по
спирането му, би могло да бъде избегнат ударът, респ. не е установено, че при
челен сблъсък със животното би се стигнало до същите последици – преобръщане на
автомобила и настъпване на травмите на пострадалия С.С.,
резултат именно от конкретната деформация на таванната
част на купето.
По делото не е установено и
наличието на съпричиняване, предвид обстоятелството, че пострадалият е бил с
предпазен колан към момента на ПТП и наличието му не е в състояние да
предотврати уврежданията, с оглед механизма на настъпването им.
От всичко гореизложено,
следва извода, че по делото са установени причинно-следствената връзка между
ПТП и вредоносния резултат, както и вината на водача.
Установени са и
обстоятелствата, че: към момента на ПТП пострадалото лице С.Г.С. е бил
командирован от ищцовото дружество за периода от 22.10.2013г. до 24.10.2013г.,
като пътуването е следвало да бъде осъществено с процесния автомобил „Шкода Фабия” с ДК №В 7784 НС /л.38/; единствен наследник на
пострадалия С.С. е неговата майка – Ю.С.Г./л.24/,
както и че с постановеното и влязло в сила решение по г.д.№12826/2014г. на ВРС,
40-ти състав „Мания Тийм” АД, гр. Варна е осъдено да
заплати на Ю.С.Г.сумата от 75 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта
на сина й С.Г.С., настъпила в резултат на трудова злополука от 22.10.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпването й
22.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че размерът
на дължимото обезщетение е определен с влязлото в сила решение по
г.д.№12826/2014г. на ВРС, което е задължително за страните в настоящото
производство, предвид участието на ответника в производството по
постановяването му, като трето лице – помагач и същото е съобразено с
указанията дадени с ПП4/68г. по приложението на чл. 52 ЗЗД.
От заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и не оспорено от страните по делото се установява, че сумите присъдени в
полза на Ю.С.Г.по г.д.№12826/2014г. на ВРС, 40-ти състав са изплатени на четири
вноски, както следва: 25 000лв. на 28.09.2015г.; 5 000лв. на
09.10.2015г.; 20 000лв. на 27.10.2015г. и 25 000лв. на 25.11.2015г.
Общия размер на изплатените суми е 86 736,03лв., от които 75 000лв.
главница и 11 736,03лв. законна лихва.
От представеното заверено
копие на преписка по щета 0100-01-14-0031-0018 /л.150-189/ се установява, че
ищцовото дружество „Мания Тийм” АД е направило искане
за заплащане на сумите изплатени въз основа на влязлото в сила решение по
г.д.№12826/2014г. на ВРС, но е бил постановен отказ, поради липса на валидно
застрахователно правоотношение между страните.
С оглед на така изложеното, съдът намира предявеният регресен иск за изплатеното от ищеца „Мания Тийм” АД, гр.Варна, в качеството му на работодател
обезщетение на пострадалата срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” за доказан и основателен в размера на общо изплатените обезщетения
за загубите на близките на починалия, от неговата смърт, причинена от ПТП със
застрахования от ответника лек автомобил. Искът следва да се уважи в цялост.
Предвид право увеличаващия
ефект на исковата молба, поставяща несъмнено ответника в забава, и
направеното искане ответникът следва
да бъде осъден
да заплати законна
лихва върху присъдената
главница от завеждане на делото
28.04.16г. до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 7 899,44лв. /представляващи
3 469,44лв. – държавна такса; 200лв. – депозит по ССЕ; 30лв. –депозит за
призоваване на свидетел; 4200лв. – адвокатски хонорар/.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото от представените по
делото доказателства е видно, че същото е уговорено в размер на 3500лв. към
минималния такъв по Наредба №1/2004г. /3 132,08лв./, а разликата до присъдената
сума е дължимия в полза на процесуалния представител ДДС.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕИГ РЕ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Искър”, ул.”Христофор Колумб” №43, ДА ЗАПЛАТИ НА „МАНИЯ ТИЙМ“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Владислав
Варненчик, ж.к. ЗПЗ, Бивш Пивоварен завод, административна сграда, ет.2, сумата
от 86 736,03 лв., представляваща изплатено на Ю.С.Г., ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в размер на
75 000 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 11 736.03
лв., за периода от 22.10.2013г. до 25.11.2015г., вследствие на смъртта на сина
й С.Г.С., настъпила в резултат на ПТП на 22.10.2013г., явяващо се трудова
злополука, причинена от С.Й.С., ЕГН **********, като водач на автомобил „Шкода Фабия” с ДК №В 7784 НС и служител на „Мания Тийм“ АД, ЕИК *********, последното явяващо се застраховано
лице по риска „Гражданска отговорност“ по полица за застраховка № 09113001604318/17.06.2013г.,
издадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.229 от КЗ /отм./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-
28.04.2016г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕИГ РЕ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Искър”, бул.”Христофор Колумб” №43, ДА ЗАПЛАТИ НА „МАНИЯ ТИЙМ“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Владислав
Варненчик, ж.к. ЗПЗ, Бивш Пивоварен завод, административна сграда, ет.2, сумата
от 7 899,44лв., представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 78 ал.1 вр. чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: