Р Е Ш Е
Н И Е
№ 128
Гр.Оряхово,30.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 214 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
От Т.С.С., с ЕГН **********,***, против „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Младост,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.19 от ЗПК и чл.143, т. 9 от ЗЗП приемане за
установено, че клаузите в Договор за потребителски кредит PLUS-12060069 от
12.12.2015г., сключен между страните, в част Лихвен процент, Годишен процент на
разходите, Такса ангажимент и чл.2 изр.4 и 5 са неравноправни и недействителни.
Претендират се и направените по делото
разноски, ведно с адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни
доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България КЧТ“ е постъпил писмен такъв. Същият
оспорва иска като неоснователен и недоказан и представя писмени доказателства.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не
се е явил и не е изпратил представител.
За ответникът редовно призован, не се е явил
представител.
Допусната и изслушана е съдебно-икономическа експертиза
със задача на вещото лице да отговори на следните въпроси:
1.Каква е реално начислената възнаградителна лихва
съгласно параметрите на сключеният договор за потребителски кредит и какъв е Годишния
процент на разходите към дата на сключване на договора;
2. Надвишава ли договорената
възнаградителна лихва максимално допустимата лихва за периода?
Съдът, като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и се установява от събраните по
делото доказателства, че на 12.12.2015 г. между ищцата и ответника е сключен
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта номер PLUS-12060069. С цитираният договор
на ищцата е отпуснат кредит в размер на 3 700 лв. със срок на изплащане 48
месеца. При отпускането на кредита, е сключена и застраховка „сигурност на
плащанията“, със застрахователна премия в размер на 994.56 лв., платима месечно
с месечната погасителна вноска по кредита, т.е. месечната застрахователна
премия е в размер на 994.56 лв./48 броя вноски равни на 20.72 лева на месец.
Уговореният лихвен процент по договора е 35.99%, фиксиран за срока на договора,
годишният процент на разходите е в размер на 45.71%. Общата стойност на
плащанията за периода е 8 184.00 лв. /48 броя вноски по 170.50 лв./, а
месечната погасителна вноска е в размер на 170.50 лв., включваща 20.72 лв.
застрахователна премия и 149.78 лв. за погасяване на лихва и главница по
кредита.
Не се спори и, че ищцата е заплатила сумата от 655.61
лв., представляващо друго нейно задължение, което е посочено в т.2, изр.второ
от сключения договор. Заплатила е и такса ангажимент в размер на 129.50 лв., в
съответствие и по реда на т.2 изречение последно от договора, която се събира
еднократно и не е свързана с усвояването и управлението на кредита /чл.10а ал.2 ЗПК/.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза изготвена от вещото лице П.О.А. се установява, че по силата на сключения между страните договор
за потребителски кредит, договорената лихва върху главницата е в размер на
35.99%, която не е променяна и е твърда. Вещото лице сочи, че съгласно ЗПК лихвата
не може да надвишава 50%, т.е. лихвата по кредита не е по-голяма от 50%. При
калкулиране на месечната вноска по кредита, която дължи ищцата, няма включени
такси, включително и такса ангажимент. Единствено е калкулирана лихва, главница
и застрахователна премия, върху която не се начислява лихва. Вещото лице сочи,
че лихвата върху сумата от 3 700 лв. за 48 месеца възлиза на 3 327.93
лв. Ищцата е платила 25 вноски на обща стойност 3 851.90 лв.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Константна е практиката на Съда на ЕС,
според която съдилищата на държавите-членки са длъжни да следят служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и
чл.24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в
договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Чрез тези
разпоредби в националното ни
законодателство са транспонирани правилата на Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Текстът на чл.4 § 2 от директивата действително изключва от проверката за
неравноправност договорните клаузи, които изразяват основния предмет на
договора, респ. съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и
доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че тези
клаузи са изразени на ясен и разбираем език. В този смисъл е и съображение деветнадесето
от преамбюла на директивата, което предвижда, че: „…преценка на неравноправния
характер не се извършва въз основа на клаузи, които описват общия предмет на
договора, нито пък на съотношението качество/цена на доставените стоки или
предоставените услуги“. Съдът на ЕС вече е имал възможност да разясни[1], че
обхвата на втората категория клаузи, изключени от проверката за неравноправност
съгласно чл.4 § 2 от Директива 93/13/ ЕИО, е ограничен, тъй като се отнася само
до съответствието между цената или предвиденото възнаграждение и доставените
стоки или предоставените срещу това услуги, като това изключване се обяснява с
факта, че не съществува никаква тарифа или правен критерий, които да
направляват или ръководят контрола върху това съответствие. Националният ни
закон – чл.145, ал.2 от ЗЗП, чрез която разпоредба е транспонирана нормата на
чл.4 § 2 от Директива 93/13/ ЕИО, също предвижда, че преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
При договора за паричен заем задължението на заемателя за възнаградителната
лихва, представляваща цената за ползването на предоставения в заем капитал,
заедно със задължението за връщане на получената в заем сума, съставляват
основната престация, дължима от заемателя – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. По тази
причина и съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП съответствието на размера на
възнаградителната лихва с предоставената в заем сума принципно е изключено от
служебната проверка за неравноправност.
Не така стои въпросът обаче с останалите такси, които са включени, наред с
възнаградителната лихва, в годишния процент на разходите по кредита. Според
дефиницията по чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК изрично предвижда, че не може да изисква
и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В случая процесният
договор за потребителски кредит се съдържат точна и ясна информация за размера,
основанието и начина на изчисляване на допълнителните разходи, включени в ГПР,
наред с възнаградителна лихва, в съответствие с императивната разпоредба на
чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК. Цитираната разпоредба предвижда, че договорът за
потребителски кредит следва да съдържа и посочване на всички разходи,
произтичащи от договора и условията, при които те могат да бъдат променяни.
В чл.2 и чл.3 от договора е посочено, че клиентът при усвояване на кредита заплаща
такса ангажимент съгласно в размер на конкретна сума /129,50 лева/, което
задължава кредиторът да предостави заема, а кредитополучателя да заплати на
кредитора погасителните вноски в уговорения размер и брой. В договора изрично е
посочено, че възнаградителната лихва върху главницата е в размер на 35.99%, а годишния процент на разходите е в
размер на 45,71%.
Съгласно чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК,
действаща към датата на сключване на
процесния договор за кредит – 12.12.2015 г. годишният процент на разходите
(включващ в себе си и възнаградителната лихва), не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а
клаузите в договор, надвишаващи този размер, са обявени за нищожни. След
справка на страницата на БНБ съдът установи, че към датата на сключване на
процесния договор основният лихвен процент е бил 0,01 %. С Постановление № 100
от 29.05.2012 на МС, за задължения в левове - основният лихвен процент на
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процента (в сила от 01.07.2012г.), т.е. размерът на законната
лихва е бил 10,01 %, а петкратния й размер възлиза на 50,05 %.
От заключението вещото лице се установява, че възнаградителната лихва върху главницата
уговорена в процесния договор е в размер на 35.99%, и не е променяна и е
твърда. При калкулиране на месечната вноска по кредита – 170,50 лева,съгласно
договора не са включени такси, включително и такса ангажимент. Единствено е
калкулирана лихва, главница и застрахователна премия, върху която не се
начислява лихва.
В случая безспорно по делото се установи, че размерът на възнаградителна
лихва съгласно процесния договор за потребителски кредит сключен между страните
е в размер на 35,99 %, а ГПР е 45,71%, а клаузите в договора за възнаградителна лихва, годишен процент на разходите и такса ангажимент не
надвишават законоустановения размер определен в чл.19, ал.4 от ЗПК, поради
което не са нищожни.
С оглед изложеното предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
чл.19 от ЗПК и чл.143, т. 9 от ЗЗП приемане за установено, че клаузите в
Договор за потребителски кредит PLUS-12060069 от 12.12.2015г., сключен между ищцата
и ответника, в част Лихвен процент, Годишен процент на разходите, Такса
ангажимент и чл.2 изр.4 и 5 са неравноправни и недействителни, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът не претендира присъждане на деловодни разноски, поради което
съдът не следва да се произнася по чл.78 от ГПК.
Поради изложеното следва да се приеме, че
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.С., с ЕГН **********,***, против „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Младост,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, с правно основание чл.26, ал.1
от ЗЗД, чл.19 от ЗПК и чл.143, т. 9 от ЗЗП, приемане за установено, че клаузите
в Договор за потребителски кредит PLUS-12060069 от 12.12.2015г., сключен между
страните, в част Лихвен процент, Годишен процент на разходите, Такса ангажимент
и чл.2 изр.4 и 5 са неравноправни и недействителни, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.